Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр.Добрич, 26.02.2016г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  двадесет и осми януари през две хиляди и шестнадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав :  

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

 

При секретаря: Д.  Д.

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №1414 по описа за  2015г. и за да се произнесе съобрази  следното :

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от 25.03.2015г. от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д., бул.”...”№**, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, с която се предявява иск, по реда на чл.415 от ГПК за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника  Х.Д.А. ЕГН **********,*** за следните суми: 1198.06лв./след изменение с молба от 09.11.2015г./, представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр. Д., ж.к.”...”, бл.**, вх.*, ап.**, за периода от 15.11.2011г. до 09.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението- 16.02.2015год. до окончателното плащане на главницата; 163,29лв./ след изменение с молба от 09.11.2015г./ – начислена законна лихва върху главницата за периода от 30.01.2015г. до 16.02.2015г.

Претендират се разноските в установителното производство, вкл. адвокатско възнаграждение.

         В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните фактически твърдения:

-ответниктът е абонат на услугите, предоставяни от ищцовото дружество за обект, находящ се в гр. Д., ж.к.”...”, бл.**, вх.*, ап.**. 

- през периода 15.11.2011г.- 18.02.2014г. водомерът на ответника бил повреден. Поради това на ответника била начислявана служебно консумация в съответствие с разпоредбите на чл.39 ал.5 от Н№4/2004г. и чл.23, ал.5 от Общите условия на оператора. На 18.02.2014г. абоната е поставил водомер в обекта си , след което започнало редовно отчитане на консумацията.

-ответникът не заплатил на водоснабдителното дружество дължимите суми, начислени за периода от 15.11.2011г. до 09.02.2014г.

-ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 592/2015г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подал възражение, с което оспорил сумите по издадената заповед за изпълнение;

-Съгл. Чл.31ал.2 от Общите условия дължимите суми подлежали на плащане в 30дневен срок след датата на издаване на всяка фактура.

-С оглед неплащането на главните задължения в срок, ответникът дължал и обезщетение за забава в търсения размер, начислено за периода от 30.01.2015г. до 16.02.2015г..

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът  е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и по размер. Възраженията на ответника са следните:

-вземането на ищеца било погасено по давност;

- не били налице основания за служебно начисляване на консумация. На 15.12.2013г. служители на ищеца поставили заключващо устройство, за което бил съставен протокол№ 004437. На същата дата му било връчено и предписание за смяна на водомера№ 050864/15.12.2013г. След няколко месеца ответникът си поставил нов водомер и ищцови служители го пломбирали, но не съставили никакъв документ. От поставяне на заключващото устройство до подмяната на водомера ответника не получавал вода в апартамента си.

-за периода от 15.11.2011-09.12.2014г. ответникът заплатил на ищцовото дружество в размер суми в размер на 3000лева. Автоматично и в противоречие на закона платените от ищеца суми били отнасяни за задължения погасени по давност, включително и  за лихви. При плащането желанието на ответника било да се плаща задължението за предходния месец, а не погасени по давност фактури;

        -съставените фактури с предмет лихви за забава били нищожни , защото лихвата за забава не е данъчно събитие по смисъла на закона, при което ответникът се позовава на нищожността им;

        Във възражението срещу издадената заповед за изпълнение  ответникът прави следните възражения, подлежащи на обсъждане при преценка основателността на исковата претенция:

-предписанието за смяна на водомера било издадено без съгласие на ответника и подписа му.Поставено било на вратата с фалшив подпис;

-след поставяне на предписанието в 95% от случаите на ответника била начислявана служебно вода 10куб.м, което количество за сам човек, пенсионер било невъзможно да е консумирано. Евентуално, на ответника служебно следвало да се начисляват само по пет кубика вода. Отправя искане за допускане на свидетел с оглед установяване обстоятелството, че ответника е единствения обетател на процесното жилище през разглеждания период.

        В първото съдебно заседание страните поддържат претенцията, съответно възраженията си.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Не се спори от страните по делото, че ищецът е експлоатационно предприятие, извършващо услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на води.

Страните не спорят, че през релевантния и посочен в исковата молба времеви период- от 15.11.2011г. до 09.02.2014година, помежду им съществувала облигационна връзка с източник сключен при Общи условия договор за предоставяне на услугата-доставка на питейна вода/водоснабдителни услуги/. По делото са приложени Общи условия,приети с Решение на ДКЕВР №ОУ—044 от 23.06.2006г.

В целия процесен период във водоснабдявания обект на ответника, находящ се в гр.Добрич, , ж.к.”...”, бл.**, вх.*, ап.**   водомерът е вписан като повреден. За това обстоятелство е представен карнет 373, в който за консумация са отбелязвани по 10кубика за всеки отчетен период, както и начислявана обща вода.

По делото е представено предписание№ 050864/15.12.2013г., с което е дадено указание на потребителя да подмени за своя сметка водомера в тоалетната поради повреда и липса на държавна пломба, както и да заплати натрупаните по партидата задължения.

С протокол№004437/15.12.2013г. върху спирателния кран на жилището на ответника е поставено заключващо устройство поради наличието на неплатени задължения към „ВиК” ЕООД гр.Добрич.

        През 2014год. от ответника са извършени плащания в размер на 450.00лв, видно от представените по делото квитанции за плащания.

        Допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза установява:

        Размерът на задълженията на длъжника за предоставените В и К услуги на за обект, находящ се в град Добрич, ж.к.“...“ №**, вх.*, ап.** за периода 15.11.2011г. – 09.12.2014год. към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към настоящия момент на база на записаните показания в карнетите и на действащите към съответния момент цени за периода 15.11.2011г. – 09.12.2014год. са на стойност 1150.83лв. За същия период издадените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Добрич фактури за консумирана вода са на стойност 1251.78лв. След приспадане на сумата от кредитните известия в размер на 53.72лв. остават дължими 1198.06лв. Издадените за процесния период фактури са на стойност 1251.78лв., а начислените суми по карнети 1150.83лв. Разликата от 100.05лв. между издадените фактури на записванията по карнетите се дължи на допълнително фактурираните 35 куб.м. вода от общия водомер /РОВ./

       Потребените количества вода изчислени на база на служебно начислено количество от 5куб.м. и на действащите към съответния момент цени за периода 15.11.2011г. – 09.12.2014год. са на стойност 774.03лв.

       През 2014год. от ответника са извършени плащания в размер на 450.00лв., с които са покрити задължения по фактури от 2011год. и издадени фактури за дължими лихви от 2014год. На 23.07.2015год. са издадени кредитни известия на обща стойност 53.72лв. които са покрити задълженията по тези фактури.

       Размерът на обезщетението за забава и изплащането на главните парични задължения за периодите, посочени в петимума на исковата молба е 163.29лв.

       Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение за дължимите суми по ч.гр.д№ 592/2015г. В срока по чл.414 от ГПК ответникът е  депозирал възражение.

        По делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетеля

        При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Така предявеният иск е положителен установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 отГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като титуляр на партида за процесния имот, които отношенията са регулирани от публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр.Добрич, както и стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.

Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, както и от общите условия за получаване на услугите В и К.

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, при повреждане на водомер ВиК операторът има право служебно да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. След като по делото не се установява ответникът да е предварително, редовно уведомен, че водомера му в обект, находящ се в гр. Добрич, ж.к.”...”, бл.**, вх.*, ап.** е повреден, със срок да отстрани повредата и предупреждение за следващите при неизпълнение последици, съдът намира, че не са налице предпоставките за служебно начисляване консумация на вода за периода от 15.11.2011г. – 10.12.2012год. В случая ищцовото дружество напълно неоснователно е начислявало вода позовавайки се на разпоредбата на чл.39, ал.5 от горепосочената наредба, т.к. тя намира приложение само когато няма монтиран водомер на водопроводно отклонение и индивидуален водомер, т.е когато въобще не е поставен или е отказано поставяне на водомер. В тези случаи единствено е допустимо начисляване на по 5 куб.м. вода на месец на обитател.  Конкретният казус не е такъв.  Едва на 15.12.2012г. на ответникът е направено предписание за смяна на водомера поради повреда. От този момент занапред водоснабдителното дружество е следвало служебно да начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Установява се по делото от вписванията в карнета /л.21 и 22 по делото/, че дружеството –ищец е продължило да начислява служебно по 10куб.м вода, т.е като за липсващ водомер, но не и количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година.

Освен това на 15.12.2012г. е поставено заключващо устройство върху спирателния кран на водомера, което  оставя само слаба струя вода за пиене, но не и за извършване на дейности, изискващи по-голямо количество вода.Това устройство е монтирано до края на исковия период.

Процесните фактури и карнети представляват едностранно изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна обстоятелства, поради което и при оспорването на тези документи, същите нямат обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в тях данни и не доказват твърдяните вземания на ищеца към ответника за исковия период. Предвид горното и предвид липсата на ангажирани от ищеца други доказателства, не може да се приеме, че ответникът дължи на ищцовото дружество стойността на доставена, отведена и пречистена вода в посочения в заповедта за изпълнение размер, което води до извод за неоснователност на исковата претенция за установяване на вземането на ищеца. При това положение, предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

 С оглед акцесорния характер на претенцията за установяване задължение за мораторна лихва и предвид неоснователност на главното вземане,  искът за лихви също се явява неоснователен и като такъв също следва да бъде отхвърлен.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , рег. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Д*, бул.”...”№**, срещу  Х.Д.А. ЕГН **********,*** иск за установяване дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д592/2015г.по описа на РС Добрич: 1198.06лв./след изменение с молба от 09.11.2015г./, представляваща неплатена цена за предоставени услуги в обект имот с административен адрес гр. Д*, ж.к.”...”, бл.*, вх.*, ап.*, за периода от 15.11.2011г. до 09.02.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението- 16.02.2015год. до окончателното плащане на главницата; 163,29лв./ след изменение с молба от 09.11.2015г./ – начислена законна лихва върху главницата за периода от 30.01.2015г. до 16.02.2015г.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :...........................