Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 18.11.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3257/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в
която се излагат твърдения, че между страните са
възникнали следните облигационни отношения: договор за мобилни услуги от *за мобилен номер *, по силата на който за срок от 24 месеца
ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартни месечни
абонаментни вноски от 14,99 лв.; договор за лизинг от *, съгласно който ищецът предоставил на ответника временното
и възмездно ползване на устройство *като последният се е задължил да заплаща лизингова
цена от 266,57 лв. до 08.05.2017г. на 23 месечни лизингови вноски в размер на
11,59 лв.; договор за мобилни услуги от 05.07.2014г. за
мобилен номер *, изменен с допълнително
споразумение от *, по силата на което за срок от 24 месеца
ищецът се е задължил да предостави на ответника ползването на мобилни услуги по абонаментен план *, а
последният се е задължил да заплаща тяхната стойност при стандартни месечни
абонаментни вноски от 20,99 лв.; договор за лизинг от *, съгласно който ищецът предоставил на ответника временното
и възмездно ползване на устройство *като последният се е задължил да заплаща лизингова
цена от 298,99 лв. до 08.02.2018г. на 23 месечни лизингови вноски в размер на
12,99 лв. Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си по договорите като за дължимите
абонаментни такси и ползвани услуги за периода от 18.02.2016г. до 17.05.2016г.
по договора за мобилни услуги от *в размер на 47,05 лв. и по допълнителното
споразумение от *в размер на 86,66 лв., както и за дължимите лизингови вноски за
периода от 18.02.2016г. до 08.05.2017г. по договора за лизинг от *в размер на
173,85 лв. и по договора за лизинг от *в размер на 298,99 лв., издал фактури с *,
които е следвало да бъдат заплатени съответно на 02.04.2016г., 03.05.2016г.,
02.06.2016г., 03.07.2016г. и 02.08.2016г. Ищецът твърди, че горепосочените суми
не са погасени като за тях е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2561/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните договори в общ размер на 606,55
лв. са дължими, поради което отправя искане до
съда да бъде установено съществуването на вземанията, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1265 от
17.08.2018г. по частно гражданско дело №2561/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква, че ответникът не
е страна по процесните договори, поради което претендираните от ищеца суми са
недължими. Налице е и възражение за погасяване на вземанията по давност. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между страните са сключени договор
за мобилни услуги от *за мобилен номер *, договор за лизинг от *, допълнително
споразумение от *към договор за мобилни услуги за мобилен номер * и договор за лизинг от *Съгласно договорите за мобилни услуги
от *и от *ищецът се е задължил за срок
от 24 месеца да предостави на ответника ползването на мобилни услуги съответно
по абонаментен план * и по
абонаментен план *, а последният се е задължил да
заплаща тяхната стойност при стандартни месечни абонаментни вноски от 14,99 лв.
и от 20,99 лв. Съгласно договорите за лизинг от *и от *ищецът предоставил на
ответника временното и възмездно ползване съответно на устройство *и на
устройство *като последният се задължил да заплаща лизингова
цена от 266,57 лв. в срок до 08.05.2017г. и от 298,99 лв. в срок до
08.02.2018г. на 23 месечни лизингови вноски в размер на 11,59 лв. и на 12,99
лв. При възникване на облигационните отношения ответникът декларирал, че е
запознат с Общите условия за взаимоотношенията на *с потребителите на мобилни
услуги и с ценовата листа за абонаментни планове. Ищецът изпълнил задълженията
си като предал горепосочените устройства на ответника. За ползваните от последния
мобилни услуги за времето от 18.02.2016г. до 17.05.2016г. по договора за
мобилни услуги от *в размер на 47,05 лв. и по допълнителното споразумение от *в
размер на 86,66 лв., ищецът издал фактури с *, които е следвало да бъдат заплатени съответно на
02.04.2016г., 03.05.2016г., 02.06.2016г., 03.07.2016г. и 02.08.2016г. В
горепосочените фактури предвид неизпълнението на задълженията на ответника били
включени и вземанията за дължими лизингови вноски за целия срок на договорите в размер на 173,85 лв. по договора за лизинг от *и в размер
на 298,99 лв. по договора за лизинг от *Поради липсата на доброволно изпълнение
на задълженията, на 16.08.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу ответника, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2561/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 17.08.2018г. издал заповед за изпълнение, която
е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. От заключението на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е
заплащал задълженията си към ищеца по издадените от него фактури по процесните
договори за периода от 07.07.2014г. до 07.03.2016г. Вещото лице е установило,
че по процесните фактури е останал непогасен остатък от 1131,36 лв., включващ освен
задължения за абонаментни такси, мобилни услуги и лизингови вноски в общ размер
на 606,55 лв., и задължение за неустойка от 524,81 лв. по фактура *.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице
са валидни облигационни отношения по сключените между страните
договори, по които ищецът е изпълнил задълженията си към ответника като му е предоставил възмездно ползване на мобилни
устройства за срок от 23 месеца и реално му е предоставил ползването на мобилни
услуги за периода от 18.02.2016г. до 17.05.2016г., включващи както услуги по
тарифни планове с фиксирани месечни такси, така и услуги с добавена стойност,
заплащането на които се начислява отделно. За това свидетелства както
съдържанието на договорите, така и редовното плащане на задълженията по тях от
страна на ответника за периода от 07.07.2014г. до
07.03.2016г. В
резултат на това за потребителя на услугите е възникнало задължение да заплати
тяхната стойност от 133,71 лв. както и стойността на
лизинговите вноски за оставащия срок на договорите от 472,84 лв. с оглед
липсата на доказателства за предсрочно връщане на предоставените му устойства. По делото липсват доказателства за погасяване на задълженията от
ответника на падежа на фактурите, поради което същите са дължими. Възражението
за давност е неоснователно тъй като от изискуемостта на вземанията до подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК срокът по чл. 111, б. „в” от ЗЗД не е изтекъл. С оглед гореизложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по отношение на процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело
№2561/2018г., по описа на Великотърновския районен съд се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 895 лв., представляващи направени по
делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждения
за особен представител и за вещо лице, както и 385 лв., представляващи разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение, направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2561/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Т.А.Г. с ЕГН: ********** ***, че дължи на * *, сумата от 606,55 лв. /шестстотин и шест лева и
петдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща сбор от цена в размер на 47,05 лв. за ползвани мобилни услуги за периода от 18.02.2016г.
до 17.05.2016г. по Договор за мобилни услуги от *за мобилен номер *, от цена в размер на 86,66 лв. за ползвани мобилни
услуги за периода от 18.02.2016г. до 17.05.2016г. по Допълнителното
споразумение от *към договор за мобилни услуги за мобилен номер *, от лизингови вноски в размер на 173,85 лв. по
Договор за лизинг от *и от лизингови вноски в размер на 298,99 лв. по Договор
за лизинг от *, за което са издадени фактури с *,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение №1265 от 17.08.2018г. по частно гражданско дело №2561/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
Т.А.Г. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **,
сумата от 895 лв. /осемстотин деветдесет и пет лева/, представляваща направени
по делото разноски както и сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №2561/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2561/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: