РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Ямбол, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330100720 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от Д. И. С. от с.П., обл.Я., допълнително
уточнена, против Д. К. К. от гр.Я., в която се твърди, че между страните е
сключен на 10.05.2021 г. предварителен договор за продажба на недвижим
имот-апартамент в гр.Я.- срещу заплащане на цена от 73000 лв., включваща и
стойността на цялото обзавеждане. Уговорката за продажбата на последното е
постигната устно. След сключване на окончателния договор за продажба на
имота на 14.07.2021 г. ищцата-купувач е заплатила на ответника по банков
път сумата от 6000 лв. за обзавеждането. Предварително е била заплатила
капаро от 7000 лв., а остатъкът от цената на имота е преведен по банков път
съгласно уговорката в нотариалния акт за плащане посредством банков
кредит. Впоследствие при предаване на владението на апартамента се е
установило, че в имота липсват повечето от движимите вещи: 1.вградена
фурна- с цена 300лв., 2.аспиратор- 50 лв., 3. микровълнова печка- 70 лв.,
4.столове за висока стъклена маса във всекидневна- 4бр.- 80 лв. общо, 5.малка
стъклена маса с две табуретки- 50 лв., 6.плазмени телевизори – 3 бр.- общо
900лв., 7.спалня със скрин и гардероб- 500 лв., 8.климатици- 2бр.- общо
600лв., 9.хладилник с фризер- 250 лв., 10.комплект обзавеждане антре- 100
лв., 11. гардероб и стъклена стойка за телевизор- 100 лв., общо на стойност
1
3000 лв.. Същите са изнесени от ответника и отчуждени. Предвид това е
налице невъзможност за изпълнение на договора за продажба досежно тези
вещи, т.е. плащането на цената им е в хипотеза на неосъществено основание и
същата подлежи на връщане. Освен това ищцата е развалила договора в
неизпълнената му част, подавайки молбата с подобно изявление до съда.
Ответникът дължи връщане на полученото, евентуално и при отпаднало
основание. Ищцата го е поканила да върне доброволно закупените от нея
вещи или да възстанови тяхната стойност. Тъй като е налице забава на
ответника за връщане на сумата от 3000 лв., се претендира лихва върху нея в
размер на 500 лв. от деня на предаването й -14.07.2021 г. до подаване на
исковата молба на 17.03.2022 г. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца посочените суми, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковете до окончателното издължаване. Претендират се и
направените по делото разноски.
В с.з. исковете се поддържат.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че не е отразено в договорите закупуване на движимите вещи, а
платените от ищцата суми се отнасят до цената на имота. Същата според
нотариалния акт е 60 000 лв., като не са отразени предварително заплатените
суми от 7000 лв. и 6000 лв., допълващи уговорената в предварителния
договор цена от 73000 лв. на имота. Записването на по-ниска цена е било в
полза на купувача за определяне на по-ниски такси и разноски. В самия
нотариален акт е уговорено задължение на продавача да предаде имота във
вида и състоянието при първоначалния оглед заедно с всички трайно
прикрепени елементи и подобрения, но не е посочено обзавеждане и движими
вещи. Записаното във вносната бележка, че сумата от 6000 лв. е стойност на
обзавеждане и оборудване, е неясно, тъй като не е разграничена стойността на
двете поотделно. Не е ясен и смисълът на тези изрази. Описаните в исковата
молба вещи не представляват оборудване и трайно прикрепени елементи.
Според ответника не е доказано, какви вещи е имало в имота при огледа му,
преди и след продажбата му, както и че ответникът е изнесъл вещите.
Оспорено е и уведомяването му за твърдяното неизпълнение и отправянето на
покана за връщането на вещите или тяхната равностойност.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
2
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно сключването на Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.05.2021 г., който е и представен,
относно собствения на ответника, описан подробно в исковата молба,
апартамент №*** в гр.Я., ж.к.***, състоящ се от три стаи, със застроена площ
от 71,60 кв.м., продаден за цена от 73000 лв., от която купувачът е заплатил
при подписване на договора сумата от 7000 лв., а остатъкът е следвало да
бъде заплатен при сключване на окончателния договор. Във вносната бележка
от 10.05.2021 г. на „ОББ“ АД за сумата от 7000 лв. е посочено основание за
внасяне –„капаро за апартамент“.
Не е спорно, че апартаментът е бил обявен в интернет за цена от 70 000
лв. без обзавеждането, съгласно представената разпечатка на обявата,
потвърдена и от ответника по реда на чл. 176 от ГПК.
Не е спорно сключването на окончателния договор с представения
нотариален акт №*** том ***, рег.№*** дело № *** г. на нот. Д. Л., в който е
посочена цена на имота от 60 000 лв., която ще бъде заплатена чрез кредит от
„Униредит Булбанк“ АД на два транша- първи за рефинансиране на отпуснат
на продавача ипотечен кредит в „ОББ“ АД и втори –по сметка на Д.К..
Продавачът се е задължил да предаде имота във вида и състоянието при
първоначалния оглед, заедно с всички трайно прикрепени елементи и
подобрения.
Безспорно е заплащането на 6000 лв. от ищеца за „покупка на
обзавеждане и оборудване“ съгласно вносната бележка на „Униредит
Булбанк“ АД от 14.07.2021 г., както и превеждането от същата банка на
цената на имота по нотариален акт.
Ответникът по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че се води собственик на
имота само по документи. Сделката е „правена“ с Г.М., от когото изхожда
обявата, и с когото е преговаряла ищцата. Ответникът е присъствал само на
продажбата на имота и е подписал нотариалния акт. Получил е парите по
сделката и ги е дал на Г.М., защото той му е прехвърлил имота като гаранция
за връщане на дадения от ответника заем от 20 000 лв.. Разбрали са се, когато
последният вземе парите от апартамента, да удържи заетата сума и остатъка
да върне на заемателя, чийто е имотът. Нотариалният акт, с който
първоначално Г.М. го е продал на ответника, е същият – с № *** г., който
3
представя адв.С. при отговора на въпросите по реда на чл. 176 от ГПК. Д.К.
никога не е виждал имота, не е влизал в него. Освен при *** след
прехвърлянето втори път се е качил с ищцата „***“.
Свидетелят Г.К. –*** на Г.М. и на Д. К.- е научил от тях, че първият е
прехвърлил формално на втория апартамента си в к-с *** за уреждане на
финансови взаимоотношения и впоследствие са го продали. Въпреки че
двамата са го продавали, реално апартаментът е бил на Г. М.- наследствен.
Свидетелят е влизал вътре преди доста години –около 10, когато ***Г. е
живеел заедно с бившата си съпруга. Апартаментът включва хол с кухня, една
спалня и детска стая. Обзавеждането е закупено, когато им се е родила
дъщерята (преди около 10 години). Съпрузите са се развели миналата година,
но доста преди това са били разделени. Д. К. и приятелят му са взели решение
да продадат жилището, за да си уредят сметките помежду си и Г. М. да
замине за чужбина, където работи понастоящем.
Св. И. Я. –съжителстващ на семейни начала с *** и *** на ответника- дава
показания, че е участвал в огледа на апартамента в к-с ***, където ответникът
не е присъствал. Огледът е осигурил някакъв негов приятел, оставил
впечатление у свидетеля, че той продава апартамента. Впоследствие св. Я. е
разбрал, че Д. К. е продавачът. Цената е била обявена в интернет в размер на
70 000 лв. Впоследствие е била намалена на 67 000 лв. Апартаментът при
огледа е бил напълно обзаведен. Ищцата е преговаряла за закупуване на
обзавеждането за 6 000 лв. след огледа, на които преговори свидетелят не е
присъствал. Бил е само в банката, където тя е теглила парите. Д. С. е
направила снимки на вещите по време на огледа. На обявата в интернет са
били показани същите вещи, чиито снимки са приложени по делото, които
действително са се намирали в апартамента: портманто с шкафчета в
коридора, микровълнова печка, абсорбатор, телевизор в хола- към 50- инчов и
още два плазмени телевизора, по-малки -във всяка стая, чиито марки
свидетелят не е узнал. Телевизорът в хола е бил поставен на стъклена стойка.
Там е имало още холова гарнитура с диван, фотьойли и табуретки и две
стъклени маси –малка и голяма с 4 стола. Имало е и хладилник с фризер,
вградена фурна с котлони, абсорбатор. В спалнята е имало: легло спалня,
гардероб и скрин, върху който е бил поставен телевизор. В детската стая са се
намирали едно дървено легло, гардеробчета и малък телевизор. Холът е
4
включвал кухня с трапезария. В жилището са били монтирани два климатика
- в детската и в спалнята. Свидетелят не е забелязал, каква марка имат. Д. е
съгласувала с майка си решението да купи вещите, на която е пратила
снимките от огледа. Ключовете за жилището са й били предадени в деня на
продажбата при ***. Ответникът е бил там с неговия ***. Свидетелят е
присъствал след това на влизането на купувача в жилището си. В апартамента
обаче са намерили само част от вещите: дивана с двата фотьойла, без
табуретките. Голямата стъклена маса е била там, без столовете. В спалнята е
липсвало цялото обзавеждане. В детската стая е останало само дървеното
легло. Свидетелят е звънял по телефона на ответника в този ден и следващия,
но той не е отговорил. Д. С. е звъняла на ***я му, който също не е приел
разговора. Последното потвърждава и свидетелката М. М. – *** на ищцата,
която не е присъствала на огледа преди продажбата. Сочи, че *** е
преговаряла с *** на ответника за цена от 67 000 лв. за необзаведен
апартамент, а за 73 000 –за обзаведен, при обява за 70 000 лв. за необзаведен.
Д. С. й се е обадила по телефона, изпратила й е клипчета, снимки на
обзавеждането и й е съобщила цената с обзавеждането от 73 000 лв. Двете са
разговаряли помежду си, апартаментът да се закупи с обзавеждането-с
мебелите и оборудването. На снимките свидетелката е видяла холова
гарнитура с фотьойли и табуретки, стъклена голяма маса и малка стъклена
маса, големи столове, чийто брой не помни точно- дали е около 10. Видяла е
вградена готварска печка, аспиратор, микровълнова печка, хладилник-
фризер, климатици 2 бр., 3 бр. плазмени телевизора- единият -в хола - 50
инча; в спалнята - легло спалня със скрин и гардероб; в детската стая-
гардероб с детско легло и в антрето – портманто. Телевизорът в хола е бил
поставен на стъклена стойка. Платежното нареждане за 6 000 лв. е било за
мебели и оборудване. Д. и неговият *** са отишли заедно с ищцата до
банката, за да преведе сумата. В деня на продажбата са й предадени
ключовете и веднага след това е отишла заедно със свидетелите до
апартамента. Повечето от вещите са липсвали: готварската вградена печка,
аспираторът, микровълновата печка, хладилник – фризерът, малката
стъклената маса, 4 големи стола, климатиците, трите телевизора, леглото
спалня, скринът, гардеробът в спалнята, гардеробът в детската стая,
портмантото в коридора и стойката за телевизора.
Вещото лице стоковед дава заключение, че средната пазарна стойност на
5
липсващите вещи към датата на продажбата им е 3912 лв. Това е цената, за
която могат да бъдат продадени вещи втора употреба от същия вид, от среден
клас, доколкото не са видими на снимките марките и моделите на уредите.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55 ал.1
пр.2 от ЗЗД, евентуален иск по чл.55 ал.1 пр.3 вр. чл. 88 ал.1, и кумулативен
по чл. 86 от ЗЗД. Съгласно чл.55 ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне.
По делото е спорно сключването на договор за продажба на
обзавеждането на жилището. Законът не урежда форма за действителност на
договора за продажба на движими вещи от този тип. Неговото сключване
може да бъде доказвано с всички допустими доказателствени средства, вкл.
косвени доказателства при липсата на преки.
В случая е безспорно, че апартаментът е обявен за продажба на цена от
70 000 лв. без обзавеждането. Съдът споделя доводите на ищцовата страна, че
обичайно в практиката не се сключват договори за по-висока цена от
обявената, а при договарянето обикновено се правят отстъпки от продавача.
Житейски нелогично е да се продаде апартамент за цена, по-висока от
обявената, ако в нея не са включени движимите вещи. В същата насока са
гласните доказателства – че при преговорите ищцата е съобщила за направена
отстъпка от цената без обзавеждането- 67 000 лв.
Съгласно предварителния договор купувачът заплаща капаро към
момента на сключването му от 7000 лв. В платежния документ действително
сумата е отбелязана като капаро. В самия нотариален акт за цена на имота е
посочена сумата от 60 000 лв., платима чрез банков кредит, която безспорно е
преведена от банката по този начин. Внасянето на 6000 лв. е станало отделно,
с изрично отбелязване за „покупка на обзавеждане и оборудване“. Това
недвусмислено показва, че волята на купувача е да закупи и заплати
движимите вещи в жилището. Свидетелите на ищцата също сочат, че след
изповядването на сделката тя е отишла заедно с ответника и приятеля му до
банката и тогава е превела сумата от 6000 лв. Присъствието на лицата е
индиция, че волята им е била също в тази насока –да приемат плащането от
ищцата на тези 6000 лв., вкл. на основанието, на което го е извършила.
6
Самият ответник заявява, че е придружил ищцата след нотариалната сделка
„***“. Неговата незаинтересованост от сделката обяснява с факта, че
формално е бил собственик на апартамента, тъй като му е продаден
„временно“- до връщане на заема. Интересът му се е заключавал да получи 20
000 лв., а останалите пари е предал на реалния собственик –Г.М., както сочи и
св.К.- научил за това от същите лица. Същевременно ответникът по никакъв
начин не коментира рефинансирането на негов ипотечен кредит (в по-висок
размер) в „ОББ“ АД с част от продажната цена.
Ответната защитна теза е, че в нотариалния акт е записано само
задължение на продавача да предаде имота във вида и състоянието при
първоначалния оглед, заедно с всички трайно прикрепени елементи и
подобрения, но не е отбелязано обзавеждането, т.е. не е договорена
продажбата му. Това записване от една страна може да се приеме като
индиция за продажба и на други елементи на вещта- трайно прикрепени към
нея и подобрения, т.е. за наличие на воля за разширяване на предмета на
продажбата. Волята на страните относно „подобренията“ подлежи на
тълкуване. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да
се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва
да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла,
който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. В случая освен употребата на „подобрения“
е посочено и предаване на имота „във вида и състоянието при първоначалния
оглед“. Безспорно е, а и свидетелите сочат, че при първия оглед имотът е бил
напълно обзаведен. Освен това продавачът е оставил част от мебелите, което
потвърждава наличието на основание за предаването им на купувача.
От друга страна, уговарянето на цена от 60 000 лв. в нотариалния акт,
независимо дали е целено заплащане на по-ниски разноски по прехвърлянето,
означава, че заплатената сума от 6000 лв. не влиза в окончателно
договорената цена и не е била дължима. Т.е. заплатена е с оглед
неосъществено основание – сключването на договор за продажба на
обзавеждане, до сключването на какъвто не се е стигнало. Поради това
подлежи на връщане по реда на чл. 55 от ЗЗД (когато не се е стигнало до
сключването на договор за продажба, а плащането е извършено само при
предварителни преговори между страните, според Решение № 150 от
01.12.2015 г. по т. д. № 2302/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е налице
7
„неосъществено основание“).
Според Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при втория
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - неосъщественото основание
-престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което
обаче не е могло да бъде осъществено; при двустранните договори, ако
задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за
изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и
т.н.
Ищцата твърди такава невъзможност за изпълнение на задължението за
предаване на вещите, тъй като са изнесени от имота и с тях е извършено
разпореждане, при което не са налични в патримониума на ответника.
По делото се установи, че обзавеждането на апартамента, визуализирано в
обявата по интернет, е било налично при първия оглед, извършен в
присъствието на св. Я. –съжителстващ на семейни начала с *** на ищцата и
*** на бащата на ответника. Описанието на вида на стаите от св. на ищцата
съвпада с това на св.К.- на ответника. Предвид наличието на връзка на св.Я. и
с двете страни по делото, изразеното от него неудовлетворение от участието в
спора между тях, може да се приеме, че свидетелят предоставя обективни
показания и не е налице заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК.
Освен това е налице съответствие, както се посочи на гласните доказателства,
както помежду им, така и с обявата, дадена от ищцовата страна в интернет.
Поради това наличието на изброените от ищцата вещи в жилището при
първия оглед е установено, съответно липсата им при предаване на
владението след продажбата. Самият ответник не е и твърдял и доказал
наличието им към този момент в апартамента. Доколкото същият признава,
че с имота се е разпореждал ***ят му Г., единствено който е осъществявал
достъп до него (както твърди и св.К.), то изнасянето на обзавеждането от него
е довело до невъзможност за изпълнение на задължението на продавача К. в
смисъла, изложен в цитираното ППВС.
С оглед на това е налице фактическият състав на чл. 55 от ЗЗД и искът за
сумата от 3000 лв. е основателен. Вещото лице е оценило липсващите вещи
по-високо, поради което искът следва да бъде уважен в претендирания
размер. Възражението на ответника, че оценката от експерта е неточна, не
следва да се сподели, доколкото е направена по средни пазарни цени за вещи
8
втора употреба от среден клас. Вещото лице е работило по представените
доказателства, отговорите са заявени с категоричност и са изложени
аргументите, въз основа на които са направени, поради което заключението
следва да се кредитира. Самият ответник не е посочил марка, модел и
др.характеристики на движимите вещи, въз основа на което да претендира, че
заключението е следвало да бъде друго. Купувачът е заплатил цена от 6000
лв. и правото му да иска връщане на спорната част от сумата е възникнало.
Не е налице условието за произнасяне по евентуалното искане- за
връщане на сумата на отпаднало основание.
Що се отнася до иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 500
лв. от деня на предаването на сумата -14.07.2021 г. до подаване на исковата
молба на 17.03.2022 г., съдът приема следното:
По въпроса за момента на забавата в хипотезата на чл. 55 ал.1 пр.1 от ЗЗД
е постановено ТР №5/2017 от 21.11.2019 г. на ОСГТК, в което е прието, че
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание е
безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в
резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо
страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма
определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът
свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на
кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Началото на
изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по
безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да
изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно
за късното изпълнение. Тези мотиви са обосновали извода, че в хипотезата на
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от
поканата да изпълни. Приложими са и към настоящия случай, при който
също се касае за правоотношение от неоснователно обогатяване -с
извъндоговорен характер, безсрочно задължение за връщане на даденото и
необходимост длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не се установи твърдението на ищцата, че е
отправила покана до длъжника, въпреки указаната й доказателствена тежест,
което обстоятелство ответникът оспорва. Свидетелите й сочат, че не са могли
9
да се свържат с лицето по телефона в същия и следващия сделката ден. Тъй
като единствена покана е исковата молба, следва обезщетението за забава да
се присъди от момента на подаването й. Искът за предхождащия период
следва да се отхвърли.
При този изход от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските
е основателно и следва да се уважи съразмерно на уважената част от
исковете, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. Ищцата е заплатила ДТ само за
уважения иск, която следва да й се присъди изцяло. Остава дължима от нея
ДТ за акцесорния иск в размер на 20 лв., която следва да заплати по реда на
чл.77 от ГПК.
Претенцията на ответника за разноски е частично основателна съгл. чл. 78
ал.3 от ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. К. К. ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** да заплати на
Д. И. С. от с.П., обл.Я., ул.***, ЕГН **********, сумата от 3000 лв.,
като получена на неосъществено основание - за продажба на движими вещи,
находящи се в апартамент №*** в гр.Я., ж.к.***, ведно със законната лихва
върху сумата от 17.03.2022 г. до окончателното плащане, както и направените
по делото разноски в размер на 827,14 лв., а искът за мораторна лихва в
размер на 500 лв. за периода от 14.07.2021 г. до 17.03.2022 г. като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. И. С. от с.П., обл.Я., ул.***, ЕГН ********** да
заплати на Д. К. К. ЕГН ********** от гр.Я., ул.*** направените
по делото разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА Д. И. С. от с.П., обл.Я., ул.***, ЕГН ********** да
заплати държавна такса за иска по чл. 86 от ЗЗД в размер на 20 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред
ЯОС.
Съдия при Районен съд – Я.: _______________________
10