Р Е Ш Е Н И Е
№260097/13.10.2020г. 13.10.2020 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски Районен съд , гражданско отделение, ХVI-ти граждански състав в публично заседание, проведено на втори октомври две хиляди и двадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Георги Георгиев
Секретар: Е. В.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д. № 755 по описа на съда за 2020 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А. Париж, клон България, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника Т.М.М., че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В исковата молба се посочва, че на 12.08.2016 год. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит за сумата от 5000,00 лв. и закупуването на застраховка за сумата от 1232,00 лв., която следвало да бъде възстановена на 44 равни месечни погасителни вноски, с уговорен падеж. Сумата била получена от ответника с полагане на подписа си в поле „удостоверяване на изпълнението“.Длъжникът преустановил плащането на 05.11.2017 год., като към тази дата били погасени 13 месечни вноски. На осн. чл. 5 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер от дата 05.12.2017 год.Претендира се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
Отговор на исковата молба не е депозиран.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В депозирана молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата.
Ответника, редовно и своевременно уведомен, не изпраща представител, както и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Според настоящия съдебен състав е налице и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Правното основание на предявения иск е по чл. 422 ГПК.
Вероятната основателност на иска се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – договор за потребителски паричен кредит от 12.08.2016 г.; ОУ по договора; погасителен план; медицински въпросник за приемане за застраховане;сертификат № ***;ОУ за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите „Кредит Класик“;сертификат № ***;ОУ за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“;стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити;извлечение по кредит *** и погасителен план,съдържащ получените плащания и тяхното разнасяне актуален към 16.03.2020г.
Събраните по делото писмени доказателства,неоспорени от ответната страна,ценени в съвкупност с приетата ССЕ, водят до единствения и категоричен извод,че ищцовото дружество, в качеството си на кредитодател е предоставило реално на ответника паричен заем, който не обслужван редовно и своевременно от кредитополучателя. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства за плащане на процесната сума. Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния си предявен размер.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер на 164, 22 лв.
Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова полза следва да бъдат присъдени разноски в размер на 406, 47 лв.-заплатена държавна такса,депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.М.М., ЕГН ********** дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,Париж,рег. № ***,клон България ЕИК:*** , със седалище и адрес на управление гр. София, сумата от 4017, 16 лв. –главница,представляваща задължение по Договор за потребителски кредит ***,сключен на 12.08.2016 г., сумата от 869, 35 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.11.2017 – 05.05.2020 г.,сумата от 826, 81 лв. – мораторна лихва за периода 05.12.2017 г. – 18.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението – 27.12.2019 г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“клон България , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** , разноски в заповедното производство в размер на 164, 22 лв.
ОСЪЖДА Т.М.М., ЕГН ********** да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“клон България , със седалище и адрес на управление гр. София, ЕИК *** разноски за настоящата инстанция в размер на 406, 47 лв.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: