Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 02.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5288
по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано
от управителя Сава Савов, твърди, че доставил на ответника с абонатен № 468094
питейна вода и отвеждал отпадъчните му води, за имот, находящ се в гр.Русе,
ул.”Ради Иванов” № 14, вх.3, ет.3, ап.7, за което той дължи заплащане на
изразходената и отчетена по водомерите йму питейна вода и такса канал.
Договорните отношения с ответника се основават на Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно чл.71, ал.2, от които
потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни от
влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия.
В указания срок М. не е подал такова заявление, с което е приел отношенията с
оператора да се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г.,
публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от
27.09.2014г. За периода 08.08.2017г. до 07.05.2020г. ответникът е ползвал
услугите на ищеца, но не е заплатил сумите за доставената му питейна вода и
такса канал в общ размер на 416.45 лева, за което са били издадени съответните
фактури. Първата фактура за процесния период е от 01.10.2017г. не е била
платена в 30 дневен срок, в резултат на което М. е изпаднал в забава и дължи
обезщетение в размер на законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на
73.87 лева за периода 01.11.2017г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 01.09.2020г. За дължимите
суми подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа на РРС, но ответникът не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта е била счетена за
връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си по нея. Поради това моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Х.М., че
дължи сумата от 416.45 лева главница за периода от 08.08.2017г. до 05.06.2020г.
по партиди № 468/93 и 468/94 и лихва за забава върху главницата в размер на
73.87 лева за периода от 01.11.2017г. до 01.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.09.2020г. и разноските по
заповедното производство в размер на 49.00 лева, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3884/2020г. по
описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал. Претендира и
направените по настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответникът Х.М.М. призован
по регистрираните му постоянен и настоящ адрес, не е открит. Назначеният му
особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че на първо място не
е налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като не са
представени доказателства, които да доказват, че ответника е потребител на ВиК
услуги предоставяни от ищеца – дали е собственик или ползвател на имота, дали
живее в същия, както и на чие име е открита партидата на имота. По първата
фактура не става ясно как през 2017г. са били начислени количествата потребена
вода. Съгласно фактура № **********/01.10.2017г. по партидите на абонатен №
468094, е била начислявана служебно вода. По партида 468/93 е видно, че има
старо показание 747 куб.м. и ново показание от 749 куб.м., с отчетено
потребление от 2 куб.м. По отношение на втората партида 468/94 е видно, че има
старо показание в размер на 0 куб.м. и ново показание в размер на 7 куб.м. По
никакъв начин не е доказано и не става ясно, защо и на какво законово основание
са начислени служебно тези 99 куб.м. вода и съответно дължимата сума за тях.
Ищецът не е представил доказателства, които да сочат, че начислената вода е
потребена от ответника, поради което това е било направено без законово
основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца, както и на
нормативната база, уреждаща правоотношенията между страните по доставка и
отвеждане на питейна вода до битови клиенти. По отношение на фактури №
**********/01.07.2020г. и № **********/01.06.2020г. не става ясно на какво
основание е начислена служебно потребената вода. Съгласно чл.24, ал.4 от Общите
условия, липсва представен от ищцовото дружество съставен протокол в
присъствието на свидетел, че няма достъп до имота и по каква причина. Ищецът не
ангажира доказателства, че ответника е потребил начислените му служебно
количества вода, нито че е бил отказан достъп на длъжностното лице на оператора
до имота.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Представена е фактура №
**********/01.10.2017г., съгласно която на ответникът за периода от
08.08.2017г. до 08.09.2017г. по партиди № 468/93 и 468/94 са начислени 108 куб.
за потребена вода и такса канал в общ размер 283.30 лева. Във фактурата е
отразено, че 106 куб. потребена вода по партида 468/94 е начислена служебно за
99 куб. от тях. Съгласно фактура № **********/01.07.2020г. на ответника за
периода от 07.05.2020г. до 05.06.2020г. по партиди № 468/93 и 468/94 са
начислени 19 куб. за потребена вода и такса канал служебно, както и 3.870 куб.
от общ водомер, на стойност общо 72.18 лева, а съгласно фактура № **********/01.06.2020г. на
ответника за периода от 06.04.2020г. до 07.05.2020г. по партиди № 468/93 и
468/94 са начислени 18 куб. за потребена вода и такса канал служебно, както и
2.476 куб. от общ водомер, на стойност общо 60.97 лева. И в трите фактури е
посочено, че имотът, за който се начислява потребената вода е с адрес: гр.Русе,
ул.“Ради Иванов“, бл.209, вх.3, ет.3, ап.7, с абонатен № 468094.
Съдът намира, че ответникът е потребител на доставяна
от ищцовото дружество питейна вода и последното отвежда отпадъчните му води,
като е абонат с партиди № 468/93 и 468/94 и абонатен № 468094, за имот, находящ
се в гр.Русе, ул.“Ради Иванов“, бл.209, вх.3, ет.3, ап.7 и се намира в
договорни отношения с него основаващи се на Общите условия одобрени от ДКЕВР на
11.08.2014г., публикувани съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила
от 27.09.2014г. Това допълнително се доказва и от справката, издадена от
Агенция по вписванията – гр.Русе, от която е видно, че ответникът е собственик
на ½ идеална част от имота, находящ се в гр.Русе, ул.“Ради Иванов“,
бл.209, вх.3, ет.3, ап.7
Ищецът е подал заявление по чл.410
от ГПК за начислена от него на ответника потребена вода и такса канал за
периода от 08.08.2017г. до 05.06.2020г. по издадени 3 броя фактури, въз основа
на което било образувано ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа на РРС, но Х.М. не е
бил открит на регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта е била
счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по нея, което той е
направил по настоящото дело.
Не се спори по делото и че лихвата
за забава върху главницата от 416.45 лева за периода от 01.11.2017г. до
01.09.2020г. възлиза в размер на 73.87 лева.
На 10.08.2017г. на адреса на ответника
е бил монтиран нов водомер по партида 468/94 от представители на оторизирано за
това търговско дружество – „Вамекс“ ООД. За подмяната на водомера е съставен
протокол 45590 от същата дата, според който показанията на стария водомер са
423 куб, а показанията на новия уред са нулеви. Протоколът е подписан за
абонат. На 31.10.2019г. на адреса на ответника е бил монтиран нов водомер по
партида 468/93 от представители на ищцовото дружество. За подмяната на водомера
е съставен протокол 90056 от същата дата, според който показанията на стария
водомер са 423 куб, а показанията на новия уред са нулеви. Протоколът е
подписан за абонат.
Представена е счетоводна справка –
извлечение от счетоводните регистри на ищцовото търговско дружество, от която е
видно какво е било начислявано по партидите на ответника – служебно и при
засичане показанията на водомерите. От същата се установява, че служебно
начислените 99 кум вода по фактура
№ **********/01.10.2017г. и поради разликата в показанията на водомера, който е
бил сменен на 10.08.2017г.
по партида 468/94. Във втората счетоводна справка действително за потребител е
посочено лицето Теодора Донева, но като собственик на имота е посочен ответника.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Искът е за установяване вземането на
ищцовото дружество по издадена в негова полза заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, който е предявен в срока по чл.415 от ГПК в
хипотезата на връчена заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5
от ГПК – чрез залепване уведомление, поради което искът се явява процесуално
допустим.
По делото е доказано съдът намира,
че е доказано, че ответникът е потребител на доставяна от ищцовото дружество
питейна вода и последното отвежда отпадъчните му води, като е абонат с партиди
№ 468/93 и 468/94 и абонатен № 468094, за имот, находящ се в гр.Русе, ул.“Ради
Иванов“, бл.209, вх.3, ет.3, ап.7 и се намира в договорни отношения с него
основаващи се на Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани
съгласно изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. Това
допълнително се доказва и от справката, издадена от Агенция по вписванията –
гр.Русе, от която е видно, че ответникът е собственик на ½ идеална част
от имота, находящ се в гр.Русе, ул.“Ради Иванов“, бл.209, вх.3, ет.3, ап.7, а и
от представените и неоспорени писмени доказателства – протоколи за монтаж на
водомери, които са подписани от ответника. Няма данни по делото, след подписването
от ответника на протоколите
той да е уведомявал ищцовото дружество за промяна в собствеността или
ползването на жилището, в което са отчитани и начислявани процесните суми и да
е инициирана промяна на титуляра /абоната/, отговорен за заплащането им. По
тази причина и за процесния период ответникът се явява задължено лице, който
дължи заплащането на потребеното количество вода.
Основното задължение на ответницата
като потребител и купувач на доставяната питейна вода е да заплаща по
определените цени и в предвидените за това срокове – 30-дневен срок от
издаването на фактурата, ползваните от нея ВиК услуги – чл.33, ал.2 от ОУ. От
представения по делото протокол за монтаж от 10.08.2017г. се установява, че водомерът в процесното
жилище е бил подменен, а служебно начислените 99 кум вода по фактура № **********/01.10.2017г.
са поради разликата в показанията на водомера, който е бил сменен на 10.08.2017г. по партида 468/94.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че не са налице предпоставките
по чл.49 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги за начисляване на разход на вода,
поради което и искът бил недоказан. Съгласно счетоводните справки – извлечение от счетоводните
регистри на ищцовото търговско дружество, която не е оспорена, е видно кога е
начислено служебно потребление на вода, а през останалите периоди водомера е
бил нормално отчитан от инкасатори на ищеца. По тази причина и потребената вода
не е била начислявана единствено на основание чл.49 от ОУ, а въз основа на
реален отчет на техническото средство за измерване. От този електронен карнет
се доказва по категоричен начин размера на задълженията на абоната за
доставената му питейна вода и такса канал, периода за който се отнасят, както и
лихвата за забава върху всяка от главниците. Няма доказателства тези отчетени
количества вода да са заплатени от страна на ответника. Поради гореизложеното
съдът намира, искът за доказан по основание размер за претедираната главница.
По делото не са представени доказателства за размера на лихвата за забава, но
поради доказването на иска по правното му основание, то на основание чл.162 от ГПК съдът следва да определи неговия размер по своя преценка, а именно 73.87
лева.
Предвид гореизложеното следва да
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото
дружество сумата от 416.45 лева главница за периода от 08.08.2017г. до
05.06.2020г. по партиди № 468/93 и 468/94 и лихва за забава върху главницата в
размер на 73.87 лева за периода от 01.11.2017г. до 01.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.09.2020г. до
окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа на РРС,
представляваща ползвана питейна вода и такса канал.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа на РРС, разноски в размер на
49.00 лева.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер на 175.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото и възнаграждение на назначения особен представител,
както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Х.М.М., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, че дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя Сава Савов, сумата от 416.45 лева /четиристотин и
шестнадесет лева и четиридесет и пет стотинки/ главница за периода от
08.08.2017г. до 05.06.2020г. по партиди № 468/93 и 468/94 и лихва за забава
върху главницата в размер на 73.87 лева /седемдесет и три лева и осемдесет и
седем стотинки/ за периода от 01.11.2017г. до 01.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.09.2020г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и
такса канал.
ОСЪЖДА Х.М.М., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” №
6, ЕИК *********, представлявано от управителя Сава Савов, сумата от 49.00 /четиридесет и девет/
лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 3884/2020г. по описа
на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Х.М.М., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Сава Савов,
сумите от 175.00 /сто седемдесет и пет/ лева – направени по настоящото дело
разноски, както и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: