РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 71/12.1.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIV
състав, в открито заседание на четиринадесети декември две хиляди двадесет и
втора година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Величка Георгиева
……………………..Светлана Методиева
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор К.Паскалев,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно
административно дело № 2923/2022г., взе предвид следното:
Производство по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.63в
от ЗАНН.
П.К.Б.,***, представляван от адв.В.В. обжалва Решение № 1876/03.10.2022г.,
постановено по АНД № 7796 по описа за 2021г. на Районен съд – Пловдив, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 21 – 1030 - 010245 от 01.11.2021г.
на Началник група към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна полиция, за наложени на
жалбоподателя : глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец за нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДв.П/, на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДв.П;
глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца, за нарушение по чл.174 ал.3 ЗДв.П, на
основание чл.174 ал.3 пр.1-во с.з.
Решението е обжалвано като неправилно
по следните съображения : ПРС е стигнал до неправилен извод за липса на
допуснато процесуално нарушение поради невръчване на екземпляр от акта на
жалбоподателя. Поддържа се, че касаторът е отказал да
подпише АУАН поради несъгласие с констатациите в него, но неправилно съдът
приема, че в акта е отбелязан отказ на жалбоподателят да получи екземпляр от
него. Твърди се, че такова отбелязване в акта няма, както и няма подпис на св. С.Т.
за отказ да се получи екземпляр от акта. Посочено е, че актът следва да бъде
предявен за подпис от нарушителя и след съставянето му да се връчи препис на
нарушителя отново срещу подпис, като това са две отделни самостоятелни
действия, респект. задължения на актосъставителя,
всяко от които пряко гарантира правото на защита на нарушителя. В случая
жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, но не му е връчен екземпляр от същия.
С арг. от чл.43 ал.5 ЗАНН и задължението на актосъставителя да връчи по надлежен ред екземпляр от акта
на нарушителя, независимо от неподписването му, е заявено, че връчването на
екземпляр от акта, макар и неподписан, е основна гаранция, охраняваща правото
на защита на нарушителя и предоставяща му възможност да разбере за какво е
ангажирана административно-наказателната му отговорност. Невръчването на
екземпляр от АУАН препятства и възможността за представяне на възражение в
срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. Счита се, че описаното нарушение на правото на защита
е съществена процесуално нарушение и е абсолютно основание за отмяна на НП. Поискана
е отмяна на решението с отмяна на НП.
Ответникът сектор Пътна полиция при ОД
МВР – Пловдив не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява
пред АС – Пловдив.
Окръжна прокуратура – Пловдив,
представлявана от Прокурор Паскалев поддържа неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна.
1. Обжалваното НП е издадено от
Началник Група към ОД МВР - Пловдив, сектор Пътна полиция, за
административно-наказателната компетентност на който са приложени Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018г. /т.2, 2.7/, допълнена със Заповед №
8121з-825/19.07.2019г., цитирани в НП. АУАН № GА533863 от 19.10.2021г. е съставен от М.Б.
– мл.автоконтрольор към ОД МВР – Пловдив, сектор Пътна
полиция, оправомощен да съставя АУАН по ЗДв.П в рамките на обслужваната от съответната структура
територия със заповедта от 2018г.
Според обстоятелствената част от НП :
на 19.10.2021г., в 03:45ч. в гр.Пловдив, ж.к. Тракия, пред блок № 290 вх.А, като
водач на автомобил Субару Импреза
с рег.№ ***, П.Б. управлява собствения си автомобил, като – 1. Не спира на
подаден специален светлинен и звуков сигнал за спиране от полицейски автомобил;
2. Отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA – 0183, като е издаден талон за изследване № 119353.
„Не е дал кръвна проба”.
Нарушенията са квалифицирани по : чл.103
ЗДв.П – „При подаден сигнал за спиране от контролните
органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.”; чл.174 ал.3 ЗДв.П – „Водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”.
В АУАН № GА533863 от 19.10.2021г. са вписани
двама свидетели – Г.М. и Н.М., без да е подчертано посоченото за възможност да
са очевидци при установяване на нарушението. АУАН е връчен при отказ – не е
подписан от нарушителя, удостоверено с подписи на двамата свидетели, като в
частта за нарушител е вписано „отказва”. В частта от АУАН – наименувана разписка
е документирано, че П.Б. отказва да получи препис от акта, като в частта за
подпис е вписано „отказва”, а в „забележка” е отразено, че отказът на
нарушителя да подпише акта и/или разписката, удостоверяваща получаване на
препис от акта, е удостоверен с подписа на един свидетел – С.Т..
Актосъставителят като свидетел е заявил, че колегите
са го извикали за съдействие, като те са свидетели на установяване на
нарушението. Посочил е, че водачът видимо е бил употребил алкохол – „…личеше
му, миришеше на алкохол, личеше му по действията, по говора и по вървенето”.
Свидетелят, вписан в АУАН, за който актосъставителят
устно е потвърдил, че е свидетел при установяване на нарушението – М., заявил,
че с колегата си М. са патрулирали в конкретна територия на ж.к. Тракия и са
предприели действия по спиране на автомобила, но водачът при подаване на
светлинен и звуков сигнал внезапно ускорил. При спирането му се установило, че
лъха на алкохол, говорил заваляно и се олюлявал. „Отрече да е управлявал автомобила, въпреки,
че слезе непосредствено пред нас…”. Св. няма спомен дали е връчен екземпляр от
акта. Св. М. е потвърдил сведенията за подаден светлинен и звуков сигнал, вкл.
за ускоряване на скоростта и отказ да спре, вкл. агресивно поведение на водача.
Същият бил във видимо нетрезво състояние – завалял, не можел да си стои на
краката
2. ПРС обсъдил събраните по делото
доказателства, вкл. сведенията от разпитаните свидетели /актосъставителя
и свидетелите, отразени в АУАН/ и основателно приел за безспорно установени
осъществените от субективна и обективна страна административни нарушения по
чл.103 и чл.174 ал.3 ЗДв.П. Правилно показанията на
свидетелите са ценени – същите единно представят фактическата обстановка по
отношение състоянието на касатора, както и отказът му
да спре при подаден светлинен и звуков сигнал, вкл. отказ да даде проба за
употреба на алкохол с техническо средство.
По отношение реквизити в АУАН не са
констатирани пропуски по см. на чл.42 ЗАНН. За НП е посочено, че съдържа ясно,
точно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването
му, вкл. с посочени дата и място на извършване, при индивидуализиран нарушител
и правилна правна квалификация. Предвид извод за редовно съставен АУАН от
процесуална страна, РС-Пловдив се позовал на презумптивната
доказателствена сила съобразно нормата на чл.189 ал.2
ЗДв.П. ПРС приел, че не е допуснато процесуално
нарушение при съставяне на АУАН поради невръчване на екземпляр от същия на
жалбоподателя. Предвид описаното по-горе по отношение удостовереното в АУАН за
подпис и връчването му, правилно ПРС е посочил, че в акта ясно е отбелязан
както отказ за подписването му, така и отказ за получаването му. Второпосоченото действително се потвърждава от подпис на
св.Тиков
Касационната жалба не съдържа други
възражения освен по отношение невръчен екземпляр от АУАН с обвръзка
за нарушено право на защита. Както бе посочено, в АУАН е удостоверено надлежно,
че нарушителят е отказал да подпише акта – на мястото до нарушител е вписано
„отказва”, както и е удостоверен надлежно отказ да получи препис от акта – до
подпис е вписано „отказва”. При описаните данни неоснователно се твърди, че не
е връчен екземпляр от акта, тъй като в случая е удостоверен отказ на нарушителя
да получи препис от акта. АУАН съдържа част – „разписка”, в която именно е
удостоверен отказ да бъде получен препис от акта с подпис на св. С.Т.. Действително
не е подчертано вярното от забележката „Отказът на нарушителя да подпише акта
и/или разписката се удостоверява с подпис на един свидетел“ – част от образеца
на АУАН, но това не означава отсъствие на отказ да бъде получен препис от АУАН,
тъй като липсва подпис на нарушителя именно в частта от АУАН за разписката,
посредством която се удостоверява получаване на препис от акта. Нарушителят доброволно
се е отказал от правото си да получи препис от акта, отказвайки да го получи и
да разпише разписката, удостоверяваща връчването, поради което е спазена
процедурата на чл. 43 ал. 5 ЗАНН.
Дори да бъде възприета тезата на касатора, се съобрази, че критерий за същественост на процесуално нарушение е доколко и дали ограничава правото на защита на санкционираното лице и за всеки конкретен случай подходът при преценката е индивидуален. Нарушението е идентично описано в АУАН и в НП, а защитата против квалификацията е пред съда. В хипотеза на допуснато нарушение, то не е съществено, тъй като не е ограничено правото на защита с прилагане нормата на чл.53 ал.2 ЗАНН.
В случая се отчита действителната
фактическа обстановка според събраните доказателства за извършване на конкретно
посочените нарушения. Не се твърди водачът да се е явил на медицинско изследване.
Административнонаказващият орган орган
се е произнесъл при наличие на обективни данни, за опровергаване на които доказателствена тежест носи жалбоподателя.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение №
1876/03.10.2022г., постановено по АНД № 7796 по описа за 2021г. на Районен съд
– Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :