Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 10
707 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното
Предявени искове с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./, съединени при условията на евентуалност с искове с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В исковата молба на Н.К.Д., починал
в хода на съдебното производство и на негово място на основание чл. 227 от ГПК
са конституирани Е.Г.У. и Н. Н. Ф., се твърди, че през месец ноември 2007 г.,
по препоръка и по повод дихателните му проблеми, ищецът потърсил консултация с
д-р В.Д., доцент от Клиниката по астма, алергология и имунология към МБАЛ
„Александровска”, който ръководил програма за лечение на ХОББ с емфизем,
свързан с тютюнопушене – протокол NB 19751. На провелата се среща му били разяснени условията за включване в
програмата. Твърди се, че същият отговарял на условията, тъй като от шест
години бил диагностициран за белодробен емфизем и нямал друго съпътстващо
заболяване. След срещата д-р Д. му назначил прием на инхалатори „симбикорт” и
„спирива”, а при изострено състояние – „салбутамол”. На 06.12.2007 г. му бил
насрочен ден за явяване на тест за включване в програмата като същият успял да
покрие изискванията и бил включен в нея. Подписал формуляр за информирано
съгласие и му било направено изследване със скенер на гръдния кош, с което се
установило наличие на емфизем в двата бели дроба, с нормално изобразяване на
белодробните структури. Твърди се, че през следващите 6 месеца субективно се
чувствал по-добре, инхалаторите му помагали да диша и нямал оплаквания. На
02.07.2008 г., на седма визита, бил насрочен за следващия ден втори контролен
скенер като на компютърната томография се показала находка, сочеща наличие на
карцином на десния бял дроб. Твърди се в исковата молба, че бил насочен
незабавно към Клиниката по пропедевтика, за бронхоскопско и хистологично
изследване като веднага бил преустановен приема на „симбикорт” и „спирива”. На
направените изследвания бил доказан карциномът на бял дроб и следвало да бъде
изведен от програмата. Твърди се, че е налице пряка причинна връзка между
проведените лекарствени експерименти и последващото раково увреждане на белите
дробове. Изложени са твърдения, че дружество „Р.Б.” ЕООД имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” за участниците в проучването, в случай на
увреждане на тяхното здраве, включително и смърт с период на покритие
01.12.2006 г.- 31.12.2009 г. при З. ”А.Б.”. Твърди се, че изживял силен стрес
при поставяне на диагнозата, страдал от безсъние, тревожност. Изпитвал силни
болки, кръвохрачене, затруднено дишане, мускулни и ставни болки, често
повръщане, спазми на глътката, липса на апетит, чувствителна загуба на тегло
/уточнителна молба от 22.10.2012 г. – стр. 343/. Претърпени били и имуществени
вреди, описани в уточнителна молба от 22.10.2012 г. /стр. 345 – 366 в делото/.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” да му заплати сумата от 30 000
щатски долара – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 15 120, 35
лева– обезщетение за имуществени вреди /съгласно протоколно определение на съда
от 31.03.2014 г. – стр. 394 гръб/, сумата от 1 000 долара – лихва в
периода 02.07.2008 г. – 04.11.2009 г. върху главниците, разпределена както
следва 666, 70 долара върху главницата за неимуществени вреди и 333, 30 долара
върху главницата за имуществени вреди /уточнителна молба от 22.10.2012 г./.
Претендира се законна лихва върху главницата и сторените по делото съдебни
разноски. При условията на евентуалност сумите се претендират от евентуалния
ответник – „Р.Б.” ЕООД.
Ответникът З. „А.Б.” АД, оспорва
заявените искове в писмен отговор, в който са наведени възражения досежно
тяхната основателност.
Евентуалният ответник „Р.Б.” ЕООД, оспорва заявените искове в писмен
отговор с наведени възражения включително възражение за липса на пасивна
материалноправна легитимация.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен застрахователен сертификат по застрахователна полица
№ 13190063010000038, от която се установява, че ЗПАД ”А.Б.” е застраховало „Р.Б.”
ЕООД, както и съзастрахованите три чуждестранни юридически лица респ.
Медицински центрове, изследователи и медицински екипи, провеждащи проучване,
описани в сертификата като по т. 2 е посочен доц. В.Д. – главен изследовател,
„МБАЛ Александровска”, Клиника по астма, алергология и имунология с предмет на
застраховката – двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване за ефикасност и
безопасност на приема на 5 мг RO3300074, веднъж дневно за две години, при пациенти със средно тежък до тежък ХОББ
с емфизем, свързан с тютюнопушене, които получават оптимална съпътстваща
лекарствена терапия за лечение на ХОББ. Съобразно представения сертификат
периодът на покритие на договора е от 01.12.2006 г. до 31.12.2009 г. със
застрахователно покритие „гражданска отговорност към участниците в проучването
за увреждане на здравето /вкл. смърт/ и други имуществени и неимуществени вреди, причинени от
проучването с лимит на обезщетение 50 000 щатски долара /единичен лимит/ и
100 0000 щатски долара /агрегатен лимит/.
Представени са и общите условия към сключения договор за застраховка.
Представени са информация за пациента и формуляр за съгласие на Н.К.Д. по протокол NB19751A с дата – 07.11.2007 г.
Представени са информация за пациента и формуляр за съгласие на Н.К.Д. по протокол NB19751В с дата – 12.03.2008 г.
По делото е представен Формуляр за докладване на сериозно нежелано събитие
– Протокол 2006-002525-23, от който се установява, че за участник с дата на
раждане *** г. и инициали: НКД, при изследовател В.Д. е налице събитие:
злокачествен тумор в горния лоб на десния бял дроб с начало на събитието
03.07.2008 г. и възможни причини за събитието – първоначално диагностициран
карцином. В протокола е посочено, че при изследвания – компютърна томография,
бронхоскопия и хистологично изследване от 11.07.2008 г. карциномът е потвърден.
Представени са две епикризи на Н.К.Д. от МБАЛ „Александровска” и „НСБАЛО”
ЕАД, както и резултат от хистологично изследване от 16.07.2008 г.
По делото е представено разрешение за провеждане на клинично изпитване по
чл. 37 ал.1 т. 1 от ЗЛАХМ КИ№314/13.12.2006 г. на МЗ на РБ, от което се
установява, че е разрешено провеждането на „Двойно-сляпо, плацебо-контролирано
проучване за ефикасност и безопасност на приема на 5 мг RO3300074, веднъж дневно за две
години, при пациенти със средно тежък до тежък ХОББ с емфизем, свързан с тютюнопушене,
които получават оптимална съпътстваща лекарствена терапия за лечение на ХОББ” с
лекарствена форма – RO3300074, капсули от 2,5 мг и PLACEBO, капсули от 2,5 мг по отношение на пълнолетни пациенти с възложител „Х. – Л.Р.”
ЛТД, Швейцария.
По делото е изслушана комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица – д-р А.Д.М., паталогоанатом, д-р К.Н.К., ренгенолог и д-р Й.Ф.Д.,
гръден хирург. В заключението си вещите лица са посочили, че първичният тумор
на белия дроб трябва да бъде между 2 и 3 см, за да бъде открит с образно
изследване /ренгенография, компютърна томография/ или N2 по отношение на лимфните възли като обикновено за
развитието на този стадий на заболяването от началото на възникване на тумора
изминава около година. Посочено е, че е много трудно да бъде определен началния
стадий на образуването на тумора като обикновено клиничните прояви започват
след като масата на тумора достигне до 2 см. Вещите лица са обективирали извод, че тумор от
хистологичен вид, открит при пациента, се развива по-бавно и за да бъде открит
във вида и стадия, в който е установен през юли 2008 г. е по-вероятно той да е
съществувал поне 1 година по-рано, но да не е било възможно откриването му с приложените
методи на образна диагностика. Посочено е в заключението, че хистологичният вид
карцином – умерено диференциран папиларен плоскоклетъчен карцином е тумор,
който се развива най-често при пушачи и протича клинично по-бавно в сравнение с
други хистологични форми на рака на белите дробове. Посочено е, че най-вероятно
туморът е съществувал преди месец юли 2008 г., но най-вероятно не е бил открит
при приложените методи на диагностика.
По делото е допусната и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р О.М., онколог. В заключението си вещото лице е посочило, че Н.Д. е
приемал различни медикаменти и хранителни продукти, описани в списъка на стр.
345 – 366. Посочено е, че злокачественото заболяване се развива на фона на ХОББ
– емфизем, като за поддържащото лечение се предполага, че пациентът е приемал
лекарства, провел е химиотерапия и лъчелечение, за което не са приложени
епикризи. Вещото лице е посочило, че описаните в списъка лекарства не е
известно дали са предписани от лекар или са ползвани по самоинициатива на
болния. Посочено е, че някой от лекарствата са по показания, други са
хранителни добавки, тъй като нямат пряко отношение към лечението и състоянието
на болния. Вещото лице е посочило, че някои от лекарствата са прилагани по
начин, който е неправилен и оттам практически невъзможен. Вещото лице е
посочило, че предполага, че пациентът е починал от прогресия на злокачественото
заболяване като самия естествен ход на този вид заболяване предполага постепенно
влошаване на общото състояние на болния, като наличието на метастази в лимфните
възли и костите допълнително влошава състоянието, а в последните три месеца
болния е ползвал кислороден концентратор, което косвено потвърждава влошеното
му състояние. В заключението си вещото лице е посочило, че част от описаните в
списъка медикаменти са необходими, а други не са със задължителен характер и са
хранителни добавки без лечебни свойства. Обоснован е извод за некоректност при
изготвяне на списъка, обусловен от обстоятелството, че с оглед на същия
пациентът е консумирал неизменно количество, което не корелира с предполаганата
динамика на състоянието му. Обоснован е извод, че съгласно този списък същият е
приемал не по-малко от 1748 килокалории дневно при референтно количество за
средностатистически възрастен от 2000 ккал дневно. Обоснован е извод, че с
оглед липсата на медицински документи, които да описват общото му състояние е
трудно да се определи вид и количество храна, които е могъл да приема реално и
ако се приеме, че болният е починал от злокачественото заболяване посочените
количества храна са практически невъзможни.
По делото е допуснато и изслушано и заключение на ССчЕ, изготвено от вещото
лице В.Х.М.. В заключението си същата е посочила, че разходите за
медикаментозно лечение през процесния период, съобразно списъка, приложен по
делото /стр. 345 – 366/ възлизат на сумата то 3 795, 55 лв., а стойността
на разходите за приемане на препоръчителни храни по време на лечението,
посочени в списъка, възлизат на 3 428, 93 лв.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223 ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора
за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Правно релевантните факти по отношение на
предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно
деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с евентуалния
ответник, сочен от ищеца като пряк причинител.
Страните не са формирали спор относно факта, че първоначалният ищец е бил
диагностициран с ХОББ с емфизем от тютюнопушене, поради което на
07.11.2007 г. е включен като участник в програма за двойно-сляпо,
плацебо-контролирано проучване за ефикасност и безопасност на приема на 5 мг RO3300074. Не се спори между
страните, че за проучването е издадено нарочно разрешение от Министерство на
здравеопазването. Не се спори по делото, че в хода на проучването и в резултат
на ренгенографски и томографски изследвания през юли 2008 г. е установено
наличие на злокачествено туморно образувание у същия, изразяващо се в карцином
на белия дроб. По отношение появата и развитието на тумора в исковата молба са
заявени твърдения, че същият е в пряка причинна връзка с приема на
лекарственото средство, приемано от първоначалния ищец в рамките на
експерименталното проучване, в което е бил включен. Тези твърдения с оглед
ангажираните по делото доказателства, според настоящият съдебен състав, са
недоказани. Комплексната съдебно медицинска експертиза по делото е мотивирала
извод, че злокачественото образувание, представляващо умерено диференциран
папиларен плоскоклетъчен карцином, който протича клинично по-бавно в сравнение
с други хистологични форми на рака на белите дробове като за диагностицирането
му същият обичайно се открива при достигане на големина от около 2 – 3 см.,
срокът за което е около година от началото на неговото образуване т.е. същият
предхожда датата, на която първоначалния ищец е бил включен в експерименталното
проучване. Няма данни по делото, които да установяват, че карциномът се е
образувал след включването в тази програма респ. данни, че същият е бил
провокиран по някакъв начин от приема на лекарственото средство, предмет на
проучването. Няма данни употребата на това лекарствено средство да е допринесло
по някакъв начин за появата, да е катализирала периодът на растеж на тумора или
да се отразила по друг неблагоприятен за ищеца начин. Изводи в този смисъл са заявени
и от вещите лица в съдебно заседание от 01.10.2012 г. При тези ангажирани по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че не е установена
причинна връзка между приема на експерименталното лекарствено средство с
появата на карциномното образувание при ищеца. Липсват данни и за противоправно
поведение от страна на сочения за пряк извършител доколкото същият е предприел
извършване на експерименталното проучване след надлежното разрешение от страна
на МЗ. Предвид което настоящият съдебен състав намира, че презумптивната
доказателствена сила на нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД е разрушена, което като
краен правен резултат мотивира извод за неоснователност на претенциите на
ищеца.
По същите съображения исковете и срещу евентуалния ответник се явяват
неоснователни, доколкото релевантните факти на нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД
подлежат на установяване и в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД и е безпредметно да
бъдат преповтаряни.
При този изход на спора на ответника З. „А.Б.” се следват разноски в размер
на 2810 лв., адвокатско възнаграждение, депозит за ВЛ и ДТ за СУ, на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК, а на ответника „Р.Б.” ЕООД се следва сумата от 200 лв. –
депозит за ВЛ.
Въз основа на изложените съображения,
Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на Е.Г.У., ЕГН ********** и Н. Н. Ф.,
ЕГН **********/конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на
починалия в хода на съдебното производство Н.К.Д./, с адрес: *** срещу З. „А.Б.”,
ЕИК ********, с адрес: *** с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ – отм. за
заплащане на сумата от 30 000
щатски долара – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 15 120, 35
лева– обезщетение за имуществени вреди, както и искът с правно основание чл. 86
от ЗЗД за сумата от 1 000 щатски долара – лихва в периода 02.07.2008 г. –
04.11.2009 г. върху главниците, разпределена, както следва 666, 70 долара върху
главницата за неимуществени вреди и 333, 30 долара върху главницата за
имуществени вреди като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове на Е.Г.У., ЕГН ********** и Н. Н. Ф.,
ЕГН **********/конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото на
починалия в хода на съдебното производство Н.К.Д./, с адрес: *** срещу „Р.Б.”ЕООД,
ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. Н.В. с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл. 45 ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 щатски долара – обезщетение за неимуществени вреди,
сумата от 15 120, 35 лева– обезщетение за имуществени вреди, както и искът
с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 1 000 щатски долара – лихва
в периода 02.07.2008 г. – 04.11.2009 г. върху главниците, разпределена както
следва 666, 70 долара върху главницата за неимуществени вреди и 333, 30 долара
върху главницата за имуществени вреди като неоснователни.
ОСЪЖДА Е.Г.У., ЕГН ********** и Н. Н. Ф., ЕГН **********/конституирани на
основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното
производство Н.К.Д./, с адрес: *** да заплатят на З. „А.Б.”, ЕИК ********, с
адрес: *** на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата от 2810 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Е.Г.У., ЕГН ********** и Н. Н. Ф., ЕГН **********/конституирани на
основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното
производство Н.К.Д./, с адрес: *** да заплатят на „Р.Б.”ЕООД, ЕИК ********, със
съдебен адрес:*** – адв. Н.В. на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата от 200
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: