Р Е Ш Е Н И Е

			03.07.2020
					Дупница

 

Номер                                    Година                                 Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                             състав

	19.06.		2020

 

на                                                                                  Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Румяна Агонцева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		368		2020

 

                              дело №                          по описа за                           г.

 

Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат М.З., адрес на упражняване на дейността: град Дупница, ул. „Бенковска" № 2, е предявила срещу Р.Й.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.88, ал.1 вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Искането е за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7070 лв., представляваща дадени му от ищеца на 03.12.2018 г. и 08.01.2019 г. парични суми при отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се и направените разноски.

Ищцата твърди, че от няколко години тя и съпругът й избирали автомобили от Италия и поръчвали на ответника да им ги достави, като той действал чрез сина си, намиращ се в Италия. След избора на автомобил ответникът се свързвал със сина си и ищцата превеждала уговорената сума по сметката на ответника. На 03.12.2018 г. сключила устен договор с ответника за доставянето чрез неговия син на избран от нея автомобил, като заплатила сумата 3100 лв. На 08.01.2019 г. двамата отново устно уговорили доставка на друг автомобил срещу заплатена от ищцата сума в размер на 3 970 лв. Въпреки многократните разговори автомобилите не били доставени, поради което ищецът заявил на ответника, че иска връщане на заплатените суми; ответникът не ги върнал. 

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска. Ответникът твърди, че не е сключвал договори за доставка на автомобили с ищцата; с доставка на автомобили се занимава синът му, като ползва банковата сметка на ответника, по която купувачите превеждат пари за доставяне на автомобили. Потвърждава, че ищцата е превела описаните суми по неговата банкова сметка, ***; счита, че претенциите на ищцата следва да бъдат отправени към сина му.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е прието за безспорно превеждането от ищцата по банковата сметка на ответника на сумата 3100 лв. на 03.12.2018 г. и на сумата 3 970 лв. на 08.01.2019 г.; за преводите са представени и съответните банкови нареждания, с основание съответно „покупка на автомобил” и „покупка на Опел Хюндай“.

Свидетелят   сочи, че работи като автомонтьор и помага на съпруга на ищцата при избора на автомобили. Заявява, че е присъствал при разговори на ищцата и съпруга й с ответника в края на 2018 г. и началото на 2019 г., при които те избрали автомобили от Италия, а ответникът се свързал със сина си, който следвало да организира доставянето им. Автомобилите не били доставени и това довело до влошаване на отношенията между страните, като ищцата многократно искала да й бъдат доставени колите или да й бъдат върнати парите.

Свидетелят   твърди, че дълго време се е занимавал с търговия с коли и е купувал автомобили от  – синът на ответника, като изпращал парите по пътуващи за Италия. На свидетеля е известно, че  ползва банкова сметка ***и сметка; те обаче контактуват с , а не с баща му, който е възрастен човек.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание. При иска по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е получил претендираната сума, като основанието за получаване е отпаднало.

По делото е безспорно, че ответникът е получил посредством преводи по банковата му сметка сумата 3100 лв. на 03.12.2018 г. и сумата 3 970 лв. на 08.01.2019 г. От записаното основание в преводните нареждания и от показанията на свидетеля   се установява, че между ответника и ищцата е била постигната договореност срещу заплатените суми синът на ответника да организира доставка на два конкретни автомобила от Италия. От показанията на свидетеля   също се установява, че в дейността си синът на ответника ползва банкова сметка ***, като свидетелят не е очевидец на разговорите между ответника и ищцата. Поради това съдът не кредитира заявеното от  , че купувачите на автомобили не ползват съдействието на ответника, а договарят директно със сина му.

По делото е безспорно, че процесните автомобили не са доставени на ищцата. Поради това разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответника по иска и обедняването на ищеца, при неосъществено правно основание за това. С превода на сумите по банковата сметка на ответника ищцата е изпълнила своето задължение, а ответникът е установил фактическа власт върху престираното имуществено благо; последвалото разпореждане с това благо от овластено от ответника друго лице е ирелевантно за наличието на обогатяване на ответника.

Съдът счита за неоснователно възражението, че претенциите на ищцата следва да бъдат отправени към сина на ответника. Настоящото производство не е образувано по иск за обезщетение за неизпълнение на сключения договор, а по иск за връщане на даденото на ответника поради отпаднало правно основание и той е надлежната пасивно легитимирана страна по предявения срещу него иск.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен за сумата 7070 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 782, 80 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :          

 

ОСЪЖДА Р.Й.Т., ЕГН **********, да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********, сумата 7070 лв., представляваща дадени му от ищцата на 03.12.2018 г. и 08.01.2019 г. парични суми при отпаднало правно основание, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 17.02.2020 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА Р.Й.Т., ЕГН **********, да заплати на Е.В.Д., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 782, 80 лв.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                    

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: