Решение по дело №2745/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от К. Ц. А., [ЕГН] от [населено място], чрез адв. Б. З. от *** срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000413/10.11.2023г. на Началник Сектор към ОДМВР [област], сектор Пътна полиция, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171 т. 1 б. “б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС) на водача до разрешаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният административен акт е издаден в нарушение на чл. 146 т. 4 от АПК – противоречие с материално правни разпоредби. Твърди, че е бил болен и е приемал медикаменти – А. Р., Витамин С и Цинк, които лекарства реагират при тест с дрегера. Представя резултат от извършено изследване от лаборатория „Статус“, което според него опровергава резултата от теста с дрегер. Оспорва компетентността на издателя на заповедта. Моли съда да отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. Претендира направените съдебно-деловодни разноски.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв. З., който поддържа изложените в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОДМВР [област], сектор Пътна полиция, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмено становище, с което е изпратена преписката се прави искане, в случай на уважаване на жалбата, да се присъдят разноски на жалбоподателя в минимален размер.

Настоящият съдебен състав на Административен съд-[област], като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:

На 10.11.2023г. около 09.21ч. до комплекс Пети километър, на път Втори клас № 29, посока [населено място], управлява лек автомобил марка МПС Мерцедес *** с рег. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Дръг тест 5000, с фабричен № ARМЕ-0036, проба № 232, положителна за Бензодиазепини. Издаден му е Талон за медицинско изследване /ТМИ/ № 096951, Представен е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 10.11.2023г. и резултат от дръг теста. Съставен е АУАН серия GA № 971493 за това, че е отчетен положителен резултат за наличие на Бензодиазепини, след извършена проверка с дрегер за употреба на наркотични вещества и техните аналози, с което е нарушил чл. 5 ал. 3 т. 1 предл. 2 от ЗДвП.

По делото е представена Заповед № 357з-924-07.04.2022г. установяваща компетентността на Началник сектор „Пътна полиция“ да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.

С молба с.д. № 5212/10.04.2024г. от ответника е представено Постановление на Районна прокуратура [област] за прекратяване на образуваното досъдебно производство № 854/2023г. по описа на Първо РУ [област], образувано за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК. Мотивът за прекратяването е, че съгласно протокол за химическа експертиза № Е-032/24.01.2024г., в биологичните проби, дадени от А. не са били открити наличие на наркотични вещества.

При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд-[област] прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От представената по делото Заповед № 357з-924-07.04.2022г. се установява по несъмнен и недвусмислен начин, че оспорваната заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК, който да е основание за прогласяване на нейната нищожност.

Оспорваната в това съдебно производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните, изискуеми от закона реквизити. Същата е и мотивирана, като са посочени правните и фактическите основания за издаването й. Описани са фактите и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 1 б. "б" от ЗДвП. За да се наложи ПАМ е достатъчно да бъде установена употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Следователно, същият е издаден и при спазване на изискванията за форма на акта, съобразно чл. 146 т. 2 от АПК.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества. Нарушението на водача следва да е констатирано от компетентните длъжностни лица и по посочения в закона начин – с тест. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. Установяването на употреба на наркотични вещества и/или техните аналози на водача на МПС, е нарушение, за което освен предвидените в закона санкции, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Към датата на съдебното заседание по същество е налично и представено писмено доказателство – постановление на РП [област] за прекратяване на образуваното срещу А. досъдебно производство № 854/2023г. по описа на Първо РУ [област], образувано за престъпление по чл. 343б ал. 3 от НК, поради отрицателен резултат за наличие на наркотични вещества в дадените от жалбоподателя биологични проби. Съдът при съобразяване на нормата на чл. 142 ал. 2 от АПК, намира, че този факт води до основателност на жалбата. Нормата на чл. 171 т. 1 т. „б“ предл. последно от ЗДвП определя, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. В случая, след като е установено, че резултатите от кръвната проба са отрицателни, принудителната мярка се явява незаконосъобразна. Невъзможността на държавата да осигури своевременното и без забавяне изследване, което да потвърди или опровергае резултата от полевия тест, не може да е основание за налагане на принудителната мярка. Съдът намира, че при положителен резултат от полевия тест, административният орган действа при обвързана компетентност, като по този начин се реализира и идеята на законодателя за принудителната мярка, но след получаване на резултатите от кръвната проба, съгласно посоченото по-горе, следва да се даде приоритет на последните. В случая, с получаването на отрицателния резултат се изчерпва функцията на принудителната мярка, както и въпроса с отговорността – тя не се ангажира, тъй като резултатите, на които законодателят е дал превес са отрицателни. Установяването на липсата на употреба на наркотици в разумен срок след полевия тест, е въпрос на организация, поради което при установяване, макар и със закъснение на този факт, наложената принудителна мярка се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК, предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, като са представени доказателства само за платената държавна такса - 10 лв. държавна такса. Независимо от направеното в жалбата искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото не са представени доказателства за платено такова.

Съдът, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 172 ал. 5 от ЗДвП,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0851-000413/10.11.2023г. на Началник Сектор към ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР [област] да заплати на К. Ц. А., [ЕГН] сума в размер на 10 /десет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

Решението не подлежи на обжалване.