№ 2607
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
Членове:Нели Алексиева
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20221100510093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от
ГПК.
Образувано е по жалба срещу действията на частен съдебен изпълнител
с вх.№4985/12.08.2022г., подадена от длъжника А. М. Г., по изп.дело
№20188480400760 по описа на ЧСИ Р.А.,с която се оспорва извършеното
разпределение на сумата от 59 800 лв. от 11.08.2022г. Жалбоподателят счита,
че разпределението е незаконосъобразно и неправилно по изложените
мотиви. Излага твърдения, че разпределението е предявено на самия него и на
двама взискатели – „А.Г.К.“ ЕООД и „Д.К.Б.“ АД, а не на всички взискатели,
като твърди, че общата сума на задълженията му възлиза на 135 808,45 лв.,
включваща сума по дело на ЧСИ Б. № 4093/2011г. с взискатели „ОББ“ АД, ТД
на НАП и „М Л.“ е обща стойност на задълженията 54 182,87 лв., по дело на
ЧСИ С.Я. под № 223/2021г. с взискател „ПИБ“ АД в размер на 39 300 лв., по
дело №620/2012г. на ЧСИ Д.Н. с взискатели „Р.Б.“ АД и „Д.К.Б.“ АД на
стойност 26 050,68 лв. и задължения към ТД на НАП София в размер на
16 274,90 лв. по ревизионен акт от 10.11.2017г. Счита, че с получената сума
от продажба на жилището, следва да се удовлетворят пропорционално всички
негови взискатели, поради което претендира отмяна на разпределението.
1
Взискателят „А.Г.К.“ ЕООД оспорва жалбата по съображения, подробно
изложени в писмено възражение от 23.09.2022г., като поддържа, че е
неоснователна, тъй като взискателите са двама, той и присъединения такъв,
като това, че има други кредитори лицето е ирелевантно, и няма основание да
бъдат включвани в разпределението, след като не са надлежно присъединени
взискатели. По отношение на доводите за публични задължения сочи, че
първо не били надлежно установени с възражения относно липса на подпис и
печат на документа, а и второ, те били на дружеството, а не лично на
длъжника А. Г., като принудителното изпълнение е насочено и проведено
срещу имот в резултат на успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД и сумата
може да послужи само за удовлетворяване на неговите лични кредитори.
Присъединеният взискател „Д.К.Б.“ АД, е уведомен за жалбата със
съобщение, връчено му на 12.09.2022г., но не е подал становище в срок.
ЧСИ Р.А. е депозирал подробни писмени мотиви от 27.09.2022г., в които
сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна по изложените съображения.
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателите и материалите по
приложеното заверено копие от изпълнителното дело, намира за установено
следното:
Видно от данните по делото изпълнителното производство е образувано
на 26.10.2018г. по молба на „А.Г.К.” ЕООД, ЕИК *******, въз основа на
изпълнителен лист от 13.10.2018г. на СРС, 46 състав, издаден по гр.д. №
39612/2018г., против длъжниците А. М. Г., и „Б.” ЕООД, ЕИК: ******* с,
които са осъдени солидарно да заплатят следните суми: главница 50 000 евро,
ведно със законна лихва от 14.06.2018г. до окончателното изплащане,
присъдени разноски 4 156 лв., както и такси и разноски по изпълнението.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че по негова молба от
30.11.2021г. се е присъединил като взискател – „Д.К.Б.“ АД за описаните
суми по издаденото от ЧСИ Я. удостоверение.
Няма данни от материалите по това изпълнително дело да са подавали
молби за присъединяване други взискатели.
По молба на взискателя от 30.07.2021г. и въз основа на приложения
заверен препис от съдебно решение № 179834/19.08.2020г. на СРС, 51 състав
по гр.д.№76231/2018г., с което по иск по чл. 135 от ЗЗД, предявен от
2
взискателя, е обявено за относително недействително извършеното от
длъжника А. Г. дарение на имот на сина му М.А.. Г. на описаната ½ идеална
част имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.“*******.
Направен е опис и е пристъпено към публична продан на имота, като за
купувач на имота е обявен взискателя - наддавач „А.Г.К.” ЕООД.
Видно от писмо на СО-ДОП с №5336/13.09.2021г. / стр. 252 от делото/ за
процесния имот няма незаплатени данъци по справка към посочената дата.
На основание чл.495 вр. с чл.460 от ГПК по изпълнителното дело се
изготви Разпределение, предявено на страните на 11.08.2022г. /на лист 308-
309/, видно от което за цената на имота / описаната ½ от апартамента/ за
продажната цена от 59 800 лв., при участници в разпределението –
първоначалния взискател А.Г.К.” ЕООД и присъединения взискател –
„Д.К.Б.“ АД са определени суми пропорционално, като са начислени и
описаните такси по т. 26 и т.13 от Тарифата.
Съдът като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира
следното:
Съгласно чл. 462 от ГПК разпределението може да се обжалва в
тридневен срок пред окръжния съд, който разглежда жалбата по реда на чл.
278 от ГПК / частните жалби/ и се произнася с решение. Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 462 от ГПК, тъй като
разпределението е предявено на 11.08.2022г., а жалбата е подадена на
12.08.2022г., т.е. в законоустановения тридневен срок. С влизането в сила на
01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния
изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като
жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е.
от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу
определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2 от ГПК
длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането
на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението, а с изменението на разпоредбата от ДВ
бр.86/2017г. действията са посочени в седем точки, като включват и
постановлението за глоба, отказът на съдебния изпълнител да извърши нова
оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на посочените
3
изисквания, отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи
принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението.
Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. По отношение на разпределението, обаче, има специална
разпоредба – чл. 462 ал.2 от ГПК, която урежда реда и начина на обжалване
на това действие, като тази жалба се подава в специален, по-кратък от този по
чл. 436 от ГПК срок, а именно тридневен и е предвиден различен процесуален
ред за разглеждането й. Разпределението може да бъде обжалвано както от
длъжника, така и от взискателите, на които се предявява съгласно чл. 462,
ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбите на ГПК след принудителната продан се
извършва от съдебния изпълнител разпределение на получената от проданта
сума, съобразно реда, установен в чл. 460 ГПК. Съобразно разпоредбата на
чл. 495 от ГПК, която регламентира изплащането на цената от взискател,
когато такъв е обявен за купувач на имот, той дължи внасянето в двуседмичен
срок от влизане в сила на разпределението, сумата, необходима за изплащане
на вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава
неговото вземане. Следователно, когато за купувач е определен взискателя,
първо се извършва разпределение, след което взискателят довнася суми до
размера на цената, за която е обявен за купувач и за вземанията на другите
взискатели. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се
определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частичното
изплащане на всяко едно от тях. В разпределението се включват тези
вземания, които са били предявени до деня на изготвянето му - на
първоначалния взискател, на присъединените по право или по искане
взискатели, както и разноските по изпълнението, които не са предварително
внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право служебно да
събере от длъжника съобразно чл. 79, ал. 2 от ГПК Предмет на
производството по обжалване на разпределението на постъпили по
изпълнителното дело суми е да се провери редовността на процедурата,
правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е
спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 от ЗЗД. Всички
други доводи са извън предмета на преценка от съда по настоящото
производство.
4
В настоящото производство съдът действа като контролно-отменителна
инстанция по отношения на действията на ЧСИ при твърдения за тяхната
незаконосъобразност, като делото няма за предмет разрешаване на спор
относно наличието или не на задължения на длъжницата към взискатели и
техния размер, след като същите са се легитимирали с титул, който няма
данни да е отменен или обезсилен. Както се приема безспорно в теорията и
съдебната практика, съдебните решения, постановени в производство по
жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правни последици,
която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Спорът по
законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган е
различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното
решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.
Следователно в настоящото производство по жалба по чл. 462-463 от ГПК
съдът няма как да разреши материалноправни спорове ако има такива относно
вземането на взискателя, респ. присъединения взискател относно размера на
техните вземания и наличието им. За разрешаването на този спор,
законодателят е предвидил специален исков ред, както е предвиден и
специален ред, по който един взискател може да оспори по исков ред
вземането на друг взискател.
В случая от жалбоподателката като конкретен довод е изложено, че не
били съобразени публични задължения, които са с право на предпочтително
удовлетворение. Горното не може да бъде споделено. Видно от материалите
по делото дължими данъци и такси няма за процесния описан имот, за което
има изрично постъпилия отговор от СО, Дирекция Общински приходи. В
жалбата длъжникът твърди, че има неплатени задължения към НАП,
позовавайки се на приложената от него заповед за възлагане на ревизия под
№Р-22221217007748-020-001/10.07.2017г., с която е разпоредено да бъде
извършена ревизия на лицето за установяване на отговорността му за
задълженията на „Б.“ ЕООД, които са ДОД, ДОО и вноски за здравно
осигуряване в описания общ размер от 16 274,90 лв. Съдът намира, че от така
представената заповед не се установява наличието на данъчно задължение
лично на длъжника А. М. Г., а само, че е възложено извършването на ревизия
спрямо него, но за задължение на юридическото лице – „Б.“ ЕООД. Няма
никакви други данни по делото и не се представят от жалбоподателя
5
доказателства, че в резултат на тази ревизия са установени лични задължения
на физическото лице-длъжник. Дори и дружеството да е еднолично и
физическото лице да е негов едноличен собственик, се касае за два различни
правни субекта и личното имущество на лицето-физически длъжник, не може
да служи за удовлетворяване на задължения на търговското дружество.
Следователно данни лично физическото лице –длъжник да има публични
задължения няма по делото и не са ангажирани такива доказателства и от
жалбоподателя. По отношение на твърденията за задължения по други
изпълнителни дела, а именно тези на ЧСИ Я., ЧСИ Б. и ЧСИ Д.Н., следва да
се отбележи, че дори и самото лице да има други кредитори и задължения
към тях, то съгласно закона по конкретното изпълнително дело се
удовлетворяват само тези, които са взискатели по него, а именно
първоначалния взискател и присъединилите се такива, в случая „Д.К.Б.“ АД,
.т.е. тези, за които е предприета и изпълнена процедура по присъединяване по
реда на чл. 456 и следващите от ГПК. Съгласно чл. 458 от ГПК Държавата се
счита за присъединен взискател по право за дължимите й от длъжника
публични вземания, размерът, на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. В случая, обаче, няма данни
за надлежно съобщени и установени такива на физическото лице, а само на
търговското дружество – съдлъжник. Удовлетворяването, обаче, на
кредиторите на това дружество не може да се извърши от сумите, които са
получено от осребряване на лично имущество на другия съдлъжник, още
повече, че процесният имот, който е предмет на публичната продан, е станал
предмет на изпълнението, след успешно проведен иск по чл. 135 от ЗЗД, като
прехвърлянето му е обявено за недействително само по отношение на
първоначалния взискател. Считат се за присъединени кредитори също
ипотекарния и заложния кредитор, но в случая няма данни за вписана ипотека
върху този процесен имот, а възбрана е наложена именно по искане на
кредитора-взискател с представеното постановление от 06.08.2021г. Не се
установява другите твърдени от жалбоподателя кредитори с описани
вземания да са наложили възбрана върху имота, за да се приеме, че са
присъединени по силата на чл. 459 от ГПК. Следователно по делото са
извършени проверки от ЧСИ и не са установени публични задължения за
данъци за процесния имот или за конкретния длъжник-физическо лице,
поради което доводът, че не били съобразени всички негови кредитори е
6
неоснователен, тъй като не са налице доказателства те да са подали молби за
присъединяване и да са присъединени взискатели по делото, респ. да се
явяват в качеството си на присъединени взискатели по право в посочените от
закона хипотези.
Предвид гореизложените доводи и като съобразява, че няма данни при
извършеното разпределение да са нарушени разпоредбите на чл. 460 и
следващите от ГПК, тъй като е спазена последователността на
удовлетворяване на вземанията по чл.136 от ЗЗД. При извършване на
разпределението ЧСИ е съобразил липсата на други привилегии и вземанията
на двамата хирографарни кредитори са приети за удовлетворяване
съразмерно. Тук следва да се отбележи, че при служебна проверка на
възприетите стойности съдът не констатира нередовности. По отношение на
приетите разноски, същите също са предмет по принцип на самостоятелно
обжалване от длъжника, като са налице и данни за извършените процесуални
действия и начисляването им и при преценка на доказателствата съдът не
установява да са включени разноски неправилно в разпределението. Няма и
конкретни твърдения за горното от страна на длъжника.
Предвид горното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№4985/12.08.2022г., подадена
от длъжника А. М. Г., ЕГН **********, по изп.дело №20188480400760 по
описа на ЧСИ Р.А.,с срещу извършеното разпределение от 11.08.2022г. като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл. 274 от ГПК
съгласно разпоредбата на чл.463, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8