МОТИВИ към Присъда № 78/19.04.2019 г. по НОХД 3672/2018г.
по описа на РС-Бургас
Бургаска районна прокуратура е
внесла обвинителен акт по ДП № 04 - 1350/2012 г. по описа на 04 РУ на МВР -
Бургас, ДП пор. №3701/2012 г.по описа на БРП, пр. вх. № 13897/2012 г. по описа
на БРП, с който е повдигнато обвинение срещу М.А.Ю., ЕГН: ********** за това, че на 28.10.2012 г.,
в гр.Бургас, ж.к. *”, в двора на дома си, находящ се
на ул. „*“ № 42, като удрял с юмруци и като ритал в областта на главата и в
различни участъци на тялото Б.Р.Ф., с установена по делото самоличност,
вследствие от които Ф. паднал на земята, причинил на същия средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на пета дланна
кост на дясната ръка, довела до трайно
затруднение на движението на дясна ръка за срок от около 5-6 седмици при
обичайно протичане на оздравителния процес- престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.
По делото в качеството му на
частен обвинител бе конституиран пострадалият Б.Р.Ф..
В пледоарията си прокурорът прави
детайлен анализ на събраните доказателства, като поддържа, че обвинението е
доказано по несъмнен начин. Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с три
години.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния обвинител – адв.
Н. – БАК, прави детайлен анализ на събрания доказателствен
материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от
фактическа, така и от правна страна, като отхвърля версията за самонараняване, поради
което моли за осъдителна присъда. Набляга на интензивността на нападението и
причинените увреждания, като моли за налагане на наказание към средния размер,
което да бъде отложено по реда на чл. 66 НК.
Защитникът на
подсъдимия - адв. К. – БАК, счита, че подзащитният
му следва да бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не
се доказват обвинението. Посочва, че са налице само косвени доказателства,
които не са достатъчни за изграждане на несъмнен извод. Поддържа, че част от
свидетелите посочват, че пострадалият е удрял с ръце по оградите на съседните
къщи.
В предоставената от
съда възможност за последна дума подсъдимият заявява, че иска да бъде оправдан.
Пред съда, производството по
делото протече по общия ред, като бяха разпитани всички свидетели посочени от
частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите
и необходими писмени доказателства.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М.А.Ю.,
ЕГН: **********, е роден на *** ***, български гражданин, без образование,
неженен, не работи, неосъждан /реабилитиран/, с постоянен адрес:***.
Пострадалият Б.Ф. и подсъдимият М.Ю. се познавали като съседи от един и
същи квартал и като близки на техни общи роднини, без родствена връзка между
самите тях. Към 2012 г. пострадалият Ф. работел в чужбина и през месец октомври
2012 г. се прибрал в България за период от около две седмици.
Вечерта на 27.10.2012 г. подсъдимият М.Ю. гостувал в дома на своя братовчед-
св. М.М. по повод неговото завръщане от чужбина, като
употребил алкохол. В същата вечер и пострадалият Ф. консумирал алкохол при
други свои познати.
По - късно същата вечер на 27.10.2012 г. срещу 28.10.2012 г., около 00,30
часа - 01,00 часа, по ул. „*“ в ж.к. „*“ свидетелят Б.Ф., вървейки, случайно
срещнал подсъдимия М.Ю., който вече си бил тръгнал от дома на св. М.. Двамата
познати се заговорили помежду си и след като си закупили ракия от денонощен
магазин продължили да си допиват в дома на подс. Ю.,
по - конкретно в обособено като павилион помещение, намиращо се в двора на къщата
на последния на ул. „*“ № 42. Между двамата възникнали пререкания от битов
характер. Св. Ф. в един момент посетил външната тоалетна, намираща се на двора,
като докато бил вътре, подсъдимият Ю., подразнен от разговора им и от
противоречивите им мнения, внезапно нахлул вътре и започнал да му нанася удари
с ръце и с крака по цялото тяло, по главата и по лицето. Св. Ф. се опитвал да
се защити от ударите на подс. Ю., като се предпазвал
с ръце. Въпреки молбите на пострадалия да спре и опитите му да се защити, подсъдимият
Ю. настоятелно удрял св. Ф., повалил го на земята и продължил да го рита и да
го удря с юмруци. От упражненото по този начин насилие свидетелят Ф. в един
момент почти загубил съзнание. Подс. Ю. се уплашил и
започнал да го залива с кофа вода, за да го свести. Вследствие на шума,
близките на подс. Ю., живущи в същата къща, се
разбудили и излезли да видят какво се случва навън. Свидетелката Г.К., живуща
на семейни начала с подс. Ю. и св. А.Ю. - майка на
последния видели навън в двора им св. Ф., който бил окървавен, с отекло око.
Двете жени също познавали св. Ф., тъй като бил братовчед на жената на брата на подс. Ю., и го възприемали като близък човек. Опитали да
разговарят с него и св. Ф., който се чувствал безпомощен и обиден от случилото
се, наранен от немотивираната агресия спрямо него от страна на подс. Ю. агресия, се разплакал. Намесила се и св. З.М.,
която дочула виковете от съседния имот и също дошла да види какво се случва.
Заварила свидетелките К. и Ю. да успокояват св. Ф.. Встрани от тях седял подсъдимия
Ю., по когото също били видими следи от кръв от разпукан на врата му цирей. Св.
М., научавайки какво се е случило, се скарала и на двамата, че алкохолът ги е
довел до това да се сбият по този начин. Св. Ф. се разстроил още повече. Св. М.
го отвела настрани и го отпратила при роднините му. Св. Ф. отишъл в дома на
братовчед си М.А. и плачейки му разказал, че подс. Ю.
му е нанесъл побой. След това св. Ф. потърсил лекарска помощ за нараняванията
си. Същевременно била повикана и полиция, която на място установила
самоличността на участвалите в инцидента лица и техните близки, както и бил
извършен оглед на местопроизшествие като първо действие по така започналото
разследване.
От назначената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се
извежда, че на св. Ф. са били причинени фрактура на пета дланна
кост на дясна ръка и фрактура на носните костици,
вторична глаукома със съответно намаление на дясно око. Фрактурата на пета дланна кост се определя като трайно затруднение движението
на ръката за срок от около 5-6 седмици при обичайно протичане на оздравителния
процес. След допълнителна експертиза е изяснено, че след проведеното лечение
зрението и вътреочното налягане на дясно око са напълно възстановени, като така
развилата се глаукома се квалифицира като временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Според изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза обв. Ю. към извършване на деянието е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване - лека към средна степен, разбирал е свойството и
значението на извършеното и е можел да ръководи постъпките си. Обвиняемият е
имал нормално психологично мотивирано поведение, изключващо психопатологична
продукция като нарушение в отделните психични сфери - съзнание, мислене,
възприятия, емоции, памет, интелект.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените
средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
показанията на свидетелите Г.М.К. /прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на л.
9, том 1 от ДП/, А.А.Ю. /л. 88-88-гръб/, М.П.А. /л.
88-гръб-89, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на л. 11 и
11-гръб, том 1 от ДП/, М.А.М. /прочетени по реда на чл. 281 НПК на л. 19, том 1
от ДП/, З.М.М. /прочетени по реда на чл. 281 НПК на л.
20, том 1 от ДП/, В.Х.Б. /л. 89-гръб/, М.Т.М. /л. 90 и прочетените по реда на
чл. 281, ал. 5 НПК на л. 22, том 1 от ДП/, С.А.М. /л. 99/, Б.Р.Ф. / л. 84-гръб-
л. 86-гръб и прочетените на л. 30, том 1 от ДП/, Т.В.М. /прочетени по реда на
чл. 281, ал. 5 НПК на л. 34, том 1 от ДП/, К.П.П. /л.
86-гръб- 87/, частично от обясненията на подсъдимия М.Ю. /л. 76/, протокол за
оглед на местопроизшествието /л. 13-14, том 1 от ДП/, протокол за оглед на
веществени доказателства ведно с фотоалбум /л. 39-41, том 1 от ДП/,
съдебномедицинска експертиза № 446/2012 г. /л. 47-49, том 1 от ДП/, справка за
съдимост /л. 19/, съдебномедицинска експертиза № 234/2014 г. /л. 74-75, том 1
от ДП/, съдебномедицинска експертиза № 92/2015 г. /л. 99-100, том 1 от ДП /, съдебномедицинска експертиза № 513/2016 г. /л. 148- 149, том 1 от ДП /, съдебно-психиатрична експертиза /л.154-162, том 1 от ДП /, протокол за разпит на Б.Ф. /л. 18/и др.
Съдът направи оценка на
горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните
изводи.
Единствените преки доказателства
относно деянието са показанията на пострадалия Б.Ф. и обясненията на подсъдимия
Ю.. Съдът кредитира показанията на Ф. като последователни, логични и
непротиворечиви. Прочетените по реда на чл. 281 НПК негови показания на
практика допълват и доразвиват показанията му от съдебно заседание в
конкретните части и съдът кредитира именно тях, като депозирани в по-близък
период от време от деянието. Показанията му също така се подкрепят и от
приетите по делото съдебномедицински експертизи, които посочват, че телесното
увреждане може да бъде получено по посочения механизъм.
Най-съществени са показанията на
св. П. и св. М., които са полицейски служители и за които няма никакви съмнения
за предубеденост, които посочват, че по лицето на пострадалия е имало видими
наранявания. Съдът кредитира и показанията на св. М.А., прочетени по реда на
чл. 281, ал. 4 НПК, като разминаването с депозираните на съдебното следствие се
обяснява с изминалия период от време. Неговите показания са производни доказателствени средства и служат за проверка на
първичните- показанията на пострадалия, като изцяло ги подкрепят. Съгласно чл.
281, ал. 8 НПК присъдата не може да се основава само на показания, прочетени по
реда на ал. 4, но в случая са налице и други доказателства.
Останалите свидетелски показания
са предимно на лица, които се намират в различни близки отношения било с
подсъдимия, било с пострадалия. Те все пак са достатъчно обективни, но не
допринасят съществено за изясняване на обективната истина, като почти всички
посочват за налични следи от кръв както по подсъдимия, така и по пострадалия
(св. М.). Съдът кредитира показанията на по-голямата част от тези свидетели, прочетени
по реда на чл. 281 НПК, тъй като се касае за липса на спомен, поради изминалия
дълъг период от време. Съдът кредитира прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на св. К., тъй като същата потвърждава, че се е случило именно
това, което е посочила на досъдебното производство. Следва да бъдат
кредитирани показанията на св. А.Ю.,
като същата посочва, че е видяла наранявания по пострадалия. Показанията на св.
Б. са безпристрастни и сочат, че действително пострадалият е търсил помощ от
своя братовчед А..
Съдът не кредитира единствено показанията на
св. З.М., депозирани в хода на съдебното следствие, тъй като те противоречат на
показанията на св. М.М., прочетени по реда на чл. 281 НПК, който е заявил, че е бил в съседната къща по време на инцидента. Изглежда
напълно нелогично и двамата свидетели на досъдебното производство да твърдят,
че М. е бил там, а по-късно, З.М., която е и леля на подсъдимия, да твърди нещо
коренно различно. Всичко това сочи на предубеденост от нейна страна, като съдът
намира, че следва да кредитира показанията й, които бяха прочетени по реда на
чл. 281 НПК.
Настоящият състав също така не
кредитира и обясненията на подсъдимия Ю. (както депозираните в съдебно
заседание, така и прочетените по реда на чл. 279 НПК), в частта, в която описва
как се е стигнало до нанасяне на удари, като същите се явяват оборени от
останалия доказателствен материал и представляват
единствено защитна версия. Същите следва да бъдат отчитани само по отношение на
обстоятелството, че всички лица са били на мястото на инцидента в един момент,
както и че действително той е нанесъл удари на пострадалия. На първо място,
както бе посочено, обясненията противоречат на показанията на свидетелите,
чиито показание съдът кредитира. На второ място, обясненията на подсъдимия се
оборват и от съдебномедицинската експертиза и отговорите на вещите лица в
съдебно заседание. Освен това, прави впечатление, че подсъдимият описва много подробно
как Ф. пръв го е нападнал, но докато в досъдебното производство завява, че
пострадалият продължително време го е стискал за врата, при което Ю., за да се
освободи, го е ударил, то в съдебното производство, подсъдимият твърди, че Ф.
му е нанасял удари с юмруци. Изглежда нелогично подробното излагане на две
съществено противоречащи си версии, отнасящи се до основната защитна линия- че
пострадалият пръв е нападнал, поради което съдът счита, че тази версия е изцяло
защитна и изолирана. Действително, по врата на Ю. е имало кръв, но пострадалият
е опитвал да се защити при нападението, което се явява най-вероятната причина
за уврежданията по подсъдимия. Накрая следва да се посочи, че нито един от
свидетелите не говори за други наранявания по Ю., освен за кръвта по врата.
Съдът цени всички описани по-горе
писмени доказателства. Същите не са оспорени от страните и се оценят от съда
като достоверни.
Съдът цени и приетите по делото съдебномедицински
и съдебнопсихитрична експертизи. Същите са изготвени
по предвидения за това ред, от вещи лица – специалисти в областта на съдебната
медицина и психиатрия и се отличават със задълбоченост и пълнота. Заключенията
на вещите лица напълно кореспондират с останалия кредитиран вече доказателствен материал, поради което и съдът му дава вяра
изцяло.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 129, ал. 1 НК, като на 28.10.2012 г., в
гр.Бургас, ж.к. *”, в двора на дома си, находящ се на
ул. „*“ № 42, като удрял с юмруци и като ритал в областта на главата и в
различни участъци на тялото Б.Р.Ф., с установена по делото самоличност,
вследствие от които Ф. паднал на земята, причинил на същия средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на пета дланна
кост на дясната ръка, довела до трайно затруднение на движението на дясна ръка
за срок от около 5-6 седмици при обичайно протичане на оздравителния процес.
В конкретния случай, от обективна
страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на множество удари с ръце и крака на пострадалия,
който паднал на земята. Видно от приложената СМЕ – причинени са множество
увреждания на Ф., като едно от тях е фрактура на пета дланна
кост на дясната ръка, довела до трайно затруднение на движението на дясна ръка
за срок от около 5-6 седмици при обичайно протичане на оздравителния процес, и
което е в пряка-причинно следствена връзка с въпросните активни действия от
страна на подсъдимия. Причиненото телесно увреждане съответства по своите
медико-биологични характеристики на средна телесна повреда по смисъла на чл.
129 НК съобразно разясненията, дадени в ППВС 3/79 г., тъй като от заключението
на съдебно-медицинската експертиза се установява, че трайното затрудняване на
движението на крайника на Илиев ще премине за повече от 30 дни.
При извършване на престъплението подс. Ю. е действал умишлено при форма на вината пряк
умисъл. От интелектуална страна същият е съзнавал, че нанасяйки удари,
неминуемо ще причини на пострадалия телесно увреждане. От волева страна –
подсъдимият е искал засягане на здравето на Ф. и причиняването на телесна увреда.
По наказанието:
За извършеното престъпление по
чл. 129, ал.1 от НК законът предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок
до шест години.
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите
отговорността обстоятелства. В полза на подсъдимия следва да се вземе предвид
фактът, че същият е неосъждан. Последното сочи и че личността на подсъдимия не
се характеризира с голяма обществена опасност. Съдът отчита също и изминалият
дълъг срок от извършване на деянието- 28.10.2012 г., който не се дължи на
процесуалното му поведение.
Като отегчаващо обстоятелство
следва да се отчете единствено и причиняването на увреждания, извън съставомерното, които по медико-биологичните си
характеристики съответстват на лека телесна повреда.
Съдът споделя виждането на
прокуратурата, че не са налице изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 НК.
С оглед всичко гореизложено,
съдът счита, че размерът на наказанието следва да се определи при превес на
смекчаващите обстоятелства, под средния размер, а именно- „лишаване от свобода“
за срок от една година. Както бе посочено, Ю. не е осъждан и не се
характеризира с висока степен на обществена опасност, поради което по мнение на
настоящия състав са налице всички предпоставки на чл. 66 НК за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание, като предвид обществената
опасност на деянието и дееца, минималният срок от три години се явява
справедлив и достатъчен. Освен това, определянето на ефективно наказание след
изминалия дълъг срок не би постигнало залегналите в закона цели.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би
постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
По разноските:
По отношение на
разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия М.Ю., да
заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на 791,23
лв. Освен тези разноски, подсъдимият следва да заплати и по сметка на съда,
сумата от 150 лв., представляваща разноски в съдебното производство за
възнаграждения за вещи лица. Подсъдимият дължи да заплати и 10 лева държавна
такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листове в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно
с оригинала: Д.Б.