№ 14
гр. Котел, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йовка Ж. Бъчварова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Йовка Ж. Бъчварова Гражданско дело №
20212210100455 по описа за 2021 година
Ищец е СТ. Й. ДЖ., а ответник – Потребителна кооперация (ПК)
„Сакар“ – в ликвидация, със седалище в село Тича, община Котел. Ищецът
твърди, че е член на ответната кооперация и оспорва пред съда по реда на
чл.58 от ЗК решение на Общото събрание (ОС), взето на 26.08.2021г, с което
дейността на кооперацията била прекратена и ПК била обявена в ликвидация,
за ликвидатор бил избран Х. Х.. Х.., определен бил една година срок за
ликвидацията и на ликвидатора бил определен хонорар 200.00 лева.
Оспорените от ищеца решения били вписани по партидата на ПК в
Търговския регистър (ТР). Ищецът твърди, че случайно узнал на 30.09.2021г
от негов познат за взетите решения. Твърди, че не бил уведомен за ОС нито
по реда на чл.16 от ЗК, нито по някой от предвидените в чл.20 от Устава на
ПК способи. Отрича да му е била връчвана покана лично срещу подпис или
по пощата препоръчано с обратна разписка, или по някакъв друг начин. Тези
му твърдения се установявали от представеното пред ТР известие за
доставяне/обратна разписка, изпратено до ищеца, в което не било отбелязано
нито че е връчено, нито че било върнато невръчено. Твърди, че нарушаването
на реда за връчване на покана за ОС водело да незаконност на събранието и
на взетите решения.
Твърдят се и други основания за незаконност :
1
Точка първа от поканата за свикване на ОС гласяла следното :
„Приемане на решение от УС за прекратяване дейността и ликвидация на ПК
„Сакар“, докато в протокола от заседанието на ОС като точка първа било
записано „Приемане на решение за прекратяване дейността и ликвидация на
ПК“. По този начин ОС приело решение, което не било включено в дневния
ред, в нарушение на чл.16, ал.1, изр.3 от ЗК и чл.21, ал.1 от Устава,
установяващи забрана ОС да взема решения по въпроси, невписани в
поканата, освен за свикване на друго ОС.
Нарушени били и разпоредбите на чл.16, ал.1, изр.2 от ЗК и чл.20, ал.1,
изр.2 от Устава, поставящи изискване в поканата да се посочи мястото на
провеждане на ОС. Твърди, че в поканата не било посоченото мястото на
провеждане на ОС.
Нарушени били и разпоредбите на чл.16, ал.1, изр. последно от ЗК и
чл.20, ал.2 от Устава, според които УС имал задължение за осигури достъп на
всички членове на ОС до подлежащите на обсъждане материали – твърди, че
нито били изготвени материали, нито такива били предоставени за
обсъждане. Не бил изготвен доклад за причините и мотивите, налагащи
прекратяване дейността на ПК.
Представеният пред ТР актуален списък на член – кооператорите бил
непълен, тъй като в него не били посочени имената на всички членове и
съответно не на всички членове били изпратени покани за ОС.
Ищецът твърди, че му били нарушени правата, произтичащи от
членственото правоотношение, да участва в ОС и да гласува при вземане на
решенията.
Моли съда да обяви, че проведеното на 26.08.2021г ОС е незаконно и
да бъдат отменени взетите решения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната ПК „Сакар“ – в ликвидация, е
подала отговор срещу исковата молба, в който се възразява срещу
допустимостта и основателността на предявения иск.
Относно допустимостта се релевират следните възражения :
На първо място, ищецът нямал правен интерес за предявява иск за
отмяна на решенията на ОС, тъй като не бил изложил твърдения за нарушен
2
негов или на останалите членове правнозащитим интерес.
На следващо място, се твърди изтичане на преклузивния двуседмичен
срок по чл.54, ал.4 от ЗК, който бил започнал да тече от 17.09.2021г, когато
било извършено вписването в ТР и от който момент решенията били станали
публично известни.
Наведените в исковата молба твърдения индицирали на иск по чл.29 от
ЗТРРЮЛНЦ за отмяна на вписани обстоятелства, а не на иск по чл.58 от ЗК.
На следващо място, се твърди отпадане на правосубектността на ПК от
момента на обявяването ù в ликвидация и съответно невъзможност ПК – в
ликвидация, да е страна по процесуално правоотношение по повод предявен
срещу нея иск.
Относно основателността на предявения иск :
Твърди, че член-кооператорите били надлежно уведомени за ОС –
както с лично изпращане на поканите 14 дни преди датата на провеждането
му, така и чрез публично разгласяване на поканата чрез поставянето ù на
общодостъпни места. Невъзможността поканата да бъде лично връчена на
ищеца се дължала на неговото бездействие да уведоми органите на ПК за
новия си адрес. Невръчване на поканата не опорочавало взетите от ОС
решения.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от
адвокат П.Н. от АК Сливен, който поддържа предявения иск, както и
претенцията за разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.
Ответната ПК „Сакар“ - в ликвидация, се представлява от
представителя по закон – ликвидатора Х.Х., и по пълномощие от адвокат
Л.Д. от АК Сливен, която поддържа отговора и направените с него
възражения и оспорвания. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, за които представя списък.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат Н. и адвокат Д. са представи
писмени защити, в които са развити подробни съображения по допустимостта
и по основателността на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
3
Потребителна кооперация „Сакар“ е със седалище в село Тича.
Председател на ПК е Й.М.. Ищецът С.Д. и свидетелите Т. Д. и С.Д. са член –
кооператори. Към 26.08.2021г, в ПК членували общо 59 кооператори.
На ОС на кооперацията, проведено на 27.05.2008г бил приет Устав,
действащ и към момента. В чл.20 от Устава е предвиден начинът на свикване
на ОС : с писмена покана, отправена до членовете най – малко 14 дни преди
провеждането му, като денят на връчване или изпращането на поканата и
денят на провеждане на събранието не се броят. Поканата следва да се връчи
на членовете лично срещу подпис или да се изпрати по пощата препоръчано с
обратна разписка. Установена е забрана ОС да взема решения по въпроси,
което не са вписани в поканата, освен за свикване на друго ОС. Изключение
от забраната е предвидено тогава когато на ОС присъстват всички членове и
те са съгласни с това.
На 04.08.2021г било проведено заседание на УС, на което се взело
решение за свикване на извънредно ОС на ПК за 26.08.2021г, при дневен ред:
1/ Приемане на решение на УС за прекратяване дейността и ликвидация на
ПК; 2/ Избор на ликвидатор; 3/ Определяне на срок за ликвидация и хонорар.
Изготвен бил отчетен доклад за дейността на УС за 2020г, в който е
обобщено, че ПК от години не осъществява присъщата ù дейност, съобразно
ЗК и Устава, като приходите се формирали единствено от наеми. Посочено,
че ПК е собственик на административна сграда с търговски обект, ресторант и
два гаража, без документи за собственост. Прието е, че ПК била изгубила
кооперативната си идентичност.
УС на ПК свикал извънредно ОС чрез покана със следния текст : „на
основание чл.16, ал.3, т.2 и чл.22, ал.1, т.2 от Устава и във връзка с
проведеното събрание на 29.07.2021г и решение на УС от 04.08.2021г се
свиква извънредно събрание на ПК, което ще се проведе на 26.08.2021г от
18:00 при дневен ред, съобразно решението на УС.
Под текста на поканата в табличен вид са изписани имената на член –
кооператорите, дата на уведомяване, подпис и дали е присъствал на
събранието. Името на ищеца е вписано под № 46 в списъка. Като дата на
уведомяване е посочено 06.08.2021г и два пъти е изписано „известие по
пощата“ в полетата на уведомяване за ОС и дали е присъствал.
До ищеца била изготвена персонална покана със същото съдържание,
4
към която е прикрепен пощенски плик с датата на изпращане 09.08.2021г и
11.08.2021г дата на връщане. Приложено е и известие за доставяне с подател
ПК и получател ищеца, но на него няма никакви данни да е достигнало да
адресата, тъй като е непопълнено.
Постоянният адрес на ищеца е в сила Тича, а настоящ адрес от
13.04.2020г е регистриран в град Велико Търново.
В обясненията си, дадени по реда на чл.176 от ГПК, ищецът не оспорва
твърдението в отговора срещу исковата молба, че към него момент не е бил в
село Тича.
На 06.08.2021г се провело заседание на УС, за което бил съставен
протокол, че поканата за ОС била залепена на вратата на кооперацията и на
други общодостъпни места.
На 26.08.2021г в 19:00 часа започнало ОС, за което бил съставен
протокол, от който е видно, че били взети следните решения :
1/За прекратяване дейността и ликвидация на ПК;
2/За ликвидатор бил избран Х.Х.;
3/Определен бил едногодишен срок за ликвидация на кооперацията и
200.00 лева хонорар месечно (вероятно на ликвидатора).
ОС задължило избрания ликвидатор да заяви за вписване в ТР взетото
решение за ликвидация и избор на ликвидатор.
На 13.09.2021г ликвидаторът Х.Х. подал до ТР заявление №
20210913152548, по което длъжностното лице дало указания №
20210913152548/14.09.2021г да се представят доказателства, че ищецът С.Д.
бил поканен за ОС по надлежния ред. В изпълнение на указанията, със
заявление Ж1 била представена декларация от председателя Й.М., в която тя
декларирала, че на 09.08.2021г пратила поканата до ищеца от пощенския клон
в село Тича писмо с обратна разписка, но разписката ù била върната от
пощенския служител, че ищецът не бил намерен и писмото и обратната
разписка били приложени към списъка.
На 17.09.2021г било постановено вписване на прекратяване на
дейността на кооперацията, обявяването ù в ликвидация и за ликвидатор бил
вписан Х.Х..
В края на септември 2021г ищецът се прибрал в село Тича и отишъл в
5
магазина на свидетелката Д., където се видял с братовчед си – свидетеля Т. Д..
Когато свидетелката видяла ищеца, го попитала защо не е бил на ОС на
кооперацията. Ищецът отговорил, че не е знаел за събранието и именно
затова не бил присъствал. Свидетелката му разказала и за взетите на ОС
решения за ликвидация на кооперацията.
Исковата молба е подадена в РС Котел на 08.10.2021г в 14:35 часа.
Горната фактическа обстановка съдът прие, след като обсъди всички
представени по делото писмени доказателства, съобразно доказателствената
сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира в тяхната цялост показанията
на свидетелите С.Д. и Т. Д., тъй като се намират в логическа връзка помежду
си и липсват други доказателствени източници, които да поставят под
съмнение тяхната достоверност.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По допустимостта на предявения иск : С определението си по чл.140 от
ГПК съдът е разрешил предварителните въпроси по допустимостта на
предявения иск и по редовността на исковата молба, вкл. и тези, повдигнати с
отговора срещу исковата молба. С доклада по делото съдът е указал на
страните, че подлежи на доказване момента, в който ищецът е узнал за
взетите решения, което обстоятелство пряко рефлектира върху
допустимостта на предявения иск.
Основното възражение на ответника се свежда до въпроса дали искът е
предявен в преклузивния срок по чл.58, ал.3 от ЗК - две седмици от деня на
решението, в случай че член-кооператорът е присъствал на ОС, а ако не е
присъствал при решаването - от деня на узнаването или уведомяването му.
Няма спор, че ищецът не е присъствал на ОС, проведено на
26.08.2021г, нито пък е бил специално уведомен за взетите тогава решения.
С решение № 7 от 01.02.2013г, постановено по търговско дело №
1130/2011г на ВКС, І т.о., е прието, че член - кооператор, който не е
присъствал на ОС на кооперацията, е обвързан с доказване на твърдения от
него момент на узнаване за решенията и съответно двуседмичният срок по
чл.58, ал.3 от ЗК за предявяване на иск по чл.58, ал.1 от ЗК тече от този
момент. При въведено от ответника възражение срещу допустимостта на иска
с посочен различен момент на узнаване на решението от ищеца, доказването
6
на този момент, който, съпоставен с датата на исковата молба, има за
последица недопустимост на иска, поради изтичането на преклузивния
двуседмичен срок по чл.58, ал.3 от ЗК, е в негова тежест.
Ответникът твърди, че знанието за взетите решения следва се
презюмира на основание чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и да се приеме, че ищецът
узнал за оспорените от него решения от деня на вписването, т.е. от
17.09.2021г, а двуседмичният срок, изчислен според този начален момент,
изтекъл на 01.10.2021г. Посочената разпоредба установява следната оборима
презумция : Вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на
третите добросъвестни лица от момента на вписването, като до изтичането на
15 дни от вписването то не може да се противопостави на трети лица, които
докажат, че им е било невъзможно да го узнаят.
Повдигнатият от ответника въпрос е разрешен по реда на чл.290 от
ГПК с определение № 42 от 04.02.2022г, постановено по частно гражданско
дело № 2314/2021г на ВКС, І т.о., което настоящият съдебен състав
възприема изцяло. Посоченото определение на ВКС е постановено във връзка
със спазване на срока за атакуване на решения по реда на чл.15, ал.7 от
Закона за народните читалище, аналогичен на срока по чл.58, ал.3 от ЗК.
Дадено е следното тълкуване: Узнаване на решението означава
довеждане/достигане до знанието на съответния субект на съдържанието на
конкретните решения, взети от Общото събрание на народното читалище.
Узнаването на решението е факт, релевантен за допустимостта на
производството по отмяна, който факт подлежи на пълно и главно доказване
от ищеца с всички доказателствени средства, като няма законова презумпция
за узнаване. Вписването в ТР има оповестително и защитно действие, а в
определени от закона случаи - и конститутивно действие. Оповестителното
действие на вписването е регламентирано в чл.7, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,
съгласно който вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на
третите добросъвестни лица от момента на вписването, с което се установява
оборима презумпция - до изтичането на петнадесет дни от вписването то не
може да се противопостави на трети лица, които докажат, че им е било
невъзможно да го узнаят. В чл.10 от ЗТРРЮЛНЦ е регламентирано
защитното действие на вписването, изразяващо се във възможността трети
добросъвестни лица да се позовават на вписването, както и на обявяването,
дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува.
7
Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите
добросъвестни лица. Оповестителното и защитното действие на вписването
целят гарантиране на сигурността на оборота, като предпазват третите лица от
неизгодни за тях правни последици, произтичащи от неизвестни им факти и
обстоятелства (съществуващи, но невписани в съответния регистър) за
юридическото лице, с което встъпват в правоотношение, респ. изменят или
прекратяват съществуваща правна връзка. Прието е, че прокуратурата, като
орган, следящ за законност и действащ в защита на обществения интерес,
респ. прокурорът, на когото законът предоставя правото на иск по чл.15, ал.7
от ЗНЧ, не представлява трето лице по смисъла на чл.7-10 от ЗТРРЮЛНЦ.
Вписването на изменените обстоятелства или обявяването на решенията на
Общото събрание на народното читалище в ТРРЮЛНЦ не доказва узнаването
им от прокурор, респективно не определя началния момент, от който тече
преклузивният срок по чл.15, ал.7 ЗНЧ.
Посоченото разрешение следва да намери приложение и в настоящия
случай. Не може да се вмени в задължение на член – кооператора всеки ден да
прави справки в ТР по партидата на кооперацията, за да извършва проверки
дали са извършвани вписвания, срещу които да предприеме защита и то в
установените изключително кратки срокове по чл.58, ал.3 от ЗК – така
определение № 783 от 30.12.2009г, постановено по частно търговско дело №
761/2009г на ВКС, I т. о. Трето добросъвестно лице е това, което не е
обвързано от членствено правоотношение, не е съдружник и пр., и което, за
да се увери в правосубектността и идентифициращите белези на
юридическото лице, следва да направи справка на вписванията и на
обявените в ТР актове и щом са били налице вписани актове, се предполага,
че третото лице ги е узнало. Такава логика е неприложима в отношенията
между кооперацията и нейните членове, тъй като в ЗК са предвидени редица
защитни механизми за член-кооператорите срещу незаконосъобразни актове
на органите на кооперацията, най-сериозният от които е именно
предварителното уведомяване на членовете и то най – малко 14 дни преди
датата на провеждане на ОС. Неизпълнението на това задължение води до
порочност на взетите решения само на това основание. Ако волята на
законодателя беше да свърже датата на узнаване на порочното решение с
датата на неговото вписване, щеше изрично да го предвиди.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че
8
ищецът узнал за проведеното на 26.08.2021г извънредно ОС и за взетите на
него решения, когато се прибрал в село Тича и отишъл на 30.09.2021г в
магазина на свидетелката Д.. Исковата молба е подадена в РС Котел на
08.10.2021г – в двуседмичния срок от узнаването и преди изтичане на
тримесечния срок по ал.4. По тези съображения съдът приема, че
производството по делото е допустимо и следва да разгледа иска по същество.
В исковата молба се иска отмяна на трите взети на ОС решения – за
прекратяване дейността на ПК, за избор на ликвидатор и за определяне на
срок за ликвидация и хонорар на ликвидатора. Поддържат се няколко
отменителни основания : ненадлежно уведомяване на ищеца за датата на ОС;
приемане на решения, невключени в дневния ред; непосочване на мястото на
провеждане на ОС; непредоставяне на материали на разположение на член-
кооператорите; списъкът на член-кооператорите бил непълен и за ОС не били
поканени всички членове. Съдът следва да разгледа основанията в
поредността, в която са релевирани.
Не съществува спор между страните, че поканата за извънредното ОС,
проведено на 26.08.2021г, не била връчена на ищеца. Спорът е дали той
следва да се счита за уведомен, щом не е бил на адреса си в село Тича и щом
не е уведомил ПК за новия си адрес и дали в случая е налице хипотезата на
т.нар. фингирано връчване. В чл.16, ал.1, изр.1 от ЗК е въведено императивно
изискване член – кооператорите да бъдат поканени от УС за свиканото ОС с
писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най – малко 14 дни
преди датата на провеждането му. Императивното правило относно срока и
писмената покана е възпроизведено в устава и в чл.20, ал.3 е уреден редът за
разгласа – чрез връчване на членовете лично срещу подпис или чрез
изпращане по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Поканата до
ищеца нито му е била връчена лично срещу подпис, нито е била получена от
него по пощата. Освен да е изпратена по пощата с обратна разписка, поканата
трябва да е била получена от адресата – така решение № 211 от 09.02.2017г,
постановено по търговско дело № 3329/2015г на ВКС, I т. о. Доколкото в
устава не е уредено изрично, че поканата ще се счита за връчена и тогава
когато член – кооператорът не е намерен на адреса, съдът не може да
приложи спрямо него презумпция за получаване на поканата. Лишен от
основание се явява и довода на ответната страна, че ищецът сам се бил
9
поставил в невъзможност да получи поканата, като не съобщил на ПК новия
си адрес. При внимателния прочит на текста устава не се установява подобно
задължение за членовете на ПК и какви ще са съответно последиците в
случай не неизпълнението му. ОС на ПК е било в правомощията си да
предвиди по – гъвкава и облекчена процедура във връзка с реда на
разгласяване на поканата, който пропуск не следва да се тълкува във вреда на
член – кооператора. Следва да се добави и това, че залепянето на поканата на
06.08.2021г на видно място в селото е само допълнителен способ за разгласа
(могат да се предприемат и други такива като публикуване в сайтове, фейсбук
страници и групи, обяви във вестник и пр), който обаче има само
спомагателно значение и в нарушение на закона и устава било прието (тази
дата е вписана в списъка), че именно на посочената дата ищецът бил узнал за
поканата. По изложените съображения, искът за отмяна на взетите решения
следва да бъде уважен само на първото от заявените основания. Останалите
основания не следва да бъдат разглеждане, тъй като са заявени като
евентуални.
По претенциите за разноски :
Ищецът претендира разноски по списък в общ размер 736.00 лева, от
които 700.00 лева адвокатско възнаграждение и 36.00 лева държавна такса.
Разноските следва да се присъдят в пълен размер. Уговореното адвокатско
възнаграждение в размер на 700.00 лева е платено. Дължимата и внесена по
сметка на РС Котел държавна такса е 30.00 лева, но в полза на ищеца следва
да се присъди и таксата за банковия превод в размер на 6.00 лева.
Предвид основателността на предявения иск, неоснователна се явява
претенцията на ищеца за разноски в размер на 650.00 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК, предявен от СТ.
Й. ДЖ., ЕГН **********, село Тича, община Котел, ул. Г.Д. 37, против ПК
„Сакар“ – в ликвидация, ЕИК *********, седалище село Тича, община Котел,
представлявана от ликвидатора Х. Х.. Х.., три решения, взети от Общото
събрание на кооперацията, проведено на 26.08.2021г, обективирани в
протокол, съставен на същата дата, поради противоречие с чл.16, ал.1, изр.1
10
от ЗК и чл.20, ал.1 и ал.3 от Устава, както следва :
1/ Решение № 1 за прекратяване на дейността на ПК „Сакар“ село
Тича;
2/Решение № 2 за избор на Х. Х.. Х.. за ликвидатор на ПК „Сакар“ село
Тича;
3/Решение № 3 за определяне на едногодишен срок за ликвидация на
ПК „Сакар“ село Тича и за определяне на хонорар 200.00 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ПК „Сакар“ – в ликвидация,
с посочени данни, да заплати на СТ. Й. ДЖ., с посочени данни, сумата 736.00
(седемстотин тридесет и шест) лева, представляващи направени по делото
разноски.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ПК „Сакар“ – в ликвидация за разноски в
размер на 650.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
11