Решение по дело №112/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието, подадена от старши юрисконсулт Т. Ч., срещу решение № 3591/12.05.2024г., постановено по административно дело № 627/2022г. на АдмС Бургас, в частта му, в която ГДИН е осъдена да заплати на Я. С. П. обезщетение в размер на 360.00 лева за претърпени неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство за малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се в неоказване на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване от гръбначния стълб, за периода от 09.03.2022г. до 15.04.2022г.

Твърдят се неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Иска се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне уважената част на иска.

В срока по чл.213а, ал.4 от АПК отговори са подадени от ответник по касация Я. С. П. и от назначения му по реда на ЗПП адвокат Д. И. от АК Бургас, с които се иска касационната жалба да се остави без уважение и да се потвърди решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касация лично и чрез представител по пълномощие - адвокат И., оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на ОП Бургас пледира за отхвърляне на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение.

Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение, постановено в производството по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.285 от ЗИНЗС, състав на АдмС Бургас е приел за основателен иска, предявен от Я. С. П., в частта му за присъждане на обезщетение в размер на 360.00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през периода от 09.03.2022г. – 15.04.2022г., през който затворническата администрация противоправно бездействала, като не оказала на ищеца адекватно медицинско обслужване и не осигурила на същия условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване на гръбначния стълб, в резултат на което за П. настъпили неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние.

Първоинстанционният съд установил, че Я. С. П. изтърпява наказание три години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, считано от 25.05.2021г., като за периода от 15.06.2021г. до 08.03.2023г. изтърпява наказанието си в затворническо общежитие (ЗО) „Дебелт“ при Затвора Бургас.

Съгласно представена по делото медицинска справка от 19.04.2023г., Я. П. е постъпил за пореден път в Затвора Бургас на 25.05.2021ч. без субективни оплаквания. На 10.04.2019г. му е бил проведен медицински преглед от д-р Е. К. /невролог/, който в амбулаторен лист №001171/10.04.2019г. поставил на ищеца основна диагноза „Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; Доуточ: дископатия лумб. Десностранна л.-сакр. Радикулопатия“. Било предписано приемане на медикаменти Magnematrix и аналгетици, като освен това било вписано - „за скенер – лумбален дял; за доуточняване поведение и терапия; негоден за тежка физическа работа“. Съгласно медицинската справка, предписаната от д-р К. медикаментозна терапия била изпълнена.

На 09.03.2022г. бил проведен повторен медицински преглед на П. от д-р Ж. Г. - невролог, който поставил диагноза „Увреждания на междупрешеленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб“, като са описани оплаквания от постоянни и силни болки в поясната област с ирадиация към задностраничната повърхност на долните крайници и ограничени движения. В амбулаторния лист неврологът направил заключение, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ, поради което пациентът се насочва за хоспитализация. Назначил медикаментозна терапия – ABO Mg, B complex tabl + Nolpaza 20 mg + Brufen Retard + Disprophos. На 09.03.2022г. лекуващият лекар издал на името на П. направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури с отбелязване за „планов прием“, по КП №0561. На гърба на направлението било направено отбелязване, саморъчно изписано, че „след проведен разговор с д-р Г. на този етап следва да се проведе назначената медикаментозна терапия и ако пациентът не се повлияе, тогава да се премине към хоспитализация“. На така направеното отбелязване е положен подпис на неустановено лице и печат на медицинския център към Затвора Бургас.

Съгласно писмено становище, представено от ответника в първоинстанционното производство, хоспитализация не е осъществена поради наложените противоепидемични мерки от Министерство на здравеопазването по повод COVID-19, включващи и ограничаване на плановия прием в болничните заведения през този период. Твърди се още, че след проведен разговор между служител на Медицинския център към Затвора Бургас с невролога д-р К., от лекаря е била дадена препоръка на този етап да се проведе терапия с предписаните медикаменти и при липса на терапевтичен ефект да се осъществи хоспитализацията.

В първоинстанционното производство е представена и медицинска справка от 29.06.2023г., съгласно която хоспитализация не е била проведена, тъй като в издадения от д-р Г. амбулаторен лист не е препоръчана спешна хоспитализация. Посочено било, че на 21.03.2022г. ищецът П. е посетил медицинската служба със същите оплаквания, като му е направен Флостерон – интрамускулно, дадени са му Пироксикам, Мидокалм и Фамодитин, т.е. медикаменти, идентични с първоначално предписаните от д-р Г.. Представено било и извлечение от амбулаторния журнал за посещение на медицинския център на 21.03.2022г., в който под №1886 са записани трите имена на ищеца, поставената диагноза и наименованията на два медикамента.

От показанията на свидетеля М. М., също е лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в една килия с П. за приблизително 6 месеца, се установявало, че вследствие на дископатията десният крак на П. се схващал и му е било невъзможно да се навежда, придвижвал се е с помощта на свидетеля М., който му помагал да ходи, вкл. до тоалетната, да се храни и да си оправя леглото, като за тези болки П. многократно се е оплаквал на служителите в медицинския център, но те неглижирали здравословното му състояние.

По първоинстанционното дело е назначена и приета съдебно-психологична експертиза, от заключението на която се установява, че по отношение на ищеца има данни за негативни емоции, но липсват трайни негативни ефекти върху психиката на лишения от свобода П..

АдмС Бургас е приел за основателни оплакванията на ищеца за неоказване на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване на гръбначния стълб, като приел че на 09.03.2022г. на името на ищеца е издадено направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури по КП №0561 от д-р Г. - невролог, като от този момент за администрацията на Затвора Бургас е възникнало задължението да се извърши надлежно планиране и транспортиране на ищеца за прием в болнично заведение. Прието е, че по делото не са представени доказателства за изпълнение на предписанието на невролога за хоспитализация на П. от страна на затворническата администрация.

За неоснователни са възприети доводите на ответника, че хоспитализацията не е осъществена поради наложените противоепидемични мерки от Министерство на здравеопазването по повод COVID-19, включващи ограничаване на плановия прием в болничните заведения през този период, тъй като след извършена справка в официалния сайт на Министерство на здравеопазването, съдът установил, че противоепидемични мерки на територията на Република България са били въведени само в периода от 01.12.2021г. до 06.12.2021г.

Приел, че горепосоченият извод не се променя от отразеното на гърба на направлението за хоспитализация, че е бил проведен разговор с д-р Г., който бил дал указания първоначално да бъде проведена медикаментозна терапия и само при липса на ефект от същата да се пристъпи към хоспитализация, тъй като посочената бележка е положена на гърба на направлението, без да е посочено кое лице е нейният автор, т.е. не може да бъде установено кой е провел разговорът с невролога и на коя дата всъщност са били получени указанията от лекаря. Прието е, че липсата на тези реквизити поставя под основателно съмнение твърдението за провеждането на такъв разговор.

На следващо място, решаващият съд приел, че не може да се установи категорично дали медикаментите, предписани от д-р Г. на ищеца, действително са били предоставени на лишения от свобода. Съдът се позовал на свидетелските показания на св. М., че П. не е получавал такива, като приел и че в представеното от ответника извлечение от книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, действително е отразено, че на 21.03.2022г. П. е посетил медицинския център, като срещу името и диагнозата му са записани имена на някои от предписаните лекарства, но в същия липсва положен подпис на П. за удостоверяване на факта, че съответното лекарство му е било изписано от служител на медицинския център на затвора.

Съдът приел, че поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие било доказано поради липса на оказана медицинска помощ при дадено от лекар предписание за хоспитализация, представлява третиране, способно да породи у човек физическо и емоционално страдание и претърпяното от П. за процесния период не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“.

С оглед изложеното съдът достигнал до извод за частична основателност на предявения иск, като присъдил на ищеца обезщетение в размер на 360.00 лева за претърпени неимуществени вреди през периода от 09.03.2022г. – 15.04.2022г., през който затворническата администрация противоправно бездействала, като не оказала на ищеца адекватно медицинско обслужване и не осигурила на същия условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване на гръбначния стълб, в резултат на П. претърпял неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство на малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят, поради което препраща към тях по реда на чл.221, ал.2 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност.

Елементите от фактическия състав на чл.284 от ЗИНЗС са установени по делото и настоящата касационна инстанция споделя изцяло правните изводи на първата инстанция, че е налице противоправно поведение на затворническата администрация, която не е изпълнила навременно, качествено и в пълен обем задължението си по чл.128, ал. 1 от ЗИНЗС вр. чл.2, т.3 от ЗИНЗС за опазване на физическото и психическо здраве на ищеца и полагането на адекватни медицински грижи в интерес единствено на неговото здраве – принцип, регламентиран в чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода, което е довело до причинени му болки и дискомфорт. Неоказването на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение е по характер такова обстоятелство, което да породи именно чувства на малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние и това е така, защото лишеният от свобода, поради естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно неговите нужди и желания, вкл. да сам да взема решения как да опази собственото си здраве. Специфичното положение на лишените от свобода е наложило техните права да бъдат гарантирани, както от националното, така и на ниво общностно и международно право. Границата на допустимите ограничения, произтичащи от наложеното наказание лишаване от свобода, е очертана именно в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС и всяко нейно нарушение следва да се санкционира като недопустимо и съответно да подлежи на обезвреда.

Бездействията на затворническата администрация, изразяващи се в неизпълнение на препоръките, са в грубо нарушение на задължението по чл.5, ал.3 от Наредба № 2/22.03.2010г., според което предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, което обосновава извод за неизпълнение на задълженията по чл. 128, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на адекватно по време, качество и обем медицинско обслужване.

Неоснователни са възраженията на касатора относно назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Като не е изпълнила препоръките на лекуващия лекар за хоспитализация на лишения от свобода, затворническата администрация сама се е поставила в невъзможност да бъде установено здравословното състояние на П. към конкретния момент и не е възможно установяването на тези факти едва сега – в съдебното производство, посредством съдебни експертизи, предвид изминалия период от време.

От друга страна, ако затворническата администрация е имала съмнения относно поставената на лишения от свобода П. диагноза и предписаната хоспитализация, то е следвало да осигури възможност на лишения от свобода да бъдат извършени допълнителни прегледи и изследвания, които да установят вида, характера и степента на развитие на заболяването, респ. дали е била налице необходимостта от хоспитализация.

По отношение на възраженията на касатора във връзка с въведените ограничения поради наложените противоепидемични мерки от Министерство на здравеопазването по повод COVID-19, настоящият състав счита, че в различните периоди е била налице различна регламентация и ако касаторът поддържа, че за исковия период е действала регламентация, различна от посочената в първоинстанционното решение, е следвало да ангажира доказателства в тази насока, което не е сторено.

Правилни са изводите на съда, че неосигуряването на медицинско обслужване попада в хипотезата на чл.3 от ЗИНЗС, налице е незаконосъобразно бездействие, извършено в нарушение на признати права на лишеното от свобода лице и е основание за реализиране на имуществената отговорност на ГДИН. Бездействието на затворническата администрация да осигури медицинско обслужване, съгласно изискванията на закона, води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо за задържането. Предвид изложеното, съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ГДИН, че не са установени предпоставките на чл.3 от ЗИНЗС. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства.

Съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1 настъпването на неимуществените вреди се предполага до доказване на противното. Тази презумпция е установена от закона в полза на ищеца по иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е достатъчно да бъдат доказани обстоятелствата по ал.1, за да се приеме, че за пострадалия са настъпили неимуществени вреди. За да бъде оборена презумпцията, ответникът е този, който следва да проведено пълно обратно доказване, а именно да твърди отрицателни факти – че ищецът не е претърпял неимуществени вреди. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти (индиции), които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Доказателства в тази връзка не са събрани.

Съдът изцяло възприема съображенията на първата инстанция, дали й основание да определи размера на обезщетението – 360.00 лева. Относно продължителността на срока, в който лицето е било поставено в неблагоприятни условия, следва да се съобрази тълкуването в решението по делото Фидотов срещу Р., № 5140/02, § § 20, 55, 67, 68 и 104, 25 октомври 2005 г, според което дори много кратък период от време - двадесет и два часа (по посоченото дело), прекарани в неблагоприятни условия, са в нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

По изложените причини касационната жалба на ГДИН се явява неоснователна. Решението е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3591/12.05.2024г., постановено по административно дело № 627/2022г. на Административен съд Бургас, в частта му, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Я. С. П. обезщетение в размер на 360.00 лева за претърпени неимуществени вреди – незачитане на човешките му права, чувство за малоценност, беззащитност, притеснение за здравословното му състояние, вследствие незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, изразяващи се в неоказване на адекватно медицинско обслужване и неосигуряване на условия за изпълнение на предписано от медицински специалист лечение на неврологично заболяване от гръбначния стълб, за периода от 09.03.2022г. до 15.04.2022г.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.