О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № …….

                                 11.08.2020г., гр. София

                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито заседание в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                         Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.д. № 5925/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 5044188/11.03.2020г., подадена от ищеца М.С.К., чрез пълномощник адв. С.С., срещу решение № 20197 от 22.01.2020г., постановено по гр.д. № 34381/2015г. на СРС, 176 състав.

Въззивният съд, извършвайки възложената му с чл. 267, ал. 1 ГПК проверка, намира въззивната жалба за просрочена и като такава – процесуално недопустима.

Съгласно чл. 259, ал. 1 ГПК, жалбата срещу първоинстанционното решение се подава в двуседмичен срок от връчването му на страната.

В случая, видно от делото на СРС, съобщение с препис от решението е бил изпратен на ищеца чрез пълномошника му адв. С., на посочения служебен адрес на адвоката. Съобщението е връчено на адвоката на 26.02.2020г. Междувременно обаче, съгласно находящата се на л. 87 от делото на СРС разписка, на 10.02.2020г. обжалваното решение е било връчено лично на ищеца. Връчването е надлежно удостоверено от деловодителя на състава.

Съдът приема, че връчването на решението лично на ищеца  е редовно. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съгласно която не е налице ненадлежно връчване на страната, която има пълномощник, ако връчването е извършено лично на страната, а не на пълномощника й. Като е предвидил възможност за връчване на представител, законодателят е целял да създаде гаранция за защита на правата на страната, но не и да изключи личното уведомяване, независимо от наличието на пълномощник по делото. Ако съобщението е връчено лично на страната, независимо, че същата е имала пълномощник по делото, по аргумент от чл. 54 ГПК връчването е редовно и произвежда предвидените в закона последици въпреки неспазването на поредността по чл. 38 ГПК, също както и на тази по чл. 39, ал. 1 ГПК. Законодателят в чл. 45 ГПК дава приоритет на личното връчване, към което е приравнено и връчването на представител (в този смисъл определение № 56 от 29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 820/2018 г., ІІ Г. О. на ВКС и цитираните в него определение № 85 от 27.03.2017 г. по ч.гр. д. № 503/2017 г., ВКС, ІІІ г.о., определение № 658 от 19.12.2016 г. по ч.т.д. № 1991/2016 г., ВКС, ІІ т.о., определение № 277 от 01.07.2016 г. по ч.т.д. № 1354/2016 г., ВКС, І т.о.).

В случая обжалваното решение е редовно връчено лично на ищеца на 10.02.2020г., и от този момент е започнал да тече преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Срокът е изтекъл на 24.02.2020г., понеделник, работен ден. Жалбата е постъпила в съда на 12.03.2019г., след изтичане на преклузивния срок за обжалване. Решението е връчено на пълномощника на 26.02.2020г., но при вече редовно връчено на 10.02.2020г. решение, за страната не започва да тече нов срок за обжалване.

По тези съображения въззивният съд намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а въззивното производство – прекратено.

          Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5044188/11.03.2020г. на М.С.К. срещу решение № 20197 от 22.01.2020г., постановено по гр.д. № 34381/2015г. на СРС, 176 състав, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5925/2020г. на СГС, ГО, ІІ-В въззивен състав, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                        2.