№ 33
гр. Трявна, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100037 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „НЕТКРЕДИТ“ООД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №202312060552090059/06.12.2023 г., с който
кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя кредит в
размер на 500,00 лв., а кредитополучателят се задължил да върне сумата от
1848 лв. Съгласно договора, ГПР по кредита е в размер на 46,42%, а ГЛП в
размер на 38,75%. С договора било договорено, че ако кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение по чл.4 ал.3 от договора, дължи
неустойка в размер на 480,00 лв. Твърди се в исковата молба, че договорът за
кредит е нищожен, поради следното: 1. Непосочване на условията за
прилагане на годишния лихвен процент; 2. Посочване само на абсолютната
стойност на ГПР, без да е посочена методиката на формиране на годишния
процент на разходите по кредита; 3. Сумата за неустойка в размер на 480 лв.
не е включена в ГПР и ГЛП. При условията на евентуалност в исковата молба
се твърди нищожност на клаузата на чл.6 ал.1 от договора за потребителски
кредит – поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност на
клаузата.
Претендира се в исковата молба да се обяви сключения между страните
1
договор за потребителски кредит за нищожен, а при условията на
евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на чл.6 ал.1 от същия договор –
поради противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил предявения иск с доводи, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит и клаузите му са действителни. В писмения отговор е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от ищеца адвокат.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявения иск. Ответникът, чрез
писмено становище на юрисконсулт Д. Д като процесуален представител,
поддържа направените в писмения отговор оспорвания на иска.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 06.12.2023 г. между „НЕТКРЕДИТ“ООД (като
кредитор) и Н. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за
потребителски кредит №202312060552090059, при следните уговорени
параметри: размер на кредита – 500,00 лв.; размер на погасителна вноска – 6 Х
93,00 лв.; лихвен процент по кредита – 38,75 %; ГПР – 46,42 %; падеж на
погасителните вноски – 07.01.2024 г.; 07.02.2024 г.; 07.03.2024 г.; 07.04.2024 г.;
07.05.2024 г.; 07.06.2024 г. Според договора, при изчисляване на ГПР на
разходите са взети следните допускания по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК:
Началната дата за изчисляване на годишния процент на разходите е датата на
подписване на договора, като се приема, че годината им 365 дни, независимо
дали е високосна. Допуска се, че договорът за потребителски кредит ще е
валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и кредитополучателят
ще изпълняват всички свои задължения в съответствие с условията и
сроковете по договора. В чл.4 ал.3 от договора е уговорено, че в срок до края
на следващия работен ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен
да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията,
предвидени в общите условия по договора – банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 558,00 лева
със срок на валидност до 08.06.2024 г. В случай на непредставяне на
2
гаранцията по чл.4 ал.3 от договора, в чл.6 ал.1 от него е предвидена
дължимост на неустойка в размер на 420,00 лв. Същата, според чл.6 ал.4 от
договора, е дължима само за периоди, в които кредитът е бил без осигурена
гаранция, като ако кредитополучателят осигури такава и след изтичане на
срока по чл.4 ал.3, неустойката спира да се начислява и ако действието на
гаранцията бъде прекратено, неустойка отново се начислява. Неустойката да
се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно
уговорения план, е предвидено в чл.6 ал.5 от договора.
По делото е представена гаранция за плащане от 07.12.2023 г., съобразно
която: Банковата гаранция е издадена по искане на Н. В. С. във връзка с
договор за потребителски кредит№202312060552090059 от 06.12.2023 г., като
с нея „Кредит Гарант БГ“ООД се е съгласил неотменимо и безусловно да
плати на Кредитора без възражения и оспорване сума в размер на 558,00 лв.
след получаване на надлежно подписано от Кредитора искане, в което се
декларира, че Наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си
задължения по договора или не го е изпълнил изцяло. Гаранцията е посочено,
че е валидна до 08.06.2024 г. и изтича изцяло и автоматично в случай че до
17.00 часа на тази дата при Гаранта не е постъпило искане, съдържащо
посочената гаранция, след което гаранцията се обезсилва. Гаранцията се
освобождава преди изтичане на посочения в нея срок, в случай че Гарантът
получи писмено уведомление от Кредитора за освобождаване на Гаранцията.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на договор за потребителски кредит
№202312060552090059/06.12.2023 г. При условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на
клаузата на чл.6 ал.1 от същия договор.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
№202312060552090059/06.12.2023 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
3
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за потребителски кредит
№202312060552090059/06.12.2023 г. е посочен ГПР в размер на 46,42%, като
не е спорно, че в него не е включена неустойката по чл.6 ал.1 от договора.
Съдът счита, че неустойката за непредставяне на обезпечение по чл.4 ал.3 на
договора следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК.
Основанията за това са следните: Касае се за уговорена между страните
неустойка за неизпълнение на непарично задължение, поради което от
4
неизпълнението му не произтича пряка вреда за кредитора. Неблагоприятните
последици от него са свързани с евентуални затруднения при събиране на
вземането, които могат да настъпят следа падежа на главното задължение. С
оглед на това, поставянето на срок за предоставяне на обезпечението и то
твърде кратък – един ден след сключване на договора, е нелогично и
икономически необосновано. Самата неустойка е в размер, който е почти
толкова, колкото този на кредита (при кредит в размер на 500,00 лв.
неустойката за непредоставяне на обезпечение е 420,00 лв.), а заплащането й е
уговорено със заплащането на следващата погасителна вноска съобразно
погасителния план на договора. Всичко това показва, че целта на тази
неустойка е не да обезпечи изпълнението на основното задължение и да
обезщети и санкционира неизпълнението му, а да породи допълнително
парично задължение за кредитополучателя, наред с това да върне главницата
и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително възнаграждение
представлява по същество скрит косвен разход за кредитополучателя, който
увеличава значително цената на кредита. То няма характеристиките на
възнаградителна лихва, тъй като размерът му не е обусловен от размера на
заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо води до
възникване на косвени разходи, които съобразно разпоредбата на чл.19 ал.1
ЗПК следва да бъдат включени в годишния процент на разходите по договора.
Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между
посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19
ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за
кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на
липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е
посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
5
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът
намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че
порочност на клаузите за неустойка поради непредоставяне на обезпечение не
водят до недействителност на целия договор. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от двете хипотези: Нищожността на клауза
относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителни норми на закона или да се предположи. Без такава клауза
договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.
Съдът счита, че за извода за недействителността на договора е без
правно значение дали неустойката е била начислена или платена от длъжника,
защото клаузата за дължимост на такова плащане е предвидена още със
самото сключване на договора.
По същата причина не променя този извод и соченото от ответника
обстоятелство, че неустойка в случая не е била начислена, тъй като на
следващия ден след сключване на договора за потребителски кредит
длъжникът е сключил договор за гаранция с „Кредит Гарант БГ"ООД.
Настъпилите след сключване на договора за кредит събития нямат отношение
към законосъобразността на договора, която се извлича от неговите клаузи.
Още повече, че съобразно справка в търговския регистър собствениците на
дружеството-гарант са идентични със собствениците на дружеството-
кредитор по договора за потребителски кредит „НЕТКРЕДИТ“ООД.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
6
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.6 ал.1 от
същия договор.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ищеца искане и представения
от него списък по чл.80 ГПК, както и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в размер,
които възлизат на сумата от 50,00 лв. Разноските по делото включват ДТ в
посочения размер.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС за оказана на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна правна помощ, каквато е
осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие
между ищеца и адв. Д. М..
Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена
безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на
дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се
съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.
С решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. е установено, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.
Националната юрисдикция е длъжна да не прилага Наредбата, а
възнаграждението следва да бъде определено според предвидените в ГПК
обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, обем на
7
извършената от адвоката работа. Съобразно фактическата и правна сложност
на делото и обема на извършената от адв. Д. М. работа съдът определя
адвокатското му възнаграждение в размер на 400,00 лв. с ДДС. Тази сума
ответникът следва да бъде осъден да заплати директно на осъществилия
безплатна адвокатска защита адвокат, доколкото не представлява направени
от страната разноски по делото, а се присъжда от съда. Присъденото
адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца адвокат е със
ДДС, съобразно постановеното решение от 08.05.2025 г. по дело №С-744/23 г.
на СЕС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за потребителски кредит
№202312060552090059/06.12.2023 г., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ (ЛИТЕКС ТАУЪР) №3 ет.10, представлявано от
И. Н. Х. С., и Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т. ,ул.
******* № ***, за нищожен поради противоречие със закона, на основание
чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“
(ЛИТЕКС ТАУЪР) №3 ет.10, представлявано от И. Н. Х. С., да заплати на Н.
В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т. ,ул. ******* № ***, сумата
от 50,00 лв. (петдесет лева и 00 ст.) - направени разноски по делото, на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „НЕТКРЕДИТ“ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“
(ЛИТЕКС ТАУЪР) №3 ет.10, представлявано от И. Н. Х. С., да заплати на адв.
Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 400,00 лв. (четиристотин
лева) с ДДС - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2
от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9