Р Е
Ш Е Н
И Е
№.....
гр.В.Търново, 19.06.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осемнадесети май през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3261 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по
силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на
топлинна енергия за обект в гр. ************.
Изтъква се, че ответницата е ползвала доставяната от дружеството-ищец топлинна
енергия през периода 01.05.2015г-29.02.2016г. за горепосочения обект, като не е
заплатила стойността на топлинната енергия за посочения период в размер на
473,04лв. Ищецът излага твърдения, че в изпълнение на чл.112г ал.1 от
ЗЕЕЕ/чл.139б от ЗЕ/ сградата-етажна собственост, в която се намира
топлоснабдения обект е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма "Т с". Сочи се, че
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение, като сумите се
начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Ищецът излага твърдение, че за процесния топлоснабден имот
са издадени изравнителни сметки за топлинна енергия по действителен разход на
уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота.
Ищецът заявява, че при неплащане на сумата стойност на топлинна енергия в срок
се начислява законна лихва върху дължимата сума, като в случая се претендира
сумата 34,30лв., представляваща законна лихва върху главницата, за периода
15.09.2016г.-01.06.2017г. Ищецът навежда твърдение, че с
оглед липсата на доброволно изпълнение за заплащане на горепосочените суми, по
заявление на "Т-С"ЕАД подадено до ВТРС, е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело №2528/2017г., по описа на
Великотърновския районен съд относно посочените суми, като срещу заповедта за
изпълнение е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди,
че претендираните суми за процесния период са дължими,
поради което отправя искане съдът да постанови решение, с което да бъде
установено съществуването на вземанията, а именно, че ответникът дължи
на ищцовото дружество сумата по 473,04лв.- главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2015г.-29.02.2016г., сумата
34,30лв., законна лихва за забава за периода 15.09.2016г.-01.06.2017г., ведно
със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно
гражданско дело №2528/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
С исковата молба е направено искане по чл.219 ал.1 от ГПК
за привличане и конституиране в настоящото производство като трето лице-
помагач на страната на ищеца фирмата
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия за процесния период, а
именно "Т С"ЕООД. С определение от 13.12.2017г. съдът е допуснал привличане и конституирал
"Техем сървисис"ЕООД в качеството на трето лице-помагач на страната
на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
допустимостта и основателността на предявените искове по съображения подробно
изложени в отговора. Заявява, че няма писмен договор, чрез който ответницата да
е изразила насрещно волеизявление за встъпване в договорно правоотношение с
ищеца. Според ответника издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е
нищожна, като издадена в противоречие с чл.411 ал.2 т.2 от ГПК, по изложени в
отговора съображения. Ответникът заявява, че претендираните суми са завишени и
ги счита за недължими. Счита, че нормативната уредба, регламентираща
топлоподаването в ЗЕ, Наредба 16-334/06.04.2007г. на МИЕ е в противоречие с
Конституцията на РБ чл.17 и чл.19, чл.21 от ЗЗК, Директива ЕС/32/2006 и
др.посочени нормативни актове. Оспорва истинността
на констативен протокол от 24.03.2016г., с твърдение, че подписа не е поставен
от ответника. Заявява, че към посочената дата имотът е бил собственост и във
владение на трето лице и ответницата не е присъствала при съставяне на
протокола. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество “Т-С” ЕАД в качеството му на доставчик на топлинна
енергия е подало на 14.06.2017г. заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника Б.Й.Б. за дължими суми за топлинна енергия за
обект: *********, за период 01.05.2015г.-29.02.2016г.
Въз основа на заявлението на “Т – С” ЕАД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение №1440/09.08.2017г. против длъжника Б.Й.Б. по ч.г.гр.д.№2528/2017г.
по описа на Великотърновски районен съд за следните суми: главница в размер на 473,04
лв. за топлинна енергия за обект: ************, за период 01.05.2015г.-29.02.2016г., сумата 34,30 лв. лихва за забава за периода от
15.09.2016г. до 01.06.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението /14.06.2017г/ до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на общо 75 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение, длъжника Б.Й.Б. е подала
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечен срок заявителят е
предявил настоящите положителни установителни искове.
По делото не се спори, че ответника Б.Й.Б.
е била собственик на апартамент, намиращ се в гр.*********, който с нотариален акт за
покупко-продажба ******** на
Нотариус ****, рег.№***, с район на действие СРС, на
11.02.2016г. е продала на трето неучастващо в спора лице-Е А П. По делото е
представен споразумителен протокол от 11.02.2016г., съгласно който страните по
договора за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот са се споразумели,
че дължимите такси за потребление на топлинна енергия, вода и електроенергия до
датата на предаване на владението върху имота са дължими от продавача, а след
тази дата-от купувача.
С протокол от 10.09.2002г. Общото събрание на ЕС е взело решение за
сключване на договор с "Т С"ЕООД С за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода и издаване на общи и индивидуални сметки.
По делото е представен договор от 16.09.2002г., сключен между "Т С"ЕООД
и Етажна собственост на адрес гр.********** относно извършване на индивидуално измерване на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
От заключението на допусната съдебно-техническа
експертиза се установява, че справката на фирмата за дялово разпределение, за
периода месец май 2015г-месец април 2016г. съдържа данни за общия разход на ТЕ
от абонатната станция и разходите на процесния имот с пълен отопляем обем 151
куб.м, както следва: за апартамента-138 куб.м и за общите части-13 куб.м.
Вещото лице е посочило, че прогнозното количество ТЕ за отопление на имота и ТЕ
от сградната инсталация е фактурирано съгласно чл.71 ал.1 от Наредба 16-334,
като тази енергия се определя въз основа на дела на ТЕ за отопление на имота
спрямо общата ТЕ за отопление на сградата за предходния отоплителен период и се
начислява ежемесечно през процесния отоплителен период. Вещото лице е
установило, че в случая има нулев разход за отопление, тъй като според главния
отчет отоплителните тела в процесния апартамент са затапени и не се захранват с
циркулиращата топла вода в отоплителната инсталация. Вещото лице е изложило, че
стойността на ТЕ, отдадена от сградната инсталация за отоплителен сезон 2015-2016г
е изчислена съгласно т.6.1.1 от Методиката, в размер на 35% от общата енергия
за отопление в СЕС и се разпределя
пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС. По отношение
на потреблението на БГВ в имота, вещото лице е установило, че прогнозният дял
на ТЕ за БГВ е определян въз основа на средномесечното потребление на топла
вода за предходния период, а реалното потребление е отчетено на 24.03.2016г.,
като по показания на водомера за топла вода е било 146 куб.м. Регистрирана е
разлика от 14 куб.м от последното отчитане, след което е извършено дяловото
изравняване. Вещото лице е установило, че измервателния уред в АС на СЕС е
преминал метрологични проверки, последно през м.01.2017г., същият е годен и
съответства на одобрения тип, като с него са извършвани всички измервания на ТЕ
през процесния период.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на
която се установява, че общо дължимата сума за начислена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015г-29.02.2016г. за абонат с номер 054583 е в размер на
681,77лв. с ДДС, която сума включва сумата 589,46лв. за топлинна енергия за
отопление и 92,31лв.-за топла вода. Вещото лице е установило, че за периода
01.05.2015г-30.04.2016г. в системата на "Топлофикация София" са
отразени платени суми в размер на 208,73лв., представляващи стойност на
издадените кредитни известия, с които са сторнирани издадените през периода м
май 2015г-м.февруари 2016г фактури за начислена прогнозна топлинна енергия. В
заключението вещото лице е посочило, че след отчитане на изравнителните сметки
дължимата сума е в размер на 473,04лв.
Във връзка с оспорване на констативен протокол №54583/24.03.2016г в частта
на положил подпис на "клиент" е допусната съдебно-графическа
експертиза, видно от заключението на която се установява, че подписът върху
констативния протокол в графа "клиент" не е положен от ответника Б.Й.Б..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Д Г А. Свидетелят
каза, че работи в агенция за недвижими имоти, чрез която е извършена продажбата
на апартамента на ответника в гр.С. Според свидетеля през месец октомври 2015г
обявили апартамента за продажба и когато ответницата напуснала жилището
затворили всички кранове на радиатори, вода и др. Свидетелят каза, че новите
собственици влезли във владение в имота края на февруари 2016г., като бил
подписан протокол, в който не отразили парното защото нямало отчети и всичко
било "на нула", а само на водомера имало показания.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество същите са
основателни. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни
установителни искове имат за предмет установяване на съществуването,
фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен
начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили
неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен
начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, основанието, от
което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по
чл.410 от ГПК.
На първо място, за да възникне
задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той
да има качеството потребител на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.153,
ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.
В случая, от
събраните по делото доказателства се установи, че ответника е била собственик
на апартамента в гр.С, за който се претендира заплащане на топлинна енергия за процесния
период-м.май 2015г-м.февруари 2016г., като видно от представения по делото
нотариален акт, ответникът е продала апартамента на трето лице през месец февруари 2016г.
Страните по договора за покупко-продажба са подписали споразумителен протокол,
видно от който дължимите такси за потребление на топлинна енергия, вода и
електроенергия за апартамента са дължими от продавача на имота до момента на
предаване на владението. Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е
предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и
топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществя при общи условия, одобрени от ДКЕВР, като
от влизането им сила се счита, че е налице сключен договор при Общи условия за
доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и битовия потребител, без
да е необходимо изрично писмено съгласие от потребителя. С оглед гореизложеното
съдът приема, че ответникът е имала качеството потребител на топлинна енергия
за процесния обект и процесния период, който е преди продажбата на жилището,
като ирелевантно за възникване на облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество е обстоятелството, изложено в свидетелските
показания и в обясненията на страната, че същата не е обитавала жилището след месец
октомври 2015г., когато го е обявила за
продажба. До момента, в който е извършена сделката с имота, ответницата има
качеството собственик на имота и съгласно цитираната по-горе разпоредба от ЗЕ
се явява потребител на топлинна енергия в топлоснабдения имот.
В конкретния случай предмет на спора е искова
претения за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и за БГВ, като не
е спорно, че ответникът за процесния период не е ползвал топлинна енергия за
отопление на имота. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза за
процесния период има нулев разход за отопление, тъй като според главния отчет
отоплителните тела в обекта са затапени и не се захранват с циркулираща топла
вода в отоплителната инсталация. Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
потребление на топлинна енергия от ползвателите на сградата, а следва от факта,
че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва
да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на
тази обща част. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда-етажна
собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на
топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост, като
прекратяването на топлоснабдяването може да се направи само за всички имоти в
сградата, по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата. В
тази насока са и разясненията от задължителен характер, дадени с ТР №2 от
25.05.2017г. по т.д. 2/2016г на ОСГК на ВКС. В настоящия случай, по делото не
са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че от етажната
собственост е взето решение за прекратяване на правоотношенията с ищцовото
дружество. Ответникът оспори констативен протокол от 24.03.2016г., в който са
отразени данни от отчета на място в обекта на потребление, който протокол беше
оспорен от страна на ответника в частта на положил подпис на "клиент".
По делото безспорно се установи, че ответницата не е присъствала при отчета и
съставянето на констативния протокол от 24.03.2016г., като видно от
заключението на съдебно-графическата експертиза подписа на "клиент"
не е положен от нея. От страна на ищеца няма изложени твърдения, че отчета е
извършен в присъствие на ответницата. Безспорно е, че към момента на съставяне
на констативния протокол 24.03.2016г ответницата не е обитавала жилището, което
към този момент е била продала на трето лице и което видно от заявеното от
свидетеля А, в края на месец февруари 2016г. ,е влязло във владение на имота.
Доколкото обаче в констативния протокол няма отчетено потребление на топлинна
енергия за отопление в обекта за процесния период, то същият, макар и съставен
в отсъствие на ответницата, кореспондира
с твърденията на самата ответница и с другите доказателства по делото, че в
обекта не се ползва топлинна енергия за отопление и такава не е обект на
исковата претенция, която, както бе посочено по-горе, касае само топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и БГВ. Що се отнася до потреблението
на БГВ в обекта, извън оспорения констативен протокол от 24.03.2016г., по
делото има ангажирани други доказателства, видно от които през част от процесния
период е имало потребление на БГВ. В тази насока е представеното по делото,
неоспорено от ответницата заявление от 18.02.2016г., подадено от нея до фирмата
за дялово разпределение, в което е посочено, че показанията за БГВ към дата
18.02.2016г са 146 куб.м. Видно от заключението на съдебно-техническата
експертиза количеството топлинна енергия за БГВ за процесния период е
определено по показания на водомера на топлата вода- 146 куб.м. Вещото лице е
посочило, че при тези показания на водомера е регистрирана разлика от 14 куб.м
от последното отчитане, след което е извършено дяловото изравняване.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че исковата претенция за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация и за БГВ в общ размер 473,04лв. се установяват
от представените по делото справки за разпределение на топлинна енергия за
процесния период, издадени от дружеството, осъществяващо дялово разпределение в
обекта, от заключението на неоспорените от страните съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. В заключението на съдебно-техническата
експертиза е отразено, че начислените суми от ищцовото дружество са 208,73лв.
Изчислените суми от фирмата за дялово разпределение за ТЕ отдадена от сградната
инсталация са направени при спазване чл.6.1.1 от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в СЕС , като за отоплителен сезон 2015-2016г. тази ТЕ е
изчислявана в размер на 35% от общата енергия за отопление в СЕС и е
разпределена пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС.
Вещото лице е посочило, че изчислените суми от ФДР са в размер 681,77лв., като
изравнителната сума е 473,04лв. Видно от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза общо дължимата сума след отчитане на изравнителните сметки за
абоната е в размер на 473,04лв., като срокът за плащането й е 14.09.2016г.
Вещото лице е установило, че няма данни за извършени плащания от страна на
ответника на начислената топлинна енергия. С оглед изложеното съдът намира, че
исковата претенция за установяване дължимост на главница за топлинна енергия в
размер на 473,04лв. за период 01.05.2015г-29.02.2016г. е основателна и доказана.
С
оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната претенция
за законната лихва за забава върху главницата, определена по размер съгласно
разпоредбата на чл.162 от ГПК в претендирания размер от 34,30лв. за период
15.09.2016г-01.06.2017г.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 75лв., от които държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв.,определено от съда чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП
вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната помощ. В исковото производство
направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна такса и 600лв. за
възнаграждения за вещи лица. По отношение претенцията на ищеца за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ бр.8 от 2017г./, като с оглед
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25 ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено
юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер на 100лв.
При това положение общият размер на разноските на ищеца са 75лв. за разноски в заповедното
производство и сумата общо 775лв. за разноски за държавна такса, възнаграждения
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение за исково производство, които
суми, с оглед уважаване на исковите претенции, на основание чл.78 ал.1 от ГПК,
следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.
Ответникът също е претендирала
присъждане на направени по делото разноски, но с оглед изхода на спора не
следва да бъдат присъждани разноски в
полза на ответника.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Б.Й.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т С” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от
изпълнителния директор Г Х Б, следните суми: 473,04 лв. /четиристотин седемдесет
и три лева и четири стотинки/ - главница
за доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. **********, аб. ******, за периода от
01.05.2015 г. до 29.02.2016 г., 34,30
лв. /тридесет и четири лева и тридесет стотинки/ - лихва за периода от
15.09.2016 г. до 01.06.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
-14.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
заповед № 1440/09.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2528/2017г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Б.Й.Б., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т С” ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на
управление: *********, представлявано от изпълнителния директор Г Х Б, направените в заповедното
производство по частно гр.дело 2528/2017г по описа на ВТРС разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер 75лв./седемдесет и пет лева/ и направените в настоящото исково производство
разноски в размер на общо 775лв./седемстотин
седемдесет и пет лева/ за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при
участие на "Т с"ЕООД- София, в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т С” ЕАД.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните и на третото лице- помагач.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2528/2017г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: