№ 829
гр. Шумен, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101616 по описа за 2023 година
Предявен иск, с правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС.
Искова молба от пълномощник на К. Г. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, с
посочено правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС и цена от 9626,25 лева.
Ищцата сочи, че била собственик на два недвижими имота – земеделска
земя, с идентификатор № *** и № ***, и двата в с. ***, с обща площ от
51,34дка. С влязло в сила решение ответникът бил осъден да предаде
владението им. Тъй като след предявяване на иска, настоящият ответник бил
недобросъвестен владелец на имотите, за периода 01.10.2019г. – 23.06.2023г.
дължал обезщетение на ищцата, за ползите от които е лишена, в размер на
9626,25 лева.
Искат осъждане на ответника да заплати сумата, в едно със законната
лихва от предявяване на иска /21.07.2023г./ и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба и ответникът, редовно уведомен,
подават отговор. Счита иска допустим и основателен. Не оспорва изложените
в исковата молба факти. Твърди плащане на исковата сума, в едно със
законната лихва върху нея от предявяване на иска до датата на плащане. Иска
1
отхвърляне на иска, поради погасяване вземанията с плащане.
В открито заседание, страните редовно призовани, чрез представители,
искат отхвърляне на иска поради погасяване на вземанията с плащане и
присъждане на разноски.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е основателен,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Иска е признат от ответника, с отговора на исковата молба, като са
представени платежни нареждания за плащане на претендираната главница и
законна лихва върху нея, от предявяване, до датата на плащане.
Така приетото за установено от фактическа страна, доведе до следните
изводи :
За уважаване на предявения иск е необходимо да се установи, че
ищецът е бил собственик на вещ, която се е намирала във владение на
ответника, през исковия период, което е недобросъвестно и го е лишил от
ползи от вещта, както и размера на дължимото обезщетение. Предпоставките
са налице – не се оспорват твърдените от ищцата факти, които се установяват
и от приетите писмени доказателства /земеделските земи са собствени на
ищцата, намирали са се във владение на ответника, което не може да се
определи като добросъвестно по чл. 70, ал. 1 ЗС/, а и иска , е признат по
основание и размер. Във връзка с ответното твърдение, че не е дал повод за
завеждане на делото, следва да се отбележи, че за възлагане разноските върху
ищеца, не е достатъчно само признание на иска. Плащането в хода на
производството на вземане изискуемо без покана /по аргумент от чл. 114 ЗЗД,
във вр. с т. 7 от ППВС № 1/79г./, също не освобождава от отговорност за
разноски. Нормата на чл. 73 от ЗС, не въвежда изискване за покана. Такава е
необходима при претенция за обезщетение за забава/чл. 84, ал. 2 ЗЗД/, при
такава по чл. 71 ЗС и в отношения между съсобственици /чл.31, ал. 2 ЗС/,
каквито не са предявени. Вземането на собственика срещу недобросъвестния
владелец, за ползите от които го е лишил се основава на принципа на
неоснователното обогатяване и се дължи за целия период на установено
недобросъвестно владение, а не след покана. В случая е установено, че
недвижимите имоти са се намирали във владение на ответника, след
2
предявяване на иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, по време на
разглеждане на делото и три седмици след влизане на решението, по ГД №
966/2019г., по описа на НПРС, в сила, съответно искът е основателен за
предявения размер и период, и независимо, че следва да се отхвърли, поради
погасяване вземанията с плащане, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1652,05 лева разноски в
производството.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. К., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, иск с
правно основание чл. 73, ал. 1 от ЗС, за сумата от 9626,25 лева, обезщетение
на ищцата, за ползите от които е лишена, от собствените недвижими имоти
– земеделска земя, с идентификатор № *** и № ***, и двата в с. ***, с обща
площ от 51,34дка, за периода 01.10.2019г. – 23.06.2023г., поради
недобросъвестното им владение от ответника, в едно със законната лихва
върху сумата от 9626,25 лева, от 21.07.2023г., до окончателното плащане,
поради погасяване на вземанията с плащане.
ОСЪЖДА Е. Д. Е., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на К. Г.
К., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, сумата от 1652,05 лева
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3