Решение по дело №2583/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалба от „М. И КО“ ООД, ЕИК *********, с управители Я.Б.Г. и Г.М.В./заедно и поотделно/, против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д.Н.М. ЕГН **********, изпълняваща трудови функции на хигиенист в „М. И КО“ ООД, снек бар „Дъ М. фууд енд коктейлс“ считано от 04.08.2022 г. и срещу Предписание от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на работодателя - „М. И КО“ ООД е предписано да предложи на работника – Д.Н.М. сключване на трудов договор и е определен срок за изпълнение на предписанието - 16.08.2022 г.

Жалбоподателят посочва следните незаконосъобразности на двата административни акта: Липсва описание на констатациите за наличие на трудово правоотношение, поради което актовете са необосновани. Оспорва твърдението, че Д.Н.М. е престирала труд в полза на жалбоподателя. На 04.08.2022 г. тя е била на територията на обекта за обществено хранене в качеството на посетител, а не на работник. Мотивите на оспорените актове са противоречиви, защото е посочено, че са събрани доказателства – обяснения от Д.М. от 11.08.2022 г., на 04.08.2022 г. дружеството е допуснало Д.М., което е установено при проверка на 12.08.2022 г. Липсват констатации към момента на проверката 12.08.2022 г. Д.М. осъществява ли все още трудови функции. Не са налице елементите по чл.66, ал.1 от КТ, защото липсват констатации в какъв период от време е установено, осъществяването на трудови функции. Съгласно чл.68, ал.1, т.2 от КТ трябва да е установено трудово правоотношение, в противен случай всеки посетител в обекта може да се счете за работник. Допуснати са нарушения на чл.44, ал.1, чл.35 и 36 от АПК, поради което актовете са необосновани и неподкрепени с доказателства. Необосновано е посочен и размера на трудовото възнаграждение, което надвишава работните заплати в дружеството. Отправено е искане за отмяна на оспорените актове. В съдебно заседание, чрез адв. К.Д. жалбата се поддържа.

Ответник – Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/– гр. Варна, /конституирана като ответник по арг. от чл. 399, ал. 1 от КТ/, чрез началник отдел „АИПО“ в ДИТ – Варна, с юридическа правоспособност, при представяне на административната преписка оспорва жалбата. В съдебно заседание, чрез процесуалния представител посочва, че са събрани доказателства, които установяват трудово правоотношение към момента на възникване на инцидента. В писмено становище са изложени подробни съобщения. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна – Д.Н.М., чрез адв. С.Г. – П. оспорва жалбата. Изтъква, че сигнала за трудовата злополука е подаден на 04.08.2022 г. в 7,51 часа, като мястото на полагане на труд е бар „М.“ в гр. Варна. Събрани са доказателства, че Д.М. е полагала труд на 03.08.2022 г. при пълен работен ден, като работното й време е било до 16 часа. Претендира присъждане възнаграждение за адвокат по двата представени договора. В писмени бележки са изложени подробни съображения по посочените доводи.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издаден е фиш за спешна медицинска от Д-р Б., в който е посочено, че на 04.08.2022 г. в 7,52 часа от частно лице е направено повикване за Д.М. на адрес *** ///, бар „М.“, във връзка с установяване за Д.М. „паднала по стълбите, не е губила съзнание, с болки в областта на дясното коляно“. Автомобил на спешна медицинска помощ е бил на мястото в 08,00 часа и е отпътувал в 08,10 часа. Описано е във фиша, че пациент е Д.М., посетена е на адрес: *** ***бар „М.“, отбелязано е, че е след травма с кървене по лицето, паднала по стълбите, не е губила съзнание с болки в областта на дясното коляно. При допълнителен клиничен преглед е дадена работна диагноза – травма на коляно, травма на глава.

Лист за преглед на пациент в ДКЦ Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Вана“ АД е издаден от Д-р С. относно постъпване на Д.Н.М. на 04.08.2023 г. в 08,30 часа и напускане на 04.08.2022 г. в 10,14 часа, в който е посочена основна диагноза и е назначена консултация с ортопед.

Издаден е Допълнителен лист към лист за преглед на пациент в КДБ за проведена консултация на Д.М. от Д-р Б. – ортопед травматолог, за резултат от прегледа е посочено „касае са за пациентка, която на 04.08.2022 г. пада по стълби и получава травми на колянна става, болки, оток, отрича движение. Назначено е оперативно лечение.

Проведено е рентгенологично изследване на 04.08.2022 г., което е с резултат даден от Д-р С. – рентгенолог: за черепните кости, без данни за фрактури на видимите костни структури; на дясна колянна става – многоофрагментна фрактура на дясна бедрена кост в дистална трета ивица прекъсваща ставната повърхност и бедрената кост.

Издадена е Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, от началник отделение по ортопедия и травматология на Д.Н.М., посочено е че е постъпила на лечение на 05.08.2022 г., изписана на 11.08.2022 г., диагноза - счупване на бедрената кост, проведено лечение оп клинична пътека 217.1 – оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник, извършена е операция на 06.08.2022 г. – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.

Издадени са на жалбоподателката: ЕР на ТЕЛК № 2088/20.09.2022 г., за временна нетрудоспособност от 05.08.2022 с увреждане 50% ТНР, ЕР на ТЕЛК № 2221/31.10.2022 г., за временна нетрудоспособност от 05.08.2022 г. до 03.10.2022 г. с увреждане 50% ТНР, болнични листи за периода от 05.08.2022 г. до 31.10.2022 г.

Съставен е Протокол № 2225518/18.08.2022 г. за извършена проверка на „М. И КО“ ООД от двама инспектори в ДИТ – Варна, с които за установени нарушения са дадени предписания. Представи са доказателства събрани във връзка с издаване на протокола /л.135-157/: обяснения от Ю.С., Я. А., Г. В., Д. Й., Т. К., Декларация от лице работещо по трудово/гражданско правоотношение от Ю.С., Д. Й., Т. К., П. И., П. , Я. А.. График за разпределение на работното време за м.06, 07 и 08.2022 г., Заповед за разпределение на работното време в „М. И КО“ ООД издадена на 08.05.2022 г. от управителя на дружеството. Правилник за вътрешния трудов ред, Вътрешни правила за организацията на работната заплата /л. 132-157/.

От Д.Н.М. е подадена Декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-213/10.11.2022 г. в ТП на НОИ – Варна. Съставен е протокол № 5103-03-1/09.01.2023 г. за резултатите от извършеното разследване станало на 04.08.2022 г. от комисия в състав от четири членове. Със Заповед № 5101-03-213#10/25.01.2023 г. на ст. инспектор в ТП на НОИ – Варна е спряно производството по квалифициране на злополуката станала на 04.08.2022 г. с Д.Н.М.. С Определение № 544/23.02.2023 г. по адм. дело № ***/2023 г. на Адм съд – Варна, в законна сила от 16.03.2023 г. е отхвърлена жалбата на Д.Н.М. срещу Заповед № 5101-03-213#10/25.01.2023 г. на ст. инспектор в ТП на НОИ – Варна.

Разпитани са в качеството на свидетели:

Свидетелят К. Величкова Д., работи в Дирекция „Инспекция по труда“ като главен инспектор. На 04.08.2022 г. е извършила проверка, съвместно с Б.Д.на фирма „М. И КО“ ООД с обект бар „М.“, находящ се на ул. Никола ///, стопанисван от фирмата, във връзка с станал трудов инцидент с лицето Д.Н.М.. При проверката в обекта са раздали декларации. Поискали са сведения от лицата, които са били в момента на смята. Видели са мястото където е станал инцидента. Посочва, че пострадалата жена при слизане по стълбите към офис помещенията се спъва на предпоследното стъпало, което довежда до фрактура на крака. От събраните сведения, по късно и от самото лице, е преценила, че има съществуване на трудово правоотношение, тъй като лицето е посочило, че е работило, със заплата – 1000 лева, работно време от 07.30 ч. до 16.30 ч., трудови функции свързани с почистване на помещението, поради което е издала постановление за обявяване на трудово правоотношение. Пострадалата го е разписала, но представител на фирмата е отказал да го разпише и затова е връчено със свидетели. Уточнила е, че е имало противоречиви сведения от работниците, но самият работодател също е потвърдил, че лицето е викано за интервю за работа, поради което е преценила, че съществува трудово правоотношение. Не е съпоставяла трудовото възнаграждение на Д.М., с това на другите служители. Когато е отишла за проверка, там е бил управителят на заведението - салонен управител, защото е бил на смяна. Той е посочил мястото на инцидента. Описва бара по следния начин - при влизане в обекта, в ляво има стълбище което води надолу. Там имат офис, склад и съответно санитарен възел и са й обяснили, че на предпоследното стъпало Д.М. се е спънала. Поради това, че там са офис - помещения е преценила, че това място е по-скоро за персонала отколкото за клиенти.

Свидетелят Ю.С. С. твърди, че работи в „М. И КО“ ООД от началото на 2022 г. като салонен управител и в момента изпълнява тази длъжност. Не е присъствал лично на инцидента на 04.08.2022 г., но е бил уведомен по телефона, че се е случил инцидент с Д.М. докато е слизала до тоалетната по стълбите. Имал е с тази жена телефонен разговор, защото се е интересувала от работа в заведението. Казал е, че не отговаря за назначаване и трябва да говори с управителя на фирмата. Поканил е Д.М. в заведението, в случай че желае да говори с управителя за работа. Относно мястото на падането е посочил, че заведението е на два етажа, по пътя към тоалетните има извити стълби, които са общодостъпни и всеки човек, който влезе в заведението има свободен достъп до това място, където с дамата се е случил инцидента. Свързал се е с нея след инцидента, за да установи как се чувства. Тя също се е свързала се него, с определени искания към него, заплашвания и изнудвания. Посочва, че има СМС-и и звукозаписи как тя иска пари от него, за да се потули случая. Посочва, че преди случая от фирмата е имало публикувана обява за хигиенист, но не си спомня точно около коя дата е била обявата. Относно наемане на лица на работа уточнява, че управителя Г. В., провежда интервютата и обяснява условия, работно време, възнаграждение и т.н. Не може да посочи колко време след разговор с определено лице се сключва трудов договор, ако е одобрено. При назначаване на ново лице на работа устно управителя на фирмата го уведомява за това. Относно Д.М. по телефон, в началото на месец август 2022 г. и е казал да дойде да говори с управителя относно самата позиция. Не е уточнявал кога управителя на фирмата ще е в заведението. Работното време на заведението е от 08.00 ч. до 24.00 ч. Уточнява, че както самия той, така и повечето от колегите му, отиват към 07.30 ч. на работа, малко по-рано, пият кафе, говорят си. Масова практика е заведението да се отключва между 07.20 ч.- 07.30 ч., като отключването го прави той и тогава може да се осъществи влизането. При инцидента на 04.08.2022 г. Д.М. е била в заведението за интервю с управителя. Описва заведението по следния начин: Влиза се от входната врата в заведението на първия етаж. Има стълби нагоре към втория етаж, има и стълби надолу, където са двете санитарни помещения (мъжка и женска тоалетна) и там има врата, която е служебен вход за офиса. По стълбите се движат клиентите на заведението, защото посещават тоалетните. Заведението започва работа с клиенти от 08.00 ч., случва се и малко по-рано да влезе човек, но след 08.00 ч. започват да работят с клиенти. На въпрос на адв. Г., вярно ли е посоченото от него в писмени обяснения пред НОИ, че на 03.08.2022г. се е чул по телефона с Д. и е уговорил с нея среща на 04.08.2022г. в 07.30 часа, за интервю за работа, свидетелят посочва, че не е споменавал този час, казал е само кога отваря заведението и че управителя понякога идва и по това време. Не е категоричен, но доколкото си спомня на 04.08.2022 г. е отишъл в заведението, за да работи към 08.00 часа и Д.М. вече не е била там. Относно въпроса кой е предоставил достъп на Д.М. до заведението, сутринта на 04.08.2022 г. е отговорил, че заведението се отключва по-рано от лице което е сутрин на работа, имало е към него момент външна охрана, от друга фирма и тази охрана допуска служители, външни лица и всички останали. Охраната познава хората, които са свързани със заведението и няма как да допусне външен човек. Охраната е от 24.00 ч. до 07.00 ч., докато не дойде първия служител. В този ден, доколкото е разбрал в 07.15 ч. – 07.20 ч. е отишъл първия му колега. Относно представени разпечатки от СМС-и, посочва че са от личния му телефон. Кореспонденцията е еднопосочна. Повода е достатъчно ясен и СМС-и получавал през целите денонощия в продължение на повече от един месец. Относно споразумение с Д.М. посочва, че тя е искала такова. Не знае как са приключили разговорите с управителя на фирмата в тази насока.

Свидетелят К. В. М. – съпруг на заинтересованата страна Д.М., твърди че сутринта към 07.30 ч. Д.М. е тръгнала по-рано от него на работа, не след дълго му се е обадила по телефона и е казала, че е паднала и тъй като заведението се намира на 50 м от апартамента където живеят той веднага е отишъл. Видял е, че е паднала в подземието. Била е с разкървавяване. Гледката е била неприятна. С едно лице от персонала са я сложили на стол и са я качили по стълбите на приземния етаж. Обадили са се в Бърза помощ, те са се отзовали много бързо и е откарана в Бърза помощ. Свидетелят посочва, че при влизане в заведението, попадаш на първия етаж, а Д.М. е била долу в мазата, където се намират кухненските помещения, тоалетни и т.н. Първият работен ден на Д.М. в заведението е бил 03.08.2022г., а на 04.08.2022г. се е случил инцидента. Не е присъствал на разговорите относно започването й на работа. На 03.08.2022 г. след първия си работен ден Д.М. му е разказа как е минал деня й, съответно на втория работен ден се е случил инцидента. На 03.08.2022г. е била почти цял ден на работа, защото той когато се е върнал от работа в 16 ч., тя не се е била прибрала и той я е чакал. Д. е лицето, служител в заведението, което му е помогнало да я качат до първия етаж след инцидента, но не може да посочи точно каква длъжност е изпълнявал. След първия си работен ден Д.М. му е казала, че има в заведението жена на име О. която изпълнява същата длъжност. При договарянето знае, че М. е следвало да работи в заведението на нормален работен ден, като хигиенист и включително да мие съдове. Не знае какво възнаграждение е следвало да получава. На 03.08.2022 г. се е запознала с работата и е работила, като е почиствала и подреждала. Не е присъствал на водени разговори относно работата, която ще върши, но е тръгвала преди него на работа, защото той е започвал работа от 08.00 ч., а тя 07.30 ч. Преди е работила в училище „Антон Страшимиров“ като хигиенист в продължение на 4 години.

Свидетелят Д. И. Й. – работил за жалбоподателя от 04.08.2022 г. до 04-05.12.2022 г. като сервитьор. Уточнил е, че в последствие е разбрал, че лицето с което е станал инцидента се казва Д.М.. На 04.08.2022г., е бил първия работен ден за него в „М. И КО“ ООД. Отишъл е на работа и е влязъл в заведението, защото му е казано, около 07.00 ч. - 08.00 ч., че трябва да е на работното място, тъй като първата смяна започва в 08.00 ч. Назначен е бил като сервитьор. Влязъл е в заведението, което е на два етажа, но реално е на три с подземния етаж. Бара е на втория етаж. Видял лицето Д.. Попитал е колегите си, дали трябва да отиде да я обслужи, тъй като е бил първия му работен ден и не е знаел какво трябва точно да прави, казали са му, че тя е тук за интервю и да седне да си изпие кафето, и да си изчака започване на смяната. Счита, че е влязъл в заведението около 07.15 ч., след около 10-15 минути е чул шумове на долните етажи. Слязъл на първия етаж, там е видял, че няма нищо и тогава е чул викове за помощ. Слязъл е по стълбите и видял въпросното лице, паднала, след което уточнява седнала по-скоро по някакъв много странен начин на стълбите, които водят за подземния етаж и тоалетните. Не знае дали се е подхлъзнала и какво точно се е случило, защото не е бил на самото място при падането. Опитал се е да я сложи в седнало положение. Вдигнал я е върху едно столче. Обадил се е на 112. Дошла е линейка и тъй като са я вдигнали със стол, той е бил отзад, а двамата лекари отпред. Спомня си добре, защото е тежала. След като са я качили до първия етаж, са я пренесли на носилката и е настанена в линейката. Не знае какво е правила по стъпалата. Не е видял вещи около нея. Стъпалата не са били мокри. След инцидента е посетил дома на Д.М. с управителя на заведението - Ю.С.. Отишли са с него да я видят, от морална гледна точка, за да разберат как е. Не си спомня да са занесени документи при тази среща. Д.М. ги е приела в хола на жилището си, не помни точно колко време след инцидента е направена тази среща. Свидетелят уточнява, че на 04.08.2022 г. е бил първият му работен ден, в който е щял да работи. Другите предходни два дни, през които е бил в заведението е престоявал там за около 2 часа, за запознаване с работата, но тогава не е работил. Заведението е работило на три смени: първа – 08.00 ч.- 16.00 ч., втора 16.00 ч. – 23.00/24.00 ч. и междинна смяна около 11.00 ч.-20.00 ч. Заведението започва работа с клиенти от 08.30 ч., не е сигурен за часа.

Свидетелят О.В.Й. твърди, че работи в „М. И КО“ ООД като хигиенист от м.02.2022 г. Видяла се е с Д.М. веднъж. Колежката й В. й е казала, че управителят Ю. й е казал, че ще дойде жена, която ще работи като хигиенист и тя трябва да я разведа из обекта. Д.М. е дошла сутринта в бара, след което О.Й. я е развела навсякъде и е показала всичко свързано с работата й, след което е отишла на втория етаж да си върши работата, М. е останала на първия етаж. Не знае какво е правила М. там. Това се е случило през лятото на 2022 г. Развеждането из обекта е било сутринта. М. е казала, че е дошла на интервю и ще работи като хигиенист в „М.“. О.Й. й е показала какво трябва да прави, а именно показала й е навън какво трябва да мете, после на първия етаж и втория етаж й е казала, че ще трябва да измете и да измие, също така, че трябва да работи и на двете мивки. Не си спомня дали М. й е казала, че е наета или ще бъде наета на работа, но помни че тя е уточнила, че ще работи само първа свята. През този ден В., която също е хигиенист в бара е дошла в бара на работа в 16 ч., тогава О.Й. си е тръгнала и с М. е останала В., уточнява че не знае другите имена на В.. Не е била свидетел на инцидента, защото тогава не е била в заведението. На следващия ден е отишла на работа втора смяна от 16 ч. и колежката В. й е казала, че М. е паднала и са я отвели с линейка. Съдът е предявил на свидетелката О.В.Й. обяснения дадени от нея на 06.12.2022 г. /л.91/, в които е посочено, че на 04.08.2022 г. е била първа смяна, отишла е в 7,30 и се е запознала с Д., която й е казала, че е на интервю за работа, след няколко минути е разбрала, че е паднала по стълбите, никога не е работила с нея. След предявяване на обясненията от 06.12.2022 г. свид. О.Й. отговаря, че на 04.08.2022 г. не е била първа смяна. Не е знае кой какво е писал, но тя не е присъствала на обясненията. Посочва, че датата в обясненията „04.08.2022 г.“ не е изписана с нейния почерк, защото тя пише по различен начин. За текста в обясненията „След няколко минути разбрах, че е паднала по стълбите“, твърди, че е „Това е невъзможно аз да го напиша и подпиша. Също написаното „Никога не съм работила с нея“ казва: „Това е абсурд да го напиша. Аз само я въведох в работата и й обясних какво да прави. И не съм присъствала на злополуката.“ Посочила е, че подписът, който вижда, че е положен срещу името й в График за разпределение на работното време за м.08.2022 г. в „М. И КО“ ООД /л.132/ не е изписан от нея. Уточнила е, че от фирмата правят график, който се държи в папка в миялното помещение. По всяко време може да се направи справка и да се види кога е работното й време. Уточнява, че Ю. прави графика. Работят на смени, от 7,30 ч. до 16,00 ч. е първа смяна. След това от 16,00 ч. до 00,00 ч. е втора смяна, и трета смяна е от 20,00 ч. докато има клиенти. В деня след срещата с М. е била на работа от 16,00 ч. до 00,00 часа, затова от В. е научила за инцидента с падането на Д.. При разпита в съдебната зала е присъствала заинтересованата страна М. и за уточняване времето на срещата с О.Й. като е заявила, че първия ден, в който е била в бара там е била О.Й.. В деня на инцидента О.Й. не е била в заведението. След това е продължил разпита на свид. О.Й., която е посочила, че през м.08.2022 г., когато е станал инцидента служители длъжността „хигиенист“ са били тя и В. и са се търсили още лица за работа, но не им харесвали условията на работа, след което е дошла М.. Не може да посочи датата, на която е станала злополуката с падането, но това е станало когато М. е отишла на работа първа смяна да работи. В деня когато се е запознала с Д.М., свид. О.Й. посочва, че е останала в бара докато пристигне В. в16,00 ч., след което си е тръгнала, защото смяната й е приключила. В този период от 7,30 ч. до 16 ч. свид. О.Й. не може да си спомни точно, какво е правила М., защото след като й е показала заведението О.Й. е отишла „горе“, а М. е останала „долу“, след това е показала и миялното помещение, М. е била в миялното помещение, но не може да каже дали е работила или седяла. След това уточнява, че на 03.08.2022 г., когато за първи път е видяла М. и е обяснила каква работа и къде ще я върши. Когато О.Й. е била на втората мивка е видяла, че М. слага чинии. О.Й. е обяснила на М., че трябва да измете навън, след това да измете и измие първия етаж и втория етаж, като директно трябва да работи на двете мивки. Трябва да ходи на едната мивка и на едната машина, след това на другата мивка, като на другата мивка няма машина /за измиване на съдове/. На първия етаж не знае дали е вършила някаква работа, защото не е видяла, но на втората мивка е видяла, че слагала чинии. През другото време не знае какво е правила, защото О.Й. е била на друга мивка и не е видяла. Не помни на 03.08.2022 г. имало ли е клиенти в заведението, но е работила, защото е била на работа от 07,30 ч. до 16,30 часа.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Предмет на оспорване са Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ и Предписание за сключване на трудов договор по чл. 405а, ал. 4 от КТ. Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ подлежи на съдебно оспорване в качеството на индивидуален административен акт, за който липсва изрична законова забрана за обжалване в нормата на чл. 405а, ал. 7 от КТ, по аргумент от чл. 159, т. 1 от АПК. Предписанието по чл. 405а, ал. 4 от КТ подлежи на оспорване съгласно изричното изброяване на ал. 7 от правната норма. Жалбата е подадена от лице с правен интерес от оспорването, тъй като административните актове създават задължения за него. Постановлението и Предписанието са връчени на 12.08.2022 г., по реда на чл.61, ал.1 от АПК вр. чл.18а, ал.7 от АПК, като е удостоверено от свид. М.К.Д. че управителя на „М. И КО“ ООД се е запознал със съдържанието на административните актове и е отказал да подпише както постановлението, така и предписанието. Жалбата е подадена на 25.08.2022 г. в 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Изложеното обосновава допустимост на жалбата.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение, включващо и предписанието за сключване на трудов договор, обективират индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от АПК, които подлежат на оспорване по реда на чл. 145 от АПК, респективно на съдебен контрол за законосъобразност.

Съгласно чл.405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.

Съгласно чл.405а, ал.4 от КТ, въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

На основание чл.21, ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като с ал.2 е предвидено, че правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. На основание чл.405а, ал.1 и чл.405а, ал. 4 от КТ и чл.21, ал.1 и 2 от Устройствен правилник на ИА „ГИТ“, оспорените постановление и предписание са издадени от компетентен орган с оглед установяването, че К. Д. е инспектор в ДИТ – Варна, видно от Заповед № 566/05.03.2014 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, съгласно която К.В.Д.е главен инспектор в отдел „БТКД“ в ДИТ – Варна.

Фактите послужили за издаване на процесните актове са описани подробно от ответника, а именно: „М. И КО“ ООД, в качеството на работодател на 04.08.2022 г. е допуснал до работа лицето Д.Н.М., ЕГН ********** да престира труд полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на хигиенист, свързани с почистване на заведението, както и миене на чинии в обект „Дъ М. фууд енд коктейлс“, находящ се в гр. Варна, ул. Н.М. и стопанисван от „М. И КО“ ООД, с определено работно време от 07,30 ч. до 16,30 часа, определено трудово възнаграждение в размер на 1000 лева месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.

В оспорените актове са изложени фактическите и правните основания, въз основа на които са издадени, които са във взаимно съответствие, поради което са спазени изисквания по чл.59, ал.1, т. 1-8 от АПК. Липсват допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспорените актове.

За решава на спора е от значение налице ли са елементите на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му на основание чл.405а, ал.1 от КТ и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. Правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, когато се установи договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т.1-8 от КТ: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.

В случая съдът приема за установено от събраните доказателства, че на 03 – 04.08.2023 г. „М. И КО“ ООД е стопанисвало бар „Дъ М. фууд енд коктейлс“ в гр. Варна, ул. Н.М. №24. Заведението е било с работно време от 08,00 ч. до 24,00 часа, което е посочено от свид. Ю.С. – салонен управител в заведението и свид. Д. Й. – изпълнявал длъжността сервитьор. От медицинската документация се установява, че сигнал на тел. 112 е подаден за злополуката на 04.08.2022 г. в 7,52 часа и екип на ЦСМП е бил в 8,00 часа на адрес в гр. Варна ул. Н. ***посочено е бар „М.“ във Фиш за СМП – л.37.

Свид. О.Й. твърди, че на 03.08.2022 г. по указание на Ю.С. е обяснила на Д.М. какви ще са задълженията й относно почистването, миене на съдове и хигиенизирането на заведението. При разговорите помежду им на 03.08.2022 г. М. е посочила, че ще работи само първа смяна от 07,30 до 16 ч.

На 04.08.2022 г., когато М. е отишла в заведението е било около 7,15 часа, това се установява от твърденията на свид. Д. Й. и свид. К. М.. Доказателство че Д.М. е била в заведението преди 08,00 часа на 04.08.2022 г. е и издаден Фиш за спешна медицинска помощ на 04.08.2022 г., в който е посочено от д-р Б., че е получен сигнал за злополука в 7,52 часа от частно лице и е направено повикване за Д.М. на адрес *** ///, бар „М.“ /наименованието на заведението е „Дъ М. фууд енд коктейлс“, но е известно като бар „М.“/.

Свид. Ю.С., който е работел като управител на заведение „Дъ М. фууд енд коктейлс“, това е посочено в Декларация по чл. 402, ал.1, т.3 от КТ от 04.08.2022 г. /л.147/, твърди че управителя Г. В. провежда интервюта за работа в заведението. Свид. Ю.С. посочва, че в телефонен разговор в началото на м.08.2022 г. с Д.М. й е казал да дойде в заведение за разговор с управителя. Не е уточнявал кога управителя ще е в заведението, като работното време на заведението е от 08 до 24 часа. Заведението когато не работи има нощна охрана от друга фирма, която е от 24 до 07 часа или докато дойде служител от „М. И КО“ ООД. На 04.08.2022 г. има информация, че първия колега е отишъл в 07,15 – 07,20 часа, като този колега или охраната на заведението са допуснали Д.М. да влезе вътре. Той категорично посочва, че охраната познава хората, които са свързани със заведението и няма как да допусне външен човек.

Свид. Д. Й. твърди, че предходни два дни е ходил в заведението за запознаване с работата, на 04.07.2022 г. е бил първия му работен ден. Когато е отишъл в заведението, там е била Д.М.. Попитал е колегите си, дали трябва да я обслужи, но те са му казали, че тя е за интервю. Към 07,15 е чул шумове в подземния етаж и е разбрал, че Д.М. е паднала. Съдът приема, че свид. Й. е останал с възприятие, че М. е за интервю, но това не отговаря на действителното положение. От събраните доказателства се установява, че тя е започнала работа и е извършвала такава по почистване на заведението, защото около 07,15 - 07,30 часа, М. е била допусната от охраната или от служител в заведението, да влезе вътре, като няма спор, че по това време заведението не е работило с клиенти. По това време управителя на „М. И КО“ ООД Г. В. не е бил там, нито някой твърди, че са го очаквали в близките минути, ето защото непотвърдени са твърденията, че М. е отишла на 04.08.2022 г. за интервю. Също така свид. О.Й. посочва, че на 03.08.2022 г. колежката й В., която е хигиенист й е казала да обясни и покаже на М. задълженията на хигиениста и тя го е направила. Поради установеното съдът приема, че на 04.07.2022 г. Д.М. е била в посоченото заведение във връзка с изпълнение на трудови задължения като хигиенист, които са се заключавали в почистване за заведението, измиване на съдове и прибори за хранене и всичко останало свързано с поддържане на хигиената. Имала е уговорено работно място – бар „Дъ М. фууд енд коктейлс“, ул. Н.М. №24 и работно време от 07,00 до 16,30 часа, трудовото възнаграждение по данни на М. в обяснения дадени от нея /л.158/ е следвало да бъде в размер на 1000 лева месечно. Съдът приема, че наличието на договарянето на трудовите отношения е станало само между лицето, което ще заплаща трудовото възнаграждение и Д.М., нямало е свидетели на разговора, което е обичайно. Отделно от това не се изискват такива, ето защото липсата на преки свидетели относно договореността между Ю.С., в качеството на представител на работодателя и Д.М. не установява липса на трудово правоотношение. Дори и да се приеме, че М. не е разговаряла с представителите на дружеството по закон, това е без значение, защото се установява, че Ю.С. е организирал дейността в заведението. В тази насока свид. О.Й. посочва, че Ю.С. е изготвял графика за смените на работниците. Свид. Д. Й. посочва, че след инцидента той и салонния управител Ю.С. са посетили Д.М. в дома й, тя ги е приела, което установява, че Д.М. се е познавала в Ю.С. преди 04.08.2022 г. Доказателство за това са и съобщенията по телефон, водени между М. и С. след инцидента на 04.08.2022 г. които жалбоподателят е представил /л.126 – 130/. Не е изключено и за непознато лице влязло за интервю да се прояви загриженост и съчувствие, но от жалбоподателя не са представени доказателства, че се е налагало да търсят пострадалата госпожа, за да я посетят в дома й, напротив за всички в заведението е било ясно коя е тази жена, а именно наета да извършва работа като хигиенист в заведението. Потвърждение за това и твърдението на свид. Ю.С., че охраната познава хората свързани със заведението и няма как да допусне външен човек.

При преценка налице ли е договор за поръчка, съответно изработка или трудов договор следва да се преценява изпълнението на задължението било ли е свързано с постигане на определен резултат на свой риск по арг. на чл. 258 и 280 от ЗЗД. Липсват доказателства М. сама да е организирал работата си, относно почистване на заведението и измиване на съдовете, съответно лично да е наела или закупил техника, препарати и всичко необходимо, за извършване на възложената работа. От това следва, че ръководството на работата се извършва от жалбоподателя, поради което не е налице гражданско правоотношение, а трудово такова.

В случай че е предстояло интервю за работа лицето не би било допуснато да извършва каквато и дейност в заведението.

В дадени обяснения от Г.М.В.– управител „М. И КО“ ООД на 04.08.2022 г. пред ДИТ – Варна – л.137 е посочил, че е имал насрочено интервю за работа с жена. Когато е отишъл в заведението е установил, че тя е паднала по стълбите при придвижване. Г. В. не е посочил час, в който е насрочено интервюто, нито час в който е отишъл за това интервю в заведението. Ранното пристигане на М. в заведението – 07,15 -07,30 часа на 04.08.2022 г. установява, че тя е била позната за служителите в него и е била допусната преди работното време на заведението с клиенти. Поради изложеното съдът приема, че обясненията на В. не отговарят на действителното положение.

В обяснения от Я. Илианов А. от 04.08.2022 г. е посочил, че когато е подготвял работната станция е чул викове за помощ от долния етаж и е видял непозната за него жена паднала по стълбите. Помогнали са й да стане и са се обадили на мъжа й. Предполага, че е отивала до тоалетната. Както Г. В., така и Я. А. не сочат, че Д.М. е била клиент на заведението. Както беше отбелязано вече, допускането на М. в заведението установява, че тя е била известна на лица от работещите там и е била допусната, за да изпълнява трудова дейност. Не са установени доказателства, че М. е била клиент, защото няма доказателства за приета поръчка и издаден фискален бон за консумация.

Свид. О.Й. посочва, че на 03.08.2022 г. е била на работа от 07,30 до 16 ч., така е отбелязано и в график - л.132. През този ден тя е обяснила на Д.М. какво трябва да прави в заведението и М. самостоятелно е работила, защото свид. Й. твърди, че през този ден в заведението са били в качеството на хигиенисти тя и Д.М.. М. самостоятелно е почиствала, като през определено време са се виждали на мивките, защото в заведението са две. Посещението на адреса на Д.М. и писмени съобщения с Ю.С., в които М. е настоявала за уреждане на отношения свързани с положения труд за дружеството също установяват, че престирания труд е бил във връзка с трудови отношения.

От разпитите на свидетелите се установява, че М. е била в заведението на 04.08.2022 г. за изпълнение на уговорена трудова дейност, която се осъществява чрез почистване на заведението. Имала е уговорени работно време, място, трудов резултат – поддържане хигиената и измиване на чиниите.

Жалбоподателят не сочи и не е представил доказателства, че М. извършва търговска дейност и е юридическо лице, което извършва услуга почистване, поради което не може да се приеме, че М. е извършила услуга. Това потвърждава, че от 03.08.2022 г. е било налице трудово правоотношение между Д.М. и жалбоподателят „М. И КО“ ООД с мястото на работа – бар „Дъ М. фууд енд коктейл“ стопанисван от „М. И КО“ ООД, следвало е да изпълнява трудова дейност като хигиенист, с определено работно време и възнаграждение.

Жалбата е подадена от „М. И КО“ ООД, чрез управител Я.Г.. В жалбата, се посочва че Д.М. е била на 04.08.2022 г. в заведението като посетител. В обяснения от Героги В. другият управител на „М. И КО“ ООД дадени на 04.08.2022 г. е посочил, че на 04.08.2022 г. е имал интервю с Д.М.. Разнопосочните твърдения са предпоставка да се приеме, че нито едно от тях не отговаря на действителното положение и са опровергани от посочените по-горе доказателства.

Законосъобразно е установено от ответника, че е налице трудово правоотношение между Д.Н.М. и „М. И КО“ ООД с всички елементи по чл.66, ал.1, т.1-8 от КТ.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореното Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 12.08.2022 г. издадено на основание чл.405а, ал.1 от КТ от инспектор в ДИТ – Варна е в съответствие с изискванията на чл.146, т.1-5 от АПК и жалбата срещу нето следва да бъде отхвърлена.

Въз основа на законосъобразното постановление по чл.405а, ал.1 от КТ, в съответствие с чл.405а, ал.4 от КТ от инспектор ДИТ – Варна е дадено предписание на жалбоподателя да сключи в срок до 16.08.2022 г. трудов договор. Предписанието е издадено в съответствие с чл.146, т.1-5 от АПК, тъй като мотивите за издаване на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ са такива за издаване и на предписанието. Това налага отхвърляне на жалбата срещу процесното предписание.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност поради което на основание чл.24 от НЗПП и чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на ДИТ – Варна сумата от 100 лева.

Заинтересована страна Д.М., чрез адв. П. – Г. претендира за сторени разноски и възнаграждение за един адвокат. Представени са Договор за правна защита и съдействие №17/07.12.2022 г. за договорено и платено възнаграждение в размер на 200 лева и двете страни по договора, Д.М. и адв. П. са уточнили в публично съдебно заседание, че сумата е платена във връзка с настоящото дело, въпреки че е посочено, че е за процесуално представителство пред НОИ. Също така Пълномощно от Д.М. за процесуално представителство по настоящото дело от адв. П. – Г. е от 02.12.2022 г., поради което съдът приема, че сумата от 200 лева е заплатена за процесуално представителство по настоящото дело.

Съгласно Договор за правна защита и съдействие от 26.02.2023 г. между Д.М. и адв. Г. е платено възнаграждение в размер на 500 лева за процесуално представителство по настоящото дело.

Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност. На основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. Заплатеното възнаграждение и по двата договора е в размер на 700 лева, т.е. под предвидения минимум, поради което не следва да се намалява. Заинтересованата страна е заплатила държавна такса 5 лева за съдебно удостоверение и 10 лева – за призоваване на свид. О.Й. /л.48-49/. Оспорените административни актове са благоприятни за заинтересованата страна Д.М.. На основание чл.143, ал.4 от АПК следва жалбоподателя да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 715 лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „М. И КО“ ООД, ЕИК *********, с управители Я.Б.Г. и Г.М.В./заедно и поотделно/, против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д.Н.М. ЕГН **********, изпълняваща трудови функции на хигиенист в „М. И КО“ ООД, снек бар „Дъ М. фууд енд коктейлс“ считано от 04.08.2022 г. и срещу Предписание от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на работодателя - „М. И КО“ ООД е предписано да предложи на работника – Д.Н.М. сключване на трудов договор и е определен срок за изпълнение на предписанието - 16.08.2022 г.

ОСЪЖДА „М. И КО“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА „М. И КО“ ООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Д.Н.М. ЕГН ********** сумата от 715 /седемстотин и петнадесет/ лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.

	Съдия: