РЕШЕНИЕ №

                                 гр. Ловеч, 17.07.2018 година

                                        

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в  състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 450 по описа за 2017 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

             Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.   

            Пред Административен съд Ловеч е предявен иск от И.В.В., понастоящем изпърпяващ накаказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, с ЕГН:**********, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София, уточнен в о.с.з., за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 5 000 лева, изразени в допълнителни ограничения, чувство на незащитеност и принудителна изолация, от Заповед № 764/07.07.2015 г. на началник на Затвора Ловеч, с която му е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия”, отменена като незаконосъобразна с определение № 707/23.07.2015 г. по нчд № 635/2015 г. на Районен съд Ловеч. В исковата молба ищецът излага, че районният съд се е произнесъл и отменил по негова жалба наказанието му предния ден, но определението не било изпълнено от ръководството на затвора Ловеч.

               С протокол от избор на съдия-докладчик от 10.04.2018г. делото е преразпределено на настоящият съдия, след отвод на предишния такъв.

               В съдебно заседание ищеца лично и чрез процесуалният си представител, поддържа предявения иск по чл.203 и чл.204 ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че през 2015 година е бил следствен, в група, която е само с обвиняеми и подсъдими, а не осъден и счита, че режима е по-лек, докато при изолирането със заповедта, от която претендира процесните вреди е бил изолиран в наказателна килия, при което е търпял множество допълнителни ограничения, като поставяне в изолация от другите лишени от свобода, лишаване от свиждане със семейството му, от хранителни пратки, от възможността да прави лавка, за гледа телевизия, да слуша радио. Според ищецът, след като съдът е обявил решението в залата, ответника е бил наясно, че заповедтта е отменена и е трябвало да я изпълнят веднага, вместо да го вкарат в наказателна килия. Процесуалният представител на ищеца, назначен на основание чл.26 ал.2 от Закона за правната помощ, моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Счита, че в резултат на незаконосъобразната заповед и нейното изпълнение, независимо от нейната отмяна, ищецът безспорно е претърпял вредите, за които претендира, и следва да се уважи, като при определяне на размера се съобразят икономическите условия в страната и съдебната практика в този смисъл. Посочва, че причинната връзка, която изисква фактическият състав е налице. Независимо от ангажираните писмени доказателства, кога е съобщено от съда решението за отмяна на Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, ответникът е знаел, че заповедтта е отменена, но въпреки това е привел в изпълнение, което допълнително ангажира отговорността му.

              Ответната страна Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” със седалище гр. София, чрез надлежно упълномощеният си процесуален представител оспорва изцяло предявения иск по чл.1 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан. В постъпилия писмен отговор вх. № 746 ответника твърди, че искът е неоснователен, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от отменената заповед № 764/07.07.2015г. на началника на Затвора Ловеч. Сочи, че в случаят ищецът е търпял ограничения, наложени с посочената заповед, на правно основание и следователно няма основание да се търси отговорност на ГДИН за вреди от незаконосъобразен акт. Излага, че на основание чл.144 от АПК във вр. чл.154 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Претендира присъждане в полза на ГДИН на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ във вр. с чл.78 ал. 8 от ГПК в размер на 300 лева, съобразно разпоредбата на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

              Представителят на прокуратурата ангажира становище, че исковата претенция е основателна. Излага, че са налице основания за ангажиране на отговорността на ответника по чл.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице отменен изцяло административен акт от съда. Самото обстоятелство, че ищецът е изтърпял наказанието по отменената заповед, със следващото се от това ограничение на неговите права във връзка с изпълнението на незаконосъобразно наложено наказание, приема за основание, че той е претърпял вреди и следва да бъде обезщетен, но не в претендирания размер, който намира за много завишен и следва да бъде редуциран.

               По делото са събрани писмени доказателства, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото нчд № 635 / 2015 година по описа на  Районен съд Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на Заповед № 764/07.07.2015 г. на Началника на Затвора в гр.Ловеч. 

               Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, които обсъди по реда на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, наред с доводите на страните, провери основателността на исковата претенция и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

              От фактическа страна се установява, че с определение № 707 от 23.07.2015 година по нчд № 635 по описа на Районен съд Ловеч  за 2015 година е отменена като незаконосъобразна Заповед № 764/07.07.2015 година на Началника на Затвора в гр.Ловеч, с която л.св И.В.В. е наложено наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия. Определението като необжалваемо е влязло в законна сила и на 24.07.2015г. е изпратено на Началника на Затвора Ловеч за сведение и изпълнение /на л.48 от приложеното нчд/.   По настоящото дело не подлежи на установяване и преценка законосъобразността на заповедта, тъй като същата е отменена с влязъл в сила съдебен акт по предвидения от закона ред – чл.111 ал.4 от ЗИНЗС в приложимата редакция.

               Според доказателствата дисциплинарното наказание било наложено на В., затова че на 29.05.2015г. в 23.10ч. в 1-ва затв.група, килия 309 при покана за личен обиск В., М.Р., М.Р. и Н.Г. отказват и се държат неуважително и предизвикателно спрямо служителите. При влизането в килията служител от НОС видял как В. бързо влиза в тоалетната, изхвърля вещ през прозореца, като при огледа на пространстовто под него са намерени и иззети 2 бр. мобилни телефонни апарати марка „Нокиа” и „Самсунг”.

              При така установеното Началника на Затвора Ловеч приел, че е било извършено нарушение на чл.96 т.т. 3 и 4, чл.100 ал.1 и ал.2 т.т.1 и 5 от ЗИНЗС и наложил на В. дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия. Поради недоказаност на изложената в заповедта фактическа обстановка и липсата на яснота какво точно нарушение е извършено именно от В., при посочените общи съображения за четири лица, Заповед № 764/07.07.2015 год. на Началника на Затвора гр. Ловеч била отменена от решаващият състав на Районен съд Ловеч.                         

              Между страните по делото няма спор, че ищеца В. *** като обвиняем на 25.06.2012 година, с обвинение по чл.199 ал.2 от НК, и че присъдата му е влязла в сила на 05.05.2017 година.

              От наложеното със Заповед № 764/07.07.2015 год. на Началника на Затвора гр. Ловеч дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 /четиринадесет/ денонощия, ищецът е изтърпял четири, в периода от 11.00 часа на 24.07.2015г. до 11.00 часа на 28.07.2015 година, според представената страница от книгата, в която е записано от коя до коя дата е търпяно /на л.53 от делото/.

              При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

              В съответствие с чл. 7 /изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г./ от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

              При проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от действието на отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден от началника на Затвора Ловеч. Твърдението в исковата молба е, че  увреждането е настъпило в Затвора Ловеч, в който понастоящем ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода. Ангажираното правно основание на иска е чл.203 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поддържано в о.с.з. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд-Ловеч по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред компетентния съд, при спазване правилата за родова и местна подсъдност.

              Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация и е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация. Съгласно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Безспорно, ГДИН е юридическо лице и като такова е надлежният ответник по материалното правоотношение по предявеният иск срещу него по чл.205 от АПК. Съгласно чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГДИН/ се явява пасивно легитимирана страна, т.к. представлява юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София на бюджетна издръжка, и осъществява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Според чл.12 ал.3 от ЗИНЗС затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН, респ. началникът на Затвора Ловеч се явява длъжностно лице на ответника.                 

             Исковата молба отговаря на формалните изисквания за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: 

             Според текста на чл.203 ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената отговорност.

             Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.  ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от трите елемента на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

             Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК/. Според чл.8 ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето на доказателствената тежест с определение от 10.04.2018 г. по настоящото дело. 

              За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищеца в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени нематериални вреди, незаконосъобразен административен акт на орган или длъжностно лице на ответника, като вредата трябва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. 

               От релевираните в исковата молба и в съдебното заседание фактически обстоятелства, на които се основава искът и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност на Държавата за вреди, причинени от административни органи, при и по повод административна дейност, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По правната си същност искът по чл.1 от ЗОДОВ е осъдителен. Интересът от осъдителния иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. 

              Настоящият състав счита, че ищецът е формулирал редовна претенция във връзка с чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ, като твърди, че от незаконосъобразният акт на ответника при или по повод изпълнение на административна дейност, е произлязла твърдяната от нея вреда.

              Следва да се посочи в тази връзка, че в исковото производство/и по АПК/ това е напълно достатъчно, тъй като е важно какво е твърдението на ищеца, а в случая то е такова, че сочи дейността, свързана с отмененен административен акт, за административна, поради което и незаконосъобразността й представлява укоримо поведение, от което ищеца твърди да са настъпили и описаните в нетовата сфера вреди.

              По делото е безспорно, че е налице първата предпоставка - с влязъл в сила съдебен акт е отменена като незаконосъобразна заповед, издадена от Началника на Затвора Ловеч. Отменения като незаконосъобразен административен акт представлява правопораждащ правото на обезщетение юридически факт от категорията на юридическите действия.

              Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на обезщетяване, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието „административна дейност” е посочено изрично както в съдържанието на правната норма на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, така и в нейното заглавие: „Отговорност за дейност на администрацията”. Определяща е дейността на органа – негов издател. Административният характер на дейността по издаване на индивидуалния административен акт, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.  

                Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че първата предпоставка – наличие на административен акт, който е отменен като незаконосъобразен, е налице. С т.8 на Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г., постановено по ТД № 2/2014г. на Общите събрания на I и II колегии на ВАС и Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС, е прието, че отношенията между лишените от свобода от една страна и затворническата администрация от друга, не са равнопоставени, а са такива по упражняване на държавна принуда. Специализираните органи по изпълнение на наказанията са административни органи и осъществяват дейността си в изпълнение на предвидени в закона правомощия. Техните актове /включително заповедите за налагане на дисциплинарни наказания/ са актове по изпълнение на административна дейност, поради което претенциите за вреди от тях подлежат на разглеждане от административните съдилища на основание чл.1 ал.2 от ЗОДОВ и чл.128 ал.1 т.5 от АПК.

                Безспорно Заповед № 764/07.07.2015 година на Началника на Затвора Ловеч, с която на В. е наложено дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия” за срок от 14 денонощия, е отменена с Определение №707 от 23.07.2015 година по нчд № 635 по описа на Районен съд Ловеч  за 2015 година, влязло в сила на същата дата. Видно от доказателствата, наказанието е изтърпяно частично в периода от 11.00 часа на 24.07.2015г. до 11.00 часа на 28.07.2015 година, въпреки отмяната му на 23.07.2015 г. в резултат от обжалването на заповедта. Следователно се установява наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, така и на незаконосъобразни действия по изпълнението, макар и не за целия период, поради неосвобождаване на ищеца от изтърпяване на наложеното наказание, след като същото е обявено за незаконосъобразно.

              Съдът намира за доказано и че В. е претърпял част от вредите, описани в исковата молба и допълнени в о.с.з. Не се оспорва от ответника лишаването на ищеца от определени негови права по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за исковия период вследствие настаняването му в наказателната килия – право на свиждане със семейството му, на разговори по телефона, право да получи хранителна пратка, право да гледа телевизия и слуша радио, наред с поставянето му в принудителна изолация от другите лишени от свобода.

              Установява се по безспорен начин, че ищецът действително е бил настанен в наказателната килия за четири денонощия, без това да се основава на акт, подлежащ на изпълнение, след изпращането на съдебното определение за отмяната му на Затвора Ловеч. Изключение от общото правило по чл.90 от АПК – забраната за изпълнение на акта преди да е влязъл в сила, следва изрично да бъде предвидено в закона, както следва от чл.2 ал.1 от АПК. Предварителна изпълняемост на заповед за наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ законодателят е предвидил с изменението на чл.111 ал.4 от ЗИНЗС с ДВ бр.103 от 28.12.2012г., в сила от 01.01.2013г., което обхваща процесния период. Според събраните по делото доказателства, изпълнението на наказанието е започнало на 24.07.2015 г., като определението на съда с отмяната му е изпратено на 24.07.2017г., на следващият ден след постановяването му на 23.07.2015г., при което ищецът е изтърпял 4 дни от така наложеното до 28.07.2015 г., поради бездействието на администрацията да го освободи. Тъй като такова изключение е било предвидено, се налага извод, че не през целия исков период – от 24.07.2015 г., до 29.07.2015 година заповедта за наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е подлежала на изпълнение, след нейната отмяна по съдебен ред, с окончателен съдебен акт.

               Във връзка с твърденията на ищеца, че затворническата администрация не изпълнила задълженията си да го освободи веднага, след произнасянето на съда в съдебно заседнаие, следва да се съобрази, че по образуваното в РС нчд Затвора Ловеч не е представляван в процеса, а видно от съдебните книжа по него, заверен препис от определението е изпратено на следващият ден - 24.07.2015г., и е постъпило в затвора, когато наказанието е било изпълнено частично.   

                     Налице е причинна връзка между незаконосъобразния акт на администрацията и понесените вреди.  

               По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие.  

                В пряка причинна връзка с издадената заповед за дисциплинарно наказание, отменена от съда като незаконосъобразна, ищеца е претърпял неимуществени вреди, тъй като поради тази заповед е имал статут на дисциплинарно наказан лишен от свобода, и като такъв е търпял ограничения по-големи от предвидените за задържаните като обвиняеми, какъвто статут е имал тогава В.. Безспорно ищеца е бил лишен от определени негови права по ЗИНЗС и ППЗИНЗС за по-голямата част от исковия период, вследствие настаняването му в наказателната килия – право на разговори по телефона,право на свиждане със семейството му, право да получи хранителна пратка, право да гледа телевизия и слуша радио, както и възможността да пазарува от лавката на затвора.

              Съгласно чл.103 ал.1 от ЗИНЗС по време на престоя в наказателната килия лишените от свобода нямат право на ползване на хранителни пратки, а според ал.2 на същия текст е посочено, че условията в наказателната килия и вещите, които наказаните могат да държат и ползват, се определят с правилника за прилагане на закона. Според чл.96 ал.1 /Изм. - ДВ, бр. 20 от 2014 г./ от ППЗИНЗС в относимата към случая редакция  Наказателните килии се разполагат в зоните за повишена сигурност, като се осигурява подходяща изолация от останалите помещения. В чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС са описани условията на които трябва да отговарят помещенията, устроени като наказателни килии, а в ал.4 т.1 от същия са изброени вещите, които лишените от свобода могат да държат при себе си през посочения времеви период, съвпадащ с процесното наказание.

                Настоящият състав намира за недоказани претендирани в ИМ вреди, свързани с наказателната килия, по твърденията в исковата молба, че изтърпял наказанието при множество допълнителни ограничения, чуство за незащитеност и принудителна изолация, неприсъщи за изпълнение наказанието, както и заявените в съдебно заседание, че килията е много тясна, но това не води до неоснователност изцяло на исковата претенция. Не се установява безспорно ищецът да е преживял твърдяния дискомфорт и, че негативните емоционални преживявания по време на престоя му в наказателната килия са рефлектирали върху поведенчески изменения, като чувство за назащитеност.

                Според практиката на Съда по правата на човека, чл.3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора, и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода са гарантирани чрез предоставяне на необходимите грижи – така Решение от 27.11.2012 г. на ЕСПЧ по делото Червенков срещу България, окончателно, постановено по жалба № 45358/04, т.60 от него и цитираната в същата точка съдебна практика.

                Съдът в същото решение е приел – т.61, че изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни – да предотвратят опити за бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив.

                Изложеното обосновава принципната допустимост спрямо ищеца да бъде приложено дисциплинарно наказание като процесното – „изолиране в наказателна килия“, придружено със засилени мерки за контрол, определени ограничения на правата и без възможност за контакти с други лица. Въпреки това в изречение второ на т.64 от същото решение съдът във връзка с изведеното изискване за подробно мотивиране на продължителния престой е приел, че „по същия начин социалната изолация, която се явява „затвор в затвора“, следва да се прилага по изключение и само след като бъдат взети всички предпазни мерки, както посочените в § 53.1 от Европейските правила за затворите“. Последните са приети с Препоръка Rec /2006/ 2 на Комитета на министрите на държавите членки относно Европейски правила за затворите, приета на 11 януари 2006г., а цитираната разпоредба има предвид прилагането на специални мерки за повишена сигурност или безопасност само при извънредни обстоятелства.

              ЕСПЧ е посочил в друго решение, че отнасянето е „нечовешко“ когато, между другото, е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е „унизително“, когато предизвиква у пострадалия такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да го унижат и подтиснат.

               От съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от В. е доказан по своето основание – относно преживени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, ограничения, притеснение и психически дискомфорт, при съобразяване обстоятелството, че преди наказанието същия е бил в група на подсъдимите и обвиняемите, съотв. при по-свободен режим, който не е с характерната за наказателната килия социална изолация, наред със следващото се от това неправомерно лишаване от възможност за свиждане, от право на разговори по телефона, от слушане на радиопредавания и гледане на телевизия, да посещава и пазарува от лавката. Тези вреди са следствие на незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред и въпреки това изпълнен частично, в съвкупност с условията, при които е бил поставен в наказателната килия, включващи и ограниченията и лишаването от определени права, довели до нарушение на чл.3 от ЕКПЧ.

               Искът на лицето, лишено от свобода, на което допълнително е наложено незаконосъобразно дисциплинарно наказание, следва да се разглежда от гледна точка на приложението на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащ забрана за изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, каквато е и постоянната практика на ЕСПЧ, застъпена в Решение № 9251/12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5621/2016г., III отд., Решение № 174/09.01.2017г. на ВАС по адм. д. № 13974/2015г., III отд. и др.

                Установява се по безспорен начин, че ищецът действително е бил настанен в наказателната килия четири дни от исковия период за пет дни, без това да се основава на акт, подлежащ на изпълнение, след изпращането на съдебното определение за отмяната му на Затвора Ловеч. Изключение от общото правило по чл.90 от АПК – забраната за изпълнение на акта преди да е влязъл в сила, следва изрично да бъде предвидено в закона, според обхвата, заложен в чл.2 ал.1 от АПК. Предварителна изпълняемост на заповед за наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ законодателят е предвидил с изменението на чл.111 ал.4 от ЗИНЗС с ДВ бр.103 от 28.12.2012г., в сила от 01.01.2013г., което обхваща процесния период. Според събраните по делото доказателства, изпълнението на наказанието е започнало на 24.07.2015 г., определението на съда с отмяната му е постановено на 23.07.2015г. и изпратено на 24.07.2015 г., а ищецът е освободен от наказателаната килия на 28.07.2015 г., като е изтърпял четири дни от наложеното накаказание, поради бездействието на администрацията да го освободи.  

              Тъй като такова изключение е било предвидено, се налага извод, че не през целия исков период – от 24.07.2015г. до 28.07.2015 година заповедта за наложеното дисциплинарно наказание на ищеца е подлежала на изпълнение, след нейната отмяна по съдебен ред, с окончателен съдебен акт.

               Настоящият състав въз основа на мотивите на съда, постановил отмяната на заповедта, приема за неустановено по безспорен начин, че лишеният от свобода В. е осъществил нарушение на чл.96 т.3 и чл.97 т.3 и т.4 от ЗИНЗС. Също така съдът приема, че ищецът е съзнавал, че заповедта за дисциплинарното наказание не е следвало да се изпълнява поради обжалването й, след нейната отмяна, както и че е несправедливо наказан. Ограниченията, при които е бил фактически поставен поради това са прекомерни, не се основават на закона и поради това надхвърлят необходимото за изпълнение на наказанието.

               Самият престой в килията за изпълнение на дисциплинарното наказание обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. В случая тези последици са възникнали и в по-голяма степен, предвид кумулацията с други фактори – съзнанието на ищеца за несправедливост на наложеното му наказание, че същото не е следвало да се изпълнява и поради лишенията, които е търпял да има свиждане, да получи хранителна пратка, както и ограниченията да провежда телефонни разговори, да гледа телевизия и слуша радио, да пазарува от лавката. По тези съображения, без всякакво съмнение режимът, при който ищецът е бил поставен в наказателната килия, е оказал пряко негативно влияние върху душевното и психическото му състояние.

                С оглед на доказателствата съдът приема, че ищецът е претърпял част от твърдените в исковата молба неимуществени вреди от факта, че   наложеното му наказание е несправедливо и настаняването му в наказателната килия, се установява, че негативните преживявания на ищеца са в пряка причинна връзка с отменената преди това на 23.07.2015г. като незаконосъобразна Заповед № 764/07.07.2015г. на началника на Затвора Ловеч, за 4 дни, в периода от 24.07.2015 година до 28.07.2015 година, а не до 29.07.2015 г., както претендира ищецът, с оглед доказателствата по делото, че е освободен на 28.07.2015г., при което претенцията за вреди за 29.07.2015г. се явява неоснователна и недоказана.

                 С оглед гореизложеното съдът приема, че през по-голямата част на исковия период спрямо ищеца е осъществено отношение, несъответстващо на чл.3 от ЕКПЧ, доказано извън всякакво разумно съмнение и произтичащо от доказателствата по делото,   както и при преценката на доказателствата в тяхната съвкупност. По-строгият режим, на който е бил подложен ищеца през посочения период в наказателната килия и лишаването му от определени признати му от закона права, е довел до негативен резултат върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, и е подложил същия на изпитание, превишаващо по интензивност неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода по повдигнато обвинение. Този извод съдът обосновава и при приложението на съдебната практика на Съда по правата на човека по спазването на чл.3 от ЕКПЧ, включително по българските дела от групата на делата „Кехайов с/у България“, „Червенков с/у България“  и най-вече пилотното дело „Нешков и др. с/у България“. Що се отнася до установяване на нарушение на чл.3, следва да се приложи подходът, установен в пилотното дело срещу Полша – „Kudla v. Poland“, при който съдът е приел, че нарушение на чл.3 би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законно задържане или законно лишаване от свобода. В конкретния случай този стандарт на доказване е налице. Ищецът, който не е лишен от свобода, изтърпяващ наказанието въз основа на законосъобразно наложена присъда, по силата на чл.240 от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража, е бил подложен на допълнително ограничение, наложено с отменената от районния съд заповед за дисциплинарно наказание и незаконно изолиране в наказателна килия за период от 4 денонощия. При прилагане на принципа на кумулативния ефект следва да се вземе предвид именно последното обстоятелство, което само по себе си сочи на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, но към него следва да се добавят и останалите ограничения и лишаване от права, на които е бил подложен ищецът. В съдебната практика трайно се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.

               Въз основа на горното следва да се приеме, че при условията на пълно и главно доказване са установени всички предпоставки на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ относно преживените и претърпените от В. по време на настаняването му в наказателната килия неимуществени вреди.

                Установените негативни преживявания на ищеца са в пряка и непосредствена последица от настаняването му и престоя в наказателната килия, въз основа на макар и подлежащия на изпълнение /преди отмяната/ и незаконосъобразен освен това административен акт, в нарушение на забраните за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от ЕКПЧ и чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, на чл.10 ал.1 от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970г., обн. ДВ бр.60/1970г., в сила за Република България от 23.03.1976г., както и на чл.29 от Конституцията на РБ, всички въвеждащи по същество идентична забрана, и на основание чл.4 от ЗОДОВ подлежат на възмездяване чрез обезщетение.

              Обезщетение се дължи за всички претърпени преки и непосредствени неимуществени вреди, за периода от настаняването на ищеца на 24.07.2015 година до извеждането му от наказателната килия на 28.07.2015 година. На основание чл.52 от ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените морални страдания. В случая следва да се вземат предвид фактът, че ищецът вследствие на незаконосъобразна заповед за настаняване в наказателна килия е търпял ограничения в по-голяма степен от присъщите за изтърпяване на наказанието му, съответно задържането му като обвиняем, като за конкретни преживявания на ищеца не бяха ангажирани доказателства за преценка техния интензитет. Действително той е бил лишен от възможността да получава хранителна пратка, да осъществява свиждане, да пазарува от лавка, както и от правото си да гледа телевизия и слуша радио, настаняването е имало за него психотравмиращ характер със среден интензитет, но без тежки клинични преживявания /не се установява да е търсил лекарска помощ или да се е влошило психичното му състояние с необходимост от лечение и прием на медикаменти/. При определяне обезщетението следва да се съобразят икономическите условия и обстоятелството, че минималната месечна работна заплата за страната в перирода 01.01.-31.12.2015 година е 380 лева, определена с ПМС № 139/04.06.2015 г.  

                 Следва да се има предвид сравнително краткият престой на ищеца в наказателната килия, в който е търпяно неблагоприятното въздействие на отменения административен акт, респ. условията в наказателната килия – 4 дни, обстоятелството, че за 1 час всеки ден се е провеждал престой на открито. По изложените съображения справедливото обезщетение в случая следва да се определи в размер на 120 лева за периода от 24.07.2015 година до 28.07.2015 година. В тази връзка от съда бе съобразена и съдебната практика на съдилищата, както и тази на ВАС по идентични случаи, застъпена в адм.д. № 6900/2016г., адм.д. № 13556/2014г., адм.д. № 5621/2016г., адм.д. № 13974/2015г. и други.

             С оглед на изложеното искът с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявен от В. против ГДИН, се явява доказан и основателен за сумата от 120 лева за периода от 24.07.2015 година до 28.07.2015 година. За разликата от 120 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв., искът се явява недоказан по размер и следва да бъде отхвърлен, както и за 29.07.2015 година.

              Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото от ищеца разноски – внесена държавна такса в размер на 10 лева /платежно нареждане на лист 3 от делото/.    

              Воден от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл. 1 ал. 2 и чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, както и на основание чл.10 ал.3 от с.з., Ловешкият административен съд, четвърти състав,

             РЕШИ: 

             ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.****, бул. ***** № **** да заплати на И.В.В., понастоящем изпърпяващ накаказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, с ЕГН:**********, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева за неимуществени вреди, претърпени в периода от от 24.07.2015 година до 28.07.2015 година, от изтърпяване на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, наложено със Заповед № 764 от 07.07.2015 година на Началника на Затвора Ловеч, отменена като незаконосъобразна на 23.07.2015 година от Районен съд Ловеч, и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 5 000 лева, както и за 29.07.2015 година, като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София да заплати на И.В.В., понастоящем изпърпяващ накаказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч разноски за производството по делото в размер на 10 /десет/ лева.

             Решението може да бъде обжалвано чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.             

             Препис от решението да се връчи на страните по делото.

 

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: