Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 260175 Година 2021, 11.06
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……..……….….……. граждански състав
…….…………………….
На единадесети юни ………............…….…..…… Година две
хиляди двадесет и първа
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ………………………………………
Съдебни заседатели:
……………………………………...
Секретар ……………………………………………….……………....……………………………
Прокурор …………………………………………….………………………………………………
като разгледа докладваното от …………...…. Радостина
Калиманова ...……..…………
търговско дело номер ………… 98 …… по описа за …… 2021 …..
година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Бабачев 59“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Несебър и адрес на управление ж. к. „Черно море
1“, бл. 95Б, представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев чрез процесуалния
му пълномощник, със съдебен адрес град Несебър, ул. „Иван Вазов“ №4 за
обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В
подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Молбата
е с правно основание в чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Бургаският
окръжен съд, като обсъди твърденията на молителя по делото и събраните до
настоящия момент доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
В
молбата, по повод на която е образувано настоящото производство търговското
дружество - молител твърди, че имало непогасено публично задължение, свързано с
търговската му дейност в размер на 9705 лева, представляващо наложена
имуществена санкция на основание чл. 83г, ал. 6, т. 1 от ЗАНН с влязло в сила
решение № 16 от 15.01.2021 година по а.н. дело № 1326 по описа за 2020 година
на Окръжен съд - Бургас. За събирането на задължението било образувано ИД №
*********/2021 на ТД на НАП - Бургас. През отчетната 2020 година, както и за
периода от 01.01.2021 до датата на подаване на молбата, дружеството не било
извършвало дейност по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР на Зсч. С оглед това, към
датата на депозиране на молбата то не разполагало с никакви активи, нито
дълготрайни, нито краткотрайни, за да изпълни посоченото от него изискуемо
публичноправно задължение, поради което и се намирало в състояние на
неплатежоспособност. Всичко това сочело на наличието на предпоставките на
правната норма за откриване спрямо него на производство по несъстоятелност.
Молбата
е депозирана от длъжника чрез неговия управител в съответствие с установеното в
чл. 625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира, че същата
изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно приложимата разпоредба
от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност. От
справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски
регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано
във водения от същата търговски регистър с вписване под № 20130419161251 от 19.04.2013 година, с капитал в
размер на 20 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност, без срок,
с едноличен собственик на капитала и управител Стоян Колев Бабачев. След
вписването и към настоящия момент промени в подлежащите на вписване за него
обстоятелства не са вписвани по партидата му.
Установява
се от финансовите отчети на дружеството-молител, обявени по партидата му в
търговския регистър, че същото не е разполагало с дълготрайни материални
активи. През всички отчетни периоди от създаването си до 2019 година включително,
същото е реализирало счетоводна печалба в минимални размери (4 хил. лева за
2019 година, 3 хил. лева за 2018 година, 3 хил. лева за 2017 година, 3 хил.
лева за 2016 година), като краткотрайните активи винаги са надвишавали
задълженията на дружеството, собственият капитал е бил положителна величина, т.
е. макар и с не голяма по обем дейност, същото е било с добри показатели за
ликвидност (над единица). За 2020 година дружеството е декларирало, че не е
извършвало дейност. От представения финансов отчет се установява, че
дружеството не е реализирало никакви приходи през периода, като същевременно е
генерирало разходи, които са стопили печалбата от предходната година и
дружеството е отчело счетоводна загуба от хиляда лева, която през 2021 година е
нараснала на 10 хиляди лева. Показателите за ликвидност на дружеството за 2020
и 2021 година са нулеви. При положение, че то не разполага с никакви активи и
на практика е спряло активната си търговска дейност, се налага извода, че то не
е действащо и е изцяло декапитализирано по смисъла на Закона за счетоводството.
Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му
дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца,
т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки
длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай
молителят сочи, че има парично публичноправно задължение към държавата, което
поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние
да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от
представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото
производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има
публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в
размер общо на 9705 лева.
Съдът
намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и
това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният
трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй
като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по
посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса
на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да
са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност,
защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние
на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното
е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от
съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и
несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията към своя кредитор.
От справка в търговския
регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало финансовите си
отчети до 2019 година включително, за която година е последният обявен отчет.
За 2020 година е подало декларация, че не е упражнявало стопанска дейност.
Дружеството е отчело счетоводна печалба за последно през 2019 година в размер
на 4 хиляди лева, като към този момент краткотрайните му активи са надвишавали
задълженията му. В края на 2020 година дружеството не разполага с каквито и да
е активи, като е отчетена и текуща
загуба, при реализирани приходи /нетни приходи от продажби/ за
предходната 2019 година в размер на 45 хиляди лева. Към датата на подаване на
молбата, видно от съставения нарочен баланс, активите на молителя са с нулеви
стойности, при задължения в размер на 10 хиляди лева. Според заявеното в
молбата, през настоящата 2021 годна дружеството не е осъществявало дейност. При
отчитане на така казаното съдът намира, че спирането на плащанията се дължи на
трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид
което са налице условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
Търговския закон по горните доводи.
Както бе посочено
по-горе, неплатежоспособността не е просто фактическо състояние, чисто
икономическа категория, а се касае за определено състояние на
длъжника-търговец. Към началната дата на неплатежоспособността на длъжника,
определена от съда, трябва да са налице общите материалноправни предпоставки -
качеството на търговец и състояние на неизпълнение на изискуемо парично
задължение по търговска сделка, публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или такова по частно държавно
вземане или такова за трудови възнаграждения. Освен това, не е необходимо
нейната начална дата да се покрива непременно с датата на извършване на
определени правни действия. В конкретния случай, при съобразяване на всички
приложени към молбата и събрани по делото доказателства се налага извода, че
към 01.02.2021 година - когато е влязло в сила
решението, с което на молителя е била наложена имуществена санкция, т. е. било
е налице изискуемо публичноправно вземане, дружеството не е било в състояние да
реализира достатъчно приходи и генерира доходи или иначе казано налице е била
при него недостатъчност на имуществото му за покриване на задълженията му. Към
този момент той е имал изискуеми и неплатени задължения към държавата, което
именно мотивира съда да приеме датата 01.02.2021 година за началната дата на
неплатежоспособността - моментът, към който дружеството не е могло да изпълнява
паричните си задължения. Съдът намира, че именно обсъдените по-горе
доказателства и в частност липсата на извършени плащания по изискуеми
краткосрочни задължения дават обективна представа за действителния момент, в
който същите са били спрени.
По горните доводи, както и след
преценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност на молителя е
възникнало към посочения по-горе момент, поради което и именно датата
01.02.2021 година следва да бъде обявена за начална дата на
неплатежоспособността.
С оглед на така изложеното по-горе,
по силата на презумпцията по чл. 608 от Търговския закон следва извода, че
едноличното дружество с ограничена отговорност е в състояние на
неплатежоспособност. При анализа на така посоченото следва единственият извод,
че финансовото състояние на длъжника е лошо или, с други думи, търговецът не е
в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност
публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност. В този смисъл
съдът намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на молителя.
При съобразяване на събраните по
делото доказателства, съдът намира, че следва да постанови решение по чл. 632,
ал. 1 от Търговския закон, с което да обяви неплатежоспособността, да определи началната и дата, да открие
производство по несъстоятелност, да допусне обезпечение чрез налагане на запор,
възбрана или други обезпечителни мерки, да постанови прекратяване дейността на
предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството.
Необходимо е да се отбележи и това, че съгласно
разпоредбата на чл. 607а от Търговския закон, производство по несъстоятелност
може да бъде открито при неплатежоспособност и при свръхзадълженост на
търговеца. Това са основанията, които могат да бъдат релевирани в молбата по
чл. 625 от Търговския закон и с които, с оглед диспозитивното начало на
процеса, съдът по несъстоятелността е обвързан. По делото, с оглед възприетата
в молбата формулировка, следва да се приеме, че молителят поддържа наличието на
неплатежоспособност като самостоятелно основание за откриване спрямо
него на производство по несъстоятелност, поради което съдът е разгледал именно
него. По горните доводи и съображения,
съдът намира, че към определената и посочена по-горе начална дата 01.02.2021
година той е бил неплатежоспособен, което именно го мотивира да открие
производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност като единствено
заявено основание. Наред с това е необходимо да се посочи и това, че изборът на реда, по който следва да бъде открито
производството по несъстоятелност - с последиците по чл. 630 или по чл. 632 от
Търговския закон - е предоставен на преценката на съда по несъстоятелността и е
обусловен от конкретните обстоятелства на случая, като не е свързан с посоченото
от молителя основание /така и в решение №174 от 05.12.2011 година по търговско
дело №567/2011 година по описа на ВКС на РБ, ІІ т.о/. На последно, не по
важност, място следва да се посочи, че съдът е преценявал наличието на
законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност в
редакцията на приложимите правни норми в сега действащата тяхна редакция /така
и в решение №216 от 19.04.2017 година по търг. дело №448/2016 година, ІІ
т.о./.
Както е посочил съдът в постановеното от него по делото определение по чл.
629б от Търговския закон, дружеството не разполага с никакви бързоликвидни
краткотрайни активи - парични средства, материали или продукция. Налице е в случая липса на парични средства, поради което
и не биха могли да се покрият разноските по производството по несъстоятелност.
Освен това, за извършване на всички последващи действия по издирване на
евентуалното имущество на молителя, възнаграждението на синдика и всички
останали разходи също се изискват налични парични средства, които да ги
покрият. В тази връзка съдът с посоченото определение под № 260435 от
15.04.2021 година е указал на известните кредитори и на депозиралото молбата
лице като лице по чл. 625 от Търговския закон в триседмичен срок да представят
банков документ за внасяне на сумата от 6000 лева по сметка на Бургаския
окръжен съд, определена от съда като необходима за първоначалните разноски. Със
същото определение съдът е уведомил всички тях за последиците при непредставяне
на такъв документ в указания по-горе срок. По делото такъв не е постъпил,
поради което именно обстоятелство и в съответствие с разпоредбата на чл. 632,
ал. 1 от Търговския закон дружеството - молител следва да бъде обявено за
неплатежоспособно, като освен това, то следва да бъде обявено и направо в
несъстоятелност и производството по делото да бъде спряно. Същото следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд и дължимата в размер
на 250 лева държавна такса, тъй като към момента на депозиране на молбата то не
е дължало такава, съобразно чл. 620, ал. 1 от Търговския закон.
В съответствие с чл. 624, ал. 1 от
Търговския закон препис от настоящото решение следва да бъде изпратено за
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 632, ал. 1 във връзка с чл. 607а от Търговския
закон, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Бабачев 59“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Несебър и адрес на управление ж. к. „Черно море
1“, бл. 95Б, представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев.
ОПРЕДЕЛЯ 01.02.2021
година за нейна начална дата.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност по отношение на „Бабачев 59“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Несебър и адрес на управление ж. к. „Черно море 1“, бл. 95Б,
представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев.
ДОПУСКА обезпечение чрез
налагане на запор върху движимите вещи и вземанията, съответно възбрана по
отношение на недвижимите имоти на „Бабачев 59“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище град Несебър и адрес на управление ж. к. „Черно море 1“, бл. 95Б,
представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
дейността на предприятието на „Бабачев 59“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
град Несебър и адрес на управление ж. к. „Черно море 1“, бл. 95Б,
представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев.
ОБЯВЯВА „Бабачев 59“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ж. к.
„Черно море 1“, бл. 95Б, представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев, в
несъстоятелност.
СПИРА производството по
настоящото търговско дело № 98/2021 година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бабачев 59“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Несебър и адрес на управление ж. к.
„Черно море 1“, бл. 95Б, представлявано от управителя Стоян Колев Бабачев да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от
250 /двеста и петдесет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса за
разглеждане на депозираната молба, както и 5 /пет лева/ лв. за служебното
издаване на изпълнителен лист.
ДА СЕ изпрати препис от настоящото съдебно решение на Агенция по
вписванията, Служба по регистрация за вписване в търговския регистър.
Настоящото решение подлежи на обжалване в седмодневен срок от вписването му
в търговския регистър с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: