№ 1190
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110211664 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № Бл-4-ДНСК-42/23.07.2021 г., издадено от арх. ********** - началник на
ДНСК, гр. София,
на *********** *********,
за това, че *********** във функциите си на консултант, съгласно Договор № 19-
365/02.12.2019 г., сключен между ********* и ДЗЗД *********** и Възлагателен протокол
№ 51 към посочения договор, на основание чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, е извършило оценка на
съответствието на инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите, на
проекти за „Изграждане на нов КТП-4 „Дъбница“ 1х400кVA и нови кабелни линии ср.
H20KV и HH IKV, с. Дъбница“, без да е съобразена необходимостта от произнасяне на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, относно допустимостта на
инвестиционното предложение за изграждане на трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по
плана на с. Дъбница, изцяло попадащ във воден обект „Бушинек дере“ (отразен като такъв в
ПУП ПР на с. Дъбница и в инвестиционните проекти предмет на оценката), с което бил
нарушен чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, поради което, на основание чл. 237, ал. 1, т. 6, пр. 1, вр.
чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на ********* е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от *********** чрез управителя на
дружеството, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с.з., посредством процесуален представител, се изтъква,
че АНО не бил посочил точно и ясно нарушената законова разпоредба, което нарушавало
правото на защита. Уточнява се, че разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ била обща и
1
препращаща към специфичните изисквания към определени видове строежи, съгласно
нормативен акт, ако за строежа има такива. В НП не било посочено коя точно норма и от
кой специален закон била нарушена при изготвяне на комплексния доклад за оценка на
съответствието на инвестиционния проект. В този смисъл липсвало единствено между
словесното описание на нарушението и предложената правна квалификация. Аналогично
нарушение било допуснато и при съставянето на АУАН. По противоречив начин било
посочено дали АУАН бил съставен в отсъствие или в присъствие на управителя на
дружеството. По същество се изтъква, че изложеното в НП не отговаряло на действителната
фактическа обстановка. Легалното понятие за „воден обект“ се съдържало в § 1, ал. 1, т. 34
от Закона за водите (ЗВ), но в случая било неприложимо, тъй като „Бушинек дере“ не
представлявало „воден обект“, а в ЗВ липсвало легално определение за „дере“. Уточнява се
също, че съгласно издадената от главния архитект на община Гърмен Скица с виза за
проектиране на трафопост с изх. № 1082/31.12.2020 г., върху нея нямало отразено дере, а
визата допускала проектирането на трафопост на границата на имота откъм улицата. Цитира
се и удостоверение изх. № 08-14-206/22.04.2021 г. на кмета на община Гърмен, съгласно
което дерето било преместено на друго място в периода 1988 – 1990 г. и на негово място
имало реализирана улица. Понастоящем „Бушинек дере“ не било воден обект, а
съществуваща улица с приложена улична регулация, по която се осъществявал пешеходен и
транспортен достъп до УПИ с построени в него три сгради, едната от които бивше училище,
в момента пансион. Споменава се също, че в писмо изх. № РД-11-935/14.01.2021 г. на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ нямало забрани или ограничения за
изграждането на трафопост. В с. з. се допълва, че посоченото в НП дере отдавна не
съществувало. Задължение на проектанта било при изготвяне на проекта същият да е
съобразен с визата за проектиране.
Административно наказващият орган, редовно призован, изпраща представител,
който моли атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като
отхвърля развитите в жалбата аргументи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на АУАН и НП по ЗАНН.
Съображенията на въззивната инстанция са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН актосъставителят и АНО са
посочили по твърде неясен начин правната квалификация на вмененото административно
нарушение. В АУАН и НП се твърди за нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, като
текстово се уточнява, че *********** във функциите си на консултант, е извършило оценка
на съответствието на инвестиционни проекти с основните изисквания към строежите, без да
е съобразена необходимостта от произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, относно допустимостта на инвестиционното предложение за изграждане на
2
трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по плана на с. Дъбница, изцяло попадащ във воден
обект „Бушинек дере“. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, оценката обхваща проверка за
съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, които в
зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на
строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното
разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и
отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта. Няма спор, че съобразно
своето съдържание, посочената като нарушена разпоредба на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ е
бланкетна по своите характеристики, доколкото препраща към допълнителни изисквания
или условия към строежите, изрично поставени във влезли в сила административни актове
или други специални закони, три от които са изрично уточнени. Тоест, за да се твърди за
нарушение на чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ, актосъставителят и АНО е следвало задължително
да посочат неизпълнението на изискванията на влезлия в сила конкретен административен
акт или неизпълнението на условията, посочени в конкретна разпоредба от друг специален
закон. Подобно нещо не е сторено и остава неясно дали се касае за неизпълнение на
изисквания на административен акт (неназован) или на условия, предвидени в друг
специален закон (също неназован в АУАН или НП). Текстовото уточнение, че не била
съобразена необходимостта от произнасяне на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“, не запълва този пропуск на актосъставителя и АНО, доколкото те, а не нарушителя,
са лицата, които ясно и недвусмислено следва да посочат правната квалификация на
конкретно нарушените разпоредби, включително тези, към които бланкетната разпоредба на
чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ препраща.
На второ място, в титулната част на АУАН изрично е уточнено, че АУАН е съставен
на 10.05.2021 г. в присъствието на Кънчо Паскалев – управител на *********.
Същевременно, в края на АУАН е отбелязано, че актът е връчен на управителя Паскалев на
26.05.2021 г. В с. з. актосъставителят Т. и свидетелите по съставяне и връчване на акта
потвърждават, че АУАН е бил съставен в отсъствие на представляващ дружеството, но това
обстоятелство не е отразено в АУАН – никъде не е посоченокато основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН. Нещо повече, по преписката липсват каквито и да е доказателства да е отправяна
задължителната по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН покана към ********* за явяване на негов
представляващ на 10.05.2021 г. за съставяне на АУАН. Поради тези съображения, съдът
счита, че АУАН е съставен незаконосъобразно в отсъствие на нарушителя, без да са били
налице предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, което допълнително и по съществен начин
е опорочило правото на защита – възможността нарушителят да изложи възражения на
място при съставяне на АУАН.
3. Относно правилното приложение на материалния закон
Горепосочените допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП в
своята съвкупност се явяват съществени, доколкото са нарушили правото на защита на
жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере по един достатъчно ясен и
непротиворечив начин точната квалификация на нарушената от него разпоредба, както и
правото му на лично участие и защита при съставяне на АУАН, което е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП, без необходимостта да се обсъжда правилното
приложение на материалния закон.
С оглед изчерпателността на собствения си акт, съдът следва да допълни, че от
събраните гласни и писмени доказателства не се доказва задължение на *********** във
функциите му на консултант, да осигури произнасяне на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“, относно допустимостта на инвестиционното предложение за
3
изграждане на трафопост в УПИ I, пл. № 178, кв. 14 по плана на с. Дъбница, изцяло попадащ
във воден обект „Бушинек дере“. Изводите си АНО гради безусловно върху Заповед № ДК-
11-1/15.03.2021 г. на началника на РДНСК – Благоевград, с която се отменя издаденото от
главния архитект на община Гърмен разрешение за строеж № 20/24.02.2021 г., приемайки, че
„Бушинек дере“ представлява „воден обект“. На това твърдение противостоят няколко
кореспондиращи си доказателства: Скица с виза за проектиране на трафопост с изх. №
1082/31.12.2020 г., издадена от главния архитект на община Гърмен, видно от която върху
нея няма отразено дере; удостоверение изх. № 08-14-206/22.04.2021 г. на кмета на община
Гърмен, съгласно което дерето било преместено на друго място в периода 1988 – 1990 г. и
на негово място има реализирана улица; приложен на съдебното следствие и неоспорен
снимков материал, видно от който понастоящем „Бушинек дере“ не може да се оприличи на
воден обект, а съществуваща улица с приложена улична регулация. Тоест, релевантното за
оценката на консултанта фактическо актуално състояние на местността „Бушинек дере“ не
кореспондира със становището на началника на РДНСК – Благоевград, че се касае за „воден
обект“, което да породи необходимостта от допълнително становище на Басейнова дирекция
„Западнобеломорски район“. В този смисъл, твърдението за осъществено от *********
административно нарушение се явява недоказано по един в достатъчна степен безспорен и
несъмнен начин.
В рамките на съдебното производство страните не са депозирали искане за
присъждане на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № Бл-4-ДНСК-42/23.07.2021 г., издадено от арх. ********** -
началник на ДНСК, гр. София, на *********** *********.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4