Протокол по дело №408/2022 на Окръжен съд - Смолян

Номер на акта: 11
Дата: 17 януари 2023 г. (в сила от 17 януари 2023 г.)
Съдия: Мария Анастасова Славчева
Дело: 20225400500408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 11
гр. Смолян, 17.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова

Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно
гражданско дело № 20225400500408 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ОД на МВР Смолян, редовно призован се
представлява от Гл.юр.к. В., с пълномощно по делото.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ К. Т. Р., редовно призован не се явява,
представлява се от адв. М.О..
ЮР.К. В. – не са налице процесуални пречки, моля да бъде даден ход
на делото.
АДВ. О. – да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма пречки да се даде ход на делото, и поради
изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Докладва се делото, съобразно проекта за доклад, съдържащ се в
мотивите на Определение № 567/20.12.2022 година.
ЮР.К. В. - В преобладаващата част на доклада нямаме възражения,
единствено не сме съгласни с произнасянето на съда, относно неуваженото
искане за спиране до постановяване на тълкувателното дело.
АДВ. О. - Нямам възражения по доклада на съда, включително и по
1
искането за спиране на делото.Няма основания за спиране на делото.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проекта
проекта за доклад, съдържащ се в Определение № 567/20.12.2022 година,
като няма основание да се внесяне на изменение, в частта касаеща
неуваженото искане за спиране на производството до решаване на
тълкувателното дело №1/ 2020 година .Образуваното тълкувателно дело не
представлява основание за спиране ан въззивното производство, като в
проекта на доклад са изложени мотиви, които се споделят и към
настоящия момент.Воден от изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад.
ОСТАВЯ БЕЗ уважение направеното искане за спиране на
делото до постановяване на решени е по образуваното тълкувателно дело.
Юр.к. В. - Нямаме доказателствени искания, няма да сочим
доказателства.
АДВ. О. – Ние също няма да сочим доказателства, считам делото за
изяснено от фактическа страна, моля за ход по същество.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна, и поради
изложеното
Приключва фазата на съдебното дирене
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ЮР.. В. - моля да постановите съдебен акт, с който да отмените като
неправилно и необосновано атакуваното решение на Районен съд Смолян, с
което ОД на МВР Смолян е осъдена да заплати на К. Т. Р. подробно
посочените в диспозитива на обжалваното решение суми, и да отхвърлите
изцяло предявените искови претенция, като неоснователни и недоказани по
основание и по размер.Развитите от нас в депозираната въззивна жалба
съображения са изключително подробни и изчерпателни, като за процесуална
икономия няма да ги преповтарям. Единствено държа да акцентирам, че не
споделям виждането на първоинстанционния съд за приложението на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не е
налице приетата от районния съд необходимост за преизчисляване на
положения от служителите на МВР нощен труд, с коефициента, приложим за
2
работниците и служителите по Кодекса на труда. В случая действа изрична и
специална правна уредба за служителите на МВР, поради което е
недопустимо приложението на общата такава, примерно в КТ. Не може да
бъде споделено и виждането, че в случая е налице неравно третиране на
служителите на МВР спрямо тези по КТ, напротив – считам, че при
съпоставката между статута на служителите на МВР и на този на работниците
и служителите по КТ е установимо, че не привилегировани са именно тези по
Кодекса на труда. Служителят на МВР за разлика от работника и служителя
по КТ има по-благоприятна продължителност и организация на работното
време, и почивки, по-високи обезщетения, по-голям отпуск в размер на 40
дни за разлика от тези по КТ в размер на 20 дни, ранно пенсиониране,
застраховка за сметка на бюджета, възнаграждение за изпълнение на
специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна
храна и др. сходни придобивки. Все в тази насока считам за порочен и
недопустим неистовия стремеж на множество служители на МВР за
отъждествяване и постоянна съпоставка на техния статут с този на
служителите по КТ. В случая е налице различен правен подход предприет от
законодателя между двете категории служители и това е обосновано именно
поради специфичните дейности и изпълняваните функции на служителите от
сферата на вътрешната сигурност, заради които съответно са определени
предимства, респективно и ограничения. Предвид изложеното и на основание
на подробно развити във въззивната жалба съображения, моля в този смисъл
за вашия съдебен акт, като ни бъдат присъдени направените разноски за
двете съдебни инстанции, съобразно списък по чл. 80 от ГПК, който
представям. В случай, че по делото се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение, което да не отговарят на минималния размер, то правя
възражение за прекомерност.
АДВ. О. - От името на доверителя ми, моля да постановите решение,
с което потвърдите обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Не са налице твърденията във въззивната жалба за допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон.
Поддържам писмения отговор на въззивната жалба, който сме депозирали, и в
който сме изложили подробни съображения, отделно от които и във връзка с
пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя, моля да
вземете предвид и следните допълнителни съображения: колегата посочи
3
мерки според него, които представляват компенсационни механизми на
служителите, полагащи труд в системата на МВР в сравнения с тези,
работещи по трудово правоотношение, за което приложими са разпоредбите
по кодекса на труда. Всички те, обаче ползват всички държавни служители на
МВР, а не само тези, които полагат нощен труд, поради което на тях не може
да се придава качеството на обезщетение, нито пък на компенсаторен
механизъм, годен да компенсира поне част от негативните аспекти на нощния
труд, при който включително и моят доверител е положил труд през
последните 3 години от исковия период, за които претендира да бъде
преизчислен аналогично, по които се ползват работещите по трудови
правоотношения по чл. 9, ал. 2 от наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Няма неистов стремеж на работещите в системата на
МВР да се сравняват с колегите си работещи по трудово правоотношение,
има една придобивка, която се ползвала до 2016 година, и която им е била
отнета, и след като едно лице, до един момент по време на служебните си
правоотношения е получавало компенсация за нощен труд и без никакво
логично обяснение, на същия тази придобивка му е отнета, съвсем нормално е
същият да търси възмездие в съда, каквото и получават служителите в по-
голямата част в страната, въпреки, че е безспорно, продължава
противоречивата практика, и след постановяването на решение по
преюдициално запитване. В тази връзка ще моля съда да обърне внимание на
практиката на Окръжен съд Пазарджик, в чиито въззивни решения, по сходни
случаи, съдът е направил един обстоен, сравнителен анализ на други
нормативни актове, уреждащи трудови правоотношения по аналогични
дейности, изпълнявани от полицейските служители, а именно закона за
частната охранителна дейност и закона за горите, вследствие на което е
направен извода, че действително няма обоснована от закона цел, която да
оправдава неравноправното третиране на държавните служители в системата
на МВР, и липсата на механизъм, по който да бъде преизчисляван полагания
от тях нощен труд и приравняван на дневен. Не представлява такъв
механизъм и законовата промяна, направена през 2020 г., съгласно която на
държавните служители се преизчислява от коефициент дни, и е подигравка
от страна на служителите. Поради това считам, че не са налице основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт, и моля да го потвърдите, да го признаете
за законосъобразен, и присъдите на доверителя ми направените разноски по
4
представения списък.
РЕПЛИКА на Юр. В. - Предвид твърдението на процесуалният
представител на ответника, че видите ли в МВР, абсолютно всички
служители ползват отпуск в размер на 40 дни, давам пример със себе си, аз
съм служител по закона за държавните служители, моята отпуска е 29 дни, по
същия начин има различно третиране от служители, които са КТ, и това е
безпочвено твърдение, че абсолютно всички ползват регламентирания отпуск
в размер до 40 дни. По същия начин се отнасят до по-голям размер
обезщетения по ЗМВР, по същия начин те не се отнасят за служители, които
са по ЗДС, какъвто съм аз, и за служителите по КТ. По отношение на
цитираната съдебна практика на ОС Пазарджик, където е било направено
разграничение за служителите по закона за частната охранителна дейност,
моля съда да съобрази цитираното от нас решение във въззивната жалба на
ОС Ловеч по в.гр.д №303/2020 г., където също така там е направен един
прекрасен анализ във връзка с постановеното решение на Европейския съд.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение на 17.02.2023 година.

Протоколът изготвен в с.з..
Заседанието закрито в 10,30 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5