РЕШЕНИЕ
№ 3464
гр. Варна, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20253110102702 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 128, т. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът В. В. Б. твърди, че работил в ответното дружество
„***********“ ЕАД като „оператор мониторинг център“. Заявява, че
трудовото правоотношение било прекратено, считано от 16.12.2024 г. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – при закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата. Поддържа, че брутното му трудово възнаграждение е в
размер на 1933.04 лева. Излага, че работодателят не му е изплатил дължимото
трудово възнаграждение за м. 12.2024 г., обезщетение за неползвания платен
годишен отпуск за 5 дни и обезщетение за оставането му без работа по чл. 222,
ал. 1 КТ.
Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му заплати
следните суми:
1) сумата от 1017.39 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за м.12.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 04.03.2025 г., до окончателното й
изплащане;
2) сумата от 1933.04 лева, представляваща обезщетение за оставане без
работа при уволнение поради закриване на част от предприятието или
съкращаване на щата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба – 04.03.2025 г., до окончателното й изплащане;
1
3) сумата от 460.25 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск 5 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на исковата молба – 04.03.2025 г., до окончателното й
изплащане.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Ищецът е представил писмени доказателства, установяващи наличието
на трудово правоотношение между страните, а именно – трудов договор от
15.12.2023 г. /л. 7-10/ и допълнително споразумение от 25.11.2024 г. /л. 11/.
Видно от тяхното съдържание, ищецът е заемал длъжността „оператор
мониторинг център“ във „***********“ ЕАД.
По силата на Заповед № ZPО***********/13.12.2024 г. /л. 12/ трудовият
договор с ищеца е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
16.12.2024 г. Със заповедта е разпоредено изплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за общо 5 дни.
Видно от приложеното на л. 15 от делото удостоверение, издадено от ТД
на НАП – Варна на 17.01.2025 г., както и от приложения на л. 14 от делото
заверен препис от трудовата книжка на ищеца, в срок от един месец след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е
полагал труд при друг работодател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводната
експертиза /л. 30-33/, което съдът кредитира като компетентно изготвено,
подробно и аргументирано, се установява, че за м.12.2024 г. в полза на ищеца е
начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 1017.39 лева. Вещото
лице е изчислило, че дължимият размер на обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ
възлиза на 1933.04 лева, а този на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ – на
460.25 лева. При извършената справка в счетоводството на ответника вещото
лице е установило, че дружеството е извършило две доброволни плащания в
полза на ищеца, както следва: на 20.08.2025 г. – сума в размер на 1982.11 лева,
на 15.07.2025 г. – сума в размер на 773.52 лева. Посочените плащания
съгласно заключението кореспондират с начислените суми по фишовете
съответно за м. декември 2024 г. /с обща сума за получаване в размер на
1982.11 лева, включваща заплата, обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, храна и нощен труд/ и м. януари 2025 г. /с
обща сума за получаване в размер на 773.52 лева, отговаряща на нетния
размер на остатъка от дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ/. Въз
основа на извършените изчисления и съпоставка с изплатените суми вещото
лице е достигнало до извод, че е налице неизплатен остатък от обезщетението
по чл. 222, ал. 1 КТ в брутен размер от 75.19 лева.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. В случая от коментираните по-горе писмени
доказателства по безспорен начин се установява наличието на трудово
правоотношение между страните през исковия период, както и че размерът на
дължимото от работодателя възнаграждение за същия възлиза на
претендираната сума от 1017.39 лева. Предвид извършеното в течение на
производството пълно погасяване на претендираната сума, което съдът взе
предвид съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ се
явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Същевременно,
доколкото плащането е извършено след образуване на производството,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху
вземането за периода от подаване на исковата молба /04.03.2025 г./ до момента
на плащането /20.08.2025 г./, която възлиза на 65.48 лева.
По иска с правно основание чл. 222, ал. 1 КТ:
Чл. 222, ал. 1 КТ урежда право на обезщетение в полза на работника,
чието трудово правоотношение е прекратено на визираните в нормата
основания, в т. ч. и тези по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Съгласно изр. второ от
цитираната разпоредба дължимото от работодателя обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът е останал
без работа, но за не повече от 1 месец. Предвид посоченото в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение основание безспорно в случая е
налице хипотеза, в която в полза на работника възниква правото на
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. При това по делото са представени
доказателства за оставането на ищеца без работа. Размерът на дължимото
обезщетение следва да бъде определен в съответствие с правилото на чл. 228,
ал. 1 КТ, като то се равнява на полученото от работника или служителя брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение, което съгласно извършените от вещото лице
изчисления възлиза на 1933.04 лева. Съгласно експертизата от същото е
останала неизплатена част в размер на 75.19 лева, до който размер искът
следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до претендирания размер
на вземането от 1933.04 лева искът следва да бъде отхвърлен поради
извършеното в хода на производството доброволно плащане. По изложените
по-горе съображения, касаещи иска по чл. 128, т. 2 КТ, и върху вземането за
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ следва в полза на ищеца да бъде присъдено
обезщетение за забава в размер на законната лихва при съобразяване на
извършените две доброволни плащания съответно на 15.07.2025 г. и
20.08.2025 г. За периода от датата на образуване на производството /04.03.2025
г./ до датата на първото доброволно плащане /15.07.2025 г./ ответникът дължи
заплащане на законната лихва върху пълния размер на обезщетението от
3
1933.04 лева, която възлиза на 98.07 лева. За периода от 15.07.2025 г. до
20.08.2025 г. обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи
върху незаплатения остатък от обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на
990.84 лева, като същото се равнява на 13.88 лева. Върху непогасената част от
вземането в размер на 75.19 лева в полза на ищеца следва да бъде присъдена
законната лихва, считано от 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на
вземането /доколкото дължимата до този момент законна лихва върху тази
сума се включва в посочените по-горе размери/.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се
присъжда обезщетение за оставане без работа, следва да се допусне
предварително изпълнение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Посочената правна норма предвижда в полза на работника или
служителя притезателното право да получи парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото
правоотношение. От приложената към исковата молба заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение става ясно, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал неизползван
платен годишен отпуск в размер на 5 дни. На тази база вещото лице е
изчислило, че работодателят дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер
на 460.25 лева. Този иск следва да бъде отхвърлен изцяло предвид пълното
погасяване на задължението в хода на настоящото производство, като в полза
на ищеца бъде присъдена дължимата законна лихва върху главницата за
периода от 04.03.2025 г. до 20.08.2025 г. в размер на 29.62 лева.
По разноските:
Тъй като причина за частичното отхвърляне на исковете е извършеното
в хода на процеса плащане, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 650 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати в полза на ВРС сумата от 377.32 лева, представляваща дължимата
държавна такса за производството в размер на 177.32 лева и 200 лева –
възнаграждение за вещо лице.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. В. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„***********“ № 2, вх. Е, ет. 3, ап. 27, срещу „***********“ ЕАД, ЕИК
4
***********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***********,
осъдителни искове, както следва: с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
сумата от 1017.39 лева /хиляда и седемнадесет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.12.2024
г.; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 460.25 лева
/четиристотин и шестдесет лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 5 дни.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. Б., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „***********“ № 2, вх. Е, ет. 3, ап. 27, следните
суми:
- сумата от 75.19 лева /седемдесет и пет лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа при
уволнение поради закриване на част от предприятието или съкращаване на
щата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.2025 г., до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 222, ал. 1 КТ за разликата над сумата от 75.19 лева
/седемдесет и пет лева и деветнадесет стотинки/ до предявения размер на
вземането от 1933.04 лева /хиляда деветстотин тридесет и три лева и четири
стотинки/;
- сумата от 65.48 лева /шестдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща законната лихва върху вземането за трудово
възнаграждение за м. 12.2024 г., начислено за периода от 04.03.2025 г. до
20.08.2025 г.;
- сумата от 111.95 лева /сто и единадесет лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляваща законната лихва върху вземането за обезщетение
за оставане без работа при уволнение поради закриване на част от
предприятието или съкращаване на щата, начислено за периода от 04.03.2025
г. до 20.08.2025 г.;
- сумата от 29.62 лева /двадесет и девет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща законната лихва върху вземането за обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, начислено за периода от 04.03.2025 г. до
20.08.2025 г.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъденото
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, на основание чл.
242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ***********, ДА ЗАПЛАТИ НА В. В. Б., ЕГН
**********, от гр. Варна, ул. „***********“ № 2, вх. Е, ет. 3, ап. 27, СУМАТА
ОТ 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща извършени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
5
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ***********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата 377.32
лева /триста седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/,
представляваща дължимата държавна такса и разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
УКАЗВА на ответника „***********“ ЕАД, ЕИК ***********, че може
да преведе сумите, присъдени в полза на ищеца В. В. Б., ЕГН **********, по
банкова сметка с IBAN *********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6