№ 80
гр. Варна , 22.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Търговско дело №
20203100901037 по описа за 2020 година
и взе предвид извършената размяна, намира следното:
Производството е по глава XXXII ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова молба на ПЕРФЕКТ ООД
/н./, ЕИК *********, Варна, представлявано от управителя Славчо Славов,
чрез пълномощника адв.Д. Я. от ВАК, срещу КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА АД, за установяване в отношенията между страните
както и по отношение на всички кредитори в производството по
несъстоятелност на ищеца, по т.дело №1189/2019г. на ВОС, ТО,
НЕСЪЩЕСТВУВАНЕТО на прието в производството по
несъстоятелност вземане на кредитора КТБ АД, предявено в срока по
чл.685 ТЗ, с молба от 28.01.2020г., фигуриращо под №2 в изготвения списък
№1 на приети от синдика вземания, одобрен с определение №260454 от
25.08.2020г., обявен в ТР на 17.02.2020г., в частта за сумата над 7 703.44
лева /които са изключени от списъка на приетите вземания с
цит.определение/, за останалата част от 4 749 246.56 лева.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в
чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл.694,
ал.6 ТЗ, видно от сл. справка за извършено вписване в ТР на 26.08.2020г., от
легитимирано лице съгласно ал.1 на същата разпоредба. Приложено е
пълномощно за адв.Янакиев от ВАК. За производството не се дължи
предварително държавна такса съгласно чл.694, ал.7 ТЗ. Проведена е двойна
размяна на книжа между страните. С определение от 04.09.2020г. /на л.79 по
делото/ е конституиран синдика на дружеството в несъстоятелност Габриела
Сулай и на същата са връчени преписи от исковата молба и от отговора на
ответника, съотв. изразено от синдика становище по спора.
В исковата молба се твърди, че приетото вземане на КТБ АД в
производството по несъстоятелност, в размер на сумата от 4 749 246.56 лева,
не съществува като са изложени поотделно съображения за липсата на
1
вземане от длъжника, съобразно формиращите общата сума пера: главница от
3 097 326.47 лева по договор за банков кредит от 30.06.2010г. и 13 бр. анекси
към него с №№1-13; лихви върху редовна главница, считано от 25.03.2015г.
до 25.05.2015г. /две отделни суми и два отделни периода/; лихви върху
просрочена главница за периода от 27.04.2015г. до 27.07.2015г.; неустойка
върху просрочена лихва за периода от 27.04.2015г. до 11.09.2017г. и законна
лихва върху главницата за периода от 02.07.2015г. до 27.12.2019г. ведно с
оставащата от 28.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди несъществуване на вземането в пълния му размер и съобразно
отделните посочени основания. За главницата се твърди, че е погасена изцяло
чрез договори за цесия и изявления за прихващане спрямо КТБ , както
следва: цесия от 27.10.2014г. между Перфект като цесионер и цедент П. Л. Ф.
/конкретизирани по размер и основание вземания/ както и изявление на
длъжника за прихващане спрямо банката до размера от 1 179 984 лева; цесия
от 27.10.2014г. между Перфект и М. Н. Б. и изявление за прихващане спрямо
банката до размера от 545 474 лева; цесия от 27.10.2014г. между Перфект
ООД и Р. Г.Н. ведно с изявление за прихващане до банката и погасяване на
насрещен дълг на длъжника, до размера от 51 937 лева; цесия от 27.10.2014г.
между Перфект ООД и И. Т. Х. ведно с изявление за прихващане и
погасяване на насрещен дълг на ищеца спрямо КТБ АД до размера от 37 750
щатски долара.
Твърди се, че общият размер на погасените по този начин задължения
на ищеца към КТБ, по отношение на главницата, възлиза на сумата от
1 777 395 лева и 37 750 щ.долара или 1 151 811 щатски долара по фиксинг
към 22.12.2014г.
Твърди се, че на 28.10.2010г. от сметка на ищеца са преведени по
сметка на КТБ служебно, без надлежна оторизация от надлежен представител
на ищеца, по особена сметка, под контрола на КТБ, 615 810.55 лева, с които е
погасено задължение на ПРОДЖЕКТ КЪМПАНИ ДИВЕЛОПМЪНТ АД, ЕИК
*********, към банката по договор за банков кредит.
По отношение на останалите задължения на Перфект към КТБ се
твърди, че ищецът е погасявал редовно вноските по договора за кредит до
29.12.2014г., след което предвид производството по несъстоятелност на
банката, дружеството не е могло да установи реалния размер на задълженията
си. Поради това се поддържа общо възражение за несъществуване на
акцесорните задължения – лихви, неустойки и разноски – след 29.12.2014г.,
тъй като причина за неизпълнението е поведението на взискателя по
процесната заповед за изпълнение, т.е. по вина и поради забава на кредитора.
Поддържат се отделно възражения за погасяване по давност в 3 годишния
срок на задълженията за:
-лихва върху редовна главницав размер на 101 739.44 лева, за периода
29.12.2015г. до 25.03.2015г, за периода преди 26.03.2018г.
- 16944.63 лева лихва за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. ,
2
погасени за времето преди 23.04.2018г.;
- 18 689.05 лева, лихви върху редовна главница за периода от
27.04.2015г. до 25.05.2015г., за времето преди 23.05.2018г.;
- за сумата от 79 632.04 лева, лихви върху просрочена главница за
периода от 27.04.15г. до 27.07.2015г., за времето преди 28.07.2018г. ;
- за сумата от 23 411.36 лева неустойка върху просрочена лихва, за
периода от 27.04.2015г. до 29.08.2017г., с изтекла давност към 29.08.2020г.
Едновременно с възражението за погасяване по давност се поддържат и
възражения за липсата на основание за начисляване на акцесорните
задължения, неустановяване по размер с оглед предходните погасителни
действия на длъжника /чрез цесия и прихващане/; възражение за двукратно
предявяване на част от сумите за лихви; при наличие на анатоцизъм относно
начисляването на неустойка върху лихви и въз основа на нищожна клауза на
чл.13 на договора за банков кредит /ДБК/. По отношение на останалите суми:
27.83 лева – неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.08.2017г. до
11.09.2017г. се поддържат идентични възражения, без давност; аналогично за
сумата от 1 411 475.74 лева законна лихва върху главница за периода от
м.07.2015г. до 27.12.2019г. плюс погасителна давност за това вземане. Твърди
се, че липсва основание Перфект да заплаща законна лихва за забава по
договор, който е изпълнявало добросъвестно. Не е налице забава на
длъжника, а на кредитора му.
С отговор на исковата молба синдикът на дружеството Габриела
Сулай /л.83/ изразява становище за допустимост на иска. Счита за
необходимо волеизявлението за прихващане на длъжника към банката да
бъде индивидуализирано в достатъчна степен както вземането, с което се
извършва прихващане, така и задължението, на което се противопоставя.
Според синдика, вземането, на което Перфект се позовава в изявленията за
прихващане, са ликвидни и идентифицирани, но не са такива пасивните
вземания на банката от длъжника. По отношение на акцесорните вземания и
възраженията срещу съществуването им, синдикът счита, че е необходима
експертиза за установяване основателността им.
С отговор на исковата молба, ответникът КТБ АД/в н./, чрез
назначените синдици Ангел Донов и Кристи Маринова, оспорва
основателността на иска, но и неговата допустимост. Не оспорват наличието
на договор за кредит от 30.06.2010г. с предмет предоставяне на кредитна
линия в общ размер на 1 400 000 щ.долара. Посочват се условията, при които
е сключен договора както и подписаните 13 бр. анекси. Изложени са
подробно аргументи за учредените по договора обезпечения – договорни
ипотеки и особен залог върху дружествени дялове. Посочва се, че крайният
срок за погасяване на кредита е настъпил на 23.05.2015г. съгласно уговорка в
пар.2 от Анекс №13/24.02.2014г. Твърди се, че в същия анекс №13 е налице
изявление на длъжника за признаване задължението по договора за кредит
3
към тази дата, което задължение е било в забава, считано от 29.12.2014г.,
когато е направено последното ефективно плащане по кредита.
Твърди се подадено заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, на 02.07.2015г., по ЧГД №7907/2015г. на ВРС, 19 състав , за
следните суми: 1 766 227.09 щатски долара редовна главница; 58 016.15
щ.долара просрочени лихви до 25.03.2015г.; 13 246.70 щ.долара лихви за
период 25.03.15г. до 22.04.2015г., 1 148.78 щ.долара неустойка за периода от
29.12.14г. до 22.04.2015г. и 13.68 щ.долара такса за подновяване на особен
залог ведно със законна лихва за забава от заявлението 02.07.2015г. до
изплащане на дълга. Образувано е изп.производство първоначално пред ЧСИ
М.Бъзински, а след това пред ЧСИ Захари Димитров, рег.№808 в КЧСИ,
Варна. След подадено възражение от длъжника Перфект е образувано
производство по чл.422 ГПК по т.дело №1468/2015г. на ВОС, а пред СГС е
образувано т.дело №4978/2015г. на СГС, VI-13 състав по чл.59 ЗБН, за
обявяване недействителността на извършени от Перфект прихващания
спрямо банката. Производството по чл.422 ГПК по т.дело №1468/2015г. на
ВОС е спряно до приключване на производството пред СГС. Съгласно
потвърждаващо спирането определение на ВнАС, производството пред ВОС е
образувано по предявени установителни искове от „КОРПОРАТИВНА
ТЪРГОВСКА БАНКА" АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 10, ЕИК *********, срещу
„ПЕРФЕКТ" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, 9000, ул. „Явор" № 26, за признаване за установено по отношение на
ответника на удостоверено с извлечение от счетоводните книги на „КТБ" АД
(н.) на основание чл.417 т.2 ГПК, като задължение по Договор за банков
кредит от 30.06.2010 г. и всички негови Анекси, парично вземане от 1 838
652.40 щатски долара, от които: 1 766 227.09 щ.д., представляващи главница
по Договор за банков кредит от 30.06.2010 г.; 58 016.15 щ.д., представляващи
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 29.12.2014 г. до
25.03.2014 г.; 13 246.70 щ.д., представляващи текущи лихви върху редовна
главница за периода от 25.03.2015 г. до 22.04.2015 г.; 1 148.78 щ.д.,
представляващи неустойка върху просрочена лихва за периода от 29.12.2014
г. до 22.04.2015 г.; 13.68 щ.д., представляваща такса подновяване на залог по
кредита, ведно със законната лихва върху главницата и неустойката, считано
от 02.07.2015 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът е
оспорил основателността на предявените искове при твърдения за
недължимост на претендираните суми. Позовава се на осъществени
прихващания, волеизявлението за които е материализирано в изявления от
22.12.2014 г. и изявление от 09.03.2015 г. Поддържа наличието на насрещни
вземания – предмет на компенсация, придобити по силата на четири договора
за цесия, сключени на 27.10.2014 г. с различни кредитори на банката. С
допълнителна искова молба вх. № 32038/27.10.2015 г., ищецът е навел
твърдения, че доколкото изявленията за прихващане са отправени до „КТБ"
АД (н.) след датата на влизане в сила на измененията в чл.59, ал.5 от ЗБН
(28.11.2014 г.), и съгласно новата редакция на чл. 59, ал.5 от ЗБН, същите са
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността освен за
4
частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното
имущество. Сочената недействителност е предмет на съдебно установяване
по претенция с правно основание чл. 59, ал. 5, във връзка с чл. 62, ал. 1 от
ЗБН, по която е образувано т.д.№4978/2015г. на Софийски градски съд
(СГС), Търговско отделение, VI-13 състав. Съдът приел, че защитата на
ответника в процеса се основава на правопогасяващи възражения, основани
на последиците от настъпила компенсация. Действителността на последната е
предмет на самостоятелно и висящо исково производство по предявена
претенция с правно основание чл. 59, ал.5 вр. чл. 62, ал.1 ЗБН. Изходът от
спора за относителна недействителност на твърдяното прихващане има
обуславящо значение за съществуването на дълга в заповедното производство
по иска с правно основание чл. 422 ГПК. Отхвърлянето на претенцията по
чл.59, ал.5 ЗБН би формирало извод за действителност на компенсационните
изявления и тяхната противопоставимост на длъжника и неговите кредитори.
Обратно – уважаването на претенцията с правно основание чл. 59, ал.5 ЗБН,
би довело до извод за относителна непротивопоставимост на компенсацията
и отлагане действието й до изпълнението на окончателната сметка за
разпределение по чл. 104 ЗБН /така чл. 59, ал.6 ЗБН/. Налице е преюдициална
връзка, съставляваща отрицателна предпоставка за упражняване на правото
на иск. Производството по чл.422 ГПК е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК.
Настоящият съд констатира, че производството по т.дело №1468/2015г. на
ВОС не е възобновено към настоящия момент.
Твърди се подадено от банката второ заявление за издаване на заповед
по реда на чл.417, т.2 ГПК, след настъпване окончателния падеж по договора
за кредит, а именно на 30.08.2017г., с което се претендират задължения за
периода от 22.04.2015г. до 02.07.2015г./датата на предходно заявление по
чл.417 ГПК/. Твърди се, че крайната дата за издължаване по договора за
кредит е 23.05.2015г., поради което е настъпил крайния падеж. Образувано е
ЧГД №12767/2017г. на 49 състав на ВРС като са издадени заповед и
изпълнителен лист за следните суми: 10 657.29 щ.долара просрочени лихви
върху редовна главница за периода от 22.04.15г. до 25.05.2015г.; 45 409.57
щ.долара просрочени лихви върху просрочена главница за периода от
27.04.15г. до 27.07.2015г.; 13 350.15 щ.долара неустойка върху просрочена
лихва от април 2015г. до 29.08.2017г. ведно със законна лихва върху
неустойката от 13 350.15 щ.долара, от подаване на заявлението в съда на
30.08.2017г. до окончателното изплащане на същото. Във връзка с постъпило
възражение срещу заповедта е образувано исково производство по т.дело
№1587/2017г. на ОС- Варна, което е спряно до приключване на
производството по т.дело №1468/2015г. на ВОС. /също спряно – бел.по-горе/
Въз основа молба на КТБ АД /в н./ по чл.625 ТЗ, е образувано
производство по т.дело №1189/2019г. на ВОС , за откриване производство по
несъстоятелност на Перфект ООД, на 16.07.2019г. като с решение от
27.12.2019г. е открито производство по несъстоятелност. Твърди се, че с
молба от 27.01.2020г. в производството по несъстоятелност банката е
предявила вземането си въз основа на договора за банков кредит, за сумата от
5
общо 4 756 950 лева, конкретизирано на л.97 по делото по отделни пера – с
основание и размер, които представляват присъдени вземания за главница
след юли 2015г., лихви и неустойки, разноски и ю.к.възнаграждение, ведно
със законните лихви от решението за откриване на производството по
несъстоятелност до изплащането на задълженията. /предмет на иска по т.дело
№1468/2015г. на ВОС/ Твърди се, че тези вземания са изцяло приети от
синдика с поредност по чл.722, т.1 ТЗ. Длъжникът е възразил срещу
приемането им по реда на чл.690 ТЗ като с определение от август 2020г. по
т.дело 1189/2019г. на ВОС, съдът е одобрил списъка на приетите вземания
като изключил единствено сумата от 7303.44 лева и 400 лева за
ю.к.възнаграждение.
Твърди се, че на 22.12.2014г. и 09.03.2015г. са постъпили четири
уведомления по чл.99, ал.4 ЗЗД за извършени цесии от депозанти на банката в
полза на Перфект ООД както и изявления за прихващане от страна на
цесионера Перфект, по чл.103 ЗЗД. Твърди се, че преди постъпване на
книжата, с решение на УС на БНБ от 06.11.2014г. е отнет лиценза за
извършване на банкова дейност поради отрицателен собствен капитал на
банката като е взето решение за искане за откриване производство по
несъстоятелност на КТБ АД по реда на чл.9 от ЗБН. Поради това,
постъпилите след този момент изявления за прихващане са „блокирани“ до
размера на посочената в извлечението сума в счетоводната система на
банката. За постъпилите след 06.11.2014г. съобщения за цесии и изявления за
прихващане, са открити специални счетоводни сметки с титуляри
цесионерите. Посочени са конкретно блокираните суми с титуляр Перфект
ООД.
Твърди се, че исковете по т.дело №4978/2015г. на СГС са изцяло
отхвърлени като решението е предмет на обжалване по т.дело №16/2019г. на
САС, 5 състав. Отделно от това е образувано и т.дело №1583/2017г. на СГС,
VI-17 състав, с което предявените искове за недействителност на
извършените прихващания от Перфект ООД, са уважени изцяло по чл.59, ал.3
ЗБН. По въззивни жалби на двете страни е образувано т.дело №3191/2019г. на
15 състав на САС. Твърди се, че към настоящия момент не е налице
влязъл в сила съдебен акт по т.дело №4978/2015г. и по т.дело
№1583/2017г. на СГС. С оглед на изложеното, ответникът КТБ АД
поддържа недопустимост на иска по чл.694 ТЗ, предмет на настоящото
производство. /цит.опр.по к.т.дело №2634/2015г. на Второ отделение на
ВКС/.
Отделно от това, ответникът оспорва твърденията за извършено
прихващане и недължимост на задълженията по договора за кредит от ищеца.
Тези прихващания не са осчетоводени от банката, за сочената от ищеца сума
от 1 777 395 лева и 37 750 щ.долара или общо 1 151 811 щ.долара. Твърди се,
че съобщението за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност е
оповестен публично на 06-07.11.2014г. Прихващанията попадат в приложното
поле на чл.59 ЗБН, поради което не подлежат на осчетоводяване от банката.
6
Твърди се, че Перфект е могло, а не е предявило вземанията си в
производството по несъстоятелност на банката, а се възползвало
недобросъвестно от изявления за прихващане, които следват отнемане
лиценза на банката, а това действие по същество е в ущърб на останалите
кредитори. Поради изложеното, ответникът твърди, че не е налице забава на
кредитора съгласно чл.95 ЗЗД. Твърди се, че не са налице предпоставките за
извършване на извънсъдебното прихващане съгласно чл.103 и чл.104 ЗЗД, тъй
като задълженията на банката не са били изискуеми поради постановеното
решение на УС на БНБ. Извършени от банката действия въпреки забраната,
биха били нищожни на основание чл.119, ал.4 и ал.5 ЗКИ, т.е. след
06.11.2014г. не е налице изискуемост на задълженията на банката поради
спецификите в производството по несъстоятелност спрямо същата.
Тъй като с откриване на производство по несъстоятелност спрямо
банката, всички задължения стават изискуеми, но последното е предмет на
предявени установителни претенции за валидността на извършените
прихващания, то предявения иск е обусловен от предходните производства.
Отделно от това, твърди се, че дори производствата по чл.59 от ЗБН да
приключат с отхвърляне на предявените искове, то според ответника са
настъпили уговорените в цесиите условия за прекратяване на договорите –
погасителния ефект на прихващанията не е зачетен от банката в срок до
01.06.2015г. и не са учредени договорни ипотеки в полза на цедентите.
Оспорват се и възраженията за изтекла погасителна давност по отношение на
лихвите и неустойките поради ефекта на чл.685а от ТЗ и прекъсване на
давността с предявяване на вземането. /цит. и ТР №2/2013г. на ОСГТК на
ВКС/. Оспорва се наличието на анатоцизъм и нищожността на чл.13 от
договора за кредит като ответникът се позовава на различния характер на
мораторната и договорната лихва и разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗЗД.
Позовават се и на правото на банките да капитализират просрочени лихви
съгласно чл.13 от Наредба №9/03.04.2008г. на БНБ, която е била в сила към
датата на подписване на договора. Оспорва се най-накрая и извършена от
банката злоупотреба с мат.правно положение с усвояване служебно с цел
погасяване на друг банков кредит, на сумата от 615 810.55 лева. Сумата е
действително събрана от банката, но не от банкова сметка на ищеца, а от б.см.
на Проджект къмпани дивелопмънт ЕАД съгласно чл.20.2 от договор за
банков кредит, сключен с това дружество на 07.07.2008г. Възражения в този
смисъл би могъл да прави единствено титулярът на сметката, но не и ищеца,
който се е разпоредил със сумата в полза на това трето лице. Сумата е
разпоредена на 28.10.2010г. от ищеца в полза на третото лице Проджект
къмпани дивелопмънт ЕАД. Претендира се прекратяване на производството
по недопустимите искове, евентуално отхвърлянето им.
С допълнителен отговор /на л.439/ ответникът поддържа
недопустимост на предявения иск, чийто предмет е идентичен с този по
висящите т.дела №№1587/2017г. и №1468/2015г. на ВОС, ТО. Отделно,
твърди се недопустимост на иска и поради обстоятелството, че
действителността на въведените като основание за несъществуване на
7
вземането на банката, прихващания, са предмет на производства по
т.дело №1583/2017г. на VI-17 състав на СГС и на т.дело №4978/2015г. на
VI-13 състав на СГС, неприключили към момента.
С допълнително становище от 01.12.2020г. синдикът на
дружеството Г.Сулай прави искане за спиране на производството в
хипотезата на чл.229, т.6 ГПК поради висяща процедура по обявяване
противоконституционност на пар.8 от ПЗР на ЗИДЗБН, която разпоредба
касае приложението на чл.59, ал.5 от ЗБН и производствата по тези
искове.
Не е постъпила допълнителна искова молба на ПЕРФЕКТ ООД.
След приключване на размяната и преди постановяване на определение
по чл.374 ГПК, съдът дължи произнасяне по въведените възражения за
недопустимост на иска по чл.694 ТЗ както и по искането за спиране на
производството в хипотезата на чл.229, т.4 и т.6 ГПК.
Производството по настоящия иск е образувано при наличие на
предпоставките на чл.694 ТЗ, по предявен от длъжника иск за установяване
несъществуване на прието от синдика в несъстоятелността, вземане на КТБ
АД /в н./ от Перфект ООД /в н./, по договор за кредит.
След служебна проверка по цитираните по-горе дела на ВОС, ТО, съдът
констатира, че предмет на т.дело №1468/2015г. е иск с правно основание
чл.422 ГПК, предявен от КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./,
ЕИК ********* срещу ПЕРФЕКТ ООД, ЕИК *********, Варна, за
установяване задължения по заповед за изпълнение, издадена по ЧГД
№7907/2015г. на ВРС, 19 състав, за сумата от общо 1 838 652.40 щатски
долара, от които 1 766 227.09 щ.долара главница по договор за банков кредит
от 30.06.2010г. ведно с просрочени лихви от 29.12.2014г. до 25.03.2014г.,
текущи лихви за периода от 25.03.2015г. до 22.04.2015г. , неустойка от
29.12.2014г. до 22.04.2015г. ведно със законна лихва от 02.07.2015г. до
окончателното изплащане на вземането. С определение от 23.12.2015г.
производството по делото е спряно до приключване на т.дело №4978/2015г.
на СГС, ТО. Производството не е възобновено към настоящия момент.
Т.дело №1587/2017г. на ВОС, ТО е образувано по искова молба на
КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /в н./, ЕИК ********* срещу
ПЕРФЕКТ ООД, ЕИК *********, Варна, за установяване задължения по
заповед за изпълнение, издадена по ЧГД №12767/2017г. на ВРС, 49 състав, за
следните суми по договор за банков кредит от 30.06.2010г., представляващи
общо 69 417.01 щ.долара, в които просрочени лихви върху главница за
периода от 22.04.2015г. до 25.05.2015г.; просрочени лихви върху просрочена
главница, за периода от 27.04.2015г. до 27.07.2015г., неустойка върху
просрочена лихва за периода от 22.04.2015г. до 29.08.2017г. ведно със
законна лихва върху неустойката от 13 350.15 щ.долара от подаване на
заявлението на 30.08.2017г. до окончателното изплащане. С определение от
8
18.05.2018г. производството по делото е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК,
до приключване на производството по т.дело №1468/2015г. на ВОС.
С решение от 27.12.2019г. по т.дело №1189/2019г. на ВОС, ТО , е
обявена НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „ПЕРФЕКТ”ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Явор“26,
представлявано от управителя Славчо Василев Славов, с начална дата
01.01.2016г.; открито е производство по несъстоятелност и насрочена дата за
първо събрание на кредиторите. На 28.01.2020г. банката е предявила
вземането си въз основа на договора за кредит от 2010г., срещу което прието
от синдика вземане, е постъпило възражение от длъжника Перфект ООД на
17.02.2020г. С определение от 14.08.2020г. съдът е уважил частично
възражението за част от предявената сума като изключил от списъка на
приетите вземания на КТБ АД вземанията на “Корпоративна Търговска
Банка”АД (в несъстоятелност) за сумата от 7 303.44 лева - разноски по
кредита за периода 23.09.2015г. – 15.11.2019г., сумата от 300 лева ю.к.
възнаграждение по изп.лист и сумата от 100 лева ю.к. възнаграждение по изп.
дело на ДСИ при РС-Лом, на основание чл.692, ал.3 ТЗ. В останалата част за
вземането на “Корпоративна Търговска Банка”АД (в несъстоятелност), за
сумата от 3 097 326,47 лева - главница по договор за кредит от 30.06.2010г.,
101 739.44 лева - лихва върху редовна главница за периода 29.12.2014г. -
25.03.2015г., 16 944.63 лева - лихва върху редовна главница за периода
25.03.2015г.-22.04,2015г., 18 689.05 лева - лихва върху редовна главница за
периода 27.04.2015г.-25.05.2015г., 79 632.04 лева - лихва върху просрочена
главница за периода 27.04.2015г.- 27.07.2015г., 23 411.36 лева - неустойка
върху просрочена лихва за периода 27.04.2015г.-29.08.2017г., 27.83 лева -
неустойка върху просрочена лихва за периода 29.08.2017г.-11.09.2017г., 1 411
475,74 лева - законна лихва върху главница за периода 02.07.2015г.-
27.12.2019г., законната лихва върху главницата считано от 28.12.2019г. до
окончателното плащане, възражението на длъжника е било отхвърлено.
Именно това вземане е предмет на предявения иск по чл.694 ТЗ, което
обуславя специалните изисквания за допустимост по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ.
Независимо от това съдът намира производството по предявения иск с
правно основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, за недопустимо, поради следното:
Съгласно постоянна съдебна практика /напр.определение № 684 от
01.12.2015г. по ч. т. д. № 2634/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./, производството по
спряно на основание чл.637 ТЗ иск по чл.422 ГПК следва да бъде прекратено,
ако вземането, предмет на иска, бъде прието в производство по
несъстоятелност при условията на чл.693 ТЗ, а ако вземането не бъде прието в
производството по несъстоятелност или ако бъде оспорено от длъжника или
от друг кредитор на несъстоятелността, след изчерпване на процедурата по
чл.692 ТЗ, исковото производство следва да бъде възобновено и да продължи
с участие на синдика, на длъжника и на кредиторите по чл.637, ал.3, т.1 и т.2
ТЗ. В този случай, в отклонение от общото правило на чл.694 ТЗ, висящото
производство по чл.422 ГПК изключва необходимостта за спорното вземане
да бъде предявяван нов установителен иск – положителен или отрицателен,
като признаването или отричането на вземането със сила на пресъдено нещо
9
ще бъде постигнато с влизане в сила на решението, което по разпореждане на
чл.637, ал.4 ТЗ ще има установително действие в отношенията между
длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността, каквото е
действието и на влязлото в сила решение по чл.694 ТЗ. При наличие на
висящо производство по чл.422 ГПК предявеният по-късно иск с правно
основание чл.694 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с
двата иска е дължимостта на едно и също вземане. Когато предмет на
установяване с иска по чл.422 е само част от вземането на кредитора и след
предявяване в производството по несъстоятелност на длъжника искът по
чл.694 ТЗ ще е процесуално допустим за остатъка от вземането, който не се
припокрива с предмета на по-рано предявения иск по чл.422 ГПК и за който
са осъществени предпоставките на чл.694 ТЗ, а производството по чл.422 за
другата част от вземането ще продължи развитието си при условията на
чл.637, ал.3 ТЗ. Между двете дела ще е налице връзка на обусловеност, тъй
като отхвърлянето на по-рано предявения иск по чл.422 за част от вземането
ще формира сила на пресъдено нещо и по отношение съществуването на
остатъка от вземането, предмет на специалния установителен иск по ТЗ, при
условие, че двете производства имат за предмет отделни части от едно и също
вземане.
Въз основа на изложеното, съдът констатира, че вземането, предмет на
отричане с настоящия иск по чл.694 ТЗ, е идентично на вземането на банката,
предмет на висящите искове по чл.422 ГПК, които са спрени към настоящия
момент - по т.дело №1468/2015г. на ВОС и по т.дело №1587/2017г. на ВОС,
ТО, с правно основание чл.422 ГПК. Тези производства са спрени към
настоящия момент, но са образувани преди образуване на настоящото
производство за установяване вземане на банката от длъжника по издадени
заповеди за изпълнение, въз основа на същото основание - договора за кредит
от 2010г. Поради това, по аргумент от чл.126 ГПК и чл.637 ТЗ, настоящото
производство подлежи на прекратяване като по-късно заведено – на
02.09.2020г., а и поради липса на интерес с оглед висящността на искове по
чл.422 ГПК с идентичен предмет. При наличие на предпоставките на чл.637,
ал.3 ТЗ, съдът следва да приложи задължителната съдебна практика относно
отклонението от прилагане на чл.694 ТЗ – в т.см. и определение №
483/11.07.2012 г. по ч. т. д. № 1827/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., с което е
формирана задължителна практика по въпроса за съотношението между иска
по чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане, предявен преди
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, и иска по чл.694
ТЗ за съществуване на същото това вземане. При наличие на висящо
производство по чл.422 ГПК, предявеният по-късно иск с правно основание
чл.694 ТЗ е недопустим при условие, че предмет на установяване с двата иска
е дължимостта на едно и също вземане. Основание за спиране на настоящото
дело до приключване на предходния спор по чл.422 ГПК ще е налице
единствено в хипотезата на частично припокриване на предмета на двете
искови производства, на основание чл.229, т.4 ГПК. В настоящия случай,
поради пълно припокриване на предмета на иска по чл.694 ТЗ с този по чл.422
ГПК, производството е недопустимо и подлежи на прекратяване.
10
С оглед на горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.дело №1037 по описа за 2020г. на
ВОС, ТО, на основание чл.126 вр.чл.422 ГПК и чл.637, ал.3 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от
връчване препис от същото на страните, с ЧЖ пред ВнАС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11