РЕШЕНИЕ
№ 956
Хасково, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА канд № 20237260701336 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от М. Р. Х. от
гр. Хасково, [улица], действащ чрез пълномощник, против Решение № 271 от
28.10.2023г., постановено по а.н.д. №375/2023г. на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, поради нарушение както на процесуалния, така и на
материалния закон, и е необосновано – касационни основания за отмяна по чл.348,
ал.1, т.1 и 2 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН. Сочи се, че била неправилна
преценката на районния съд, че не било налице съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяната на НП. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
било посочено, че автомобилът се намирал на паркинг на [улица], северно от
Стадион „Хасково“. Тези данни се потвърждавали и от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Твърди се, че нормата на чл.104б т.2 от ЗДвП
предвиждала деецът да е използвал път, отворен за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а именно за превоз на
хора и товари. Така посочената правна квалификация не съответствала на
фактическите основания, посочени в АУАН и НП. На следващо място се твърди, че
бил неправилен изводът на съда за безспорно установена фактическа обстановка,
потвърждаваща се от свидетелските показания на всички разпитани свидетели в
хода на съдебното следствие. В конкретния случай действително било дадено
описание на конкретното поведение на нарушителя, но същевременно липсвали
каквито и да е доказателства в подкрепа на изложеното от проверяващия и наказващ
орган. В този смисъл недоказано оставало твърдението, че жалбоподателят нарочно
е извел от контрол управлявания автомобил, с цел „дрифт“, като по този начин
създал опасност за намиращите се на паркинга автомобили и граждани. Това
правело административно-наказателното обвинение необосновано, което от своя
страна накърнявало правото на защита на санкционираното лице, изразяващо се в
това да разбере в пълнота фактите, свързани с повдигнатото му обвинение и
доказателствата, които го подкрепят. На следващо място, обжалваното решение
било немотивирано и необосновано, именно поради неустановената в пълнота
фактическа обстановка. По подробно изложените в касационната жалба съображения
се моли за отмяна на решението на районния съд. Претендира се присъждане на направените
разноски по делото.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата .
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е депозирана в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на
оспорване, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
е неоснователна.
С атакуваното решение Районен съд – Хасково е
потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление № 20-1253-001695 от
14.12.2020г. на Началник сектор към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“
Хасково, с което за извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП)и на основание чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП, на М. Р. Х. е било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
3 000 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
12 месеца“.
За да потвърди наказателното постановление,
районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание. По същество съдът е счел,
че се доказва безспорно по делото, че жалбоподателят на процесната дата и място
е извършил описаното в наказателното постановление нарушение. Правилно според
съда административно-наказващият орган приложил и съответната на нарушението
санкционна разпоредба на чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП. Съдът е посочил, че тази
санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания, каквито са и
наложени на жалбоподателя. В решението съдът е изложил и съображения, че с
оглед конкретиката на настоящия казус, не може да се приеме наличието на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира атакуваното решение
за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като
относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателства и
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Касационният състав изцяло споделя извода на
районния съд в насока липса допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административно-наказателното производство. Както АУАН, така и НП съдържат
императивно изискуемите реквизити, предвидени в чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, вкл. надлежно описание на нарушението, съдържащо всички елементи от
състава му, посочен в чл.104б, т.2 от ЗДвП. Обосновано районният съд е приел,
че е описана фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, а също и точният механизъм на извършване на твърдените
преднамерени извеждания от контрол на автомобила от лицето. В двата акта ясно е
посочено, че водачът на МПС не е използвал пътя, отворен за обществено ползване
в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като е
описана техника на шофиране, която съобразно сформираната практика представлява
т.нар. „дрифт“ и която безспорно е в несъответствие с обичайното предназначение
на пътищата за обществено ползване.
Обоснован е и изводът на районният съд за
доказаност на вмененото на касатора нарушение.
Съгласно чл. 104б, т.2 от Закона за движение по
пътищата, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установява, че на визираната в АУАН дата и час
касаторът е имал качеството на „водач“ на м.п.с., като е управлявал л.а. марка
“БМВ“ 3, с рег. №[рег. номер], собственост на Р. М. Х.. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства, които правилно са обсъдени от районния съд, се
установява, че нарушението е осъществено именно на конкретното посочено в АУАН
и НП място. От същите става ясно, че т.нар. „дрифт“ е извършен на мястото,
обособено да се ползва като паркинг, на [улица], северно от стадион Хасково.
Именно посоченото място е описано в АУАН и НП като място за осъществяване на
нарушението. Последното, макар и недотам прецизно посочено, е обозначено по
начин, установяващ без съмнение къде е извършено нарушението, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно е
санкционирано, нито да се наруши по някакъв начин правото му на защита. Не се
споделят възраженията на касатора в насока, че мястото на нарушението не
представлява път, отворен за обществено ползване. Възражения в тази насока са
били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и обосновано е
приел, че са неоснователни, като изложените в тази насока мотиви в решението са
подробни, обосновани са и настоящата инстанция не намира за необходимо да
преповтаря същите, а на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях. В случая
движението с автомобила е осъществявано по места, предназначени и обичайно използвани
за движение на пътници и автомобили, условията за ползване на които са еднакви
за участниците в движението.
От приобщените писмени доказателства и от
показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява констатираната от
районния съд фактическа обстановка, а именно, че на посочените в АУАН и НП дата
и час М. Р. Х., при коментираното управление на автомобила си, е подавал рязко
газ, съответно чрез въртене на гумите е започнал да завърта колата си в кръг.
Безспорно, осъществявайки тези действия, касационният жалбоподател не е ползвал
процесния път за обществено ползване по предназначение, а за осъществяване на
т.нар.„дрифт“.
Авторството на деянието е установено несъмнено
по делото.
За това виновно ли е извършено едно деяние,
представляващо административно нарушение, следва да се съди от установените
обективни действия на дееца. От така установеното и описано по-горе поведение
на касатора настоящият състав достига до извода, че поведението му в случая е
осъществено при условия на пряк умисъл.
От гореизложеното касационната инстанция достига
до извода, че районният съд правилно е приложил материалния закон, приемайки за
установени по несъмнен начин всички елементи от обективната и субективната
страна на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №271/28.10.2023г.
постановено по а.н.д.№375/2023г. на Районен съд - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
|
|
Членове: |