Мотиви
към присъда № 1 от 24.02.2020 г. по внохд № 25/2020
г. по описа на Окръжен съд – Разград.
Производството е
по реда на глава 21 НПК.
С протестираната пред настоящата инстанция присъда № 578 от
03.12.2019г., постановена по нохд №299/2019г. по описа на Разградския районен
съд, е постановено следното:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т.Д.Т., роден на *** ***, бълг.
гражданин, с основно образование, разведен, шофьор във
„Ваня-Транспорт“ ЕООД гр. Карнобат, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в
това, че на 07.07.2016г., на път III-2002 /гр. Цар Калоян - с. Костанденец/, при управление на
моторно превозно средство- товарна автокомпозиция, състояща се от седлови
влекач „Волво ФХ42Т“ с per. № А 8844 ВХ с прикачено към него самосвално полуремарке „Вилтон“ с per. № А 0165 ЕМ е нарушил правилата
за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДВП: “Всеки участник в движението
по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди” и чл.3 от ППЗДВП: “Участниците в движението са
длъжни: т.1 да спазват правилата за движение ...т.3 да не създават опасности
или пречки за движението и т.4 да не причиняват имуществени щети”, чл.15, ал.1
от ЗДВП и чл.67, ал.1 от ППЗДВП: “На пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най – вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най – дясната свободна лента”, чл.20,
ал.1 от ЗДВП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват”, чл.44, ал.1 от ЗДВП и чл.92, ал.2 от ППЗДВП “При
разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни
да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства” и
по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди: по колесен трактор
“Ню Холанд” с рег. № РР 04791, собственост на ЗК “Хърцои” с. Костанденец, общ.
Цар Калоян, на стойност 28 830,37 лв. и по самосвално полуремарке “Вилтон” с
рег. № А0165ЕМ, собственост на Уникредит Лизинг” ЕАД клон Бургас, на стойност 2
982,00 лв., като общата стойност на причинените имуществени вреди е в размер на
31 812,37 лв. – престъпление по чл.343, ал.1, б.”а” вр. чл. 342, ал.1 от НК, и
ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
В срока по чл. 319, ал. 1 НПК е постъпил
протест от прокурор от РП-Разград. В протеста и в допълнение към него, на осн.
чл. 320, ал.4 НПК, се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
протестираната присъда. Направено искане
да бъде отменена присъдата и да бъде постановена нова, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б.
"а" вр. чл.342, ал.1 НК. Сочи се, че първоинстанционният съд
неоснователно не е допуснал направеното изменение на обвинението по реда на чл.
287 НПК. Съдът е изследвал едностранчиво и тенденциозно в защита на подсъдимия
обстоятелствата по делото, с което е нарушил чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 НПК.
На трето място – изложените мотиви страдали от порок, равняващ се на липса на
мотиви, тъй като не е посочено какви
факти е установил съда, от кои
доказателства се обосновавате тези факти и какви са правните съображения за
взетото решение, разрез с чл. 305, ал.3 НПК. Изложени са подробни съображения.
Писмени възражения срещу подадения протест не са
постъпвали по реда на чл. 322 НПК.
В съдебното
заседание пред въззивния съд, представителят на РОП поддържа аргументите
подробно развити в протеста против присъдата и излага подробни съображения.
Подсъдимият,
редовно призован за датата на съдебното заседание пред въззивния съд, не се явява.
Явява се
упълномощеният защитник на подсъдимия – адвокат Ц.Б. ***, която намира протеста
за неоснователен и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда. Излага
подробни съображения. Акцентира, че процесното деяние попада под хипотезата на
случайно деяние по см. на чл. 15 НК.
Настоящото въззивно производство е трето
поред.
С присъда № 187 от 13.04.2017г. по нохд
№ 1050/2016г. по описа на Райнонен съд – Разград, подсъдимият Т.Д.Т. е бил признат за невиновен
и оправдан по обвинението по чл.343, ал.1, б."а" вр. чл.342,
ал.1 НК. По протест на прокурор от Районна прокуратура – Разград било
образувано внохд № № 233/2017г. по описа на Окръжен съд – Разград, финализирало
с постановяване на решение № 75 от 28.07.2017г., с което първоинстанционната
присъда отменена и делото е върнато за ново
разгреждане от друг състав на първоинстанционният съд, като се позовал на чл.
335, ал.2 във вр. чл.348, ал. 3, т.2 НПК – няма мотиви.
При новото разглеждане, с присъда № 470
от 29.10.2018г. по НОХД № 653/2017г. по описа на Райнен съд – Разград,
подсъдимият отново е бил признат за невиновен за извършено престъпление по
чл.343, ал.1, б."а" вр. чл.342, ал.1 НК и бил оправдан по
повдигнатото обвинение. По протест на прокурор от Районна прокуратура – Разград
било образувано внохд № 29/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,
финализирало с постановяване на решение № 24 от 10.04.2019г. С него първоинстанционната
присъда била отменена, а делото върнато за новото му разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, като отново въззивния съд се позовал на чл. 335,
ал.2 във вр. чл.348, ал. 3, т.2 НПК – няма мотиви.
С протестираната пред настоящата
инстанция присъда № 578 от 03.12.2019г., постановена по нохд №299/2019г.
по описа на Разградския районен, подсъдимият отново е бил признат за невиновен
за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."а" вр. чл.342, ал.1 НК
и бил оправдан по повдигнатото обвинение
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите в
подадения протест и писменото допълнение към него‚ както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Протестът е подаден от
легитимирана страна в установения от закона срок за обжалване, поради което се
явява процесуално допустим. Ето защо, настоящата инстанция е надлежно сезирана
и дължи произнасяне по същество, съобразно исканията в протеста.
Анализът на подадения
протест, сочи, че същият съдържа конкретно искане за отмяна на
оправдателната присъда и постановяване на нова - осъдителна. Тоест,
той се явява "съответен" по смисъла на чл. 336, ал. 2 НПК и дава
на въззивния съд процесуалното правомощие да постанови нова
осъдителна присъда, съобразно правомощията си, ако установи наличието на
предпоставките по чл. 303, ал. 2 НПК.
Разгледан по същество,
протестът е основателен. Налице са основания за отмяна изцяло на
атакуваната присъда и следва да постанови нова присъда, тъй като се налага да се
осъди оправдания подсъдим, на осн. чл. 336, ал.1, т.2 във вр. с ал.2 НПК.
При самостоятелния анализ
на доказателствената съвкупност по делото, въззивната съдебна инстанция счита,
че приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира в
пълнота със събраните доказателства по делото, поради което в този смисъл
въззивният съд упражни правомощията си, визирани в чл. 316 НПК.
От проведените три производства пред първа инстанция,
е инкорпориран по делото значителен по обем доказателствен материал.
Допълнително, в проведеното въззивно съдебно следствие са събрани още доказателства.
Според настоящата съдебна
инстанция, първоинстанционният съд е достигнал до частично неправилни
фактически изводи при интерпретиране на доказателствената съвкупност
съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК, което от своя страна е довело и до извеждането на незаконосъобразни правни
изводи. По този начин
неправилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на фактите по делото
могат да бъдат направени изводи относно липсата на извършено от подсъдимия
престъпление по повдигнатото му обвинение.
Съгласно § 6, т. 7 ДР ЗДвП:
„"Пътно
платно" е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и
островите на платното за движение.“ Безспорно,
първоинстанционния съд под „Пътно платно“ е имал в предвид "Платно за
движение" по смисъла на § 6, т. 7 ДР ЗДвП, съгласно която разпоредба:
„"Платно за движение" е общата
широчина на пътните ленти. Пътят може да има няколко платна за движение, видимо
отделени едно от друго.“ Друг неправилен фактически извод на
първоинстанционня съд е че ПТП-то е възникнало по „път с голям надлъжен наклон“, по смисъла на чл. 45, ал.1 ЗДвП. За
тези неправилни фактически изводи, ще бъде направено подробно изложение по-
долу.
По този начин неправилно
първоинстанционният съд е приел, че въз основа на фактите по делото могат да
бъдат направени изводи относно липсата на извършено от подсъдимия престъпление
по повдигнатото му обвинение.
Доколкото въззивният състав приема за
правилно установена част от изложената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, то частично, изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция. Когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста. Такава е и константната практика на ВКС намерила израз в Решение № 25
от 2.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 1278/2016 г., I н. о., НК, Решение № 336 от 17.12.2015 г. на ВКС по н.
д. № 1066/2015 г., III н. о., НК, Решение № 445 от 18.11.2014 г. на ВКС по н.
д. № 1266/2014 г., III н. о., НК, Решение № 58 от 29.01.2014 г. на ВКС по н. д.
№ 2157/2013 г., I н. о., НК, Решение № 325 от 4.07.2012 г. на ВКС по н. д. №
999/2012 г., III н. о., НК и Решение № 372 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. №
1158/2012 г., III н. о., НК.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т.Д.Т. е роден на ***г***. Същият е с постоянен адрес ***. Разведен е, не
е осъждан. Правоспособен водач е на
моторно превозно средство /МПС/ кат. С от 1985г., а от 2002г. и на кат. СЕ и DЕ
- /л.42 и 125 ДП/. Към момента на процесното ПТП е работил като шофьор във „ВАНЯ-ТРАНСПОРТ“
ЕООД, ЕИК *********.
На 07.07.2016г. подсъдимият,
осъществявайки свои служебни задължения,
управлявал товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач «Волво
ФХ42Т» с peг. № А 8844 ВХ, собственост
на „ВАНЯ-ТРАНСПОРТ“ ЕООД, ЕИК *********, с прикачено към него самосвално
полуремарке „Вилтон“ с peг. № А 0165 ЕМ, собственост
на УниКредит Лизинг ЕАД, ЕИК *********, с лизингополучател „ВАНЯ-ТРАНСПОРТ“
ЕООД, ЕИК *********. Около 19.30 – 20.00 часа бил натоварен със зърно в село,
съседно на с. Костанденец и от там потеглил през с.Костанденец към гр.Цар
Калоян и оттам за гр.Варна.
Около 20.30ч. се движел по път ІІІ-
2002 от с.Костанденец към гр.Цар Калоян със скорост около 32 км/ч. Превозвал
около 25 тона зърно. Платното за движение било двупосочно, с две ленти, с обща
широчина 6,5м., но поради обраслата гъста растителност до 0.5 м. в дясната част
на лентата за движение на подсъдимия, реално платното за движение било с
широчина около 6 метра.
По същото време в обрата посока - от
гр.Цар Калоян към с.Костанденец, се движел колесен трактор „Ню Холанд“ с рег.№
РР 04791 с прикачено към него самосвално ремарке с рег.№ РР 01055, управляван
от св.Георги Великов Г., със скорост около 24.8 км/ч. Ремаркето било натоварено
с около 12 тона жито.
Подсъдимият Т. се движел на около 3
метра вдясно от левия край на платното за движение, тъй като вдясно по посока
на движението му е имало гъста растителност, заемаща около 0.5 метра от
платното за движение. Така той навлязъл в остър завой с голям надлъжен възходящ
наклон от 8.65 %. Пътната настилка е
била суха, времето ясно, видимостта нормална за конкретните условия.
Зад него с л.а, „Тойота“ се движел св.
Тодор Стоилов Т..
Подс. Т. видял идващия срещу него
трактор „Ню Холанд“. За трактора пътното платно било с низходящ наклон. Подсъдимият се изтеглил надясно, опитвайки да избегне
удара. Св. Г., който управлявал трактора, виждайки товарната автокомпозиция,
също се изтеглил вдясно. Поради максималната натовареност и на двете
автокомпозиции тяхната маневреност била силно ограничена и последвал сблъсък.
За колесния трактор „Ню Холанд“
първоначалния удар бил в зоната на предно ляво колело, след което било
засегнато и задното му ляво колело. При удара бил оттласнат надясно към
крайпътната мантинела, където след няколко метра спрял и се преобърнал на
дясната си страна.
Спрямо състава от седлови влекач
„Волво“ с прикачено самосвално полуремарке „Вилтон“ първоначалния удар бил в
лявото колело на първата от трите оси на полуремаркето, след което било
засегнато и лявото колело на втората ос. Тази автокомпозиция се придвижила още
няколко метра напред и спряла в края на пътното платно, насочена полунадясно,
като дясното колело на автовлекача се намирало върху крайпътния банкет.
Двамата водачи излезли от автомобилите,
при тях дошъл и св.Т., който бил видял сблъсъка и бил спрял веднага.
Впоследствие на произшествието дошъл и св. Тодор Петров Хубанов - председател
на Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ХЪРЦОИ"", ЕИК
*********, с.Костанденец, чиято собственост бил колесния трактор „Ню Холанд“.
Същият направил снимки на местопроизшествието същата вечер, както и на
следващия ден, с мобилния си телефон.
На сигнала за ПТП били изпратени служителите
от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- гр.Разград- св.Недко Русев Недков и
св.Бисер Иванов Ботев, които пристигайки на място, извършили проверка на
документите на подс.Т. и св.Г., както и на управляваните от тях МПС. Изпробвали
и двамата водачи за наличие на алкохол с Алкотест „Дрегер 7510“ като цифровата
индикация на уреда по отношение и на двамата отчела нула промила. След като
установили, че има нанесени значителни имуществени вреди по колесния трактор
„Ню Холанд“ и самосвалното ремарке „Вилтон“, полицейските служители уведомили
разследващ орган и запазили местопроизшествието до идването на дежурната
оперативно - следствена група. Бил извършен оглед на ПТП и образувано досъдебно
производство.
В хода на съдебното следствие при
третото първоинстанционно производство, първоинстанционния съд по нохд №
299/2019г. на РРС е изслушал непосредствено и приобщил по предвидения в чл.
282 НПК ред назначените
експертизи изготвени както на досъдебното производство, така и при първото
първоинстанционно производство по нохд № 1950/2016г. и при второто
първоинстанционно производство по нохд № 653/2017г. на РРС. В този смисъл вж.
Решение № 221 от 1.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1096/2017 г., III н.
о., НК и Решение № 277 от 21.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 171/2010
г., II н. о., НК.
Настоящия съдебен състав, намира за
пълни, ясни и правилни заключенията на горепосочените експертизи, с изключение
на т. 4 от техническа експертиза изготвено от вещото Иван Ангелов Иванов /л.
127-134 нохд № 653/2017г. РРС и л. 34 нохд № 299/2019г. РРС/, в което е
посоченочено, че мястото на процесното ПТП представлява път с голям надлъжен
наклон по см. на чл. 45, ал.1 ЗДвП.
Видно от заключенията комплексните автотехнически
и оценъчна експертизи /л. 57-58 нохд № 299/2019г. РРС/, е че стойността на
щетите нанесени в резултат на ПТП по колесен трактор „Ню Холанд“ са в размер на
28 830,37 лева /л. 83-87 ДП/, а щетите по самосвално полуремарке „Вилтон“ с
рег.№ А 0165 ЕМ - 2 982,00 лева /л. 95-97 ДП/.
На досъдебното производство е извършена
автотехническа експертиза /л.65-79 ДП/, която
сочи, че причината за настъпване на ПТП е, че при движение по усложнен
пътен участък имащ сравнително малка широчина от 6.5 м, относително голям
надлъжен наклон и представляващ остър завой с ограничена видимост, подс. Т. не е контролирал непрекъснато
движението на управляваната от него автокомпозиция в рамките на дясната
за него лента за движение и е навлязъл частично в лентата за насрещно движещи
се ППС. Налице е била техническа възможност за предотвратяване на ПТП и
безконфликтно разминаване, ако подс. Т. се е бил движел възможно най-вдясно в
своята пътна лента. При разпита му по чл. 282 НПК /л. 57 нохд № 299/2019г. РРС/,
вещото лице сочи че, не е извършвал оглед и измерване на участъка на ПТП-то, а
е изготвил заключението само по писмени данни. Разминаването между процесните
МПС би било възможно, само ако не се отчитат фактори като растителността
навлязла в платното за движение.
Съдът не приема извършената на ДП
автотехническа експертиза, в частта й в която е прието, че разминаването
между процесните МПС е било възможно. Това
е защото същата е изготвена при положение че платното за движение, с широчина
от 6.5 м., не е било заето от разстителност, а по делото е безспорното
обстоятелство, че е имало гъста растителност, заемаща около 0.5 метра от
дясната част на лентата за движение на подсъдимия. В останалата част, съдът
кредитира с доверие заключението на експертизата, включително и в частта в
която е посочено, че подс. Т. не е контролирал непрекъснато движението на
управляваната от него автокомпозиция в рамките на дясната за него лента за
движение и е навлязъл частично в лентата за насрещно движещи се ППС.
Във връзка с представените снимки от
св. Хубанов на мобилния му телефон м. Samsung /л. 37 нохд № 653/2017г. РРС/, е
назначена и изслушана техническа експертиза /л.46 - 50 нохд № 1050/2016г. на
РС-Разград и л. 51 нохд № 299/2019г./, вещото лице Иван Георгиев Атанасов по
която дава заключение, че в паметта на телефона са установени снимки на ПТП на
път с.Костанденец- гр.Цар Калоян, като общият им брой е 31. От дата
07.07.2016г. има четири броя снимки, като първата е направена в 21:35:18ч.,
последната в 21:37:44ч. От дата 08.07.2016г. са останалите двадесет и седем
снимки, като първата е направена в 07:21:40ч., а последната е в 11:39:59ч.
Всички 31 броя снимки са разпечатани и приложени като фотоалбум към
експертизата, като под всяка снимка е записана дата и часа на снимането й. При
изследване на изображенията не се констатират признаци, характерни за монтаж.
Горепосочения CD със снимките бе приобщен и в настощото въззивно
производство.
Както се каза по-горе, при второто
първоинстанционно разглеждане на делото пред РРС /нохд № 653/2017г. РРС/ е
назначена повторна четворна автотехническа експертиза /включен е и трасолог/, приобщена
при третото по ред първоинстанционно производство, вещите лица по която дават
следното заключение /л. 82-99 нохд № 653/2017г. РРС /: 1. От доказателствата по
делото се определя, че началото на удара между предната лява част на трактора и
лявата страна на полуремаркето /от лявата гума на първи мост назад/ е било
както следва: - по дължина на пътя на около 8-9 м след ориентира /километричен
камък със светлоотразители/, по ширина
на платното за движение на около 2,8-3м наляво от десния край на платното за
движение на път ІІІ- 2002, по посока на движение към с.Костанденец; 2.
Скоростта на движение на състав от превозни средства- седлови влекач Волво с
рег.№ А 8844 ВХ и полуремарке Вилтон с рег.№ А 0165 ЕМ към началото на удара с
трактора Ню Холанд е била около 32 км/ч. Скоростта на движение на състав от
превозни средства- трактор Ню Холанд с рег.№ РР 04791 с ремарке с рег.№ РР
01055 непосредствено преди произшествието е била около 24.8 км/ч.; 3. Моментът
на възникване на опасност за движението в експертизата е разгледан от
техническа гледна точка- това е момента, в който се открива видимост между
двамата водачи. Според данни в делото към този момент т.а.Волво не се е движил
плътно вдясно поради гъстата растителност, т.е. имало е опасност за движението
от техническа гледна точка. От сравняването на разстоянието на видимост Sв =
62м между двамата водачи със сбора на опасните зони за спиране при установените
скорости за движение- 48,2 м /23.5 + 24,7м/ следва извода, че в конкретната
пътнотранспортна ситуация, ако двамата водачи са реагирали без закъснение те са
имали техническа възможност да предотвратят произшествието чрез спиране. В
действителност разстоянието на видимост Sв е било по-голямо, тъй като поради
гъстата растителност състава от превозни средства- седлови влекач Волво и
полуремарке Вилтон не се е движил в плътно вдясно. Причина за произшествите от
техническа гледна точка е навлизането на състава от превозни средства- седлови
влекач Волво и полуремарке Вилтон в лявата половина на пътя и закъснението на
двамата водачи да започнат спиране към момента, в който е възникнала опасност
от техническа гледна точка; 4. При конкретните условия технически не е било
възможно съставът от превозни средства - седлови влекач Волво и полуремарке
Вилтон да се движи в границите на платното за движение /6м/ без да премине
частично вляво от надлъжната линия между двете половини на пътя.
При второто първоинстанционно
разглеждане на делото пред РРС /л. 168-178 НОХД № 653/2017г./ е назначена и допълнителна
автотехническа експертиза, извършена от
същите четири вещи лица и приобщена при третото първоинстанционно производство
/л.58-60 нохд № 299/2019г. РРС/, която дава заключение, че: 1. От сравняването
на опасната зона за спиране на състава от превозни средства- трактор Ню Холанд
с прикачено ремарке- 23,4м с разстоянието 21,35м, което е изминал до мястото на
удара, следва извода, че Георги Г. е закъснял да започне спиране; 2. От
сравняването на опасната зона за спиране на състава от превозни средства-
седлови влекач Волво и полуремарке Вилтон- 24,8м с разстоянието, което е
изминало превозното средство след мястото на удара, следва извода, че Т.Т. е
закъснял да започне спиране. Изследването показва, че в конкретната
пътнотранспортна ситуация и двамата водачи са закъснели да започнат спиране.
В съдебното заседание пред третата по
реда първа инстанция, при разпита им по чл. 282 НПК /л.58-60 нохд № 299/2019г.
РРС /, вещите лица отново подчертават, че в конкретната ситуация не е било
обективно възможно съставът от превозни средства, управляван от
подсъдимия, да се движи в границите на
своето платно за движение без да премине частично в насрещното платно.
Категорично изтъкват, че единствената възможност за предотвратяване на
произшествието е била своевременно спиране и на двете насрещно движещи се МПС,
което и двамата водачи не са направили, т.е. не е било достатъчно да спре само
единият участник в движението.
Същото заключение е направено след обстойно изследване на всички относими
данни и в този смисъл според съда е напълно обосновано и не оставя съмнение в
правилността си.
Също при второ първоинстанционно
производство /л. 127-134 нохд № 653/2017г. РРС/ е назначена техническа
експертиза и надлежно приобщена при третото първоинстанционно производство /л.
34 нохд № 299/2019г. РРС/, като вещото Иван Ангелов Иванов, дава заключение,
че: 1. Произшествието е възникнало около км 5+894 на път ІІІ- 2002 „Цар Калоян-
Костанденец- Захари Стояново- Садина- Зараево- Попово“ в хоризонтална крива,
намираща се около километър след изхода от с.Костанденец в посока гр.Цар Калоян. Ударът е
настъпил при десен завой за трактора Ню Холанд с рег.№ РР 04791 с прикачено към
него самосвално ремарке с рег.№ РР 01-55, управляван от Георги Г. и ляв завой
за Волво FH42T с рег.№ А 8844 ВХ и прикачено към него самосвално
полуремарке Вилтон с рег.№ А 0165 ЕМ, управляван от Т.Т.; 2. Средният надлъжен
наклон на цялата обследвана дължина е 6,21 %. Зоната на произшествието съвпада с хомогенен участък № 2 с дължина
40м. и надлъжен наклон 8,65 %; 3. Съществуващият надлъжен наклон в зоната
на произшествието не отговаря на нормативните изисквания за максимално допустим
надлъжен наклон. Според действалата към момента на ПТП, и към момента на
изготвяне на заключението, Наредба № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на
пътища (отм.) за Vпр. /проектна
скорост/ 40 км/ч е допустим надлъжен наклон от 8%, т.е. превишението е 0,65%.
Съществуващите наклони в останалите три хомогенни участъка са съответно 6,9%,
5,98% и 5,07%. Те са значително под максимално допустимият от 8%. Пътят е
строен преди около 40 години, когато действащите към момента на ПТП-то нормативни
актове не са съществували. В обследваният участък няма вертикална крива, като
по този начин се търси осигуряването на добра видимост; 4. Според действалата
към момента на ПТП –то Наредба № 1 от 26.05.2000 г. за проектиране на пътища
(отм.) и Наредба № 18 oт 23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци, участъка от с.Костанденец към
гр.Цар Калоян отговаря на посочените критерии и е участък с голям надлъжен
наклон.
Настоящия
съдебен състав, не приема заключенето само в т. 4 от горепосоченото експертиза,
в което е посоченочено че мястото на процесното ПТП представлява път с голям
надлъжен наклон по см. на чл. 45, ал.1 ЗДвП.
За да стигне до
извода, че мястото на процесното ПТП не представлява „път с голям надлъжен наклон“ по см. на чл. 45, ал.1 ЗДвП,
респективно за да не приеме експертизата в тази
й част, съдът взе в предвид следното:
Липсва легална
дефиниция на понятието „голям надлъжен наклон“ по см. на чл. 45,
ал.1 ЗДвП, както е посочено и в горепосоченото заключение. Както вещото лице е
посочило: „Основно дефиницията за голям
надължен наклон се възприема от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци“ /л. 130 нохд № 653/2017г. РРС/.
Съгласно чл. 42,
ал. 2 ППЗДвП, са предвидени предупредителни пътни знаци за опасност, сред които
са и тези с наименования:
- А5 "Стръмен
наклон при спускане"
- А6 "Стръмен
наклон при изкачване".
Съгласно чл. 22,
ал.1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци: Пътни знаци А5 "Стръмен
наклон при спускане" и А6 "Стръмен наклон при изкачване" се
използват за сигнализиране на пътни участъци с надлъжен наклон, равен или
по-голям от 7 на сто и с дължина над 50 m.
Както по - горе се посочи, съгласно т.2 от техническата
експертиза, дължината на
пътния участък с надлъжен наклон 8,65 %
е САМО 40 м., поради и което не са били налице изискванията на чл. 22,
ал.1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни
знаци, за използването на пътни знаци А5 "Стръмен наклон при
спускане" и А6 "Стръмен наклон при изкачване".
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че съгласно чл. 77 от Наредба № 18 oт
23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци:
(1) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) Пътен знак В25 "Забранено е на
товарни автомобили с допустима максимална маса над 3,5 тона да изпреварват
моторни превозни средства, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди"
се използва за сигнализиране на пътен участък с надлъжен наклон при изкачване и
с дължина, по-голяма от критичната
дължина за наклона, съгласно приложение № 15.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2004 г.) Когато пътният участък
се състои от отсечки с различни наклони, критичната дължина е достигната или
надмината тогава, когато сборът на съотношенията а/А+в/В+с/С е по-голям или
равен на единица, където а, в и с са дължините на отсечките с различни наклони,
а А, В и С - критичните дължини на изкачване за съответните наклони съгласно
приложение № 15.
(3) Пътен знак В25 се използва за сигнализиране на пътен
участък, в който товарните автомобили при изпреварване създават затруднения и
опасност за останалите участници в движението.
Съгласно приложение № 15:
Критична дължина на пътен участък
с надлъжен наклон, която се сигнализира с пътен знак В25
|
Наклон за изкачване в %
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
8
|
|
Критична дължина в m
|
850
|
600
|
450
|
350
|
300
|
250
|
Именно защото не е
бил налице „път с голям надлъжен наклон“
по см. на чл. 45, ал.1 ЗДвП, то и в процесния пътен участък не са били
поставени пътни знаци А5 "Стръмен наклон при спускане" и А6
"Стръмен наклон при изкачване". Липсата на такива знаци се установява
както от протокола за оглед на ПТП /л. 5-20 ДП/, така и от показанията на: свидетеля
Недко Недков - тогава мл. автоконтрольор сектор ПП при ОД на МВР – Разград /л.
53-54 нохд № 299/2019г. на РРС/: „Не съм
видял да има пътни знаци“; свидетеля Тодор Т. – управлявал лекия автомобил
движещ се след камиона управляван от подсъдимия /л. 56 нохд № 299/2019г. на
РРС/: “Често пътувам по този път. Няма
пътен знак за наклон, няма също и в обратна посока пътен знак“, свидетеля
Георги Цецов - управлявал трактора /л. 55 нохд № 299/2019г. на РРС/: „На ден
правя по 5-6 курса и минавам редовно по него път………….Няма там пътен знак за
надолу и в обратна посока също няма знаци“. Ето защо, съдът намира за правилно
протоколното определение от 22.10.2019г. по нохд № 299/2019г. на РРС, с което
съдът е оставил без уважение искането на РРП да се изиска от ОПУ – Разград
информация относно намиращи се към датата на ПТП-то - 07.07.2016г. пътни знаци в района на
произшествието /л. 60-61 нохд № 299/2019г. на РРС/.
За пълнота следва
да се отбелижи, че настоящия съдебен състав не споделя приетото от
първоинстанциония съд, че и от двете страни на платното за движение
/неправилно наречено „пътно платно“ от РРС/, е имало гъста растителност
намалила широчината на платното от 6.5 м на около 6 м. Безпоспорно е, че от
двете страни на платното за движение е имало гъста растителност, но само в
лентата на движение на подсъдимия тя е навлязла в платното за движение и го е
стеснила с около 50 см. Растителността в лентата за движение на трактора не
е била толкова голяма, за да доведе до стесняване на платното за движение,
предвид и обстоятелството, че се касае
за движение на земеделска техника - трактор с ремарке. Това се установява,
както от Протокола за оглед на ПТП, така и показанията на свидетеля Георги Г. –
управлявал трактора /л. 55-56 нохд № 299/2019г. РРС/ - „Имаше храсти от моята страна на пътя и не се отклонявам заради тях.“
Така
възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установи по
безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие пред
първата и въззивната инстанция, доказателствени средства и доказателства, а
именно:
-
показанията на свидетелите: Б.Б. – тогава младши автоконтрольор – дадени в
о.с.з. /л. 51-52 нохд № 299/2019г./ и прочетените по реда на чл. 281, ал.1 във
вр. с ал.1, т.1 НПК дадени пред друг състав на съда при разглеждането на нохд №
1050/16г. РРС /л.31-33/ и нохд № 653/2017г. РРС /л.25-26/; Недко Недков –
тогава младши автоконтрольор – дадени в о.с.з. /л. 53-54 нохд № 299/2019г./;
Тодор Хубанов – председател на кооперацията собственик на трактора – дадени в
о.с.з. /л. 54-55 нохд № 299/2019г./; Георги Г. – управлявал трактора – дадени в
о.с.з. /л. 55-56 нохд № 299/2019г./; Тодор Т. – управлявал лекия автомобил
движещ се след управания от подсъдмия комион – дадени в о.с.з. /л. 56 нохд №
299/2019г. РРС/; Петър Хубанов – пристигнал след настъпването на ПТП-то -
дадени в о.с.з. /л. 65-66 нохд № 299/2019г. РРС/,
-
изготвените и приети по делото експертизи,
-
протоколи за оглед, справка за нарушител, свидетелство
за съдимост, документи относно възстановени/невъзстановени щети, СD,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и др.,
-
частично от обяснениета на подсъдимия дадени в
о.с.з. /л. 66 нохд № 299/2019г. РРС/, както и прочетените по реда на чл. 279,
ал.1, т.2 НПК дадени пред друг състав на съда при разглеждането на нохд №
1050/16г. РРС /л.30-31/ и нохд № 653/2017г. РРС /л.18-19/. Съдът не кредитира с
доверие обясненията на подсъдимия, в частта им че се е движел изцяло в своята
лента. В тази му част те са изолирани и противоречат на останалия
доказателствен материал, който е пълен, логичен, последователен и съвпада в
детайлите – повторната четворна автотехническа експертиза в т. 3 сочи, като
причина за ПТП-то навлизането на управлявяния от подсъдимия седлови
влекач и полуремарке в лявата половина на пътя /л. 97 нохд 653/2017г. РРС/,
показанията на незаинтересования свидетел Тодор Т. - управлявал авотомобил движещ се след
камиона /л. 56 нохд № 299/2019г. РРС/, в които сочи: „Видях как стана, бях на разстояние около 40-50 м. Камиона се движеше не
в неговото платно, част от камиона беше в платното на трактора. Левите му гуми
бяха в платното на трактора“,
показанията на свидетеля Георги Г. – управлявал трактора /л. 55-56 нохд
№ 299/2019г. РРС/, в които сочи „…..срещнахме
се по баира надолу с камиона и гондолата остана защото той като ме видя се
изнесе и гондолата остана и се ударихме…….За мене гондолата вървеше по средата, минах през
мантинелата и пак не можах да я избягам.“
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
При
така установените факти настоящия съдебен състав достигна до правен извод, че действайки
по описания по-горе начин, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението, визиран в разпоредбата на по чл.343,
ал.1, б “а” вр. чл.342, ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата, час и място
при управлението на горепосочените ППС, е нарушил правилата за движение, визирани в чл.5, ал.1, т.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/:
„Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди” и чл.3 от Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/: „Участниците в движението
са длъжни: т.1.да спазват правилата за движение,... т.3.да не създават опасности или пречки за
движението и т.4. да не
причиняват имуществени щети.”, чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл. 67 ал.1 ППЗДВП:
"На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най- дясната свободна лента", чл.20, ал.1 от ЗДВП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, чл. 44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП „При разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигурят достатъчно странично
разстояние между пътните превозни средства.” и по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди: по колесен
трактор „Ню Холанд” с рег. №РР04791, собственост на ЗК „Хърцои”-с.Костанденец,
общ.Цар Калоян, на стойност 28 830,37лева
и по самосвално полуремарке „Вилтон“ с рег.№А0165ЕМ, собственост на
„УниКредит Лизинг”ЕАД- клон Бургас, на стойност 2 982,00лева, като общата
стойност на причинените имуществени вреди е в размер на 31 812, 37 лева.
Съдът прие, че
деянието на подсъдимия се изразява в нарушаване на горецитираните правила за
движение при управление на МПС, което е в конкретна, пряка причинно –
следствена връзка с настъпилите обществено опасни последици, съгл. т. 2 от
Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д.
№ 8/82 г., Пленум на ВС.
Както
вече се посочи, настоящия съдебен състав, не споделя
становището на първоинстанционни съд, че е налице хипотезата на чл. 45, ал.1 ЗДвП, тъй като не е налице „път с голям
надлъжен наклон“ по см. тази норма.
Налице са нарушения на чл. 15, ал.
1 от ЗДП / "На
пътя водачът на ППС се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а
когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната
свобода лента"/ и чл. 67, ал.
1 от ППЗДП / "Водачът на ППС е длъжен да се движи възможно най-вдясно на платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка-да използва
най-дясната свободна лента"/. Подсъдимият сам се е поставил в
невъзможност да предотврати удара, тъй като ако не беше нарушил посочените
правила, ПТП-то не би се осъществило. Основното правило за разположение на
превозните средства на платното за движение, взирано в чл. 15,
ал. 1 ЗДвП, е за осъществяване на движението възможно
най-вдясно на платното за движение. Това правило важи не само в случаите,
когато движението се осъществява по еднолентов път за двете посоки, а се прилага
и при многолентовите пътища, т. е. ,вкл. и когато пътят е двупосочен с по една
лента за всяка посока. Така и Решение № 153 от 27.12.2018 г.
на ВКС по н. д. № 613/2018 г., III н. о., НК и Решение № 205 от
21.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 485/2014 г., III н. о., НК. Следва да се вземат
в предвид показанията на незаинтересования свидетеля Тодор Тодор /л. 56 нохд
299/2019г. РРС/, управлявал лек автомобил движещ се след управляваното от
подсъдимия ППС. В тях същият сочи: “….настигнах
камион след който карах в продължение на километър и не можах да го
изпреваря…..Нямаше от къде и място на платното да изпреваря,защото камиона
се движеше по средата на платното. Доста време беше така, около километър да се
е движел така по средата на платното“.
Невъзможността на свидетеля да изпревари
управляваното от подсъдимия ППС поради липса на място, води до безспорния извод
че подсъдимия не се е движил възможно най-вдясно по платното за движение.
Подсъдимият е допуснал и нарушение по чл. 20, ал.
1 от ЗДвП. Контролът върху управлението се изразява в
постоянното внимание на водача за техническо овладяване на автомобила отвътре,
т. е. да владее работата върху техническите органи, елементи и системи за
неговото управление. В конкретния случай законът изисква от водача на МПС, в
частност от подсъдимия, да владее управлението на автомобила така, че да го
задържи чрез неговите технически системи в своята пътна лента, т. е. да изключи
възможността да изгуби технически контрол над управлението на автомобила. Управляваното
от подсъдимия ППС навлязло в лентата за насрещно движение, подсъдимият не е
забелязал своевременно насрещно движещия се трактор и не е успял да осигури достатъчно
странично разстояние между двете пътни превозни средства или спре, въпреки
техническата възможност да спре, тъй като видимостта е била 62 м, а между
двамата водачи сбора на опасните зони за спиране е 48,2 м. В конкретния случай
поведението на водача - отсъствие на внимателното и всеобхватно наблюдение от
негова страна на пътната обстановка, респ. нейното изменение е довело до
бездействие, като подсъдимият не е предприел своевременно действия, за да
осигури достатъчно странично разстояние между двете пътни превозни средства или
спре, съгл. чл.20, ал.1 ЗДвП. Както и прието и в т.5.5 от заключението на САТЕ
/л.76/ ДП, „причина за настъпване на
ПТП е че ……. водачът Т.Д.Т., не е контролирал непрекъснато движенито на
управляваната от него автокомпозиция…“. Поради това е налице и
самостоятелно нарушение на чл. 20, ал.
1 ЗДвП, намиращо се в причинно-следствена връзка с
настъпилия резултат. Таека и Решение № 192 от 31.10.2016 г. на ВКС по
н. д. № 700/2016 г., III н. о., НК, Решение № 217 от 2.11.2016 г.
на ВКС по н. д. № 594/2016 г., III н. о., НК.
Правилото на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДП, забраняващо включително на водач на МПС "с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“, се явява нарушено винаги, когато такива опасности са
били създадени и от тях е последвало увреждане на лични и/или имуществени
блага. Поведението на подсъдимия, следващо неправилната му преценка за
възможността да осъществи безопасно маневра, свързана с навлизане в другата
лента и разминаването с насрещно движещото се МПС, несъмнено представлява
именно такова, запретено с посоченото правило, поведение. Така и Решение № 302
от 17.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 888/2013 г., III н. о., НК.
Аналогични са и разпоредбите на чл.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата /ППЗДвП/: „Участниците
в движението са длъжни: т.1.да спазват правилата за движение,... т.3.да не създават опасности или пречки за
движението и т.4. да не причиняват имуществени щети.”, които също са
нарушени от подсъдимия.
Подсъдимия безспорно е допуснал и нарушение на
чл. 44, ал.1 от ЗДвП и чл.92, ал.2 от ППЗДвП „При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни
средства са длъжни да осигурят достатъчно странично разстояние между пътните
превозни средства.” Това нарушение щеше е осъществено, независимо от това,
че управляваното от подсъдимия ППС е навлязло в лентата за насрещно движение. Така
и Решение № 212 от 11.01.2011 г. на ПАС по в. н. о. х. д. № 344/2010 г., Решение
№ 1 от 7.02.2008 г. на БАС по в. н. о. х. д. № 138/2007 г., НК, Присъда № 128
от 9.12.2013 г. на ОС - Пловдив по н. о. х. д. № 99/2013 г., Присъда № 68 от
19.06.2009 г. на ОС - Плевен по н. о. х. д. № 14/2009 г., Присъда № 381 от
19.09.2008 г. на ОС - Плевен по н. о. х. д. № 10266/2008 г.
Констатираните нарушения на правилата за движение са
в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. При
установените на базата на събрания доказателствен материал, следва да бъде
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
От обективна страна това неспазване на правила за
движение е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото произшествие и значителните
имуществени вреди.
От обективна страна е причинен съставомерният
резултат – гореописаните значителни имуществени вреди.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието
виновно при форма на вина - несъзнавана непредпазливост, тъй като макар да не е
искал общественоопасните последици, след като се е движел по непозволен от закона
начин, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По оплакването в протеста за допуснати нарушения по чл. 348, ал.3, т.1
и т.2, вр. чл. 335, ал.2 НПК - липса на мотиви в обжалваната присъда, което от
своя страна е довело да ограничаване правото на защита на прокуратурата да
разбере как е формирано вътрешното убеждение на съда за невиновност на
подсъдимия.
Настоящия съдебен
състав счита, че първоинстанционната присъда не страда от сочените пороци.
Първоинстанционният съд е изложил много подробни мотиви, като ясно и точно е
посочил какво приема за установено, въз основа на какви доказателства и какви
са му правните изводи. Макар настоящата инстанция да приема мотивите на
първоинстанционния съд за неправилни, то обжалвания съдебен акт не страда от
порок липса на мотиви.
Само за пълнота на
изложението, относно сочената в протеста норма на чл. 335, ал.2 НПК /предвиждаща отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция/ следва
да се изтъкне, че дори и да бе налице соченото процесуално нарушение, съгласно
ограничението на повелителна норма на закона, а именно тази по чл.335, ал.3 от НПК възможността делото
да бъде върнато на първостепенния съд поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила е само веднъж.
Въззивният съд не разполага с процесуална възможност да отмени присъдата и да
върне делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. Дори и да
констатира нарушение въззивният съд е длъжен да го отстрани по начина,
предписан в чл. 305, ал. 3 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК. Въззивната инстанция
няма друга процесуална възможност, освен тази да разгледа сама делото по
същество и да се постарае да отстрани съответните процесуални пропуски. Такава
е и практиката на ВКС намерила израз в Решение № 115 от 15.04.2015 г. на ВКС по
н. д. № 32/2015 г., III н. о., НК, Решение
№ 15 от 25.02.2019 г. на ВКС по н. д. № 1236/2018 г., I н. о., НК, Решение №
551 от 19.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1893/2012 г., II н. о., НК, Решение №
188 от 19.11.2019 г. на ВКС по н. д. № 790/2019 г., III н. о., НК, Решение № 172 от 27.05.2014 г.
на ВКС по н. д. № 470/2014 г., II н. о., НК,
Решение №
181 от 15.11.2019 г. на ВКС по н. д. №
727/2019 г., I н. о., НК, Решение № 356 от 25.09.2013 г. на ВКС по к. д. № 1097/2013 г., НК, I н.
о., Решение № 101 от 7.06.2019 г. на ВКС по н. д.
№ 333/2019 г., II н. о., НК.
По оплакването в протеста за допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в отказа на първоинстанционния съд да прочете
показанията на свидетеля Бисер Иванов Ботев дадени на ДП, на осн. чл. 281, ал.4
във вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК.
Първоинстанционният
съд, е приел че не следва да се прочитат показанията на свидетеля Бисер Иванов
Ботев от ДП, тъй като те не са дадени
пред съдия и липсва съгласие по смисъла на чл. 281, ал.5 НПК от защитника /л.
53 нохд № 299/2019г. РРС/. Настоящия съдебен състав споделя становището на
прокуратурата, че така съдът е допуснал процесуално нарушение. Поради
твърдението на свидетеля, че не си спомня нещо, отказа на защитника да бъдат
прочетени показанията от ДП и невъзможността същите да бъдат прочетени по реда
на чл. 281, ал.3 НПК, то показанията от ДП е следвало да бъдат прочетени, на
осн. чл. 281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2, пр.2 НПК. За приложението на нормата на
чл. 281, ал.4 НПК не се изисква нито съгласие на страните, нито показанията да
са били дадени пред съдия.
Само за пълнота на
изложението, следва да се отбележи че свидетелят е полицай, чиято ежедневна
професионална дейност е интензивна, което обяснява липсата някои спомени по
процесното деяние. Така и Решение № 134 от 26.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
337/2014 г., II н. о., НК.
С дидактическа цел
настоящият състав отбелязва, че един от основните принципи на наказателния
процес - задължението да бъде разкрита обективната истина (посочен в
разпоредбата на чл.13 НПК)- изисква съдът, служебно
да използва всички процесуални възможности, за да събере или приобщи
доказателствените материали, относими към основния факт на доказване. Няма
спор, че процедурата по чл.281 НПК представлява именно такъв процесуален способ
и използването му не може да зависи от волята на страните. Всякога когато съдът
съобрази, че са налице предпоставките за приложението му, той не само може, но
е и длъжен да приобщи към доказателствената
маса показания на свидетел, дадени на фазата на досъдебното производство. За съда
съществуват задължения, определени с чл. 13 и чл. 107 от НПК – да взема всички
мерки, за да разкрие обективната истина, както и да събира доказателства по собствена инициатива, независимо от бездействието на страните, в т.ч. да използва процесуалната техника по чл. 281 от НПК. Така и Решение № 412 от 12.11.2013 г. на ВКС
по н. д. № 1341/2013 г., III н. о., НК,
Решение № 487 от 19.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1371/2012 г., I н. о.,
НК, Решение № 235 от 19.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 619/2013 г., II н. о.,
НК, Решение № 133 от 30.03.2001 г. на
ВКС по н. д. № 30/2000 г., I н. о., Решение № 456 от 26.11.2008 г. на ВКС по н.
д. № 467/2008 г., II н. о., НК.
Съдът намира, че
по конкретното дело горепосоченото процесуално нарушение не е съществено, тъй
като са събрани в достатъчен обем доказателства за разкриване на обективната
истина по делото.
По оплакването в протеста, за допуснато процесуално
нарушение изразяващо се отказ на съда да допусне изменение на обвинението по
реда на чл. 287, ал.1 НПК.
В случая изменение
на обвинението не е било необходимо, тъй като обстоятелствената част на
обвинението не се е променила, а в компетентността на съда е определянето на
правилната правна квалификация на нарушението на правилата за движение,
съответна на описаните фактически обстоятелства. В този смисъл и т. 7 от
Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК.
По възражението
на защита, че деянието на подсъдимия е случайно по см. на чл. 15 НК.
Възражението е неоснователно поради следното:
Разстоянието на видимост Sв = 62 м
между двамата водачи, а сбора на опасните зони за спиране при установените
скорости за движение е 48,2 м
/23.5 + 24,7 м/. Т.е. всеки един от водачите е могъл своевременно да възприеме
насрещно движещото се ППС извън опасната си зона за спиране и ако бяха спрели
ПТП-то не би възникнало.
Началният момент, от който възниква задължението на
водача да предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. Тя има динамично съдържание,
като може и стабилно да съществува или да възникне при известни обстоятелства,
които водачът е длъжен да предвиди. Нейният интензитет също може да бъде
различен.
Водачът е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната
обстановка и нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост
към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на препятствие.
Деянието на водача не може да се третира
като случайно, защото опасността не е възникнала внезапно в опасната му
зона за спиране, когато ударът е бил технически непредотвратим, а в един
предходен момент, когато той е могъл да я възприеме и е бил длъжен съответно да
реагира, но той не е сторил това. В този смисъл вж. т. 5 от Тълкувателно
решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, Решение № 645 от
26.11.2007 г. на ВКС по к. д. № 365/2007 г., II н. о., Решение № 79
от 18.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 4/2012 г., III н. о., НК, Решение
№ 353 от 22.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 1252/2013 г., III н. о., НК,
Решение № 105 от 22.05.2018 г. на ВКС по к. н. д. № 252/2018 г.
Неправомерните действия на водача на трактора, който
също е могъл да възприеме своевременно навлязлото в неговата лента ППС управлявано
от подсъдимия и е могъл да спре за да се избегне сблъсъка, съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП, не могат да заличат престъпния характер на поведението на подсъдимия,
нито изключват обществената опасност на деянието, но се вземат предвид при
индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство. В този смисъл
Решение № 250 от 10.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 677/2013 г., II н.
о., НК Решение № 27 от 26.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1157/2017 г., II н. о.,
НК, Решение № 36 от 31.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 2328/2012 г., II
н. о., НК и Решение № 14 от 8.03.2010 г. на ОС - Кърджали по в. н. о. х. д. №
6/2010 г.
С
оглед на дотук изложеното и при наличие на съответен протест от прокурора по
смисъла на чл. 336,
ал. 2 НПК, въззивният съд, на основание чл.336, ал.1, т. НПК, отмени първоинстанционната присъда и
постанови нова, с която осъди оправдания подсъдим по предявеното му обвинение
за извършено престъпление.
По наказанието:
За престъплението
по чл. 343 ал. 1 б.
"а" НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до една
година или пробация, а съгласно чл. 343г НК съдът постановява и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 7 и може да постанови лишаване от право по т. 6.
При
индивидуализация размера на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства:
Ръста и динамика
на подобни престъпления. Така и Решение № 165 от 31.03.2009 г. на ВКС по н. д.
№ 119/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Румен Ненков и Решение № 272 от
17.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., НК, III н. о.
Съдът отчете като отегчаващо
отговорността обстоятелство и липсата на критичност
към извършеното – така и Решение № 128 от 28.03.2011г. на ВКС,
II н. о. по н. д. № 11/2011г., Решение № 25 от 4.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2112/2012 г., II н. о., НК Решение
№ 527 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 577/2010 г., III н. о., НК, Решение №
11 от 9.03.2008 г. на ВКС по н. д. № 655/2008 г., III н. о., НК, Решение
№ 75 от 19.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 56/2009 г., III н. о., НК, Решение
№ 294 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 220/2010 г., II н. о., НК.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете и размерът на
причинените имуществени вреди /75.74 минимални работни заплати към датата на деянието – МРЗ е била 420 лв,
съгласно ПМС № 375/28.12.2015 г./, който многократно надхвърля определения
критерий за значителни имуществени вреди /14
МРЗ/.
Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, съдът прие и предходните му
административни наказания за неспазване на различни разпоредби от ЗДвП, видни
от Справка за нарушител/водач /л. 42-43 ДП/, (съобразно указанията на Решение №
83 от 27.Х.1983 г. по н. д. № 80/83 г., ОСНК и Решение № 50 от 9.03.2018 г. на
ВКС по н. д. № 86/2018 г., III н. о., НК).
Като професионален
шофьор подсъдимият е следвало да бъде много по-внимателен при управлението на
МПС. Така и Решение № 50 от 9.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 86/2018 г., III н.
о., НК.
Към смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият съдебен състав приема:
продължителността на наказателното производство, която продължителност не се
дължи на поведението на подсъдимия, неправомерните действия на водача на
трактора, който също е могъл да възприеме своевременно навлязлото в неговата
лента ППС управлявано от подсъдимия и е могъл да спре за да се избегне
сблъсъка съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП, добрите
характеристични данни на подсъдимия, чистото съдебно минало, трудовата му
ангажираност, тежкото семейно положение, лошото имотно състояние, частичното
възстановяване на имуществените вреди /възстановени
са вредите причинени на полуремаркето – 2 982.00 лв., невъзстановени
остават вредите на трактора – 28 830.37 лв./.
Като анализира
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, предвид относителната тежест
на всяко едно и в тяхната съвкупност и с цел репариране на вредите на
подсъдимия причинени му от продължителността на наказателното производство, на
осн. чл. 13 КЗПЧОС, настоящият състав счете, че на подсъдимия следва да бъде
наложено по - лекото от двете алтернативни наказания визирани в чл. 343 ал. 1 б. "а" НК, а именно
– Пробация, със следните пробационни мерки:
По чл. 42а, ал. 2,
т. 1 НК - "ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС" с периодичност
ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО за срок от ЕДНА ГОДИНА.
По чл. 42а, ал. 2,
т. 2 НК – "ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ" за
срок от ЕДНА ГОДИНА.
По чл. 42а, ал. 2,
т. 6 НК – „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО“ с продължителност 200 часа
годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
С цел пълното репариране
на вредите на подсъдимия причинени му от продължителното наказателно производство,
на осн. чл. 13 КЗПЧОС, съдът не наложи останалите пробационни мерки предвидени
в чл. 42а, ал.2 НК, както и не постанови лишаване от право по чл.37, ал.1, т.6 НК, във вр. с чл.343г НК.
Съдът ЛИШИ, на
основание чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК подсъдимия от ПРАВОТО да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА от
влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложените на подсъдимия наказания
се явяват съответни на процесното престъпление, по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК.
Съдът намира, че по - леко наказание от така определените не би постигнало
целите на чл. 36 НК.
Относно веществените доказателства.
Съдът постанови, на основание чл. 301,
ал.1, т.11 НПК, вещественото доказателство: 1 бр. CD-R оптичен диск марка MAXELL, 700 MB,
с надпис: „ПТП с. Костанденец албум ОДМВР
тел. Хубанов“, да остане ПРИЛОЖЕН към материалите по делото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК (когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът
го осъжда да заплати разноските по делото) съдът постави в тежест на подсъдимия
направените в наказателното производство разноски.
Ето защо, съдът, на основание
чл. 189, ал. 3 НПК, осъди подсъдимия да ЗАПЛАТИ направени разноски по делото,
както следва:
- 685.86 лв. (шестстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) в полза на бюджета на
Държавата по сметка на Областна дирекция на МВР – Разград, представляващи
разноски по делото направени в досъдебната фаза на производство,
- 4 419.25 лв. (четири
хиляди четиристотин и деветнадесет лева и двадесет и пет стотинки) в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Разград, представляващи
разноски по делото направени в съдебната фаза на производството.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК и чл. 11 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия, да ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Разград
държавна такса по 5 (пет) лева за издаване на всеки един изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови
своята присъда.
Председател:
Членове: 1.
2.