Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 128
Гр. Перник, 15.07.2022
година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния
секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна
прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД №
109/2022 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 55, представлявано от
управителя Р.Р. М.**, чрез адвокат Б.Б. *** срещу съдебно решение № 293 от 15.04.2022
година, постановено по а.н.дело № 20221720200001/2022 година по описа на Районен
съд Перник, с което е изменено наказателно постановление № 23-2100055 от 15.11.2021
година, издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
с което на „“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“ № 55, представлявано от управителя Р.Р. М.** е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ), за извършено административно нарушение на
чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като вместо това е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Касаторът твърди, че е
налице процесуална
и материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи, че АУАН и НП
не отговарят на изискванията на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Моли съда
да отмени решението на районния съд и да се реши делото по същество, като се
отмени процесното наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован не се
представлява.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба редовно призован, се
представлява от старши юрисконсулт Антон М.**, който оспорва касационната жалба
и моли съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
В проведеното съдебно
заседание представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба, поради което моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба
се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Предмет
на разглеждане пред Районен съд Перник е било издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ наказателно
постановление № 23-2100055 от 15.11.2021 година,
с което е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, на основание чл.
416, ал. 5, във връзка с чл.
414, ал. 3 от КТ на настоящия касатор.
Административнонаказателната му отговорност е била ангажирана за това, че “ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. „***“ № 55, представлявано от управителя Р.Р. М.** /касатор/
в качеството си на работодател е извършил нарушение на трудовото
законодателство по смисъла на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като на 06.10.2021 година е наело лицето М.И.Д.с ЕГН ********** като „общ работник“ без
сключен трудов договор, преди постъпването му на работа. Безспорно е и
от попълнената саморъчно декларация по реда на чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, че
посоченото лице има определено работно време, работно място, определена
длъжност, почивки и уговорено трудово възнаграждение.
Първоинстанционният съд е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз
основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност безспорно
е приел за установено нарушение на трудовото законодателство. В
изпълнение задължението си за извършване проверка на издаденото НП, решаващият
съд е констатирал, че описаното в него нарушение е доказано, т.к. от събраните
доказателства е налице трудово правоотношение, а не гражданско, за което касатора
е привлечен към административно наказателна отговорност за извършено
административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1,
във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, съдържащ задължение за работодателя да сключи
трудов договор в писмена форма, подписан и от двете страни. С оглед безспорно
установеното по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между
страните, към момента на установяване на нарушението – 06.10.2021 година,
решаващият съд е приел, че в случая е налице извършеното нарушение и има основание
за сключване на трудов договор между страните. Развити са подробно мотиви в тази
насока за същността на трудовото правоотношение и съотношението му с
облигационното правоотношение, съответно е установено че възприето от органите
на административнонаказателното производство като източник на отговорността на
дружеството жалбоподател е правилно и вменената му административнонаказателна
отговорност за такова административно нарушение. Първоинстанционният
съд е достигнал до правен извод, че при издаването АУАН и НП не са допуснати
нарушения на материалното и процесуално право, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя. При
съобразяване с нормата на чл. 27 от ЗАНН е изменил НП, като е наложил
имуществена санкция в минимален размер на 1 500 лева. По тези
съображения районния съд е изменил наказателното постановление.
Пред настоящата касационна
инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата
касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от районен съд Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателства.
Постановеното решение е правилно.
Правилно и законосъобразно
решаващият съд е приел, че с оглед установеното несъществуване на трудово правоотношение
за страните е възникнало задължение за сключване на трудов договор. Настоящата
касационна инстанция напълно споделя направените от районни съд правни изводи
за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган
при реализиране на отговорността по реда на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл.
1, ал. 2 от КТ на настоящия касатор.
Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените
правни изводи. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното съдебно решение
след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил
задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са
процесуалните правила в хода на административното производство от наказващия
орган. Мотивиран така, настоящият касационен състав намира атакуваното в
настоящото производство решение на Районен съд Перник за законосъобразно,
правилно и обосновано.
За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че трудовия договор има за
предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за продължителен,
в повечето случаи неопределен срок, а при гражданския договор (договора за
изработка) се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) за определен
срок. При трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е
задължен да спазва определения ред и трудова дисциплина, работно време и т.н.,
а при договора за изработка изпълнителят дължи само "изработването на
нещо", на уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно
самостоятелен при изпълнението. И при двата договора се дължи възнаграждение,
но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение е правно
регламентирано, има гарантиран минимален размер и се изплаща ежемесечно, а
възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно
между страните и се изплаща след приемане на изработката, по принцип -
еднократно.
Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни твърденията
наведени в касационната жалба. В случая АНО при започване на административнонаказателно
производство е събрал всички относими доказателства, поради което не е било
необходимо да събира допълнителни такива, тьй като безспорно е установено
нарушението, неговия автор и вината.
С оглед гореизложените
съображения, настоящия касационен състав, при извършената проверка по реда на чл.
218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо
и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Относно разноските:
С
оглед изхода на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 4, във връзка с
ал. 1 от ЗАНН основателно е искането на ответната страна по касационната жалба
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималният размер за съответния вид дело,
определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, намира,
че в полза на Агенция за държавна финансова инспекция, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Леге“ № 2 следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правна помощ в размер на 80 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Перник, в
касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА съдебно решение № 293 от 15.04.2022 година, постановено по а.н.дело
№ 20221720200001/2022 година по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА „“
ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 55,
представлявано от управителя Р.Р. М.** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 6 съдебни разноски в
размер на 80.00 лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/