Р Е Ш
Е Н И Е
София, 24.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на четиринадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 3872/2020 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск от П.Н.К., ЕГН **********, чрез адв. М.Р., съдебен
адрес:***, против С.И.К., ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,***-р П.*********, солидарно за сумата 72 616,07
евро, представляваща неизпълнено
задължение по Договор за паричен заем, от
05.10.2010 г. за който страните са подписали Споразумение от 24.09.2013 г. и
Споразумение от 13.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
завеждане на делото до окончателно изплащане. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.10.2010 г. ищецът
предоставил на ответника С.И.К. паричен заем в размер 90 000 евро, за който
заем страните са подписали Споразумение от 24.09.2013 г. с нотариална заверка
на подписите, Рeг. № 16488, извършена от помощник
нотариус Д.Д.при нотариус М.Г., Рeг.
№ 622 на НК, район на действие СРС. По силата на подписаното Споразумение от
24.09.2013 г. ответницата М.С.К. имала качеството на съдлъжник.
Поради неизпълнение от ответната страна на задължението за
връщане на дадената в заем сума и с цел доброволното уреждане на отношенията, на
13.05.2015 г. ищецът и двамата ответници сключили Споразумение за даване вместо
изпълнение. С това споразумение ответникът С.К. се задължил да прехвърли
правото на собственост върху притежавани от него общо 450 броя пчелни кошера на
П.К. на две части - собствеността върху 200 броя пчелни семейства най-късно до
31 май 2015 г., а върху останалите 250 броя пчелни семейства – най–късно до 30
април 2016 г.
Ищецът заявява, че към настоящия момент е налице частично
изпълнение по Споразумението за даване вместо изпълнение от 13.05.2015 г., тъй като
ответникът К. му е прехвърлил единствено собствеността върху първите 200 броя пчелни
семейства. Споразумението предвиждало, че първите 200 броя пчелни семейства,
подлежащи на прехвърляне до 31.05.2015г., имат единична пазарна стойност 170
лв. за всеки един от тях, или обща пазарна стойност 34 000 лв.
На 14.05.2015 г. между П.К. и М.К. е подписано и Споразумение,
с което са предоговорени сроковете за връщане на процесния заем, но плащания от
страна на М.К. и по това споразумение не са постъпвали.
Според отразеното в исковата молба и към момента не е налице
връщане на заемната сума, като, след приспадане на стойността на прехвърлените
200 броя пчелни семейства, вземането, което ищецът имал спрямо ответниците в
условията на солидарност е в размер на 72 616,07 евро.
Въпреки опитите на ищеца за доброволно уреждане на
отношенията чрез неколкократното предоговаряне на условията и сроковете за
връщане на заема, плащания така и не постъпват, като липсва и предаване на
договорения брой пчелни семейства.
В тази връзка е предявил настоящия иск против ответника
за сумата 72 616,07 евро, представляваща подлежащ на връщане остатък от паричен заем, за който страните са подписали
Споразумение от 24.09.2013 г. и Споразумение от 13.05.2015 г. за даване вместо
изпълнение, ведно със законната лихва и сторените разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства.
По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със
законните последици, като основателен и доказан.
Претендира разноски по списък.
Ответникът С.И.К., чрез адв. Б.В., оспорва изцяло така предявения иск както
неоснователен.
На първо място заявява, че ако в негова тежест е
възникнало парично задължение, то същото е заменено със задължение за
предоставяне на пчелни кошери.
Прави възражение за погасяване
на задължението по силата на Споразумение от 14.05.2015 г. и по давност.
С оглед дадената му от съда възможност в срок е постъпило
становище от страна на ищеца, досежно
възраженията на ответника за изтекла погасителна давност, като заявява, че,
според него, тя не е изтекла, а, отделно от това, не е осъществено погасяване
на задължението по какъвто и да е начин и на каквото и да е основание.
По същество моли съда на отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен и недоказан. Не претендира разноски,
Ответницата М.С.К., редовно уведомена, не взема становище по предявения иск,
не е представила отговор и не е посочила доказателства
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приетите в
хода на делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че на 15.10.2010 г. между ищеца
и първия ответник е сключен Договор за заем, по силата на който П.К.
предоставил на С.К. сумата 90 000 евро, която била получена от него на същата
дата.
На 24.09.2013 г. заемодателят П.К. и ответниците
С.К. и М.К. подписали нотариално заверено Споразумение, Рeг.
№ 16488 на помощник - нотариус Д.Д.при нотариус М.Г.,
Рeг. № 622 на НК, район на действие СРС. С това
Споразумение страните предоговорили задължението в частта относно сроковете на
погасяване на задължението, като било постигнато съгласие сумата да бъде
изплатена на части, съответно: 10 000 евро – в срок до 15.04.2014 г.,
74 800 евро – в периода 10.05.2014 г. – 30.09.2015 г. на 17 месечни
вноски, всяка от по 4 400 евро и остатъкът от 5 200 евро – до
30.10.2015 г. Договорена била и неустойка за неизпълнение в срок на две
последователни вноски – в размер 35 000 евро. Ответницата М.К. е вписана в
Споразумението и го е подписала като „съдлъжник“.
Доказа се, че на
13.05.2015 г. между ищеца, като заемодател, от една страна и двамата ответници С.К., като заемополучател,
и М.К., съдлъжник, е сключено ново Споразумение, по
силата на което ответникът С.К. се
задължил да прехвърли на П.К. правото на собственост върху притежавани от него
общо 450 броя пчелни кошера от вид Дадан-Благ и/или
от МК на две части - собствеността върху 200 броя пчелни семейства най-късно до
31 май 2015 г., а върху останалите 250 броя пчелни семейства – най–късно до 30
април 2016 г. До посочените дати е трябвало и да му предаде владението на
пчелните семейства. В Споразумението са посочени и изискванията, на които
трябва да отговарят пчелните семейства, отразено е, че заемополучателят
трябва да бъде техен собственик при прехвърлянето, както и необходимите
документи, които следва да придружават тези кошери.
В чл. 2, ал. 5 от Споразумението е посочена пазарната
цена на пчелните семейства, като за първите 200 кошера тя е определена на 170
лв. единична цена, или общо 34 000 лв. а за останалите 250 – общо
55 000 лв. – при единична цена 220 лв. на кошер, или обща стойност на 450
броя пчелни семейства – 89 000 лв.
В чл. 3 на Споразумението е постигната договорка, че,
след като заемополучателят прехвърли на заемодателя
правото на собственост върху описаните 450 пчелни семейства и след съставяне на
приемо – предавателен протокол за това, страните ще
считат, че задължението на заемополучателя по
договора за заем и Споразумението от 24.09.2013 г. е изцяло погасено, в т.ч.
досежно лихви, главница и неустойки.
По
делото не се спори между страните, а и се твърди от ищеца в исковата молба и от
първия ответник, че, в изпълнение на сключеното Споразумение, ответникът С.К. е
прехвърлил на ищеца собствеността върху 200 кошера от посочения вид – първите
200 кошера на стойност 34 000 лв.
Други
плащания от ответниците не са извършвани.
На
14.05.2015 г. между ищеца и ответницата М.К. е сключено Споразумение, по силата
на което страните признават съществуването на сключения на 15.10.2010 г.
договор за заем за сумата 90 000 лв., получена на същата дата и
неизпълнението от страна на ответницата на задължението за връщането й.
Договорени са срокове за връщане на сумата, както е постигнато съгласие сумата да бъде изплатена
на части, съответно: 10 000 евро – в срок до 15.04.2016 г., 74 800
евро – в периода 01.05.2016 г. – 30.09.2016 г. на 17 месечни вноски, всяка от
по 4 400 евро и остатъкът от 5 200 евро – до 30.10.2017 г. Договорена
била и неустойка за неизпълнение в срок на две последователни вноски – в размер
35 000 евро.
До
момента на приключване на устните състезания плащане по процесния договор от
страна на ответниците не е извършено.
Изложеното
се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства.
Други
доказателства по делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид,
количество и качество.
По делото не се спори, че между ищеца и първия
ответник С.К. е сключен договор за заем, по силата на който ищецът му е предоставил
в заем сумата 90 000 евро.
Установи се и наличието на Споразумения към договора,
с които страните са предоговорили сроковете за плащане на дадената сума и
нейния размер, тъй като е признато наличието на неизпълнение от страна на заемополучателя К. на същественото му задължение по
договора за заем за връщане на полученото в заем.
Ищцовата страна базира претенцията си на сключения договор за
заем от 05.10.2010 г. и последвалите две Споразумения към него – от 24.09.2013
г. и от 13.05.2015 г. Настоящият съдебен състав намира, че сключеният между
страните валиден договор за заем е породил задължението на ответника К. за връщане
на дадената в заем сума и правото на ищеца – при неизпълнение от страна на
заемателя, да търси същата, включително и по съдебен ред.
С
посочените две Споразумения, както бе посочено по – горе, е налице изменение на
съществени елементи от договора за заем – досежно сроковете за погасяване на
задължението. Със споразумението от 13.05.2015 г. страните са предоговорили,
освен сроковете за плащане на дължимата сума, и нейния размер – т.е. налице е
изменение и на друг съществен елемент на договора за заем – дължимата от заемополучателя сума, като тя, бидейки обвързана с цената
на 450 пчелни кошера, съответно индивидуализирани, както бе посочено по – горе,
е намалена от 90 000 евро на 89 000 лв.
С оглед на това съдът приема, че в настоящия случай е
налице обективна
новация на договора досежно подлежащата на връщане сума и сроковете за връщане,
към която следва да намери приложение нормата на чл. 107 ЗЗД.
Според цитираната разпоредба, едно задължение се
подновява, когато се замени с друго по съглашение с кредитора. Съглашението за
изменение на съществен елемент от съдържанието на сделката /в настоящата
хипотеза нов падеж и нова дължима сума/ безспорно има характер на договор,
който следва да замести съществуващото до този момент правоотношение – в този смисъл
съществуващата практика на ВКС.
Отделно от това съдът
приема, че със Споразумението от 24.09.2013 г. е
налице и фигурата на встъпване като съдлъжник на
ответницата М.К. в задължението на С.К. по договора за заем, извършено в съответствие
с нормата на чл. 101 ЗЗД, по съглашение с кредитора и длъжника, което, с оглед
предложение последно на същия текст, поражда солидарната отговорност на двамата
съдлъжници и в този смисъл
следва да бъде тълкувана общата воля на страните, скрепена с подписите им върху
Споразумението.
Що се касае до представеното Споразумение между ищеца
и ответницата М.К., съдът намира, че то поражда права и задължения, свързани с
правоотношение по договор за заем между ищеца и тази ответница, но те са
ирелевантни към настоящия правен спор и не следва да бъдат обсъждани по
същество.
С оглед изложеното съдът счита, че в настоящия
случай е налице валидно сключен договор за заем, с извършена обективна и
субективна новация и, съответно – промяна в длъжниците, дължимата сума и
крайните срокове за издължаването й.
В резултат на извършената новация двамата
ответници дължат солидарно на ищеца определената по Споразумението от 13.05.2015
г. сума, която представлява стойността на непредоставените 250 кошера от вид Дадан-Благ и/или
от МК на обща стойност 55 000 лв. /с равностойност в евро 28 121, 10
евро/– при единична цена 220 лв. на кошер, и за ищеца се поражда правото да
претендира връщането й по съдебен ред.
От ответната страна е направено възражение за давност по отношение на претендираните суми, но съдът
намира това възражение за неоснователно,
пред вид факта, че от Споразумението от 13.05.2015 г., въз основа на което
ищецът базира претенцията си, до момента на завеждане на делото – 11.05.2020
г., не е изтекла предвидената в чл. 110 ЗЗД погасителна давност.
По тези съображения съдът приема предявения в
частта за сумата 28 121, 10 евро, за основателен и доказан и счита, че за нея
следва да бъде уважен солидарно срещу двамата ответници, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на делото – 11.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
В останалата част, за разликата до
72 616, 07 евро, искът е неоснователен и, като такъв, следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер 2 200 лв., съобразно уважената част от
иска.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.И.К.,
ЕГН **********,*** и М.С.К., ЕГН **********,***-р П.*********да заплатят на П.Н.К.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Р., съдебен адрес:***, солидарно сумата 28 121, 10 евро, представляваща неизпълнено задължение по Договор за заем от 05.10.2010 г., променен със Споразумение
от 24.09.2013 г. и Споразумение от
13.05.2015 г.,, на основание чл. 240,
вр. чл. 79 ЗЗД , ведно със законната лихва,
считано от 11.05.2020 г.
до окончателното изплащане сторените по делото разноски в размер
2 200 лв. д.т. за производството пред СГС.
ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 72 616, 07 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: