Определение по дело №260/2016 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                           

         №         /25.11.2016г. , гр.Провадия

 

   Провадийски районен съд, II състав, на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                        Районен съдия: Елена Стоилова 

 

докладва гражданско дело № 260 по описа на съда за 2016 година:

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от А.М.И. с ЕГН ********** с адрес *** срещу К. Еленков И. с ЕГН ********** с адрес *** с искане за прекратяване на сключеният между страните граждански брак на 07.07.2004г. в гр.Варна, след което прекратяване съпругата да носи предбрачното си фамилно име Кадирова.

В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Ищцата твърди, че с ответника били съпрузи по силата на сключен на 07.07.2004г., граждански брак, видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1064/07.07.2004г. съставен от Община Варна. Бракът бил сключен прибързано от съпрузите, те никога не заживели заедно като семейство. От бракът нямало родени деца. Ищцата не виждала съпругът си 12 години, не поддържала никакви отношения с него. По време на бракът със съпруга си ищцата страните не били придобивали никакво имущество. Бракът съществувал формално, поради което ищцата моли бракът й с ответникът да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без произнасяне по въпроса за вината. Моли след развода да носи предбрачното си фамилно име Кадирова.

В срока по чл. 131 ГПК от назначеният на ответника особен процесулен представител е постъпил отговор. В него процесулният представител заявява, че предявеният иск бил допустим и основателен. Бракът между страните бил сключен по тяхно взаимно съгласие и любов, но страните не успели да създадат семейство. От брака нямало родени деца, нямало придобито имущество. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, поради което процесулният представител на ответника моли той да бъде прекратен без произнасяне по въпроса за вината, не се противопоставя след прекратяването на брака съпругата да носи пребрачното си фамилно име.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права:

Сключен между страните граждански брак, твърдяно дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявени са искове с правно основание чл.49, ал.1 и чл.53, от СК за прекратяване на сключения между страните брак без произнасяне по въпроса за вината, за определяне на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, като същата възстанови предбрачното си име Кадирова

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, дълбокото и непоправимо разстройство на брака, предбрачното си фамилно име.

В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които се позова – бракът сключен между страните, дълбокото и непоправимото му разстройство.

На основание чл.146, ал.1, т.3 от ГПК съда приема за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са в брак.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съда указва на ищецът, че не сочи доказателства и не е поискал такива относно установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не са налице други факти, по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

   Представените от ищеца писмени доказателства касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати.

   Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, ПРС

                          

О П Р Е Д Е Л И :

 

   НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.01.2017 год. от 09.40 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените писмени доказателства.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

УКАЗВА на страните, че следва да се явят лично в първото съдебно заседание.

УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на прекратяване по реда на чл.321, ал.1 ГПК.

УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………………