РЕШЕНИЕ
№1790
Град
Пловдив, 27.09.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХXVIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 9по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 186
ал. 1 от ЗДДС .
Образувано
е по жалба на „**“ ООД, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. П*,
ул.“4 януари“ №36, ет.4, ап.6 против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ №ФК-252-0297546 от 12.12.2018
г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП. В
жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна, като е
постановена в противоречие с материално правни разпоредби и в нарушение на
административно производствените правила. Оспорват
се фактическите констатации на извършената проверка, касаещи дали има основания
за издаване на фискален бон, както и изложените мотиви относно това, дали е създадена опасност за здравето и
живота на гражданите, дали са налице основания за защита на важни държавни и
обществени интереси, дали е налице опасност да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, или от закъснението на изпълнението би могла
да последва значително или трудно поправима вреда. Позовава се на липса на
мотиви за определяне на срока на наложените принудителни административни мерки.
В тази връзка се сочи, че така определени същите неоснователно ограничават
неговите права, като мерките не отговарят и на законовите цели. В съдебно
заседание, редовно уведомен, се представлява от адв.М.,
който поддържа жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество
дава становище за незаконосъобразност на атакувания административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендира направените разноски.
Ответната
страна – Началник отдел «Оперативни
дейности»-Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк.**
оспорва подадената жалба като неоснователна и ангажира писмени доказателства.
По същество дава мнение, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата следва
да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 07.12.2018г. в 01:45 ч. била извършена оперативна
проверка на търговски обект кафе- бар „**“, намиращ се на адрес в гр. *, бул.“****“
№ 97, стопанисван от жалбоподателят.
В хода на нейното провеждане била осъществена контролна покупка от длъжностно лице-
М.В.Х.- инспектор по приходите на 1 бр. бутилка с минерална вода на стойност
2.50 лева. Така сумата от тази покупка била заплатена на служителя А.И.Й..
Същата съобразно показанията на свидетеля М.М.С.е
издала фискален бон за извършената продажба, което станало след приемане на
плащането, който обаче не успяла да връчи на лицето, което и е предало сумата,
поради дадено разпореждане за преустановяване на работата от органите по
приходите. В хода на допълнително извършените действия длъжностните лица
възприели, че в обекта са регистрирани и въведени в експлоатация общо 5 бр.
фискални устройства, едно от които е ФУ модел Датекс DP-25KL
с ИН на ФУ DT492936 и ИН на ФП 02645208, което е
конкретното устройство по обслужване на извършената контролна покупка. Независимо
от това, и от останалите налични ФУ с ИН DT497772
и ИН на ФП02497772, ФУ с ИН DT495171 и ИН на
ФП 02645207, ФУ с ИН DT334279 и ИН
на ФП02334504, ФУ с ИН DT334278 и ИН
на ФП02334506 било установено, че дружеството не е издало
фискален бон или ръчна касова бележка от кочан за покупката, поради което
приели, че дружеството - жалбоподател в качеството си на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка
от фискално устройство. Разчетена била и фактическата касова наличност за
отчетен на ФУ оборот в размер на 13.00лева и фактическа наличност в
длъжностното лице в размер на 15.60 лева, като за разликата в размер от 2.60
лева било посочено от служителя в дружеството, че се дължат на бакшиш. Касовата
наличност била разчетена и по отношение на ФУ с ИН DT495171, при което се установила разлика
в размер на 48.20 лева. За констатациите е съставен протокол за извършена
проверка с №0297546/07.12.2018г. със съответните за това приложения към него,
вкл. съставени АУАН №F459134 от 12.12.2018г. и АУАН № F459166 от 12.12.2018г.
на А Й.. Въз основа на установеното и отразено в Протокола за извършена
проверка на осн. чл. 186, ал. 1,
т.1, б.”а” от ЗДДС била
издадена и процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка за срок
от 7 дни.
Горната фактическа обстановка се установява по категоричен
и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства-
показания на свидетеля М.М.С., които съдът кредитира
като логични, обективни и непредубедени, съответни на известното и. Независимо,
че лицето е служител на дружеството жалбоподател, при нея е налице несъмнен
стремеж да разкрие по незаинтересован начин онези действително случили се
факти, които обективно да изложи като съществени и незаинтересовани. Подкрепя
се и от събраните писмени доказателства, касаещи приобщената административна преписка
по издаване на обжалвания
административен акт, постъпила с вх.№749/14.01.2019г. на Административен
съд-Пловдив.
При така установеното от фактическа страна, на база
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие
следното от правна страна:
Жалбата
е подадена в срок с оглед представените с молба от 18.02.2019г доказателства и при
наличие на правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна, поради следните за това
съображения:
Предмет на обжалване е Заповед № ФК-252-0297546 от 12.12.2018 г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателят е наложена принудителна административна мярка „запечатване на
търговски обект- кафе- бар „**“, намиращ се на адрес в гр.П* бул.“****“ №97 и
забрана за достъп до него за срок от 7 /седем/ дни“, във връзка с констатации
за допуснато административно нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. От събраните доказателства се установява, че административният орган
приема, че е било извършено посоченото нарушение – неиздаване на касова бележка
във връзка с извършено плащане, което е послужило за основание за налагане на
ПАМ по реда на чл.186 и 187 от ЗДДС. Следва да се посочи, че наличието на посоченото
нарушение е само един от елементите от фактическия състав за налагане на ПАМ съобразно
изискванията на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” от ЗДДС.Посочената разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
определя, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съдът приема от събраните доказателства, че дружеството е осъществило
от обективна страна нарушение на сочените разпоредби. Извършената продажба на
стока и заплащането и в брой, винаги е
обвързано и с издаването на фискална касова бележка, което не се оспорва от
страна на жалбоподателя. Същият обаче сочи
на обективни причини на непредставянето и /респ. неиздаването и/, които са
свързани с преждевременно издаденото разпореждане на проверяващото длъжностно
лице, служител на агенцията по приходите, с което той е бил възпрепятстван да
довърши докрай операцията по въвеждането
на извършената продажба в намиращото се в обекта фискално устройство. Така от
негова страна липсва действително основание да се приеме, че е налице
неправомерно поведение, насочено към укриване на приходи с цел избягване на
данъчно облагане. Съдът приема, че в случаят не са
били налице фактическите основания за налагане на ПАМ с оглед липсата на годни
и несъмнени доказателства за действително осъществено нарушение на чл.185, ал.1,
респ. ал. 3 от ЗДДС. От събраните гласни доказателства, касаещи показанията на
свидетеля М.С.се установи, че се касае за допусната небрежност от страна на
длъжностните лица, които не са дали възможност да се довърши докрай започната
операция за издаване на фискален бон. Така налице са безспорни факти, че първо
се е приело плащането в брой, а в последствие се е продължила процедурата за
издаване на съответният фискален бон, недовършена поради отсъствието на лицето,
което е заплатило стоката. Липсват фактически основания, от които да се приеме,
че в действителност е било налице неправомерно поведение, насочено към укриване
на доходи с тяхното неотчитане на намиращите се в обекта електронни фискални
устройства или с издаване на касова бележка от кочан. В действителност
изискванията на чл.185 ал.3 от ЗДДС сочат, че следва да не се приема плащане
преди да бъде издаден документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, касаещ изискването при всички случай да бъде
издавана фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. В действителност случилите се обстоятелства по фискално отчитане на
контролната покупка са били неправилно възприети от проверяващите длъжностни
лица като административно нарушение на разпоредбата на чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС,
като самата проверка е възпрепятствала и издаването на съответният дължим
фискален бон. Действително случилите се обстоятелства не са намерили
отражение и в Протокола за извършената
проверка от 07.12.2018г.. Същевременно при отчитането на действителната касова
наличност и съпоставката и с отчетения на
фискалното устройство дневен оборот се установява разлика, която касае
единствено и само оперативната покупка в размер на 2.50 лева. Липсват други
съществени разминавания, които да определят, че се касае за дейност, насочена
към системно укриване на приходи с цел избягване на данъчното облагане. Така
единствено и само това осъществено от жалбоподателят административно нарушение,
квалифицирано като извършено деяние по чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. чл.118 ал.1 от ЗДДС, е прието
от административният орган като обективно основание за налагане на ПАМ по реда на чл.186 и 187 от ЗДДС,
което се опровергава от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Следва да се посочи, че наличието на соченото нарушение е само един от
елементите от фактическия състав за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
“а” от ЗДДС, а в тази разпоредба не се предвижда възможност за издаване
на ПАМ в случаите, когато не е спазен реда за издаване на фискален касов бон. Съгласно
нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната
административна мярка "запечатване на обект за срок до 30 дни",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не издаде съответен документ за
продажба. В настоящият случай неиздаването е било препятствано от действията на
органите по приходите, които преждевременно са предприели постъпки по нейното
приключване. С оглед защитата на обществения интерес е следвало да се изчака последващото поведение на длъжностното лице- сервитьор,
което поведение подлежи на преценка като част от фактическия състав на
административното нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ. В конкретният
случай това не е сторено, поради което е налице на липса на основания да се
приеме за безспорно и несъмнено осъществено административно нарушение на
посочения текст, който да послужи като основание за издаване на обжалваната
ПАМ. Мотивите на административния орган за налагане на ПАМ следва да се приемат
като такива, които не почиват на категорични и несъмнени доказателства относно
обективните основания да бъде наложена принудителната административна мярка.
Настоящия съдебен състав счита, че оспореният акт само
формално съдържа мотиви относно фактическото установяване на нарушението с
АУАН, но той не почива на реални и несъмнени доказателства, които на основание
чл.186, ал.3 от ЗДДС да послужат за основание за издаване на процесната Заповед за налагане на ПАМ. Липсват
доказателствата, от които по категоричен начин да се приеме, че извършено нарушението относно стойността на
извършеното плащане, която да не е
отчетено с фискална касова бележка. Липсват доказателства, от които да се
направи извода, че е налице съществена значимостта на допуснатото нарушение на
обществените отношения, обект на защита по Наредба Н-18 на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС,
както и за преустановяване на административни нарушения от подобен вид, които
да определят основания за административният орган да наложи ПАМ запечатване на обекта за срок от 7 /седем/ дни. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС при обжалването
на акта се прилагат нормите на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. В конкретния случай следва да се приложи хипотезата,
предвидена в ал.2 на цитираната разпоредба, според която установяването на нови
факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания. Безспорно
от представените по делото доказателства, а именно: опис на парични средства в
каса към момента на започване на проверка от 07.12.2018г. и дневни финансови отчети 10 броя, периодични отчети 15 бр.,
разпечатка на КЛЕН 1 бр., заверено копие от ценоразпис се установява, че разликата
в касовата наличност и отчета на конкретното фискално устройство за дневния
оборот се състои единствено и само от неотчетената във връзка с извършената
проверка на 07.12.2018г. сума от 2.50 лева. Ето защо липсата на достатъчно несъмнени и
категорични доказателства за осъществено административно нарушение на чл.3 ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ незаконосъобразно административния орган е
наложил в хипотезата на чл.186, ал.1 б.а
от ЗДДС принудителна административна мярка “запечатване на обект и забрана за
достъп за срок 7 дни на посоченият обект – кафе-бар „**“,
намиращ се на адрес в гр. П*, бул. “****“ № 97.
Основателно е и възражението на жалбоподателят за нарушение
на принципа за съразмерност, прокламиран в разпоредбата на чл.6 ал.1, ал.2 и
ал.5 от АПК, а именно административните органи да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, като те не могат да засягат
интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта, за която акта се
издава, като те следва да се въздържат от издаването на актове, които са явно
несъизмерими с преследваната цел. Доколкото не е налице значително съществено
нарушение на охраняваните обществени интереси, то и целта на издадената Заповед
за налагане на ПАМ е явно несъразмерна с оглед на целта, за която следва да
бъде издаден ПАМ. Тази преценка се явява обективна с оглед характеристиката на
обективно случилите се факти по неиздаване на фискален касов бон, без да е
налице стремеж да бъде избегнато данъчно облагане, а само и единствено да бъдат
улеснени клиентите в заведението. Изложеното в своята
съвкупност води до извода на настоящата инстанция, за незаконосъобразност на
издадената заповед, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка, и като такава същата следва да бъде отменена.
От страна на жалбоподателя се претендират
разноски. С оглед изхода на спора, такива
му се дължат съобразно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, които се
констатираха в размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат и държавна такса за образуване на делото. Ето
защо следва на жалбоподателят да се възстановят от бюджета на органа, издал
акта, направените разноски в размер на възнаграждение от 500.00 /петстотин/
лева, посочено в списъка за разноски и съобразено с представения Договорза правна защита и съдействие от 09.01.2019г., за
което не е направено възражение за прекомерност.
В предвид на изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „**“ ООД, с ЕИК****, със
седалище и адрес на управление гр. П*, ул.“4 януари“ №36, ет.4, ап.6 Заповед за
налагане на принудителна административна мярка с №ФК-252-0297546/12.12.2018 г., издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив при ЦУ на НАП, с която на осн.
чл.186 ал.1 т.1 б.а от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговски обект и забрана за достъп
до него за срок от 7/седем/ дни“ на обект „кафе- бар „**““, намиращ се на адрес
в гр. П*, бул.“****“ №97.
ОСЪЖДА ЦУ НА НАП- гр.София да
заплати на „**“
ООД, с ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. П*, ул.“4 януари“ №36,
ет.4, ап.6 направените по делото разноски в размер на 500.00/петстотин/ лева за
възнаграждение за един адвокат .
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаването на съобщение от страните.
СЪДИЯ: