РЕШЕНИЕ
№ / 18.07. Година
2018 гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 19.06. 2018
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И секретаря
Диана Иванова, като разгледа докладваното от съдията СИМИТЧИЕВ
т.д. № 141
по описа за 2017 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Д.Р. – италиански гражданин, родена
на ***г., с постоянен адрес ***, л.к.№***, издадена на
12.08.2015г. от община М., И., против “С.” ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.С.З., бул.“***, представлявано от В.С. и Д.Б..
Ищцата посочва, че предявява настоящия иск за установяване на вземането
си към "С." ООД, във връзка с уведомление по чл.415, ал.1 ГПК от
Районен Съд - С.З. по ЧГД № 5353/2016 г., гражданска колегия XV състав,
получено на 25.04.2017 г., по което е издадена в нейна полза заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изп. лист за сумата от
34227,03 лв, дължими по запис на заповед от 31.12.2005г., за сумата от 34227,03
лв издаден от „С.“ООД, с падеж 31.01.2016г.
Твърди, че е съдружник в „С.” ООД от учредяването му на 04.07.2005г. В
периода от 20.07.2005 г., до 11.10.2011 г., тя предоставила по банков път на
дружеството заеми в общ размер от 378 000 евро, с левова равностойност 739303,75
лева. Посочва, че за предоставената сума между страните са сключени няколко
договора за заем. Към тях, в края на всяка календарна година, страните са
съставяли и подписвали нарочни протоколи, впоследствие приложени към съответния
договор за заем, както и Записи на заповед за получените по банков път суми.
Заетите суми били надлежно осчетоводени от дружеството, което било видно от
приложените счетоводни справки и оборотни ведомости, подписани и заверени от
счетоводната къща, която обслужва "С." ООД.
Ищцата сочи, че вземането й, предмет на настоящото производство, е в
размер на 34 227,03 лева и произтича (съобразно направените уточнения с молба
от 24.07.2017г., след оставяне на ИМ без движение) от запис на заповед от
31.12.2005г., с падеж 31.01.2016г., за сумата от 34 227,03 лева, издаден от "С."
ООД за обезпечаване на задължението на дружеството по договор за заем от
20.07.2005 г., сключен с Д.Р., за сумата от 17 500 евро.
Ищцата моли, съда да приеме за установено, че "С." ООД й дължи
сумата в размер на 34 227,03 лева по запис на заповед от 31.12.2005г., с падеж
31.01.2016г., за сумата от 34 227,03 лева, издаден от "С." ООД.
В законния срок е постъпил отговор на
исковата молба от ответното дружество „С.” ООД, с който заявява, че оспорва
изцяло иска и счита същият за неоснователен, като излага следните съображения:
Твърденията на Ищцата в исковата молба за
вземания (независимо какви са по основание и размер) спрямо Дружеството не
намирали потвърждение във финансовите отчети на последното, които били
подписани от самата нея, в качеството й на управител на "С." ООД и
качени по електронната му партида в Търговския регистър. В допълнение, към
комплекта от документи, предназначени за обявяването на годишния финансов отчет
в Търговския регистър за съответната финансова година, се подавала и декларация по чл. 13, ал. 4
от Закона за Търговския регистър (ЗТР), всяка от които била подписана от ищцата
Д.Р., която към този момент представлявала и управлявала Дружеството. По силата
на горепосочената декларация, ищцата, под страх от наказателна отговорност,
изрично декларирала истинността на заявените от нея обстоятелства и приемането
на представяните за обявяване актове. И за да нямало никакво съмнение относно
обстоятелството, че ищцата разбирала смисъла и значението на всеки и всички
приложени документи, които са съставени и подписани на български език,
последната изрично декларирала и това обстоятелство. Това твърдение било
абсолютно вярно за всеки един от обявените финансови отчети на "С."
ООД по партидата на Дружеството в Тъговския регистър при Агенция по вписванията
и можело да бъде проверено. В този смисъл, се поддържа, че тези годишни финансови отчети можело
да служат и като писмено потвърждение от кредитора по чл.75, ал.1 изречение
второ от ЗЗД - дори и да се допуснело, че „С.” ООД някога е имало някакви
задължения към Д.Р..
Отделно от посоченото, ответникът поддържа,
че представените от страна на ищцата оборотни ведомости на търговското
дружество не касаели счетоводна сметка за задължения, а за собствени на
дружеството резервни средства. Поради това, в тях нямало начислявани лихви,
каквито се дължали съгласно горепосочените 7
договора за заем и които съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от
ЗСч. трябвало да се начисляват текущо: "приходите и разходите, произтичащи
от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване,
независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или
техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който
се отнасят". Освен това, видно било от приобщените към исковата молба доказателства, че Д.Р. не представя оборотна ведомост
за календарната 2006 година, когато всъщност твърдяла да е възникнало вземането
й. По отношение на останалите депозирани писмени доказателства - Оборотни
ведомости за период 2007 г. - 2016 г., ответникът твърди, че същите не
отразяват осчетоводено вземане на ищцата по процесния Договор за заем и Запис
на заповед. Сочи, че допълнително доказателство е обстоятелството, че в нито
една от ведомостите не е отразено, че в действителност посочените суми като
„кредит", всъщност касаят търсената от Ищцата сума от 34227,03 лева, в
настоящото производство.
Счита, че релевираното от страна на Д.Р. твърдение, че заетите според
нея суми са били надлежно осчетоводени от ответното дружество, се явява
абсолютно несъстоятелно.
Посочва, че съгласно константната практика на ВКС, включително
задължителната такава по чл. 290 от ГПК, за да се признае качеството на ищеца
като кредитор, следва да е налице действително вземане. С оглед на това и като
се вземало предвид съдържанието на посочените годишни финансови отчети на
"С." ООД, можело да бъде направен извод, че поради липсата на
действително вземане от страна на Ищцата към Дружеството (което се потвърждавало
и от подписаните от самата нея годишни финансови отчети на "С." ООД и
подадени за обявяване по партидата на Дружеството в Търговския регистър), не е
налице действително правоотношение между Ищцата и дружеството.
От представените от Ищцата платежни нареждания, макар,
че не били представени в изискуемата по чл. 185 ГПК форма - с придружен превод на
български език, чиито наредител бил К.Т. (един от съдружниците в Дружеството),
никъде, като основание за извършения превод, не било посочено"договор за
заем от дата 20/07/2005 г. с падеж 31/01/2016 г.", което ясно показвало,
че такива договори за заем не са били сключвани. В този смисъл, твърдените от
Ищцата договори за заем, не установявали действително каузално правоотношение
между нея и Дружеството, поради факта, че посочените от нея документи (договори
за заем) не са били редовно сключвани, макар и да изглеждали редовни от външна
страна.
По отношение на представения от Ищцата запис на
заповед без протест, ответникът твърди, че Дружеството не е издавало такъв.
Същият бил съставен на по-късен етап от посочената в него дата на издаване,
след като К.Т. е бил вече оттеглен от управлението на "С." ООД (след 29.07.2016
г.) и не е имал представителна власт да управлява и представлява Дружеството.
Представеният запис на заповед не отговарял на действително възникнало каузално
правоотношение и бил съставен за целите на процеса от неоправомощено лице.
На основание гореописаните обстоятелства - липсата на надлежно
отразяване в счетоводството на дружеството и в представените в Търговския
регистър ГФО на твърдените от Ищцата заемни средства, както и в цитираните
нередовности в представените преводни нареждания, ответникът счита, че
приложените към исковата молба и съответно допълнителна такава за отстраняване
на нередовности - Договор за заем и Запис на заповед, са съставени на по-късна
от посочената в тях дата и то за целите на настоящия процес. От горното
твърдение произтичало и съмнение относно авторството на двата документа, а
именно, че същите не са действително подписани от действащия към онзи момент
управител на търговското дружество - "С." ООД, поради което, на
основание чл. 193 ГПК, ответникът оспорва същите.
По отношение на счетоводната къща, обслужвала "С." ООД до
15.09.2016г. и представените Оборотни ведомости, в това число подписваните
нарочни протоколи, се посочва следното:
От учредяването на Дружеството през 2005 г., до 29.07.2016 г.,
ищцата и К.Т. били пълноправни управители на "С." ООД, с всички произтичащи от
това отговорности, включително воденето на дружествените дела, съставянето
и съдържанието на годишните финансови отчети на последното.
От датата на вписване в Търговския регистър на новоизбраните
управители - 29.07.2016 г. (В.С. и Д.С.Б.), същите добросъвестно и с грижата на
добър търговец, полагали всички и всякакви усилия да се сдобият с информация относно
дружествените дела на Дружеството, както и със счетоводната му документация до
този момент. Поради това, дружеството отправило две нотариални покани до
счетоводните къщи, които в
продължение на години
обслужвали "С." ООД
(като съставители на годишните финансови отчети за 2009, 2010, 2011,
2012, 2013, 2014 и 2015 г. били посочени Х.Ч. и „И." ЕООД, съответно
всички били подписани от Х.Ч.) за предаване на цялата налична дружествена и
счетоводна документация, макар и без резултат. Отказът от съдействие от страна
на счетоводните къщи била причина Дружеството да инициира срещу Х.Г.Ч., в
качеството му на управител на горепосочените дружества (прокурорска преписка №
9007/2016 г. по описа на Районна прокуратура - П.) и Д.Д.М., изпълняваща дейността финансов мениджър в "С." ООД до 16.08.2016г.,
упълномощена с нотариално заверено пълномощно от Ищцата, да представлява и
управлява Дружеството, както и да се разпорежда с активите му (прокурорска преписка
№ 4188/2016 г. по описа на Районна прокуратура - С.З., по която било заведено
ДС 349-ЗМ-48/2017 в ОДМВР С.З.), производствата били за търсене на наказателна
отговорност от страна на ответника в настоящото производство във
връзка с отказа
им за предаване
на дружествената документация. Твърди
се, че Х.Г.Ч. не само отказвал всякакво съдействие на Дружеството, в лицето на
двамата му законни представители (новоизбрани такива от 29.07.2016 г.) за
предоставяне на дружествената и счетоводна
документация, находяща се
в счетоводните къщи,
които са обслужвали дейността на
Дружеството до прекратяване на договорите за счетоводно обслужване (считано от
15.09.2016 г., съгласно нотариална покана, получена на 30.09.2016 г. лично от Х.Ч.,
в качеството му на представляващ „Ч." ЕООД и „И." ЕООД), но изрично в
рамките на образуваната срещу него прокурорска преписка заявявал, че цялата
налична счетоводна документация е депозирал на 07.12.2016 г. по т.д. 227/2016
г. по описа на Окръжен съд - С.З. (делото имало за предмет обжалване на
постановен от Агенция по вписванията отказ за вписване на промени в правния
статут на „С." ООД, свързани с персоналния състав на оперативното му
ръководство). Това обстоятелство по недвусмислен начин потвърждавало
твърдението, че макар представляващия счетоводните дружества Х.Ч., да отказвал
да предаде находящата се в него дружествена документация на „С." ООД на
законните й представители, с което нарушавал задълженията си по чл. 14 от
Закона за счетоводството, продължавал да съставя счетоводна документация от
името на Дружеството в период и за период, следващ прекратяване на договорите
между тях и Дружеството, и да я предоставят на Ищцата (представената „Оборотна
ведомост на „С." ООД от 01.01.2016 до 31.12.2016" касаела период,
след като са прекратени договорите за счетоводно обслужване с посочените по-горе
счетоводни дружества), без да са му делегирани права да издава документи от
името и за сметка на Дружеството, след горепосочената дата.
Ответникът твърди, че предявеният от Ищцата на основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК иск за установяване на вземане в размер на
34227,03 лева, въз основа на сключен договор за заем между Дружеството и Ищцата
от 20.07.2005 г., с падеж 31.01.2016 г. и представен запис на заповед от
31.12.2005 г., е неоснователен и недоказан.
По доказателствата, представени с исковата молба и направените с нея
доказателствени искания:
Твърди, че документите, приложени като писмени доказателства по т. 1, 2
и 3 от описа към исковата молба, са нарочно съставени за целите на процеса и не
обективират действителните правоотношения между Ищцата и Дружеството,
респективно те са изготвени и подписани на по – късен етап от сочената във
всеки един от тях дата на съставяне. Във връзка с това, оспорва, на основание
чл. 193 ГПК, представените с исковата молба Договор за заем от 20.07.2005 г. и
Запис на заповед от 31.12.2005г., относно тяхното авторство и съдържание.
С допълнителната
искова молба ищцата посочва, че доказателства за вземанията й към
дружеството са приложените към ИМ договори за заем. Сочи, че сумите по тях са
превеждани по банков път от нея към ответното дружество, за което прилага
таблица на всички суми преведени по банков път от И., съгласно приложените с
искова молба платежни нареждания. Пояснява, че повечето от направените плащания
са наредени от сметка на името на другия съдружник в дружеството К.Т., с която
сметка в банка К. са оперирали и двамата съдружници. Поради тази причина,
следвало за всеки един превод да се следи конкретното основание, в което било
посочено за чия сметка и от чие име са изпратените заемни средства.
По отношение аргумента на ответника за
незнанието от страна на управителя В.С. за съществуването на горните задължения
на дружеството към ищцата, счита, че е задължение на управителя да бъде информиран
за дружествените дела на представляваната от него фирма и знанието му за тях се
презумирало в интерес на гражданско-правния оборот. В.С. също така бил и
съдружник в „С." ООД.
Ищцата заявява, че не споделя твърдението на
ответника, че в това си качество, В.С. можел да се информира за дружествените
дела единствено от съдържанието на годишните финансови отчети. Като съдружник,
последният имал не само право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела
и да преглежда книжата на дружеството, но и задължение за участие в
управлението. Това означавало, че съдружникът не е свободен в упражняване
правото на управление, което е типично за правата, а бил длъжен да го
упражнява.
В този смисъл, ответникът "С." ООД,
към момента се представлявало, както от В.С., така и от Д.С.Б., сам се оборвал
и си противоречал в изложените твърдения за липса на информация. В Търговския
регистър към Агенцията по вписванията били предоставени за вписване Протоколи
от ОС за одобряване на баланси на дружеството за 2009, 2010, 2011 и 2012г.,
проведени на 13.03.2012г. и на 29.03.2013г., на които бил положен именно
подписа на Д.С.Б. /Приложение 3/. Тъй като лицето Б. било освен управител на
днешния ответник, също и съдружник в него, то въпросните протоколи доказвали
именно невъзможността на незнание за задълженията на дружеството и към другите
двама съдружници, а именно - Р. и Т..
Твърдението, че в отчетите не се съдържала
каквато и да е информация и данни за задълженията на дружеството към ищцата, били
най-малкото непоследователни, особено след представените спогодби от 12.12.2016
г. именно от днешния ответник по 2-та заведени Павлови иска към "С."
и към двамата нови управители (т.д. 326/2017г. и т.д. 7/2017г.), в които В.С., Д.С.Б.
Б. и „С." ООД, представлявано от същите, се съгласявали, че дружеството им
дължи съответно 202 784 евро и 716 839 евро, за които суми явно намерили
потвърждение във финансовите отчети на дружество.
Както на В.С., така и на Д.С.Б. Б. било
известно, че всички съдружници в „С." ООД, включително Д.Р. и К.Т. са
предоставяли парични средства на дружеството, осчетоводени в отчетите в графа
„Други резерви”. Средствата били предоставяни от съдружниците по същата банкова
сметка ***, в цитираните по-горе спогодби, от които ставало ясно, че както В.С.,
така и Д.С.Б. Б., в качеството им на съдружници, а по-късно и на управители са
имали достъп до информацията за движението по сметката и за превежданите от Д.Р.
и К.Т. по нея суми. От същите спогодби ставало ясно, че след вписването им като
управители на „С." ООД, В.С. и Д.С.Б. Б., знаейки, че дружеството има
задължения и към другите двама съдружници Д.Р. и К.Т., както и за заведения
пред Окръжен съд С.З. отрицателен установителен иск за установяване на несъществуващо
проведено Общо събрание и съответно гласувани и приети промени в дружеството
"С.'' ООД (т.д. 210/2016г.), в кратък срок от време прехвърлят на себе си
като физически лица цялата недвижима собственост на дружеството, включително си
разделят наличните в банковите му сметки парични средства, а именно - по 40 000
евро.
С допълнителния
отговор, ответникът поддържа
твърдението си и свързаното с него възражение, направени в отговора на исковата
молба, че документите, приложени като писмени доказателства към исковата молба,
не легитимират Ищцата като кредитор на Дружеството, тъй като тези документи са
нарочно създадени за целите на процеса и не отразяват действително
съществуващите правни отношения между Ищцата и Дружеството. Сочи, че потвърждение
за това е фактът, че твърдените вземания на Ищцата от Дружеството не са
намерили отражение във финансовите отчети на последното, качени по електронната
партида на „С." ООД в Търговския регистър при Агенция по вписванията,
които са съставени от г-н Х.Ч., и са подписани от
Ищцата, в качеството й на управляващ и представляващ „С." ООД. В този
смисъл, тези годишни финансови отчети можело да служат и като писмено
потвърждение от кредитора по чл. 75 ал. 1 изречение второ от ЗЗД - дори и да се
допуснело, че „С." ООД някога е имало задължения към Д.Р., то било
възможно в предходните години тези задължения вече да са погасени с различни
правни способи - изпълнение, включително чрез плащания в брой (за каквито до
февруари 2011 г. нямало ограничения), прихващане, опрощаване и т.н.
Подчертава, че до 29.07.2016 г., Ищцата е тази, която осъществявала
оперативното ръководство на Дружеството, тя е тази, която била отговорна за
воденето на дружествените му дела, включително за съставянето и съдържанието на
годишните финансови отчети на последното. С полагането на подписа си върху
гореописаните финансови отчети Ищцата, в качеството й на представляващ
Дружеството, потвърдила липсата на задължения, било то към нея или към други
лица.
Горепосочените твърдения намирали
потвърждение в следните правнорелевантни обстоятелства:
До момента на вписване в Търговския регистър на В.С. и Д.Б. като
управители на Дружеството, те нямали никакво участие в оперативното ръководство
на последното, което изцяло и изключително се осъществявало от Ищцата и К.Т., в
качеството им на управляващи и представляващи "С." ООД.
От датата на вписване в Търговския регистър на В.С. и Д.Б. като
управители на Дружеството на 19.08.2016 г. към настоящия момент, двамата
добросъвестно и с грижата на добър търговец полагали всички и всякакви усилия
чрез допустими от закона средства, да се сдобият с информация относно дружествените
дела на "С." ООД, както и
с дружествената и счетоводна документация.
В тази връзка, Дружеството отправило нотариални покани до счетоводните къщи,
които в продължение на години обслужвали "С." ООД (като съставители
на годишните финансови отчети за 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. са
посочени Х.Ч. и „И." ЕООД, съответно всички са подписани от Х.Ч.) за
предаване на наличната при тях информация и документи, макар и без какъвто и да
е резултат. Отказът за съдействие от страна на счетоводните къщи бил причина
Дружеството да инициира срещу Х.Г.Ч., в качеството му на
управител на счетоводните къщи (прокурорска преписка № 9007/2016 г. по описа на
Районна прокуратура - гр. П.) и Д.Д.М., изпълняваща дейността финансов мениджър
в "С." ООД до 16.08.2016 г., упълномощена с нотариално заверено
пълномощно от Ищцата
да представлява и управлява Дружеството,
както и да се разпорежда с активите му (прокурорска преписка № 4188/2016 г. по
описа на Районна прокуратура - С.З., по която било заведено ДС 349-ЗМ-48/2017 в
ОДМВР С.З.), производства за търсене на наказателна отговорност от последните
във връзка с отказа им за предаване на дружествената документация. Посочва се,
че Х.Г.Ч. не само отказвал всякакво съдействие
на Дружеството в лицето на двамата му законни представители за
предоставяне на дружествената и
счетоводна документация, находяща се в счетоводните къщи, които обслужвали
дейността на Дружеството до прекратяване на договорите за счетоводно обслужване
(считано от 15.09.2016 г., съгласно нотариална покана, получена на 30.09.2016
г. лично от Х.Ч., в качеството му на представляващ „Ч." ЕООД и „И."
ЕООД), но изрично, в рамките на образуваната срещу него прокурорска преписка,
заявявал, че цялата налична счетоводна документация е депозирал на 07.12.2016
г. по т.д. 227/2016 г. по описа на Окръжен съд - С.З. (с предмет обжалване на
постановен от Агенция по вписванията отказ за вписване на промени в правния
статут на „С." ООД, свързани с персоналния състав на оперативното му
ръководство). По отношение на Д.М., същата заявила в хода на досъдебното
следствие, че е предала наличната в нея дружествена документация на Х.Ч.,
представяйки протокол за предаването на същата.
Ответникът посочва, че обслужващите счетоводни къщи и представляващия ги
Х.Ч., макар и да отказвали да предадат находящата се в тях документация на “С.”
ООД на законните й представители, с което нарушавали задълженията си по чл. 14
от Закона за счетоводството, продължавали да съставят счетоводна документация
от името на Дружеството в период и за период, следващ прекратяване на
договорите между тях и Дружеството, и да я предоставят на Ищцата.
Заявява, че поддържа твърдението си, за липса на действително възникнало
каузално правоотношение между Дружеството и Ищцата. Твърди се, че представените
от нея - Договор за заем от 20.07.2005 г., Протокол от 31.12.2005 г., както и Запис
на заповед от 31.12.2005 г. са съставени на по-късен етап от посочената в тях
дата на издаване, след 29.07.2016г., когато Д.Р. и К.Т. са били оттеглени от
управлението на Дружеството, поради това оспорва авторството и датата на съставянето
им. Доказателство за това твърдение били представените от Ищцата платежни
нареждания, чиито наредител е К.Т. (един от съдружниците в Дружеството), но
като основание за извършения превод не било посочено "договор за заем от
дата 20/07/2005г. с падеж 31/01/2016 г.", което ясно показвало, че
договори за заем между Ищцата и Дружеството не са били сключвани. В тази
връзка, макар изричното искане отправено с отговора на исковата молба,
преводните нареждания да бъдат представени от Ищцата в изискуемата за това
форма (съгласно чл. 185 от ГПК - с придружен превод на български език), от
които да е видно за съда, че посоченото в тях основание е записано като
"парична вноска", а не като "договор за заем", както твърдяла
Ищцата, не били представени с допълнителната искова молба. Горното внасяло
допълнителни съмнения относно истинността на двата документа (Записа на заповед
и Договора за заем).
Що се отнасяло до наведените от ищцата твърдения, касаещи факта дали
съдружниците са знаели или не за поетите задължения, счита, че същите са
неотносими към предмета на настоящия спор и не следва да бъдат вземани предвид.
Във връзка с твърдението за знание на управителите В.С. и Д.С.Б. относно
качеството на Ищцата като кредитор на "С." ООД, се доказвало (според
Ищцата) и от надлежното осчетоводяване на вземанията на Ищцата от Дружеството в
счетоводството на последния, трябвало да бъде обърнато внимание на наличието на
сериозно противоречие между документите, които според нея удостоверявали предоставените
от нея заеми и тяхното счетоводно отразяване, още повече като се имало предвид законово
въведеното изискване финансовите отчети
да представят вярно и честно имущественото и финансовото
състояние и финансовите резултати от дейността
на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, по ясен и разбираем
начин:
Независимо от прилаганите счетоводни стандарти и от определенията и
критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в
приложимите счетоводни стандарти, предоставянето на заеми не следвало да се
отчитат в статията „Други резерви" като част от раздел А Собствен капитал.
И по специално, Приложение №1 към Счетоводен стандарт №1 (използван в
конкретния случай при изготвяне на Баланса на „С." ООД) представлявало
образец на счетоводен баланс. От последният било видно, че статията „Други
резерви" е част от раздел А Собствен капитал. Съгласно т. 4.3. от Общите
разпоредби на Националните стандарти за финансовите отчети за малки и средни
предприятия (НСФОМСП, действали до 31.12.2015 г. - периодите, за които са
изготвяни финансови отчети на „С." ООД) собственият капитал представлявал
„остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на
всичките му пасиви". Посочва, че съгласно т. 4.2. от Общите разпоредби на
НСФОМСП пасив е „съществуващо задължение на предприятието, което произтича от
минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси -
носители на икономическа изгода". Съгласно чл. 16, ал. 1, точка 4 от
Закона за счетоводството - „ръководителят на предприятието... отговаря за
съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните
доклади, изисквани по този закон" (сходен по съдържание и смисъл е и
текстът и на чл. 24 от отменения Закон за счетоводството).
Сочи, че е безспорно, че представяне във финансовите отчети на задължения
като собствен капитал (други резерви), а не като пасиви, е груба грешка на
ръководителя на търговското дружество, за която той носи цялата отговорност. В
случая това било Ищцата и бивш управител г-жа Р., която е подписвала
финансовите отчети на „С." ООД. Очевидно било, че такава груба грешка би
въвела в заблуждение потребителите на финансовите отчети, каквито са и В.С. и Д.Б..
При това положение несъстоятелен бил опитът на Ищцата, омаловажавайки
последиците на собственото си неправомерно поведение, да внуши, че такова
грешно представяне (на задължения като собствен капитал, а не като пасиви) е
едва ли не нормално и съдружниците В.С. и Д.Б. не са били заблудени, а са
знаели за него - факт, за който не били ангажирани никакви доказателства.
Ответникът посочва, че в приложените към исковата молба договори за заем
е уговорено заплащането на лихва върху предоставените суми - нито в представените с исковата молба оборотни ведомости,
нито в наличните по партидата на Дружеството в Търговския регистър финансови
отчети имало отразено надлежно осчетоводяване на начислени лихви.
Оборотната ведомост, която се твърдяло да отразява състоянието на
вземането на Ищцата от Дружеството в периода 01.01.2016 - 31.12.2016 г.,
приложена към първоначалната искова молба, била съставена от „И." ЕООД -
дружество, чийто договор за счетоводно обслужване на Първия ответник бил
прекратен още през септември 2016г. и след като, според собствените на Х.Г.Ч.
твърдения, последният на 07.12.2016г. е предал цялата налична счетоводна
документация, принадлежаща на "С." ООД, по т.д. № 227/2016 г. по
описа на Окръжен съд - С.З..
Счита, че напълно несъстоятелен е опитът на Ищцата, наведен в допълнителната
искова молба за обосноваване на знание от страна на управителите на Дружеството
за наличието на нейни вземания към "С." ООД, въз основа на факта, че В.С.
и Д.Б. имат свои вземания, произтичащи от представени от тяхна страна в полза на
Дружеството парични средства. Съществуването на вземанията на В.С. и Д.Б. към
Дружеството не било функционално обвързано от съществуването на вземане на
Ищцата към Дружеството.
По повод опита на Ищцата за внушение, че В.С. и
Д.Б., след промяната в управлението на Дружеството „източват" активите му в
тяхна собствена полза, за сведение на съда, обръща внимание, че отношенията
между Ищцата г-жа Р., от една страна и от друга - В.С. и Д.Б. са се влошили
много преди промяната в управлението на „С." ООД. Под ръководството на Ищцата
и другия съдружник и бивш управител г-н Т., Дружеството дълги години било на загуба
и се декапитализирало с близо половин милион лева (видно от група V. Натрупана печалба
(загуба) от минали години, в т.ч.: - непокрита загуба, посочена в раздел А
Собствен капитал на Пасива на баланса на „С." ООД за 2015г.), при което
предишните управители, вкл. г-жа Р. не били изпълнили и задълженията си по чл.
138, ал. 3 от ТЗ.
Поддържа твърдението си, направено с отговора на исковата молба и
възразява, че документите, приложени като писмени доказателства по т. 1, 2 и 3
от Описа към исковата молба, са нарочно създадени за целите на процеса, като
посочва, че не обективират действителните правоотношения между Ищцата и
Дружеството, респективно са изготвени и подписани на по-късен етап от сочената
във всеки един от тях дата на създаване, което било възможно именно поради
обстоятелството, че Ищцата и К.Т. са били управители на Дружеството от датата
на учредяването му до 29.07.2016г., респективно 19.08.2016 г.
Оборотната ведомост за периода 01.01.2016 - 31.12,2016 г. била създадена
и подписана от „И." ЕООД преди да е изтекъл релевираният в нея период, и
то след като договорът за правно обслужване между „И." ЕООД и Дружеството
е прекратен на 15.09.2016 г. Във връзка с това, потвърждава направеното с
Отговора оспорване на основание чл.193 ГПК представените с исковата молба
Договор за заем от 02.01.2006 г. и Запис на заповед от 31.12.2006 г., по
тяхното авторство и дата на съставяне.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Правната
квалификация на предявения иск е по чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ .
Искът е допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, след
подадено от ответника в срок възражение по чл.414 ГПК срещу издадената по ЧГД №
5353/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд в полза на ищцата заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
С определение на съда са признати за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по настоящото дело следните факти:
Ищцата
Д.Р. е съдружник в "С." ООД, като е била негов
управител, заедно с друг съдружник – г-н К.Т. (заедно и
поотделно), от учредяването му през 2005г. до 19.08.2016г., след която дата и
понастоящем, управители на дружеството са другите двама съдружници В.С. и Д.С.Б..
Претенцията на ищцата е основана на твърдения за съществуването на нейно
изискуемо, неудовлетворено парично вземане срещу ответното дружество,
произтичащо запис на заповед, издаден от същото, с който е било обезпечено
изпълнението на задължението му за връщане на дадена му на заем от ищцата сума
от 17500 евро, с левова равностойност 34227,03 лв. Логично, при това положение,
ищцата следва да установи, както твърденията си, че в нейна полза е издаден
процесният запис на заповед, с който дружеството е поело задължение да й заплати
на падежа посочената в същия сума, така и тези, касаещи каузалното правоотношение с ответника,
по повод на което е издаден зъписа на заповед, т.е че е сключен твърдяния
договор за заем и че сумата по същия е предадена на дружеството със задължение
да я върне на уговорения падеж. С оглед релевираните от ответника възражения,
че записът на заповед и договорът за заем са антидатирани и съставени за целите
на настоящия процес, а също и че са подписани за дружеството от съдружника К.Т.,
след като вече не е бил управител на дружеството, на основание чл.154 ГПК,
всяка от страните следва да докаже изгодните за нея факти, т.е. ищецът, че
записът на заповед и договорът за заем са сключени на посочените в тях дати,
докато К.Т. е бил управител на дуржеството, а ответникът, че тези документи са
съставени на по-късен етап, след като К.Т. вече не е бил управител на
дружеството.
По делото е представен процесният запис на заповед от 31.12.2005г., с
падеж 31.01.2016г., за сумата от 34 227,03 лева, издаден от "С." ООД,
представлявано от К.Т. – управител, който документ има реквизитите на запис на
заповед по чл.535 ТЗ и обективира изявление, направено от посоченото лице, като
законен представител на "С." ООД, за поемане на безусловно задължение
за заплащане на горепосочената сума на Д.Р. на посочената падежна дата. По
делото няма спор, че към датата, посочена в записа на заповед като такава на
издаване, управител на "С." ООД е бил именно К.Т..
Процесният запис на заповед представлява частен диспозитивен документ,
който, съгласно чл.180 ГПК, съставлява само доказателство, че изявленията,
които се съдържат в него, са направени от лицето, което е подписало документа
като негов автор, в случая, като издател. Т.е., записът на заповед има само т.
нар. формална доказателствена сила. Законът признава само на официалните
документи по см. чл.179 ГПК материална доказателствена сила относно изявленията
пред длъжностното лице и за извършените от него и пред него действия.
Съответно, само официалните документи имат задължително за съда съдържание, в
това число, относно датата на обективираните в същите изявления и извършени
действия. Следователно, страната, която се позовава на частен диспозитивен
документ относно съществуването на едно нейно право, следва на общо основание
съгласно чл.154 ГПК, а още повече, при възражение от противната страна за
антидатиране, да докаже, че съдържащите се в документа изявления са направени
на посочената в него дата.
Съгласно чл.181, ал.1 ГПК, „Частният документ има достоверна дата за
трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от
настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало
документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в
официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.“
В Решение № 235 от 04.06.2010 г. по гр. д. № 176/2010 г на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на въпроса, касаещ кръга на
т.нар. „трети лица”, за които съгласно чл. 181, ал.1 ГПК, частният
документ е необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде
противопоставен, като ВКС приема следното:
„По основанието по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Касационното
обжалване е допуснато с оглед осигуряване точното прилагане на закона чрез
изясняване кръга на т.нар. „трети лица”, за които съгласно чл. 145, ал.1 ГПК
отм. , сега чл.
181, ал.1 ГПК, частният документ е необходимо да има достоверна дата,
за да може да им бъде противопоставен. Визираната разпоредба постановява, че
частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен,
от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа невъзможност за подписване,
от деня, в който е възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня,
в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на
документа. Според разбирането на въззивния съд, застъпено в обжалваното
решение, ”трети лица” са всички лица, извън участвалите в съставянето на
документа и техните правоприемници. Това становище произтича от буквалното,
обикновено значение на понятието „трети лица” и провеждането му докрай дава
едно твърде широко тълкуване на понятието, което би довело до големи
практически проблеми при доказването, тъй като в повечето случаи би било
невъзможно доказването на факти с частен писмен документ поради липсата на
достоверна дата. Настоящият състав счита, че за установяване точния смисъл на
понятието „трети лица” следва да се изходи от целта на разпоредбата – чл. 46, ал.1 ЗНА. А
целта на разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на
един документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може
да бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед
на тази цел следва да се възприеме по-тясно тълкуване на понятието „трети
лица”, а именно, че „трето лице” по смисъла на чл. 145, ал.1 ГПК отм. и чл. 181, ал.1 ГПК е
това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата, които то
черпи могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им
предшествува датата на документа. Следователно касае се до тези неучаствали в
съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха
могли да бъдат увредени от неговото антидатиране Другите неучастващи в
документа лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.“
В решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС,
поставено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор по въпроса: „Явява ли се трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК юридическо
лице, което оспорва издаден от негов бивш законен представител частен
диспозитивен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на
представителното правоотношение, но е антидатиран, обвързваща ли е за това юридическо
лице посочената в частния документ дата и каква е защитата му срещу
антидатиране на документи от органен представител с прекратени правомощия?“
Този въпрос е пряко относим и към настоящия спор, като ВКС приема следното:
„За да се отговори на този въпрос следва да се има предвид досега
установената от Върховния касационен съд практика кои лица са „трети” по
смисъла на чл. 181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи.
Според решение № 235/ 04.06.2010 г. по гр.д.№ 176/ 2010 г., ІІ г.о., „трето
лице” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето,
подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Касае се
до неучаствали в съставянето на документа лица, които биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Юридическото
лице, на което се противопоставя документ, съставен с участието на органния му
представител, не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК (решение № 309/13 /20.02.2014
по гр.д.№ 742/ 2012 г., І г.о.), включително когато се касае за договори,
сключени в обикновена писмена форма. Такъв документ обаче е частен и се ползва
с доказателствена сила само по отношение на авторството му. Той не доказва нито
фактите, които са предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на
съставянето на документа (решение № 748/ 17.02.2011 г. по гр. д. № 801/ 2009
г., IV г.о., решение № 197/ 23.12.2014 г. по гр.д.№ 7364/ 2013 г., ІІІ г.о.).
Тъй като частните документи не се ползват
с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените
от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК
(решение № 50/ 21.07.2017 г. по гр.д.№ 4880/ 2014 г., ІV г.о., решение № 270/
19.02.2015 г. по гр.д.N 7175/ 2014 г., ІV г.о.). Страната не следва да разчита на доказателствената сила на представен
по делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му (решение №
213/ 15.01.2018 г. по гр.д.№ 856/ 2017 г., ІІІ г.о.).
Следователно, като се вземат предвид законовите норми относно
доказателствената сила на писмените доказателства, както и цитираната съдебна
практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, в конкретния случай, следва да се
приеме, че независимо че ответното дружество не е трето лице по см. на чл.181 ГПК по отношение на процесните запис на заповед и договор за заем, както и че
датата в тях важи за него, на общо основание, ищцовата страна, която черпи
права от тези документи, бе длъжна да докаже в рамките на настоящото
производство твърденията си, че същите са съставени на посочените в тях дати,
за да докаже, че записът на заповед е издаден от ответното дружество, както и
че договорът за заем от сключен със същото, като заемател.
Горното е необходимо не само защото процесуалният закон го изисква,
придавайки на частния документ само формална доказателствена сила и
задължавайки всяка страна да докаже пред съда фактите, на които основава
исканията и възраженията си, а и защото в практиката се срещат случаи, при
които целта на антидатирането на частния документ може да е не само отричането
на предходно възникнали права на третото лице, но и създаването на мними стари
задължения за лице, което не участва нито при съставянето, нито при издаването
на документа. В тази връзка, в Решение №146/10.05.2016г. по търг. дело № 140 по
описа за 2016 година на П.ския апелативен съд се разглеждат следните въпроси: „Ако частният документ е издаден от
представител, вписаната в него дата на издаване достоверна ли е за
представлявания? Представляваният трето лице ли е по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК?“
В решението си, което е относимо към настоящия спор и което се възприема
като мотиви от настоящата инстанция, апелативният съд приема следното:
„Представляваният никога не е лице, което участва
в съставянето на издадения (подписания) от представителя частен документ. Но
правата на представлявания пряко зависят от вписаното в документа изявление на
представителя, първо, защото самият документ е доказателство за това изявление
(чл. 180 ГПК) и второ, защото последиците от правните действия, които
представителят извършва, възникват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). Но представителството е власт, която се упражнява в ограничен във времето
период. Затова, ако след датата на нейното прекратяване бившият представител
продължи да представлява, действията му ще бъдат извършени без представителна
власт и са непротивопоставими на мнимо представлявания.
При съставянето на
частен документ от името на представляван, възможно е единствено датата, която авторът
на документа е поставил (изписал) като дата на издаването му, да е
доказателство, че документът е бил издаден в периода от време, в който авторът
е имал представителна власт по отношение на представлявания. Но самият документ
сам по себе си не е доказателство, че вписаната в него дата на издаване е тази,
на която документът наистина е
бил издаден (чл. 180 ГПК). Затова направеното от представител изписване на дата
в частен документ е действие, за което правните последици по чл. 36, ал. 2 ЗЗД
са немислими: невъзможно е доказателството за съществуване на представителна
власт към определена календарна дата (вписване на датата в частен документ) да
произхожда не от учредителя на тази власт (представлявания), а от
представителя.
Изводът е, че
вписването на дата в издаден от представител частен документ не е правно
действие, чиито последици могат да възникнат „направо за представлявания“ (чл.
36, ал. 2 ЗЗД) и относно тази дата представляваният не е лице, което – чрез
представител – е участвало в създаването на документа. Следователно, по отношение на изписаната в документа дата,
подписаният от представител частен документ не е бил издаден „от името на
представлявания“, а е бил издаден от името (и за сметка) на лицето, което е
подписало документа.
Затова – относно
достоверността на датата на подписан от представител частен документ –
представляваният не е „издател“ на този документ, а е трето лице по смисъла на
чл. 181, ал. 1 ГПК.“
В крайна сметка, съдът приема по настоящия спор, че по делото не се
доказа от ищеца, че процесният запис на заповед е издаден на посочената в същия
дата – 31.12.2005г., в която част, този документ няма задължителна за съда
доказателствена сила. Такъв извод следва да се направи и по отношение на
датирания по-рано договор за заем от 20.07.2015г., в който като страни са
посочени Д.Р., като заемодател и „С.“ООД, като заемател, както и относно протокол
от 31.12.2005г. към договор за заем от 20.07.2005г. между същите страни.
Недоказването на тези факти означава, на първо място, че недоказано се
явява твърдението на ищеца, че процесният запис на заповед е издаден от „С.“ООД,
доколкото, считано от 19.08.2016г., по партидата на дружеството в ТР, като
управители, на мястото на Д. Р. и К.Т., са вписани Д.С.Б.и и В.С., заедно и
поотделно. Така, при липса на доказателства за датата на издаване на записа на
заповед, не може да се счита за доказано (пълно и главно) твърдението, че
същият е издаден от името на дружеството, чрез действащия му законен
представител. Същото се отнася и до договора за заем и протокола към същия,
които не се доказа, че са подписани за дружеството чрез негов действащ законен
представител.
Следователно, обективираните в горепосочените документи изявления, с
които са поети парични задължения към ищцата, не принадлежат на „С.“ООД и
същото не е обвързано от тях. Тук следва да се отбележи, че дружеството е
оспорило незабавно след узнаването (чрез подаденото възражение по чл.414 ГПК и
впоследствие с отговора на ИМ) извършените от негово име без представителна
власт действия (по издаване на запис на заповед и сключване на договор за заем)
от бившия управител К.Т., който е подписал процесният запис на заповед за
издател, а договорът за заем и протоколът към него, за заемател, в качеството
като законен представител на „С.“ООД. Така, висящата недействителност на сключените
от името на последното, без представителна власт, сделки е трансформирана в окончателна
недействителност, при което същите не пораждат насрещни права и задължения за
страните по тях, както и вещно-транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД (Тълкувателно
решение 5/2014 от 12.12.2016 г. на ВКС, ОСГТК, т.2)
Само за пълнота, ще се посочи, че от доказателствата по делото не се
установи съществуването на твърдяното каузално правоотношение по договор за
заем, за обезпечението на който се твърди в ИМ, че е бил издаден процесният
запис на заповед. От една страна, по делото не се установи договорът за заем да
е сключен на твърдяната в ИМ дата – 20.07.2005г., както и не се установи, че
към момента на сключването му, законен представител на дружеството заемател е
бил К.Т.. Това, от своя страна, означава, че сключването на договора е
извършено без представителна власт, а висящата му недействителност е
трансформирана в окончателна с оспорването на това действие от дружеството, при
което договорът не е породил насрещни права и задължения за страните по него.
От друга страна, според заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, постъпилата по сметката на дружеството на 25.07.2005г. сума от
35000 евро, 17500 евро от които се твърди, че именно съставлява заемната сума,
дадена от Д.Р. на дружеството по договора за заем от 20.07-2005г., е с посочено
основание „вноска съдружници К.Т. и Д.Р.“ и не е осчетоводена в счетоводството
на дружеството като предоставени заемни средства (според ВЛ, заемните средства
следва да се отразят в ГФО за съответната година, раздел „В“ на баланса –
„задължения“, статия „Други задължения“, съответно в разчетна сметка 499), а
като „други резерви“ по кредитна синтетична сметка 117/1 Д.Р., което опровергава
ищцовите твърдения за заемния характер на постъпилата сума.
Ето защо, доколкото се установи, че ответното дружество не е издало
процесния запис на заповед от 31.12.2005г., по който ищецът претендира
съществуването на неудовлетворено свое парично вземане към „С.“ООД в размер на
34227,03 лв, предявеният от Д.Р. иск да се приеме за установено, че "С."
ООД й дължи сумата в размер на 34 227,03 лева по запис на заповед от
31.12.2005г., с падеж 31.01.2016г., за сумата от 34 227,03 лева, издаден от
"С." ООД, ще се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, на ответника ще се присъдят разноските по
делото от 1900 лв за адвокатски хонорар и 885 лв за ССЕ и СГЕ.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.Р.,– италиански гражданин, родена на ***г., с постоянен адрес ***, л.к.№***, издадена на
12.08.2015г. от община М., И. иск за признаване за установено, че "С."
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр.С.З., бул.“***, представлявано от В.С. и Д.Б. й дължи сумата в размер на 34
227,03 лева по запис на заповед от 31.12.2005г., с падеж 31.01.2016г., за
сумата от 34 227,03 лева, за която сума в полза на Д.Р. е издадена по частно
гр. дело № 5353/2016 г. по описа на Старозагорския районен съд заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Р. – италиански гражданин, родена на ***г., с постоянен адрес ***,
л.к.№***, издадена на 12.08.2015г. от община М., И. да заплати на "С."
ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., бул.“***,
представлявано от В.С. и Д.Б. разноските по делото от 1900 лв за адвокатски
хонорар и 885 лв за експертизи.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: