Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 141 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа
на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92,
ал. 1 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу С.Г.П..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответника С.Г.П. бил сключен и валидно действал договор за мобилни
услуги от 06.09.2017 г., по силата на който ответникът бил абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № …… и титуляр по
предпочетения мобилен номер ./…, с абонаментен план „Тотал 10,99 лева“.
Отношенията по повод титулярния мобилен номер …/...били новирани посредством
подписано между страните допълнително споразумение от 16.10.2017 г., с което
абонатът предпочел ползването на абонаментен план „Тотал 24,99 лева, промо 2000
МB“ за срок до 16.10.2019 г.
Въз основа на посочените договори
ответникът ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № ….
За потребените от ответника услуги
за периода от 15.02.2018 г. до 14.06.2018 г. „Т.Б.“ ЕАД издал следните фактури:
- фактура № ../15.03.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 15.02.2018 г. до 14.03.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 25,91
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 30.03.2018 г.
- фактура № ../15.04.2018 г. за
отчетения период на потребление - от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,34
лева (с ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
30.04.2018 г.
Ответникът не заплатил мобилни
услуги на обща стойност от 59,25 лева, поради което на 01.01.2018 г. било
издадено кредитно известие № …/15.05.2018 г. за извършена корекция по дълга,
като била сторнирана сумата в размер на 5,83 лева и е отразен незаплатеният
баланс в размер на 59,25 лева, при което задължението за плащане възлизало на
сума в размер на 53,42 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги, на стойност 53,42
лева, ангажирало договорната отговорност на абоната, като във връзка с чл. 75,
вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил
едностранно индивидуалните договори, сключени с ответника за ползваните
абонаменти и издал по абонатен № ……. на дата 15.06.2018 г. крайна фактура № ……,
с начислена обща сума за плащане в размер на 154,66 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги в размер на 101,24 лева, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за ползвания номер.
Датата на прекратяване на процесния
абонамент била 08.05.2018 г., като същата се генерирала автоматично по
вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните
фактури срокове за заплащане.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответника, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 1013/2019 г. по описа на съда и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответника
при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 53,42 лева, представляваща
стойността на незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
далекосъобщителни услуги по договор за мобилни услуги от 06.09.2017 г. и
допълнително споразумение от 16.10.2017 г., абонатен номер ……., за периода от
15.02.2018 г. до 14.06.2018 г., както и сумата от 101,24 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.09.2017
г. и допълнително споразумение от 16.10.2017 г., абонатен номер …., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 22.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с
който е изразил становище за неоснователност на предявените искове, оспорвайки
същите по основание и размер.
В отговора е направено възражение за
нищожност на клаузи от сключените договор за мобилни услуги и допълнително
споразумение, касаещи задължението за заплащане на неустойка от абоната, поради
противоречието им с добрите нрави.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът,
редовно призован, чрез назначения му особен представител оспорва предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 22.10.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответника С.Г.П. за дължими суми по договор за мобилни
услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1013/2019 г. на РдРС. В
рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 746/22.10.2019 г., връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Т.Б.“ ЕАД е предявил настоящия иск.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 06.09.2017 г., сключен
между ищцовото дружество и ответника, по силата на което ищецът се е задължил
да предоставя на ответника услуга за телефонен номер 0890/525514 по тарифен
план „Тотал 10,99 лева“, с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС, за срок
от 24 месеца.
Отношенията
по повод титулярния мобилен номер ………. са новирани посредством подписано между
страните допълнително споразумение от 16.10.2017 г., с което абонатът е
предпочел ползването на абонаментен план „Тотал 24,99 лева, промо 2000 МB“ за
срок до 16.10.2019 г.
По
делото като писмени доказателства са приети и издадени от ищеца 2 бр. фактури,
както следва: фактура № …/15.03.2018 г. за отчетения период на потребление - от
15.02.2018 г. до 14.03.2018 г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на 25,91 лева (с ДДС) и фактура № ……./15.04.2018 г.
за отчетения период на потребление - от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г., с
начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 33,34
лева (с ДДС).
Представени са също и Общи
условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги, в сила от 10.09.2010 г. и Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от 06.09.2017 г., съдържащо ценоразпис на „Т.Б.“ ЕАД за ползване на предоставяните
от оператора мобилни услуги.
От заключението по допуснатата
съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадено, се установява, че абонатът
е потребил следните услуги по сключения договор за мобилни услуги: в периода от
15.02.2018 г. до 14.03.2018 г.: 810 потребени минути, както и 3362,45 MB интернет; за периода от 15.03.2018 г. до 14.04.2018 г.: 892
потребени минути, както и 4334,60 MB интернет и за периода от 15.04.2018 г. до
14.05.2018 г. – 76 потребени минути.
От заключението по допуснатата
съдебно - икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на начислените
суми за ползвани мобилни услуги за мобилен номер 0890/525514 е 53,42 лева,
която сума според разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание, е
изцяло платена от ответника. Според вещото лице размерът на неустойката за предсрочно
прекратяване на месечен абонамент за три месеца е 62,46 лева.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Исковете са
предявени от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което са процесуално допустими. Правният интерес от воденето им се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковете за установяване на вземането са
подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането им по същество
съдът намери следното:
Страните не спорят, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че са били обвързани
по силата на валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между
тях договор за мобилни услуги от 06.09.2017 г. и допълнително споразумение към
него от 16.10.2017 г.
Между страните не е спорно и че за
периода от 15.02.2018 г. до 14.06.2018 г. ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал 2 бр. фактури
за ползвани далекосъобщителни услуги с получател ответника С.П..
Не е спорно и че вземанията по сключените
договори са били периодични.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги „при
ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги
се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна по
договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Извършването на конкретно
възложените мобилни услуги от мобилния оператор и предоставянето им на
ответника се доказва от заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза. Няма основание за обвързване
заплащането на възнаграждението за извършване на конкретно възложените мобилни
услуги от мобилния оператор и предоставянето им на ответника от допълнителни
факти, доколкото приемането на услугата не е задължение на възложителя - да
прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение (определение №
3/08.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 803/2014 г., ТК, II т. о.). Затова и при
отсъствието на възражения и доказателства по делото, ответникът при приемане на
изпълнените услуги да е направил възражения за недостатъци и изрично изразено
несъгласие с престираните услуги при тяхното приемане, извършеното се счита
прието и възложителят дължи уговореното възнаграждение от приемането (чл. 266,
ал. 1 ЗЗД).
Независимо от изложеното, обаче,
видно от заключението по приетата съдебно – икономическа експертиза е, че
ответникът е заплатил сумата от 53,42 лева, представляваща стойността на
ползвани от него далекосъобщителни услуги за процесния период, поради което
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Относно дължимостта на вземането за
неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за
неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго
главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът
следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата
молба твърдения, наличието на следните предпоставки: наличието на клауза за
неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между
страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза
в договора за мобилни услуги и
допълнителното споразумение към него, според която при прекратяване на договора
преди изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният
дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока на
договора.
В тежест на ищеца е да ангажира
доказателства за валидността на неустоечната клауза, за което с оглед
указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г.
на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на разпоредбите, регламентиращи
неравноправните клаузи и накърняването на добрите нрави при неустоечните
клаузи, съдът следи и служебно.
За да прецени основателността на
заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната клауза, въз
основа на която се претендира процесното вземане.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния случай действително е
налице. При недоказване на извършено плащане в срок, налице е виновно поведение
на ответника, посочено и в Общите условия, имащо значение за едностранно
прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености
на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената
му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно
прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора
абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения
договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса.
Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на ВКС, намерила израз в решение №
110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о. Следва да се посочи,
че съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на
договора, когато те са свързани с противоречие на закона или на добрите нрави и
това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. В
този смисъл са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г. на ВКС, ТК,
II т. о. и решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о. Независимо от това и ответната страна е противопоставила такова
възражение в депозирания по делото отговор на исковата молба.
От друга страна нормата на чл. 143
ЗЗП третира като неравноправна всяка клауза в договор, сключен с потребител,
уговорена в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика
и потребителя. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Не са индивидуално уговорени
според чл. 146, ал. 3 ЗЗП клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, а обстоятелството, че някои
условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този раздел към
останалата част от договора – чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
Процесната клауза за неустойка
вменява в тежест единствено на потребителя -ответник задължение да обезщети
доставчика - ищец в случай на предсрочно прекратяване на договора, независимо
от причината за това – дали се дължи на виновното поведение на потребителя или
прекратяването на договора е по негово искане. Реципрочно задължение за
заплащане на неустойка от оператора при неизпълнение на задълженията му по
договора не е предвидено нито в договора, нито в общите условия, а операторът
изрично се е освободил от задължението за заплащане на неустойка при предсрочно
прекратяване на договора по причини, за които той отговаря.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че процесната неустоечна клауза е уговорена във вреда на потребителя -
ответник, нарушава основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една от страните
по договора и не защитава интересите на потребителя - ответник, поради което е
неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в съдържанието на
договора, а не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато насока липсват
каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и потребителят -
ответник не е имал възможност предварително (преди сключване на договора) да влияе
върху съдържанието ѝ, поради което
е и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Постигнатото между оператора и
Комисията за защита на потребителите споразумение настоящият състав приема, че
не е приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между страните за
неустоечна клауза се преценява към датата на сключване на договора и тъй като
съдът намира, че неустоечната клауза е изначално неравноправна и нищожна, то и
не може да бъде уважен предявеният от ищеца иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че последният дължи редуцирана стойност на неустойката
в размер на 3 месечни такси или в размер на 101,24 лева. С оглед изложеното,
искът за неустойка е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.Б.“ ЕАД, с
ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:***, Б. П.С., сграда …искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът С.Г.П., с
ЕГН: **********, с адрес: *** дължи сумата в размер на 53,42 лева (петдесет и
три лева и четиридесет и две стотинки), представляваща стойността на
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на далекосъобщителни
услуги по договор за мобилни услуги от 06.09.2017 г. и допълнително
споразумение от 16.10.2017 г., абонатен номер *********, за периода от
15.02.2018 г. до 14.06.2018 г., както и сумата от 101,24 лева (сто и един лева
и двадесет и четири стотинки), представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.09.2017 г. и допълнително
споразумение от 16.10.2017 г., абонатен номер ……., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
22.10.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като неоснователни и
недоказани.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА,
СЕКРЕТАР:/И.С./