№ 11676
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110165809 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от А. Й. С. с ЕГН **********, с адрес: адрес, чрез адв. Б., срещу С. Г.
А., ЕГН: **********, с адрес: адрес, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 22000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /душевни
болки и непрестанни страдания, притеснения, безсъние, нервност, разклатени семейни
отношения/, вследствие подадени от ответника сигнали пред органите на МВР за извършени
от ищеца престъпления, по които били образувани наказателни производства срещу ищеца с
№255/2020г. по описа на 2 РУ при ОД на МВР-гр. П., пр. пр. № 1988/2020 г. по описа на РП
– П. и пр. пр. № 2022/2020 г. по описа на РП – П..
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че през 2020 г. ответницата подала срещу него сигнал до 2-ро РУ на
МВР – П., в който посочила, че е повредил и унищожил нейн имот, затрупвайки същия със
строителни отпадъци, стари гуми, трева и сено. По този сигнал било образувано ДП №
255/2020 г., пр. пр. № 1988/2020 г. по описа на РП - П., което впоследствие било прекратено,
поради липса на престъпление. Посочва, че същата година ответницата подала срещу него
втори сигнал, с който го обвинила в редица противоправни деяния, вкл., че е заплашвал нея
и нейната майка и че е разрушил изградена от нея ограда в съседен нему имот. Твърди, че по
втория сигнал била образувана пр. пр. № 2020/2020 г. по описа на РП – П., която завършила
с отказ да се образува досъдебно производство, тъй като липсвали данни за извършени
престъпления. Ищецът твърди, че бил добросъвестен гражданин, винаги спазвал законите на
страната и не бил извършвал приписваните му от ответника деяния. Посочва, че по
образуваните преписки бил разпитван многократно и във връзка с тях претърпял душевни
болки, непрестанни страдания, безсъние, нервност, напрежение в семейните отношения и
притеснения от образуване на нови производства, като оценява тези неимуществени вреди
на 22 000 лв. Счита, че те следва да му се заплатят от ответната страна, тъй като същата е
подавала процесните сигнали недобросъвестно, злоупотребявайки с правото си на жалба,
при съзнание, че ищецът не е извършвал твърдените престъпления.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
1
изцяло иска. Твърди, че депозирал процесните жалби до МВР добросъвестно и с
убеждението, че ищецът е осъществил описаните в тях правонарушения. Поддържа, че
страните притежавали съседни имоти, като ищецът имал собственически претенции върху
имота на ответника, като това пораждало конфликт между тях, в резултат на който ищецът
извършил няколко противопрани деяния. На първо място, ответницата твърди, че на
29.04.2017 г. отишла със свой познат да провери започнали ремонтни дейности в нейния
имот, а ищецът, който бил в собствения си съседен имот, започнал да събаря оградата на
ответника и да изважда монтираните бетонни колове, като с един от тях изблъскал ответната
страна, което много я уплашило и я накарало да се почувства застрашена, поради което
подала жалба до 2-ро ПУ МВР – П. с вх. № 379600-2724/04.05.2017 г. След като приключили
съдебните дела между страните и претенциите за собственост на ищеца били отхвърлени, на
16.05.2020 г. ответницата отново посетила имота си, заедно с майка си, сестра си и
племеницата си. След като ги видял, ищецът пуснал кучето си и започнал да крещи, че са
глупави и малоумни, че ще ги съди и че ще им вземе имота без пари. За това деяние
ответницата посочва, че подала жалба до 2-ро ПУ МВР – П. с вх. № 379600-4070/21.05.2020
г. Твърди, че на 07.06.2020 г., когато ответницата отново била в имота си с работници за
поставяне на нова ограда, ищецът отново проявил агреся, като се опитвал да спре работата и
заявил на ответницата, че ще я изгони от собствения й имот и дори повикал полиция, която
да му съдейства да стори това. За тези деяния ответната страна твърди, че е подала жалба до
СРП, по която била образувана пр. пр. № 24552/12.06.2020 г., препратена по компетентност
до РП – П..
Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Б., който поддържа исковата
молба и моли съда да уважи иска. Претендира разноски, за което представя списък. По
делото са постъпили писмени бележки.
Ответникът се явява лично и с адв. Г., която поддържа писмения отговор и моли съда
да отхвърли иска. Претендират разноски, за което представят списък. По делото са
постъпили писмени бележки.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64, том II, рег. № 5196,
дело № 243/2005 г. по описа на нотариус Р.М., ищецът е придобил право на собственост
върху следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, представляващ дворно място с
площ от 594 кв. м., находящо се в с. К., общ. П., улица „Валого“ № 31, представляващ
парцел XI-815 в кв. 70 по ПРЗ на с. К., общ. П., утвърден със Заповед № 231 от 21.02.1989 г.
С Решение № 126/31.10.2019 г. по гр . д. № 1184/2019 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, е
признато за установено по отношение на ищеца, че ответника е съсобственик на съседен на
ищеца имот, а именно: УПИ XVI-1217 от кв. 70 по плана на с. К., общ. П., при граници по
скица: от запад – улица, от север – УПИ XI-815, от изток – УПИ VII-815 и УПИ VIII-816 и
от юг УПИ X-817.
На 21.05.2020 г. ответника С. А. е подала жалба против ищеца с рег. № 379600-4070
по описа на 2-ро РУ, ОДМВР – П., в която излага твърдения, че на 16.05.2020 г. посетила
имота си в с. К., като била придружавана от сестра си, майка си /на 79 години/ и
племенницата си, а впоследствие при тях дошъл и Лъчезар Киселков. Поддържа, че в
съседния имот бил ищецът, който започнал да крещи по тях, да ги заплашва и обижда, да
прави провокации като пуснал и кучето си, което започнало да ги лае и напада. В жалбата се
посочва още, че ищецът нанесъл щети върху имота на ответника, както и че същият
проявявил агресия и неконтролируемо поведение. Отправя се молба, ищецът да бъде
предупреден да не заплашва ответника, да не влиза в имота му, както и да възстанови
нанесените щети.
2
По жалба рег. № 379600-4070/21.05.2020г. е образувана преписка вх. № 379600-
4070/2020 г. по описа на 2-ро РУ, ОДМВР – П., по която полицейски инспектор е снел
обяснения от Лъчезар Киселков, от ищеца и от ответника А., като на ищеца е връчен
протокол за предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР.
С Постановление от 23.06.2020 г. на прокурор при РП - П. е образувано ДП №
255/2020 г. по описа на 2-ро РУ, ОДМВР – П. за това, че през месец ноември 2019 г. в с. К. е
повредена чужда движима вещ – струпани са отпадъци в дворно място, намиращо се в с. К.,
представляващо УПИ XVI-1217 в квартал 70 с площ 660 кв. м., собственост на С. Г. А. –
престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК. В хода на досъдебното производство, разследващ
полицай е разпитал като свидетели осем лица. С Постановление от 17.08.2020 г. на прокурор
при РП – П., досъдебното производство е прекратено, тъй като извършеното деяние не
съставлява престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК.
На 12.06.2020 г. ответника е подала втора жалба против ищеца с вх. № 24552 по
описа на СРП, в която преповтаря оплакванията си, изложени в предходни жалби. В
допълнение посочва, че на 07.06.2020 г. била в имота си заедно с работници, които
започнали изграждането на ограда. Това подразнило ищеца и същият започнал да я
заплашва и обижда. В жалбата се поддържа, че в продължение на повече от две години
ищецът извършвал самоуправни действия в имота й, нанасял щети, разрушавал изградената
ограда, проявявал агресия, заплашвал, обиждал и се заканвал със саморазправа, както с
всичките си действие се опитвал да пречи на ответника да ползва собствения си имот.
Отправя се молба към СРП ищецът да бъде предупреден да не извършва самоуправни
действия и да не я заплашва.
Материалите по горепосочената преписката са изпратени по компетентност на
Районна прокуратура – П., където е образувана пр. пр. № 2022/2020 г. С Постановление от
23.07.2020 г. на прокурор при РП - П., е възложена проверка по реда на чл. 145, ал. 4, вр. ал.
1, т. 3 ЗСВ. В хода на проверката са снети писмени обяснения от ищеца и ответника.
Приобщени са предупредителни протоколи, от които е видно, че на 07.06.2020 г. страните са
предупредени да не се саморазправят и да не си нанасят физически и психически тормоз
една на друга, а всички спорни въпроси да решават по законоустановения ред. С
Постановление от 13.11.2020 г. прокурор при РП – П. е постановил отказ за образуване на
досъдебно производство и е прекратил пр. пр. № 2022/2020 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Георги
Чавдаров Пенев и Лъчезар И. Киселков.
Свидетелят Пенев посочва, че е приятел на ищеца повече от 10 години и има с него
общо ежедневие, като поддържат контакт почти всеки ден. През 2020 г. ищецът бил
разпитван два пъти по подадени срещу него сигнали за едни и същи деяния, свързани със
заплахи относно съседен на притежаван от него имот. Сигналите били клеветнически, тъй
като ищецът му споделил, че го обвиняват за неща, които не е извършил и за които може да
влезе в затвора. Посочва, че обвиненията се отразили на ищеца изключително зле, тъй като
той никога не е бил призоваван в полицията и се сблъсквал с подобно нещо за първи път.
Последният станал изнервен и притеснен, спрял да ходи на почивки заедно със свидетеля,
както двамата правили преди.
Свидетелят Киселков посочва, че е добър познат на ответника и се познава със
семейството й от много години. Придружавал ги при посещенията на имота им в с. К., след
като ищецът е започнал да ги заплашва. Между страните имало поне пет случая на скандали
в продължение на 6-7 години във връзка със съседните им имоти. При първия скандал между
страните, ищецът разрушил оградата на имота и гонил ответника и семейството й с колове
от разрушената ограда, като за тези деяния тя подала жалба. Имало и втори скандал, при
който ищецът щял да блъсне майката на ответника. Когато ответника за пореден път
посетила имота си, заедно с работници, за да възстановят съборената ограда, ищецът
3
започнал да вика и да ги нагрубява, изрекъл и заплахи, че ще вземе имота. За това ответника
отново подала жалба.
При така установеното съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съдът намира предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен, поради
следните съображения:
За да бъде уважен иск този иск за непозволено увреждане, ищецът следва да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: противоправно поведение, настъпили
вреди и причинна връзка между тях.
В конкретния случай се поддържа, че източник на деликта е вредоносно поведение на
ответника, изразяващо се в набедяването на ищеца в извършване на престъпления –
повреждане на чужда недвижима вещ и отправяне на обиди и заплахи, което набедяване се
съдържа в сигнали до 2-ро РУ, ОДМВР – П. и до СРП.
По делото се установи и не е спорно, че процесните два сигнала с описаното по-горе
съдържание са изготвени от ответника и са достигнали до адресата си – съответния
държавен орган. Не е спорно и се доказва в производството, че въз основа на първия сигнал
е образувана преписка вх. № 379600-4070/2020 г. по описа на 2-ро РУ, ОДМВР – П., по
която се е развило досъдебно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 НК, като
същото е прекратено поради липса на престъпление, а въз основа на втория сигнал е
образувана пр. пр. № 24552/2020 г. по описа на СРП /впоследствие пр. пр. № 2022/2020 г. по
описа на РП –П./, която е прекратена и е отказано образуването на досъдебно производство.
По първата преписка ищецът е разпитан в качеството на свидетел, а по втората е дал
писмени обяснения в хода на предварителната проверка, като по нито една от двете не му е
повдигано обвинение.
Гореизложеното, само по себе си, не е достатъчно, за да окачестви поведението на
ответника като противоправно. Неправомерно деяние и основание за търсене на деликтна
отговорност би била евентуалната злоупотреба с право /по арг. от чл. 57, ал. 2 КРБ/ – когато
жалбата не е подадена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки и подателят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава същата, за
да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес /В този см. Решение №
758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 245/5.11.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК/. С оглед на това, в тежест на ищеца е да установи, че
ответникът е злоупотребил с правото си на сигнал /Определение № 1164/25.09.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 975/2009 г., III г. о., ГК/. Такова доказване в производството не бе
проведено. В Решение № 1347/18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на II ГО на ВКС, са
изяснени причините, поради които подаването на сигнал и постановения отказ или
образуването на наказателно дело, приключило с прекратяване или оправдателна присъда,
не е противоправно действие, за което могат да се претендират неимуществени вреди. Във
всяка правова държава са предвидени законови разпоредби, даващи възможност за защита
на накърнени граждански права. В Конституцията на Република България това са текстовете
на чл. 56, чл. 117, ал. 1 и чл. 120, както и съответни разпоредби в гражданския,
административния и наказателнопроцесуалния закон. Когато едно лице прецени, че са
нарушени негови права, то разполага с възможността свободно да подаде сигнал за това, без
да носи отговорност при непотвърждаване на твърденията му в сигнала или
неоснователност на съдебно предявената му претенция. Когато едно частно лице предяви
неоснователен иск пред съд или подаде неоснователен сигнал или тъжба, то не носи
отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата страна неудобства, притеснения и
душевни страдания, когато подателят действа добросъвестно /Определение № 11/7.01.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 3546/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 328/5.03.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 6722/2013 г., III г. о., ГК, Решение № 86/29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на III ГО на
4
ВКС/. Съгласно приетото в Решение № 201/06.01.2020 по дело № 3973/2018 на ВКС, ГК, IV
г. о., злоупотребата с право обуславя противоправността на действието на носителя на
правото и възможността от същия да бъде търсена отговорност за причинени при
упражняването на правото вреди на трети лица. Злоупотребата с право обаче не е
равнозначна на вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а, тъй
като има отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказано, наред с
причинната връзка и вредите, от лицето, което претендира обезщетение за претърпени
вреди.
В случая подадените жалби, в които се съдържат твърдения за извършени от ищеца
престъпни посегателства, не биха могли да се квалифицират като злоупотреба с право,
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. За определяне на
поведението на ответника като противоправно е неотносимо обстоятелството дали
изложените от нея в сигналите факти и обстоятелства са били безспорно установени в хода
на образуваното наказателно производство и проведената проверка, доколкото същите имат
значение единствено за доказване на обвинението спрямо ищеца, респективно за неговото
оправдаване. Сигнализирането на органите на досъдебното производство за извършено
престъпно посегателство е право и задължение на всеки гражданин.
Съдът приема, че ответника е подал процесните жалби добросъвестно и с убеждение,
че ищецът извършва правонарушения. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на
образуваното досъдебно производство, както и при извършената предварителна проверка, са
установени описаните от жалбоподателя деяния, като макар същите да не са приети за
престъпни от органите на досъдебното производство, те са били достатъчно укорими и в
разрез с правовия ред, за да мотивират ответника да подава сигнали до компетентните
органи. Наред с това, настоящият състав счита, че изнесеното в процесните два сигнала се
подкрепя и от показанията на разпитания в настоящото производство св. Киселков.
Последният посочва, че присъствал на всички конфликти между страните и че процесните
жалби са подадени именно във връзка с разрушената от ищеца ограда и във връзка с
отправени от същия обиди и заплахи, поради което не може да бъде направен извод за
извършено от ответника злоупотреба с право.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от ищеца за твърдяното от него
недобросъвестно поведение на ответника, представляващо злоупотреба с право и имащо за
цел да го набеди в престъпление. Поради тази причина се налага извод, че същата е
действала добросъвестно и тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца
е да я опровергае чрез пълно и главно доказване /Решение № 245/5.11.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 1734/2014 г., III г. о., ГК, Определение № 795/6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4543/2018
г., IV г. о., ГК/.
Предвид гореизложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, само ответникът има право на разноски, като съобразно чл.
78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1190,00 лв.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Й. С. с ЕГН **********, с адрес: адрес, за осъждане на
ответника С. Г. А., ЕГН: **********, с адрес: адрес, да заплати на ищеца сумата от 22000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди /душевни болки и
непрестанни страдания, притеснения, безсъние, нервност, разклатени семейни отношения/,
вследствие подадени от ответника сигнали пред органите на МВР за извършени от ищеца
престъпления, по които били образувани наказателни производства срещу ищеца с
№255/2020г. по описа на 2 РУ при ОД на МВР-гр. П., пр. пр. № 1988/2020 г. по описа на РП
– П. и пр. пр. № 2022/2020 г. по описа на РП – П..
ОСЪЖДА А. Й. С. с ЕГН **********, с адрес: адрес да заплати на С. Г. А. , ЕГН:
**********, с адрес: адрес сумата от 1190,00 лв. /хиляда сто и деветдесет лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Й. С. да бъде осъден ответникът С. Г. А.
да му заплати направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6