Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17
гр. Севлиево,
24.02.2020 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Севлиевският
районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като
разгледа докладваното от съдията Христов НАХД № 399 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалбата на С.Р.К., срещу
наказателно постановление № 19-0341-000301,
издадено
на 22.07.2019 г. от
Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с което за административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
В жалбата се сочи, че жалбоподателя бил
наказан за управление на автомобил, чиято регистрация била служебно прекратена,
вероятно по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, а не ал. 150, както било отразено в
наказателното постановление. Съпругата на жалбоподателя - А.С.К. закупила от А.Р.С.
лек автомобил „Опел Корса", след което жалбоподателя заминал на работа в
Германия. След завръщането на жалбопадателя през пролетта на 2019 г., от време
на време същият ползвал автомобила. На 08.04.2019 г., сутринта жалбоподателя бил
спрян от органите на КАТ и при извършена проверка установил, че в техните
електронни масиви автомобила се водел с прекратена служебно регистрация, тъй
като жена му в установения срок не отишла в КАТ да пререгистрира автомобила.
Съобразно разпоредбите на чл. 143 ЗДвП, само при този вид служебно прекратяване
на регистрацията собственика, стар или нов не подлежал на уведомяване, нито се
снемали регистрационните табели. Това било едно изключително законодателно
недоглеждане, тъй като поставяло в ситуация да е нарушител всеки, който
управлява автомобила, без да знае и без да може да бъде уведомен от
собственика, че е с прекратена регистрация, тъй като и последния не знаел.
Счита, че не е осъществил състава на нарушението от обективна и от субективна
страна. Допуснати били и съществени нарушения на процесуалните правила, които
водели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя в производството. Посочено
било, че регистрацията е прекратена на основание чл. 143, ал. 150 ЗДвП, каквато
алинея нямало. В разписката към
наказателното постановление била записана неясна и несъществуваща дата - 15.019,
от което не ставало ясно кога точно жалбоподателя го получил и кога му изтича
срока за обжалване. Иска се отмяна на оспореното наказателното постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателя чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, съобрази доводите на страните и прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 14 НПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На
08.04.2019 г., свидетеля
Ц.К.Ц.,*** и колегата му свидетеля И.В.М.,
осъществявали контрол на автомобилния транспорт на територията на Община
Севлиево. Около 07,15 часа на същата дата двамата свидетели изпълнявали
служебните си задължения и се намирали в гр. Севлиево на ул. „Стефан
Пешев" № 105. Тогава свидетелите спрели за проверка лек автомобил, марка
Опел, модел Корса, с рег. № ЕВ **** ВК, който се движел по ул. „Стефан
Пешев" в посока магазин „Била“. При извършената проверка на документите и
след справка от дежурния, свидетелите Ц. и М., установили, че жалбоподателя С.Р.К.
управлява МПС, с рег. № ЕВ **** ВК, което било регистрирано като собственост на
А.Р.С.. Автомобила с рег.
№ ЕВ **** ВК бил придобит от съпругата на жалбоподателя – свидетелката А.С.К.,
но същата не регистрирала в ПП - КАТ при ОДМВР Габрово договора за покупко –
продажба от 30.10.2018 г.. МПС, с рег. № ЕВ **** ВК било със служебно прекратена
регистрация от 04.01.2019 г., предвид неизпълнението на задължението на новия му
собственик да регистрира превозното средство в двумесечен срок от
придобиването. Водача С.Р.К. заявил пред свидетелите Ц. и М., че не знае, че
управлява автомобил с прекратена регистрация, като същият не носил и контролен
талон към свидетелството за управление на МПС.
За
нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, свидетеля Ц.
съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/, в присъствието на свидетеля М., който присъствал при установяване на
нарушенията, за което той се подписал на акта. АУАН бил съставен в присъствието
и на жалбоподателя К., който се запознал със съдържанието му, заявил липса на възражения,
което било вписано на съответното за това място, след което подписал акта. На
жалбоподателя бил връчен срещу подпис екземпляр от АУАН.
След
съставянето на АУАН материалите по извършената на 08.04.2019 г. проверка били изпратени, по компетентност на
РП - Севлиево, като на 08.07.2019 г. бил
постановен отказ за образуване на досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, предвид липса на знание у С.Р.К. за
прекратяването на регистрацията на управлявания от него автомобил и следващата
от това несъставомерност на деянието от субективна страна.
След
изпращане на препис от постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство от 08.07.2019 г. на административно наказващият орган, същият издал
и атакуваното наказателно постановление, в частта за посочените в АУАН нарушени
разпоредби на 140, ал. 1 ЗДвП. В наказателното постановление административно
наказващият орган е възпроизвел обстоятелствата посочени в обстоятелствената
част на акта и приел, че жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл.
140, ал. 1 ЗДвП, като управлява МПС съсслужебно прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 150 ЗДвП, поради което наложил на жалбоподателя административни
наказания, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП - глоба в размер 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в хода на делото
доказателства: показания на свидетелите Ц. и М., АУАН № АУАН № 860810 от 08.04.2019 г., заповед №
8121з -515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача за С.Р.К., обяснение
от С.Р.К. от 08.04.2019 г., прекратяване на регистрация за МПС, с рег. № ЕВ ****
ВК и постановление № 506/19 от 08.07.2019
г. за отказ да се образува ДП. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
– К., Ц. и М., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си и с писмените доказателства по делото.
С
оглед установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата против НП е
допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване пред съд НП, от
легитимирано лице и в законоустановения срок.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
По силата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според
дефиницията на §2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи,
регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по делото,
че на процесната дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, чиято
регистрация е била прекратена служебно, но същото е било с табели с
регистрационен номер ЕВ ****
ВК. В конкретния случай регистрацията на МПС, с рег. № ЕВ **** ВК, е прекратена при приложение на разпоредбата
на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, която предвижда, че служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото
липсват обаче каквито и да е доказателства жалбоподателя да е знаел за това прекратяване
на регистрацията. По делото и по приложената административно наказателната преписка
няма никакви доказателства, от които
да се установява, че са налични данни не само за жалбоподателя, но и за собственика,
посочен в договора за покупко – продажба -свидетелката и съпруга на
жалбоподателя А.С.К., на процесното МПС, с рег. № ЕВ **** ВК да е знаела, че регистрацията на
автомобила е била служебно прекратена. При това положение следва да се приеме,
че собственика на лекия автомобил, с рег. №
ЕВ **** ВК изобщо е бил наясно с обстоятелството, че
служебно е била прекратена регистрацията на това МПС, като на още по силно
основание следва да се приеме, и че жалбоподателя, като лице получило
фактическата власт върху автомобила от собственика също не е знаел това. В
конкретния случай следва да се отчете и обстоятелството, че дори да би могло да
се приеме, че предвид брака на жалбоподателя със собственика, посочен в
договора за покупко – продажба - свидетелката А. К., същият е съсобственик на лекия
автомобил, с рег. № ЕВ **** ВК, но не е
разполагал с писмено пълномощно от съпругата си, изискуемо от чл. 4, ал. 2 на Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г., предвид липсата на каквито и да било данни по делото
за такова пълномощно, поради което жалбоподателя не е имал възможност да
извърши промяна в регистрацията на
закупения от съпругата му автомобил.
От събраните по делото
доказателства се установи, че жалбоподателят действително не е знаел, че
предоставеният му автомобил е с прекратена регистрация - обстоятелство,
изключващо умисъла, но доколкото на административно наказване подлежат и
непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено
по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице
непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и
да е могъл да предвиди общественоопасния
резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати
резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в
рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в
подобни случаи. Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови
изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в
конкретната ситуация жалбоподателя не е
могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно управлението на нерегистрирано МПС.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя не е знаел, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация - обстоятелство, с което не е бил наясно
дори и лицето, закупило и предоставило превозното средство. В случая
жалбоподателят е действал като водач на МПС и доколкото същият не е разполагал
и с пълномощно от съпругата си за пререгистриране на закупеното от същата МПС, за
него не е налице и задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение.
Няма представени доказателства жалбоподателят да е узнал по друг начин за
прекратената регистрация. Жалбоподателят преди да предприеме управление на МПС
е направил всичко нужно, за да се убеди че може да се движи по пътищата
отворени за обществено ползване, същият е възприел, че процесното МПС е с поставени
табели, с рег. № ЕВ **** ВК, не е било
възможно да узнае за прекратяване на регистрацията и от незнаещата това
обстоятелство негова съпруга, закупила МПС.
Предвид изложеното следва да се приеме, че преди да предприеме управлението на
МПС жалбоподателя е направил всичко необходимо, за да се убеди че може да се
движи по пътищата отворени за обществено ползване, респективно жалбоподателят не
е осъществил от субективна страна състава на посоченото от АНО административно
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Предвид особеностите на случая съдът намира, че жалбоподателят К. е положил
дължимата грижа, за да се увери, че автомобилът е изряден, като действията му
са в рамките на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Прекалено е
да се очаква от гражданите, да провеждат детайлно изследване на всички
обстоятелства, свързани с предоставен им за ползване автомобил, още повече, че жалбоподателя
К. не е имал никакви причини да се съмнява в липсата на надлежна регистрация на
превозното средство, което е било с поставени регистрационни табели. По
изложените съображения съдът приема, че в конкретния случай е изключен не само
умисъла, но и непредпазливостта. Деянието е извършено при обстоятелства, при
които отпадат всички форми на вината и следователно не се явява административно
нарушение, тъй като не е извършено виновно, въпреки наличието от обективна
страна на елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че дори и жалбоподателят да е
действал виновно, т.е. по непредпазливост, случаят би следвало да бъде счетен
за маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Всички обсъдени по – горе обстоятелства,
които са попречили на жалбоподателя да предвиди настъпването на
общественоопасните последици от управлението на процесното МПС, сочат, че
настоящият случай се отличава от обичайните случаи на управление на
нерегистрирано МПС, поради което се налага единствено възможния извод за
маловажност на нарушението, тъй като същото несъмнено силно се отличава от
обикновените нарушения от този вид. При това положение наложените наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца очевидно не съответстват на
тежестта на извършеното и не могат да бъдат счетени за справедливи -
обстоятелство, което би обусловило отмяната на обжалваното наказателно
постановление поради неприлагането на чл. 28 ЗАНН и в случай на преценка, че е налице
административно нарушение. В
посочения смисъл е и съдебната практика /решение № 186 от 02.07.2019 г. по к.
адм. н. д. № 135 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 306 от 20.11.2019 г. по
к. адм. н. д. № 255 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 343 от 19.12.2019 г. по
к. адм. н. д. № 311 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил; решение № 237 от 30.12.2019 г. по
к. адм. н. д. № 217 / 2019 г. на Административен съд - Кърджали/.
Всичко изложено налага извод
за допуснато нарушение на материалния закон, наличието на което обуславя отмяна
на атакуваното наказателно постановление, с което са наложени административни
наказания за административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като в
конкретния случай не е необходимо обсъждане на останалите доводи в жалбата.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 19-0341-000301, издадено
на 22.07.2019 г. от Началника на Сектор към ОДМВР - Габрово, РУ Севлиево, с
което на С.Р.К., с ЕГН **********, с адрес ***, за административно нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са му наложени
административни наказания глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Габрово в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му по реда на глава ХІІ - та от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: