Решение по дело №1160/2019 на Районен съд - Перник

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      577  /11.11.                          Година 2019                                                Град   Перник

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                    IV – ти наказателен състав

На двадесет и четвърти септември                                                            Година 2019

 

В публичното заседание в следния състав:

                                                               Председател: Светослава Алексиева

 

Секретар: Роза Ризова

Прокурор:    

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01160  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С наказателно постановление №18-1158-001213/23.04.2019г., издадено от началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, на Е.Д.К. ***, са наложени административни наказания глоба в размер 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/  месец, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за това, че на 17.03.2019 г., в 18.10 часа, в град Перник, ул. „Софийско шосе“, в района на кръстовището с ул. „Марина бара“,  като водач на МПС – лек автомобил “Сузуки  Суифт“ с рег. №****,  при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от униформен служител на МВР, не спира на посоченото място и продължава движението си към Автогара – Перник – нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Е.К., в която оспорва законосъобразността и обосноваността на издаденото наказателно постановление и  моли за отмяната му в цялост. Излага възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, за неправилна оценка на установените по делото факти, както и за това, че не са събрани доказателства, които да ги потвърждават.

В съдебното производство жалбоподателката – редовно призована, не е участвала лично, не е участвал и неин пълномощник .

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. Представител не е участвал в съдебното производство.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН

, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

 На 17.03.2019 г., свидетелят Т.В.Ф. и Г.  В. Н. - полицаи в 01 РУ при ОДМВР - Перник, включени в състава на автопатрул №211, се намирали на ул. “Софийско шосе“, гр. Перник, в района на кръстовището с ул. „Марина бара“, и изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение. Около 18.10 часа възприели приближаващ към тях от ПВ „Марина бара“  лек автомобил Сузуки  Суифт“ с рег. №****, водачът на който не пропуснал пешеходец,  намиращ се на пешеходната  пътека  в близост до мястото, на което патрулирали свидетелите. Неправомерното действие на водача било ясно възприето от свидетеля Ф. и полицай Н. и ги мотивирало да го спрат за проверка. Свидетелят Т.Ф. излязъл до платното за движение и със стоп-палка подал сигнал за спиране. Водачът  възприел сигнала, но не спрял, не демонстрирал и намерение за спиране, а продължил движението си, увеличавайки скоростта, в посока Автогара - Перник. При преминаването на автомобила покрай служителите на МВР двамата възприели, че се управлява от жена и  пътници  в него няма. Докладвали в ДЧ за неподчинението на водача, съобщили регистрационния номер на автомобила и  веднага го последвали със служебната кола. Достигайки кръстовището с ул. „Протожерица“  автомобилът  завил надясно и продължил по нея, а след това завил наляво по ул. „**“. Полицейските служители  следвали  превозното средство с включена  светлинна и звукова сигнализация като в нито един момент не  губили  визуален контакт. В района на кръстовището от ул. „**“ и ул. „Оборище“ преследваният автомобил угаснал, което принудило водача да спре.  На това място  свидетелят Ф. установил самоличността на лицето, което го управлявало - Е.Д.К., която  заявила, че не спряла тъй като не видяла сигнала за спиране.

Предвид възприетото състояние на същата  - поведението й било неадекватно и лъхала на алкохол, служителите на 01 РУ – Перник поискали съдействие от автопатрул на сектор ПП при ОД МВР Перник.

На мястото пристигнал свид. Г.А.Г., който въз основа на получените сведения за неизпълнение на даденото нареждане за спиране от  очевидците на нарушението - Т.Ф. и Г. Н. образувал срещу Е.Д.К. административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0719830/17.03.2019г., като приел, че същата виновно е нарушила разпоредбата  на  чл.103  от ЗДвП.

На същото място срещу нея бил съставен и  още един АУАН – за  управление на МПС под въздействието на алкохол, установено при извършена проверка с техническо средство.

При съставяне на АУАН сочената като нарушител заявила, че няма възражения, какъвто запис бил вписан в съдържанието на акта.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила и правото си на допълнителни писмени възражения.

На 23.04.2019 г. при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Е.Д.К. за горепосоченото нарушение.

 Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Т.В.  Ф. и Г.А.Г., както и приетите писмени доказателства – съставеният АУАН серия Д, №0719830/17.03.2019г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя  административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.  Съдът приема,

че актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, съгласно приетата заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила.

Съдебният състав не приема за основателни възраженията за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Вмененото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено са описани конкретно, ясно и разбираемо, с излагане в пълнота на всички  обстоятелства  относими към  фактическия състав на  посоченото административно нарушение, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Описанието на нарушението съответства на правното му квалифициране. Непосочването на доказателствата, потвърждаващи нарушението, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

По същество:

Съвкупният анализ на доказателствените материали по делото мотивира убедителен извод, че нарушението по чл.103 от ЗДвП, за което Е.К. е привлечена към отговорност, е действително извършено, като от обективна, така и от субективна страна.

Нормата  на чл.103 от ЗДВП по императивен начин  предвижда, че “при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”. В конкретния  случай на жалбоподателя е вменено, че на ул. “Софийско шосе“ в района на кръстовището с ул. „Марина бара“,  гр. Перник, контролен орган - униформен полицейски служител, е подал своевременен и ясен сигнал за спиране със стоп-палка, на който К. не се е подчинила, продължавайки движението си в посока Автогара - Перник.  В извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство, а и във фазата на съдебното следствие, Е.К. не е ангажирала доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатациите на контролните органи, въпреки осигурените й от закона достатъчно възможности за това. Същата е подписала акта без възражения, не е упражнила правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е обосновала и позицията си на оспорване на издаденото наказателно постановление с излагане на конкретни доводи в жалбата срещу  него, а и в хода на съдебното следствие, в което не е участвала. Писменото й изявление в жалбата, че наказателното постановление е незаконосъобразно, че констатациите на контролните органи са необосновани и недоказани, е абсолютно декларативно и голословно. Извън възраженията от процесуално естество, които бяха обсъдени,  за съда не е ясно каква всъщност е позицията й по релевантните за спора факти, за да има основание за обсъждане на тезите й. Аргументация в тази насока липсва, както в жалбата, така и в съдебното производство. При тези обстоятелства съдът приема, че оспорването е един формален акт със защитен характер.

Основавайки се на събраните и проверени при условията на непосредственост доказателства и доказателствени средства съдът приема за доказано, че жалбоподателката е възприела подадения й от полицай Ф. сигнал за спиране. Съмнение в тази насока не възниква предвид изяснените обстоятелства, при които сигналът е подаден – ситуацията е възникнала в светлата част на денонощието, полицейският автомобил е бил спрян до пътното платно и видимостта към него не е била ограничена, а униформеният полицейски служител – свидетелят Т.Ф. е стоял непосредствено до платното за движение в посоката на движение на автомобила, подавайки недвусмислен сигнал със стоп-палка, образец на МВР. При тези обстоятелства действието му не е можело да остане незабелязано от водача, напротив, К. е демонстрирала явно намерение да не се подчини и да избегне проверка, тъй като не само, че не е намалила скоростта, а е продължила, ускорявайки движението си /обстоятелство посочено в акта/, към Автогара – Перник, а впоследствие към ул. „**“, където живее. В този контекст, изложената от нея причина пред контролните органи за пренебрегване на даденото й разпореждане е несъстоятелна. Като такава я очертава и следващото й поведение – същата не е спряла, въпреки че продължително време е била следвана от автомобил на МВР с включена светлинна и звукова сигнализация и само угасването на превозното средство в стръмен участък, в близост до дома й, я е принудило да спре. Предвид събраните от свидетелите сведения, за това, че при извършената й проверка за алкохол е констатирана  употреба, обосновано е да се предположи, че именно този факт е мотивирал действията й по неподчинение и същите са целели избягване на проверка. 

След като е имала ясно възприятие за полицейския автомобил и за действието на свид. Ф., то поведението на жалбоподателката не може да бъде ценено по друг начин, освен като съзнателен отказ да се подчини.

Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетелите установили нарушението – Т.Ф. и Г.Г., цени ги като логични, обективни и добросъвестно дадени. Въз основа на тях и на кореспондиращите  писмени доказателства приема, че Е.К. е имала възможност и е възприела подадения сигнал, но въпреки това не е изпълнена даденото й нареждане за спиране, което очертава съставомерност на  вмененото й нарушение.  

По тези съображения съдът приема, че с поведението си жалбоподателката е осъществила виновно състава на чл.175, ал.1, т.4, вр. чл.103 от ЗДвП, поради което  правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността й за него по административнонаказателен ред.

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на  чл.28“а“ от ЗАНН, тъй като при изяснените обстоятелства категорично отсъстват обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

По отношение  вида и размера на наложените наказания:

За нарушението по чл.103 ЗДвП разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда  лишаване от право да управлява МПС за срок от  1 до 6 месеца, както и глоба в размер от 50 до 200 лв. за този, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. В случая, наказващият орган е определил размера на наложените на жалбоподателката наказания във възможния минимум, а именно лишаване от правоуправление за срок от 1 месец и глоба 50 лв. Поради това и предвид забраната за утежняване положението й, доколкото производството за съдебен контрол е инициирано по нейна жалба, то съдът не разполага с друга възможност освен да потвърди издаденото наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-1158-001213/23.04.2019г., издадено от началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Перник, с което на Е.Д.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания: глоба в размер 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/  месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

              Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ