Определение по дело №758/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№

Град Варна, 30 март 2020 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненския Окръжен Съд – Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:  КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

МЛ.СЪДИЯ НАСУФ ИСМАЛ

Като се запозна с докладваното от съдия Красимир Василев, в.гр.дело № 758/2020 година на ВОС, взе предвид следното:

            Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 от същия, и е образувано по жалба от К.В.Т., ЕГН ********** срещу действията на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 711 против отказът да бъде прекратено съществуващото изп.производство № 608/2016 година.

В жалбата се сочи, че отказът на ЧСИ се явява незаконосъобразен, т.к. изпълнителния титул не почива на нарочно законово основание.Молителката сочи, че е ангажирала произнасяне от страна на Адм.Съд-Варна, които със свое определение е приел, че подлежащите на изпълнение АУЗД не са влезли в сила, по която причина не е и налице основание за принудителното им събиране.По същество настоява съдът да отмени отказа на ЧСИ и му укаже, че следва да прекрати изпълнителния процес.

Против жалбата не е постъпвало възражение от страна на Взискателя – Община – град Варна.

В мотивите си до ВОС Съдия – изпълнител Тодорова намира, че жалбата се явява неоснователна и моли същата да се остави без уважение.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

На базата на АУЗД, които според Взискателя са влезли в сила, са били образувани изп.дела № 608/2016 година и № 120/2019 година – последното присъединено към първото, против К.В.Т., по повод незаплатени суми за местни данъци.

От материалите по делото става ясно, че Т. е била търсена на множество обявени от нея адреси, но не е била открита до 19.04.2019 година, когато в кантората на ЧСИ й е била връчена ПДИ.От своя страна молителката сезирала Адм.Съд –Варна, които със свое Определение № 1730 от 01.07.2019 година, постановено по адм.дело № 1655/2019 година отменил решението на Директора на Дирекция Местни данъци към Община –Варна и му е върнал преписката за разглеждане по същество жалбата на Т..

С Жалба Вх.№ 171 от 09.01.2010 година Т. сезирала ЧСИ , като настояла изпълнителното производство против нея да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.4 от ГПК, позовавайки се на цитираното по – горе определение на Адм.Съд-Варна.По това искане ЧСИ е постановил отказ, които е бил връчен редовно на Т. на 16.01.2020 година – вж.л.79-гръб.С нова молба от 21.01.2020 година Т. е заявила, че е уведомена за отказа, както и за присъединяването на НАП – като Взискател, но настояла да й се покажат нарочни документи в тази насока; задала множество и различни въпроси към ЧСИ, без обаче да посочи, че атакува действието, с което е отказано прекратяване на изпълнителния процес.

На 18.02.2020 година – видно от пощенското клеймо, молителката адресирала своята жалба до ВОС, с настояване да се изиска изп.дело и съдът да постанови неговото прекратяване.

При тези данни виждането на съда е следното:

Жалбата е процесуално недопустима!

Хипотезите, при наличието на които може да се атакуват действията на съдия – изпълнител са ясно, точно и изчерпателно посочени в нормата на чл.435 от ГПК.В конкретния случай молителката попада в хипотезата на чл.435 ал.1 т.6 от ГПК, която позволява на Длъжника да атакува отказ на Съдия изпълнител да прекрати изпълнителното производство.За да стане това обаче, съобразно нормата на чл.436 ал.1 от ГПК жалбата се подава чрез Съдебния изпълнител до Окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Молителката е била уведомена за отказа на ЧСИ да прекрати делото на 16.01.2020 година, както е видно от материалите по делото, следователно този срок е изтекъл на 31.01.2020 година, когато разпореждането е влязло в сила.До този дата обаче жалба от страна на молителката Т. не е получена.Жалбата й против действието на ЧСИ, с което е постановен отказ от прекратяване на изп.дело е била изпратена / и това е видно от пощенското клеймо/ на 18.02.2020 година или далеч след установения, а и преклузивен срок за обжалване.Т.е. тя се явява просрочена.

По повод Жалба Вх.№ 419 от 21.01.2020 година /вж.л.80/ е редно са се посочи, че тя не съдържа в себе си искане за обжалване на отказа; дори и имплицитно.Напротив – с тази жалба молителката е уточнила, че се е запознала с разпореждането, с което е оставено без уважение искането й да се прекрати изпълнителното дело; настояла да й се предостави достъп до делото, и е задала множество, и различни въпроси на ЧСИ, но реално в нея не се съдържа искане за отмяна на атакуваното далеч по – късно, разпореждане.

 Предвид изложеното, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, обективирано в жалба Вх.№ 5779 от 19.02.2020 година на К.В.Т., ЕГН ********** против отказ на ЧСИ Румяна Тодорова, рег.№ 711 да прекрати изп.дело № 608/2016 година.

ПРЕКРАТЯВА в.гр.дело № 758/2020 година, по описа на ВОС.

            Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Варненски Апелативен Съд.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: