Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Велико Търново, 18.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на единадесети
март две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Виляна
Цачева
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 2276
по описа за
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 200 ал. 1 КТ за заплащане на имуществени и неимуществени
вреди.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
на основание трудов договор № 111 от 10.06.2016г. е работил в ответното
дружество на длъжността "шлосер", в производствен цех, намиращ се в
гр. ***, ул. „***” № *. Твърди, че въпреки заеманата длъжност е работил и като
оператор на машина за подрязване на дъна на газови бутилки R – 700 I, без да е
минал теоретико – практическа подготовка и без да е запознат с инструкцията за
безопасна работа с тази машина. Ищецът сочи, че на 22.06.2016г. около 15:30
часа, докато работил на нея, ръката му била захваната от шпиндела й, който го
увлякъл при въртеливото си движение, в резултат на което са му причинени
травматични увреждания – извадена лакътна става, счупване на лакътна и лъчева
кост и откъсване на три пръста. Твърди, че с Разпореждане от 27.06.2016г. на ТП
на НОИ *** процесната злополука е призната за трудова. Посочва, че с оглед на
получените телесни увреди на 27.06.2016г. е претърпял операция, при която е
извършено открито наместване на фрактурата и му е поставена остеосинтеза и
гипсова имобилизация. Твърди, че на 02.08.2016г. е претърпял втора операция при
която е извършен дебридмент на авиталните тъкани, а на 30.01.2017г. трета
интервенция, при която му е поставен костен присадък. Сочи, че на 25.01.2018г.
му е извършена поредната операция, този път в УМБАЛ гр. Плевен, тъй като
липсвало подобрение в здравословното му състояние. Твърди, че при тази операция
му е поставен LCP и вторично напрегнат трикортикален присадък от крилото на
хълбочната кост, за което заплатил сумата от 1773, 50 лв., тъй като разхода за
това лечение не се поема от НЗОК. Ищецът сочи, че вследствие на трудовия
инцидент е изпитвал и продължава да търпи физически болки и страдания, стрес,
психическо страдание и дискомфорт, битови неудобства. Твърди, че не може да си
служи с лявата ръка, тъй като е загубил хватателната й функция и че състоянието
й не подлежи на възстановяване. Посочва, че и към момента е неработоспособен и
че с ЕР на ТЕЛК му е призната 84 % трайно намалена работоспособност. Ищецът
твърди, че претърпяната трудова злополука е дала отражение на психиката му, тъй
като има нарушения на съня, понижено настроение, тревожност, изпитва страх и
страда от посттравматично стресово разстройство. Предвид изложеното моли съда
да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на деликта до окончателното му изплащане, както и
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1773, 50 лв., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения
иск за неимуществени вреди по размер, а този за имуществени по основание и
размер. Признава, че между него и ищеца е съществувало трудово правоотношение,
че същият е заемал длъжността „шлосер” и че настъпилия на 22.06.2016г. инцидент
е признат за трудова злополука. Оспорва, твърденията на ищеца, че работата на
процесната машина представлява изпълнение на задължения различни от възложеното
му съгласно трудовата му функция. Оспорва твърденията на ищеца, че не е
преминал теоретико-практическа подготовка за работа с машина за подрязване на
дъна. Оспорва твърдения на ищеца, че лявата му ръка е увредена за винаги и
нейното състояние на подлежи на възстановяване. Излага подробни съображения в
подкрепа на предприетите оспорвания. Релевира възражение за съпричиняване на
увреждането от страна на работника, поради негова груба небрежност и смята, че
същото е в размер на 90%. В тази връзка изтъква, че ищецът в грубо нарушение на
технологичните правила, на правилата за безопасност и без необходимото старание
и внимание, посяга с лявата си ръка да оправи поставения от него детайл, без да
е спрял работещата машина, в резултат на което настъпва процесния инцидент.
Моли за отхвърляне на предявения иск за неимуществени вреди до размер на
твърдяното съпричиняване и изцяло претенцията за имуществени вреди, с
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Ответникът признава, а и от представения трудов
договор № 111/10.06.2016г. се установява, че ищецът е заемал в предприятието му
длъжността "шлосер". При постъпването си на работа същият е получил екземпляр
от длъжностна характеристика, в която детайлно са посочени задълженията му на
заеманата длъжност и средствата на труда, с които ще борави /листи 38-41/. От
служебна бележка № 111/10.06.2016г. е видно, че на ищеца е проведен начален
инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, което е
удостоверено с полагането на подпис от него. Със заповед № 35/10.06.2016г. е
наредено да се проведе обучение на ищеца в периода 13.06. – 17.06.2016г. Определена
е комисия, която след обучението да проведе устен изпит за допускане до
самостоятелна работа. От протокол № 37/17.06.2016г. се установява, че в
резултат на проведения изпит назначената комисия е констатирала, че работникът
е усвоил производствените операции и правила за безопасна работа и го е
допуснала до самостоятелна работа. На 13.06.2016г. ищецът е декларирал, че е
запознат с правилника за вътрешния трудов ред, с правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, както и с правилата за противопожарна безопасност.
Срещу подпис на същия са връчени инструкции за безопасна работа с машина за
обрязване и кантоване, с пробивни машини, при работа с фреза, при шлосерски
работи и при товарно – разтоварни дейности.
Липсва спор по делото, че след постъпването си в
предприятието ищецът е работил само на машина за изрязване и подгъване /бертване/
на дъна за газови бутилки и пожарогасители R 700 I. От декларация за трудово
злополука № 4 от 24.06.2016г. изходяща от управителя на ответното дружество и
от протокол за резултатите от извършено разследване на злополука № 5103-04-5 от
18.07.2016г. се установява, че на 22.06.2016г. в 15:30 ч. ищецът забелязал, че
не е поставил правилно детайл и посегнал да го оправи, докато горепосочената
машина е в работен режим, като пръстите на лявата му ръка попаднали между горната
част на шпиндела /„шапката”/ и детайла. При своето въртеливо движение шпиндела
завърта ищеца, при което му се изважда лакътната става, счупват се радиуса
/лъчева/ и улна /лакътна/ кост на лявата ръка и се откъсват три пръста. В тази
насока са и дадените от ищеца писмени обяснения при разследване на инцидента
/лист 56/. С Разпореждане № 5104-04-51/20.07.2016г. на ТП на НОИ ***, влязло в
сила на 01.09.2016г. /листи 12 и 127/ описаната злополука е призната за трудова
по смисъла на чл. 55 ал. 1 КСО. В протокола за разследване от 18.07.2016г. е отразено,
че работодателят е допуснал нарушения на чл. 166 ал. 3 и чл. 10 от Наредба № 7 от
23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работно оборудване, тъй като по
работните места няма разработени и утвърдени инструкции за безопасна работа и
доколкото не е съставено досие на процесната машина, което да съдържа документация
относно проектното осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
документи от периодични изпитвания и проверки при експлоатация, включително ремонтите.
Констатирано е, че работникът не е запознат с пълните му трудови задължения,
тъй като в длъжностната му характеристика липсва описание на работата, която ще
изпълнявал като оператор на процесната машина, което представлява нарушение на
чл. 62 ал. 6 вр. чл. 127 ал. 1 т. 5 КТ. Посочено е още, че не е изготвена
оценка на риска за здравето и безопасността при работа с тази машина, която да
обхване работния процес и работното оборудване, че с представената програма за
обучение работникът придобива минимална теоретична подготовка, но не и
практическа и че при проверката машината се използва с отворени механични
прегради – нарушения на чл. 7 ал. 2 вр. чл. 13 ал. 2 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009г., на чл. 16 ал. 1 ЗЗБУТ вр. с Наредба № 5/11.05.1999г. и на чл. 186
ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. Според комисията разследвала злополуката
действията на ищеца по посягане към поставения детайл по време на движение на шпиндела
представляват нарушение на чл. 33 ЗЗБУТ.
От приложените с исковата молба два броя епикризи и от
представената по реда на чл. 192 ГПК медицинска документация от МОБАЛ „Д-р Ст.
Черкезов” гр. *** /листи 194 – 267/ се установява, че в резултат инцидента
ищецът е получил съчетано закрито счупване на лакътна и лъчева кост на лява ръка
и травматична ампутация на втори, трети и четвърти пръст на същата ръка. На
27.06.2016г. пострадалият е претърпял оперативна интервенция за наместване на
фрактурите с вътрешна фиксация и остеосинтеза. На 02.08.2016г. е бил подложен
на друга операция за почиване на мъртва тъкан около травматичната рана
/дебридмент на авиталните тъкани/. На 01.02.2017г. ищецът е претърпял трета
операция, при която е премахнат стария имплант, поставен е костен присадък на
незарасналата фрактура /псевдоартрозата/ и отново е остеосинтезирана лакътната
кост. Първоначалният му болничен престой е бил в периода 22.06.2016г. до 05.08.2016г.,
а впоследствие в периода 30.01.2017г. – 17.02.2017г. Поради инфекция и
незарастване на лакътната кост пострадалият е приет за лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД гр. Плевен за периода
25.01.2018г. – 12.02.2018г. Отново е подложен на оперативно лечение, като са му
поставени LCP плака и вторично напрегнат трикортикален присадък от крилото на
хълбочната кост /листи 163-193/. В деня на изпиването си ищецът е заплатил на
болничното заведение сумата от 1773, 50 лв., видно от вносна бележка от „***”. От
ЕР на ТЕЛК № 1540 от 25.05.2018г. се установява, че вследствие на трудовата
злополука на ищеца е призната 76 % трайно намалена работоспособност за срок от
една година, като са дадени противопоказни условия на труд – тежка обща
физическа работа с натоварване на леви предмишница, китка, длан и пръсти, както
и работа изискваща бимануална дейност.
От заключението на съдебната експертиза по безопасност
на труда и обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
процеса на работа на машината не е сложен и се свежда до поставяне на детайл
върху долния й накрайник, чийто челюсти се отварят навън и центроват
заготовката, след което се стартира машината и горното вретено /шпиндела/ за 1,
2 секунди се спуска вертикално и притиска заготовката. Долното и горното
вретено се завъртат едновременно, като детайла първо се обрязва от диск 4, а
след това се бордва от диск 3 /фиг. 1/. Според вещото лице процесната злополука
е настъпила, тъй като пострадалият след задействане на машината се е пресегнал
да оправи с лявата си ръка заготовката при центроването й и в този момент
горното вретено е притиснало същата към детайла. Експертът е констатирал, че
машината е произведена без предпазител отпред на работната зона, което позволява
пряк контакт на оператора, докато тя е в работен режим. В този момент обаче
манипулации в работната зона от страна на работника не са позволени и
извършването на такива представлява нарушение на инструкцията за безопасност и
техническо досие на машината в частта му за безопасност. В последното не е
предвидено да се поставят допълнителни механични прегради, блокиращи случайния
достъп до работната зона. Пултът за управление обаче е разположен на достатъчно
разстояние от зоната за поставяне на детайла и е неподвижен, като стартирането
на работния процес става с натискането на два бутона едновременно. Според
вещото лице представените му от работодателя програма за начален инструктаж и
програма за периодичен инструктаж със съответните планове за инструктаж и
обучение са много общо написани, тъй като не се отнасят конкретно само за
процесното съоръжение. Експертът не може да даде категоричен отговор дали тези
планове и програми покриват нормативните критерии за теоретична и практическа
подготовка, тъй като това зависи от начина на извършване на инструктажа,
компетенциите на инструктиращите, обема и качеството на поднасяната информация.
Вещото лице по – скоро смята, че към момента на настъпване на трудовата
злополука е била извършена оценка на риска за здравето и безопасността при
работа с процесната машина, тъй като предприятието е сертифицирано за
съответствие с изискванията на евро стандартите. Последното изисква
разработване на цялостна система по ЗБУТ, която не може да бъде изготвена без
оценка за риска. Вещото лице посочва, че при неговото посещение в предприятието
му е представена инструкция за работа с машината, но не може да каже дали към
датата на трудовата злополука такава е имало. Според него тази машина е
металообработваща и не попада измежду изрично изброените в длъжностната
характеристика на работника.
От заключението на съдебно – техническата експертиза
/повторна по т. 6/ се установява, че от техническа гледна точка процесната
машина по вид е полуавтоматична металорежеща машина и не е функционално
идентична с никоя от посочените по списък в длъжностната характеристика на
ищеца. От технико – експлоатационна гледна точка процесната машина функционално
обединява част от изброените в списъка уреди и приспособления /полуавтоматични
стругове, ножовки, приспособления за огъване/.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че резултат на злополуката ищецът е
получил травматична ампутация на втори, трети и четвърти пръст на лявата китка
до нивото на дланните кости, с оформен общ ампутационен чукан с размери 4/3
см., посттравматична контрактура на първи и пети пръсти на лява китка, счупване
на костите на лява предмишница, кръвно наместване и фиксиране с метал на
счупените кости, посттравматична контрактура на лява гривнена става. Получените
травматични увреждания представляват липсва на втори, трети и четвърти пръсти
на лява ръка, невъзможност за сгъване на първи към пети пръст, ограничени
движения в лява гривнена става, постоперативни белези по лява предмишница.
Налице е осакатяване на ляв горен крайник и не се очаква подобрение на неговото
състояние, в частност в движението на лявата китка и гривнена става. На
пострадалия са извършени оперативни интервенции за премахване на размачканите
пръсти и оформяне на ампутационен чукан, за наместване на костите на лявата
предмишница и за металическа остеосинтеза на същите. Периода на лечение и
възстановяване от счупването на костите на предмишницата е продължило до
20.02.2018г., а възстановяването от зарастването на ампутационния чукан е
продължило не по – малко от 6 месеца. Според вещото лице към момента ищеца е
напълно неработоспособен с лявата си китка. Според него всички разходи за
медицински консумативи и медикаменти, са свързани с получените травми и тяхното
лечение, като металните импланти не се покриват от НЗОК.
От заключението на изслушаната по делото съдебно –
психиатрична експертиза се установява, че вследствие на трудовата злополука
ищецът е развил продължителна депресивна реакция, изразяваща се в потиснатост,
тревожност, затруднение в ежедневните дейности, чувство на невъзможност за
справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето. Описаното депресивно
състояние е нарушило социалното функциониране на ищеца, като същият продължава
да преживява емоционално обстоятелствата около инцидента и се оплаква от
безсъние. Според вещото лице симптомите на депресивното разстройство отшумят за
около две години и понастоящем те напълно са изчезнали. Отзвучали са спонтанно
без да е прилагано някакво лечение.
От показанията на свид. И.П. се установява, че е съсед
на ищеца и се познават от 7-8 години. Видял го след инцидента, ръката постоянно
го боляла, не можел да си служи с нея. Кокалчетата му кървели, раната му гноясвала
и се възпалявала. При допир се оплаквал от болки в ръката. Бил отпаднал и се
чувствал зле, дори и след няколко операции. Пиел болкоуспокояващи. Преди
инцидента ищеца бил весел и усмихнат, но след инцидента се променил психически.
Не можел да ходи на работа и станал по – затворен и тревожен. Свидетелят не е
помагал на ищеца да се облича и да си оправя тоалета.
От показанията на свид. ***се установява, че е хазайка
на ищеца и че е ходила да го види няколко пъти в болницата. Ищеца бил уплашен и
изпитвал болка, особено след първата операция. След изписването му е купувала
болкоуспокоителни. Помагала му в домакинството – готвене, чистене, пране,
простиране, тъй като движенията му били ограничени. Преди инцидента не е
правила тези неща. След първата операцията грижите били по – чести, тъй като
имал по – голяма нужда. Сега се опитвал сам да върши някой неща, но бил
ограничен. След злополуката ищецът е ограничил контактите с хората и е изпитвал
несигурност за бъдещето си, като е станал по – тревожен.
От показанията на свид. ***се установява, че в деня на
инцидента от своето работно място забелязал ищецът да посяга към детайла при
вече стартирана машина, която го захванала и дръпнала. Спрял машината и го
смъкнал от нея. Не е чул ищеца да крещи и да вика от болка. Свидетелят посочва,
че машината се задейства с едновременното натискане на два бутона, но ако
операторът си махне пръста от единия, тя няма да спре. Според него от пулта за
управление до работната зона разстоянието е
От показанията на свид. ***Г. се установява, че от
машината на свид. ***към тази на ищеца има пряка видимост. Видял, че последния
лежи по очи върху нея и че свид. ***е до него. Свидетелят не може да каже дали
към деня на инцидента на процесната машина е имало инструкция за работа.
От показанията на свидетелите ***и ***се установява,
че са служители на ответника и са участвали в разследването на инцидента, като
представители на Комитета по безопасност на труда в предприятието. При
изготвянето на протокола през цялото време се водило спор между представителя
на Инспекцията по труда и друг служител на работодателя, поради което не могли
да разберат какви констатации и забележки са отразени в него. Посочват, че не
били запознати със съдържанието на протокола за разследване и са го подписали
без да знаят, че могат да правят възражения. Не сочат да са имали такива.
От показанията на свид. И.Ч. – служител на ТП на НОИ
се установява, че е участвал в разследването на процесната трудова злополука и
че при огледа на машината за рязане на дъна констатирал, че същата е с отворени
прегради, тъй като до едната е имало каса със заготовки, а до другата каса с готовата
продукция. Не си спомня на машината или около нея да е имало закачена
инструкция за работа, но в досието на машината такава е имало. При подписване
на протокола за разследване на трудовата злополука страните са нямали
възражение по него, като той им е бил зачетен точка по точка.
От показанията на свид. В.Н. се установява, че е
служител на Инспекцията по труда и че е посетил предприятието на ответника във
връзка с злополуката. Констатирал, че предпазните екрани на процесната машина
са отстранени, а на тяхно място имало панели с готова продукция. Не видял да
има инструкция за работа с машината, която да е поставена около нея.
Пострадалият бил назначен за шлосер и длъжностната му характеристика била за
тази длъжност. Там липсвало описани на други длъжности, въпреки че съгласно нея
можело да му се възлага изпълнението на такива. Оценката на риска за здравето и
безопасността не била пълна относно процесната машина. Според свидетеля ищецът не
е бил обучен да работи с тази машина и тя била със свалени предпазни екрани, които
нарушения са допринесли за настъпване на трудовата злополука.
От показанията на свид. ***се установява, че работи
при ответника от петнадесет години и че е работил на процесната машина.
Обучавал ищеца да работи с нея около седмица, като го запознал с устройството
й, с работните й програми, как се сменят различните инструменти и детайли.
Свидетелят отрича, при обучението на ищеца, да е бъркал в работното поле на
машината, докато тя е задействана. Напротив изтъква, че изрично го е
предупреждавал да не посяга към детайла, докато тя не спре работа. Посочва, че
машината има прегради отстрани, но не и отпред, от към работната зона. За да се
достигне до последната от пулта на управление следва да се направи една или две
крачки. Свидетелят изтъква, че тази машина сама си напасва детайла и го
позиционира в правилна позиция. След първия ден ищецът няколко дни работил на
машината под негово наблюдение, за да го провери дали правилно борави с нея.
От показанията на свид. ***се установява, че е приятел
на сина на ищеца и че го е посещавал с него в болницата. Присъствал на случай,
при който една жена донесла на ищеца да подпише някакви документи във връзка с
трудовата злополука. Не е чел документите, но според сина на ищеца били за пред
някакви служби.
От обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се
установява, че е работил два – три дни самостоятелно на процесната машина, а
преди това един човек стоял до него четири – пет дни. Признава, че е подписал
инструктажа за работа и обясненията за инцидента от 23.06.2016г.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Според чл. 200 ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов служител има вина за настъпването им. Уредената в чл. 200 КТ отговорност на работодателя е обективна и безвиновна и има гаранционно -
обезпечителен характер. Следователно, дори работодателят да е спазил стриктно
изискванията на трудовото законодателство и да е създал здравословни и
безопасни условия на труд, същият ще носи отговорност за настъпилата трудова
злополука. Релевантно за обезщетяването и то единствено относно размера му, но
не и относно изключването на отговорността на работодателя, е евентуално
наличието на съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност
от негова страна.
Съгласно чл. 55 КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието,
когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Следователно предпоставките за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя по чл. 200 КТ са наличието на трудово
правоотношение към момента на настъпване на трудовата злополука, същата да е
настъпила при или по повод изпълнение на трудовите задължения или на работа без
възлагане, но в интерес на работодателя, увреждане на работника, изразяващо се
в неблагоприятни за здравето последици - временна или трайна нетрудоспособност
респ. смърт, настъпването на имуществени и неимуществени вреди, причинна връзка
между тях и увреждането т.е. вредите да са пряко следствие от внезапното
увреждане на здравето, а не от други обстоятелства.
Установи се по безспорен начин, че между страните по
делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор №
111/10.06.2016г., като ищецът е заемал длъжността "шлосер" в
предприятието на ответника. Като негов работодател ответното дружество е
пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове.
От събраните писмени и гласни доказателства, както и
от заключението на изслушаната по делото съдебна експертиза по безопасност на
труда се установи, че на 22.06.2016г. около 15:30 часа ищецът, докато е работил
на процесната машина за изрязване и подгъване на дъна за газови бутилки и
пожарогасители R 700 I, е претърпял трудова злополука. Същият, след като стартирал
машината от пулта за управление, забелязал, че не е поставил правилно детайла и
посегнал да го оправи с лявата си ръка, без да прекъсне работния режим. В
резултат на това ръката му била притисната от горното вретено /шпиндела/ към
заготовката и вследствие на въртеливото движение на механизма, на ищеца били
причинени травматични увреждания – откъсване на пръсти и счупване на кости на
предмишницата. Ищецът оспорва така описания механизъм на злополуката относно
посягането от негова страна да оправи детайла, като твърди че ръката му просто
е захваната от шпиндела. Това оспорване е неоснователно и се опровергава от
събраните по делото доказателства. От една страна в дадените от него обяснения
на 23.06.2016г. се съдържа извънсъдебно признание, че е посегнал да оправи
детайла, тъй като забелязал, че е неправилно поставен. В подкрепа на същото са
показанията на свид. ***, който пряко е възприел описаната обстановка. Съдът
няма основание да не кредитира показанията му, макар и той да е принципно
заинтересован от изхода на спора, като служител на ответника. В тази връзка
съдът съобрази, че с оглед позицията на ищеца до пулта за управление и
разстоянието от него до работната зона на машината - около метър /показания на
свидетелите ***, Г., ***и обясненията на вещото лице инж. Б./, не е възможно ръката
му да бъде захваната от шпиндела, без да е налице протягане респ. пристъпване и
посягане от негова страна. Движението на тази част от машината е само по
вертикала и няма как тя да захване ръката на ищеца, ако последната не се е
намирала в обсега на това движение. Обективно това не би се случило, ако
работникът е стоял на пулта за управление.
По предвидения за това административен ред, уреден в
КСО и НУРРОТЗ, процения инцидент е признат за трудова злополука. Издадено е разпореждане
от ТП на НОИ – *** по чл. 60 КСО, имащо правната характеристика на индивидуален
административен акт. Същият е влязъл в сила на 01.09.2016г. и има обвързващо за
гражданския съд действие относно характера на злополуката. Това разпореждане на
ТП на НОИ е задължителен елемент от фактическия състав на отговорността на
работодателя по чл. 200 КТ.
Установените по делото травматична ампутация на втори,
трети и четвърти пръст на лявата китка до нивото на дланните кости, което
практически е довело до липсата на тези пръсти, невъзможността за сгъване на
първи към пети пръст, както и ограничените движения в лява гривнена става са
довели по същество до загуба на левия горен крайник на ищеца и са му причинили
трайно намалена работоспособност в размер на 76 %, която е признат с ЕР на ТЕЛК
от 25.05.2018г. Причиняването на трайно намалена работоспособност на ищеца над
50 % в резултат на трудовата злополука е достатъчно, за да се ангажира
отговорността на работодателя по чл. 200 КТ. Отделно от това ищецът е претърпял
и други увреждания на здравето – фрактури на лъчева и лакътна кост на лява ръка,
които са му причинили временна неработоспособност. Безспорно в резултат на
получените травматични увреждания пострадалият е търпял физически болки и
страдания, както и негативни психически изживявания, свързани с преживения
стрес от случилото се и от развилата се в последствие депресивна реакция.
Всички тези морални вреди категорично са пряка и непосредствена последица от
внезапното уреждане на здравето на ищеца от претърпяната трудова злополука,
поради което е налице изискуемата за фактическия състав на чл. 200 КТ причинна
връзка между деянието и вредите.
По изложените съображения съдът намира, че са налице
всички предвидени в материалния закон предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на работодателя, за причинените на пострадалия
работник неимуществени вреди. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, като дължимото за тях
обезщетение се определя глобално по справедливост, в съответствие с чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителната и трайната съдебна практика понятието "справедливост"
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Съдът, при определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да прецени характера и степента на увреждането,
начина и обстоятелствата, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения. В тази връзка съдът прецени, че на ищеца
са причинени множество тежки по своя характер травматични увреждания – травматична
ампутация на три пръстта и съчетано счупване на двете основни кости на
предмишницата. Вследствие на тази ампутация на втори, трети и четвърти пръст до
нивото на дланта и предвид невъзможността за свиване на първи към пети пръст, лявата
ръка е изгубила най – съществената си функция - хватателната. Загубата на
хватателната функция се приравнява на загуба на крайник, което е необратимо по
своя характер увреждане и представлява тежка телесна повреда по смисъла на чл.
128 ал. 1 НК. Едновременното закрито счупване на лъчевата и лакътната кост има
характера на комплексна средна телесна повреда, която е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Безспорно получените от ищеца
травматични увреждания са предизвикали непрекъснати и силни физически болки и
страдания, както към момента на получаването си, така и в продължителен период
след инцидента. В тази връзка са показанията на свидетелите П. и Цветкова,
които пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, поради което съдът им
дава вяра. Претърпените четири оперативни интервенции за период от година и
половина неминуемо са причинили на ищеца допълнителни болки и страдания с
немалък интензитет, а свързания с тях болничен престой безспорно му е създал неудобства
и дискомфорт. При тези операции са премахнати размачканите пръсти на лявата
ръка и е оформен ампутационен чукан, извършено е наместване на счупените костите
на лявата предмишница и са поставени метални шини. Поради инфекция и
незарастване на лакътната кост, което безспорно е удължило страданието на ищеца
и го е принудило да взема болкоуспокояващи /показания на свидетелите П. и Цветкова/
е извършена и последната операция на ищеца за поставянето на метална плака и
костен присадък. По този начин периода за лечение и възстановяване на
счупването на костите на предмишницата е продължило до 20.02.2018г., а
възстановяването от зарастването на ампутационния чукан е продължило не по –
малко от 6 месеца /заключение на СМЕ/. От показанията на свидетелите П. и
Цветкова се установява, че в първите месеци след инцидента и особено след
първите операции ищецът е имал нужда от помощ в домакинството – готвене,
чистене, пране, простиране, тъй като движенията му били ограничени, което категорично
му е причинило немалък дискомфорт. В резултат на трудовата злополука ищецът е
претърпял значителен психически стрес и е развил продължителна депресивна
реакция, изразяваща се в потиснатост, тревожност, чувство на невъзможност за
справяне със ситуацията и за планиране на бъдещето. Ищецът е станал по –
затворен и е ограничил социалните си контакти, което е довело до нарушение в
социалното му функциониране. В тази връзка е както заключението на СПЕ, така и
показанията на свидетелите П. и Цветкова. Според вещото лице – психиатър обаче към
момента симптомите на депресивното разстройство са напълно изчезнали. При
съобразяване на изложеното до тук, възрастта на ищеца /50 год./ и
обстоятелство, че при спазване на противопоказаните условия за труд, същият все
пак може да работи, за което са налице данни в ЕР на ТЕЛК /лист 18 на гърба/ съдът
намира, че справедливият паричен еквивалент на обезщетението по чл. 52 ЗЗД
възлиза на 80 000 лв.
Спорът по делото е съсредоточен в това следва ли
отговорността на работодателят за репариране на вредите в горепосочения размер
да се намали, поради допусната от пострадалия груба небрежност по смисъла на
чл. 201 ал. 2 КТ или липсват основания за редуциране на тази отговорност, доколкото
същият е допуснал нарушения на правилата за безопасност на труда, които са
довели до настъпване на трудовата злополука. В тази връзка следва да се
разглеждат наведените от ищеца твърдения, че въпреки длъжността на която е
назначен е работил на процесната машина и то без да е преминал теоритико –
практична подготовка и без да е запознат с инструкцията за безопасна работа с
нея.
На плоскостта на гражданското право грубата небрежност
е неполагането на дължимата грижа, която би положил и най - небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. Ще е налице груба небрежност
и когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните
последици, но е мислел да ги предотврати - Решение № 1026/2009г. по гр.д. №
4001/2008г. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, като тази степен се определя от
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за
намаляване на обезщетението. За съпричиняване на вредоносния резултат, поради
груба небрежност говорим, когато работникът е допуснал нарушение на правилата
за безопасност на труда, като е извършил възложената му работата при липса на
елементарно старание и внимание, при пренебрегване на основни технологични
правила и мерки за безопасност /Решение № 499/09.01.2012г. по гр.д. №
1577/2010г. на IV г.о., ВКС/. Не може да се приеме, че е налице груба
небрежност от страна на работника, когато работодателят не е осигурил безопасни
условия на труд или е нарушил правилата за безопасност, като е допуснал работа
с необезопасени машини или без проведен точен инструктаж за технологичните
правила и правилата за безопасност /Решение № 977/14.01.2010г. по гр.д. №
298/2009г. на IV г.о./. Именно в тази връзка ответникът е предприел оспорване
на приложения по делото протокол за резултатите от извършено разследване на
злополука № 5103-04-5 от 18.07.2016г. относно съдържащите се в него изявления в
раздел IV „Обща характеристика на работата ...” и раздел IX „Допуснати
нарушения на нормативни актове”, за да обори презумптивната му доказателствена
сила съгласно чл. 58 ал. 6 КСО. Доказването на оспорващия следва да е пълно и
главно, за да се опровергаят с него констатациите на длъжностните лица в
протокола по чл. 58 ал. 6 КСО. Подобно доказване по делото не бе проведено от
ищеца. В оспорения раздел IV е цитирано точно едно от задълженията на ищеца по длъжностната
характеристика, което най – общо показва характера на длъжността, на която е
назначен. Констатациите по раздел IX, касателно нарушенията на работодателя не
са оборени с показанията на свидетелите Крумова и Каларъмов. От последните се
установява единствено, че не са знаели, че могат да възразят срещу тях, а не че
подобни нарушения не са били налице /показания на свид. Каларъмов/. От
заключението на съдебната експертиза по безопасност на труда също не може да се
приеме за установено по несъмнен начин, че не са били налице сочените нарушения
на нормативната база. Според вещото лице програмата за начален инструктаж и
програма за периодичен инструктаж със съответните планове за инструктаж и
обучение са много общо написани, тъй като не се отнасят конкретно само за
процесното съоръжение т.е. липсва практическа насоченост, както е отразено в
раздел IX т. 4. Категорично се установи от заключението на обсъжданата
експертиза и показанията на свидетелтие Н. и Ч., че процесната машина се
използва с отворени механичени прегради. От съдържанието на длъжностната
характеристика, а и от заключението на СТЕ се установява, че в нея липсва конкретно
посочване на процесната машина като средство на труда, с което ищецът ще борави
при осъществяване на трудовата си функция. Липсва и точно описание на работата
му с тази машина. Изводът на вещото лице, че в случая по – скоро има оценка на
риска за безопасна работа с тази машина не с нужната категоричност, за да обори
констатациите в протокола за разследване. Нарушението по раздел IX т. 1 касае
изобщо липсата на разработени и утвърдени инструкции за безопасна работа по
работните места в предприятието на ответника, а не в частност само за
конкретната машина. По делото се доказа, а и в самия протокол за разследване е
отразено, че за процесната машина има изготвена инструкция за безопасна работа.
Доказа се категорично, че същата не е поставена на или около машината. От
формална страна обаче за оборване констатациите по раздел IX т. 1 не е
достатъчно провеждане на доказване на горните обстоятелства само по отношение
на процесната машина. Относно нарушението по раздел IX т. 2 не се доказва
досието на същата да съдържа точно описаните в този пункт документи, извън
инструкция за техническа безопасност на потребителя /заключение по задача 4 от съдебната
експертиза по безопасност на труда/.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира,
че предприетото от ответника оспорване на съдържанието на протокол за
резултатите от извършено разследване на злополука № 5103-04-5 от 18.07.2016г. в
съответните части не е успешно. По аргумент от противното от чл. 194 ал. 2 ГПК,
съдът намира, че може да изгражда фактическите и правните си изводи по предмета
на спора въз основа на оспорения документ.
Друг е въпроса дали допуснатите от работодателя нарушения
са относими към причините довели до трудовата злополука, защото само когато
такава причинна връзка е налице, поведението на работника, дори да представлява
груба небрежност, не може да се съобразява при определяне отговорността по чл.
200 ал. 1 КТ. Съответно, ако допуснатите нарушения не са допринесли за
настъпване на трудовата злополука, действията на работника, съставляващи груба
небрежност не може да бъдат пренебрегнати и следва да се зачетат при определяне
отговорността на работодателя. Още повече, че съгласно вече цитираното решение
№ 977/14.01.2010г. по гр.д. № 298/2009г. на IV г.о., дори при допуснати от
работодателя нарушения на правилата за безопасност, поведението на работника, представляващо
груба небрежност следва да се съобрази, когато от обстоятелства е било
несъмнено ясно, че определени негови действия могат да доведат до злополука,
увреждаща здравето му.
В контекста на изложеното съдът намира, че изброените
в протокола за разследване нарушения на работодателя не следва да се разглеждат
като основания довели до настъпване на процесната злополука. Липсата в
техническото досие на проектното осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд и на документи от периодични изпитвания и проверки при експлоатация,
включително ремонтите, както и на оценка за риска за здравето и безопасността
при работа с тази машина, която да обхване работния процес и работното
оборудване, при безспорното наличие на разработена инструкция за безопасност за
работа с нея, с която работникът е запознат срещу подпис, няма каузален принос за
настъпване на инцидента. С полагането на подпис върху инструкцията за безопасна
работа с машина за обрязване и кантоване пострадалият е удостоверил факта на
узнаване на технологичните правила за безрисково боравене с процесната машина. Макар
и програмата за обучение да е общо написана и да дава предимно теоретични
знания, работодателят е осигурил практическа насоченост на подготовката на пострадалия.
От показанията на свид. ***се установи по категоричен начин, че същият е запознал
ищеца с устройството машината за кантоване и изрязване на дъна R 700 и му е показал как протича работния процес.
Изрично го е предупредил да не погася към обработвания детайл, докато машината не
спре работа. От показанията на този свидетел и от признанията на самия ищец,
съдържащи се в обясненията му по чл. 176 ГПК, безспорно се установи, че практическо
обучение е било с продължителност около пет дни и че същото се изразявало и в
самостоятелна работа на пострадалия на процесната машина под наблюдението на
обучаващия работник. По тези съображения възраженията на ищеца в противната
насока за липсата на теоретико-практична подготовка и за незапознаване с
инструкцията за безопасна работа с машината са напълно неоснователни. Възражението
на ищеца, че е подписал последната, както и останалите оспорени от него
инструкции, декларация и служебна бележка, не на 13.06.2016г., а след датата на
злополуката, се явява напълно неоснователно. От показанията на допуснатия в
тази връзка свидетел /свид. Стоичков/ не може да се приеме за установено по
сигурен и категоричен начин, че именно оспорените от ищеца документи са
подписани от него, при престоя му в болницата. Този свидетел нито сочи какви
документи са носени на ищеца в болницата, нито твърди лично да ги е виждал. От
изнесеното от него, че се касае за документи свързани с трудовата злополука,
които са нужни за съответната служба, не следва безспорния извод, че това са
именно документи, за които ищецът твърди, че са антидатирани. Нещо повече, той
сам признава, че е подписвал редица документи при постъпването си на работа. Това,
че в длъжностната характеристика на пострадалия конкретно не е посочена
процесната машина и че липсва точно описание на работата с нея, не означава, че
ищецът като е работил на нея е изпълнявал длъжност на която не е бил назначен. От
естеството и съдържанието на посочените в длъжностната характеристика
задължения на работника на длъжността „шлосер” е видно, че трудовата функция на
ищеца се е свежда до обработване на метални детайли /изсича, нарязва, изпилва и
т.н./, включително чрез използване на металорежещи машини. Процесната машина е полуавтоматична
металорежеща и служи за изрязване и кантване на дъна на газови бутилки следователно
може да се приеме, че работата с нея е свързана с обработка на метални детайли.
Отделно от това няма пречка работодателят да възложи на работника да изпълнява
и други задължения свързани с дейността на предприятието. А и не на последно
място от постъпването си в цеха ищецът е обучаван и е работил единствено на
тази машина. На следващо място констатираното нарушение, че машината, на която
е работил ищеца е била с отстранени странични предпазни механизми по никакъв
начин не е допринесло за настъпване на трудовия инцидент, тъй като достъпа до
работната зона е осъществен от пострадалия от предната й част, където фабрично
не е предвидено да има предпазител.
Във връзка с изложеното съдът намира, че след като
ищецът е бил запознат с инструкцията за безопасна работа с процесната машина,
преминал е теоретично и практическо обучение за работа с нея и е положил изпит
за това /протокол от 17.06.2016г./, той е допуснал груба небрежност, след като
съзнателно пренебрегвайки забраната при работа да не придържа обработваемия детайл
с ръка се е присегнал да центрова поставената заготовка. При сравнително
опростен процес на работа с машината за изрязване и времето за което горната
част на вретеното захваща заготовката /около секунда/, действайки по този начин
ищецът не е проявил елементарно старание и съобразителност. При липса на
фабрично предвидена механична преграда за достъп до работната зона от към
предната част и вместо да ръководи производствения процес от пулта за
управление, нарочно отдалечен с твърда шина от полето за работа като мярка за
безопасност, пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск като се
е пресегнал да оправи детайла, без да е преустановил работния процес. Тези
негови действия са в нарушение на инструкцията за безопасност и на проведеното
му практическо обучение и обективно са допринесли за настъпване на трудовата
злополука. Налице е груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 1 КТ проявена от
работника при осъществяване на възложената му работа.
За настъпване на злополуката обаче обективен принос
има недостатъчния опит на пострадалия, който е постъпил на работа при ответника
едва девет дни преди инцидента. Липсата на опит не изключва проявата на груба
небрежност, както и не снема от работника задължението да спазва правилата за
безопасност, но следва да се отчита от работодателя в организационен план и е
от значение за обстоятелствата, при които небрежността е проявена. Дори
работникът да е надлежно инструктиран за риска и свързаните с него забрани,
опитът, натрупан в работата развива предпазливостта и съзнанието, че е
необходимо мерките за безопасност да се спазват. В случая се касае за боравене
с металорежеща машина, при която производствения процес е предвиждал
самостоятелна работа, поради което липсата на трудов опит с конкретното
съоръжение следва да се отчете като намаляващ критерий за степента на
съпричиняване на работника.
Мотивиран от всичко изложено настоящият състав на ВТРС
намира, че степента, в която пострадалият е допринесъл за увреждането със
своята груба небрежност е 50 %, поради което определеният от съда размер на
обезщетението от 80 000 лв. следва да бъде редицуран наполовина, с оглед
на което исковата претенция за репариране на търпените от него неимуществени
вреди следва да се уважи до размер на 40 000 лв. За горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 100 000 лв. искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 200 ал. 1 КТ подлежи на отхвърляне,
като неоснователен и недоказан.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
налага категоричния извод, че от трудовата злополука ищецът е претърпял освен
неимуществени вреди и имуществени такива, изразяващи се в сторените от него разходи
за лечение в УМБАЛ гр. Плевен. Същите са пряко свързани с лечението на
полученото от злополуката счупване на лакътната кост, което е наложило
извършването на оперативна интервенция за поставяне на метален имплант /LCP
плака/ и вторично напрегнат трикортикален присадък от крилото на хълбочната
кост. Според заключението на вещото лице по СМЕ поставените на ищеца металните импланти
не се покриват от НЗОК, поради което платената от него сума от 1773, 50 лв. в
деня на изписването му от това болнично заведение /12.02.2018г./, несъмнено намалява
актива му и представлява имуществена вреда. Доколкото същата е настъпила в
резултат на процесната трудова злополука, ответната страна следва да заплати претендираната
от нея сума в пълен размер. В тази връзка предявеният иск за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло. Ответната
страна, доколкото това е изрично поискано, дължи на ищеца и законната лихва
върху горепосочените суми, от деня на настъпване на събитието – 22.06.2016г. до
окончателното им изплащане, тъй като при трудова злополука са приложими общите
принципи по чл. 84 ал. 3 и чл. 86 ЗЗД.
При този изход на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, всяка от страните има право на разноски съразмерно на
уважената респ. на отхвърлената част от иска. Ищецът не е доказал извършването
на разноски по делото и такива не следва да му се присъждат. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, с който ищецът е възложил на
адв. М. от САК осъществяването на процесуално представителство и защита по
настоящото дело. Страните са договорили възнаграждение в размер на 2000 лв., но
са се съгласили същото да не се заплаща от клиента, тъй като е материално
затруднено лице и на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА е освободен от заплащането
на адвокатски хонорар. Съдът намира, че подписания между страните договор за
правна защита и съдействие има за предмет безвъзмездното осъществяване на
процесуално представителство по делото. Волята на страните е ясна и не се
променя от наличието на уговорен размер на адвокатско възнаграждение.
Възраженията на ответната страна в тази насока са неоснователни. Съгласно чл.
38 ал. 1 ЗА адвокат може да оказва безплатно адвокатска помощ на материално затруднени
лица, както е в случая и ако ответната страна е осъдена за разноски, има право
на адвокатско възнаграждение /чл. 38 ал. 2 ЗА/. Според тази норма следващото се
на адвоката възнаграждение се определя от съда в размер не по – нисък от
предвидения в Наредба № 1/09.07.2004г., като другата страна се осъжда да го
заплати. Следователно съдът не е обвързан от посочения в договора за правна
защита и съдействие размер. Предвид уважения размер на исковете, минималния праг
на адвокатския хонорар по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. възлиза
на 1783, 21 лв. С оглед проведените по делото три съдебни заседания и обема на
събраните доказателства и установените факти, съдът намира, че адекватния
размер на възнаграждението за осъщественото процесуално представителство следва
да надвишава минималната граница и да е в размер на 2000 лв. На основание чл.
38 ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител
на ищеца тази сума. На основание чл. 155 ГПК, на съда е служебно известно,
доколкото е бил съдия – докладчик по ч.гр.д. № 2072/2018г. на ВТРС, че по молба
на ищеца е допуснато обезпечение на бъдещия му иск за неимуществени вреди по
чл. 200 ал. 1 КТ. Съгласно т. 5 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК направените от
страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното
съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В случая от
процесуалния представител на ищеца се претендира адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗА. По изложените по – горе съображения и в
съответствие с чл. 38 ал. 2 ЗА в полза на адв. М. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 812 лв. Ответникът е доказал заплащането на
адвокатски хонорар в размер на 4000 лв., като съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на него му се следва сумата от 2980, 14 лв. По правилото на чл. 78
ал. 6 ГПК ответникът дължи държавна такса върху уважения размер на иска, която
възлиза на 1670, 94 лв., както и 370 лв. – разноски за вещи лица и свидетели.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „КОЛОС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.М., ЕГН: **********
с постоянен адрес: ***, на основание чл. 200 КТ, СУМАТА от 40 000 лв. /четиридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
на претърпяна на 22.06.2016г. трудова злополука в гр. ***, ул. „***” № 2, както
и СУМАТА от 1773, 50 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и три лева и 50
стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на същата трудова злополука за извършени разходи за лечение в УМБАЛ
„Д-р Г. Странски” ЕАД гр. Плевен в периода 25.01.2018г. – 12.02.2018г., ведно
със законната лихва от върху тези суми от 22.06.2016г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.П.М., ЕГН: ********** с
постоянен адрес: *** против „КОЛОС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ул. „***” № 2 иск по чл. 200 КТ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна на 22.06.2016г.
трудова злополука в цеха на ответника в гр. ***, ул. „***” № 2 за разликата над
уважения размер от 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. или
за сумата от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „КОЛОС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 2 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС СУМАТА от 1670, 94 лв. /хиляда шестстотин и
седемдесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължимата по
делото държавна такса, както и СУМАТА от 370 лв. /триста и седемдесет лева/ -
разноски за депозит за вещи лица и свидетели.
ОСЪЖДА „КОЛОС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ул. „***” № 2 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Ангелов М.
от САК, с адрес ***, представляваща Й.П.М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: ***
СУМАТА от 2000 лв. /две хиляди лева/ - адвокатско
възнаграждение за исковото производство дължимо на основание чл. 38 ал. 1 т. 2
ЗАдв., както и СУМАТА от 812 лв. /осемстотин и дванадесет лева/ - адвокатско
възнаграждение за обезпечителното производство дължимо на основание чл. 38 ал.
1 т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Й.П.М., ЕГН: ********** с постоянен адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „КОЛОС” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
***, ул. „***” № 2 СУМАТА от 2980, 14 лв. /две хиляди деветстотин и осемдесет
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща разноски за възнаграждение за
един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: