О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1957
гр. Плевен, 22.12.2020 г.
Административен съд - гр. Плевен, втори състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Николай Господинов
като
разгледа докладваното от съдия Господинов административно
дело № 946/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл.88, ал.3 от АПК.
Делото е образувано по частна жалба /наименувана само
жалба/ от Г.Г.П. с посочен адрес ***, против Решение № 20073878/23.10.2020 г.
на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ /посочено в жалбата
като акт на ИА „ГИТ“ за прекратяване и оставяне без разглеждане на жалба с вх.№
20089046/18.10.2020 г./, с което основание чл.88, ал.2 вр. ал.1, т.2 и т.3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на Г.Г.П., с която се възразява срещу
писмо с изх. № 20066699 от 09.09.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“-
Плевен, с което г-жа П. е информирана, че исканите от нея документи,
установяващи факти, свързани с трудовото ѝ правоотношение са ѝ
предоставени на 20.08.2020 г.
С посоченото решение е постановено прекратяване на
производството по жалбата на г- жа Г.Г.П., подадена против писмо с изх. №
20066699 от 09.09.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен.
В подадената частна жалба се излагат оплаквания, че се
касае за постановен отказ от страна на Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен да
издаде индивидуален административен акт за реализиране на
административнонаказателна отговорност против „Рубин Трейдинг“ ЕАД, каквато
отговорност е следвало да бъде потърсена на основание чл.414 от КТ, поради
извършено нарушение на чл.128а от КТ. Сочи се, че в оспореното решение са
изложени мотиви за липса на основание за налагане на ПАМ по реда на чл.404 от КТ по отношение работодателя „Рубин Трейдинг“ ЕАД, което не е относимо към
правния спор, тъй като е жалбоподателката е получила документите си, но след
изтичане на законоустановения 14- дневен срок, поради което се изразява
становище, че е налице осъществено административно нарушение по чл.414 КТ, за
което контролиращият орган е следвало да състави АУАН , респективно да потърси
административнонаказателна отговорност на нарушителя по реда на чл.415в, ал.1
от КТ.
Частният жалбоподател обосновава правния си интерес от
оспорване на отказа на административния орган за издаване на АУАН с това, че е
подала сигнал до Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен и твърди, е е страна в
административното производство. Излагат се и подробни доводи за спазване
сроковете за оспорване на така постановения отказ.
В заключение е
направено искане да бъде отменено оспореното решение, да се допусне разглеждане
на административното производство по същество, да бъде констатирано извършеното
от „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД нарушение на трудовото законодателство и да бъдат
дадени задължителни указания по прилагане разпоредбите на КТ.
Постъпило е писмено становище от ответника с вх. рег.
№ 6045/18.11.2020 г., с което се оспорва подадената частна жалба. Развиват се
подробни доводи, че оспореното писмо с изх. № 20066699 от 09.09.2020 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен не представлява индивидуален
административен акт, нито отказ за издаване на такъв, респективно посоченото
писмо не подлежи на обжалване и за жалбоподателят не е налице правен интерес за
такова оспорване. Навеждат се и доводи за просрочие на жалбата с вх. № 20089046
от 08.10.2020 г., подадена от г-жа П..
В заключение се прави искане да бъде потвърден постановеният акт за прекратяване на
административното производство
След запознаване с оспорения адм. акт и събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законния срок, от
процесуално легитимирано лице и пред местно компетентен да я разгледа съд,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С оспореното решение ответникът е оставил без
разглеждане жалба на г-жа Г.Г.П. против писмо изх. № 20066699 от 09.09.2020 г.
на Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен и е прекратил производството по
подадената жалба на основание чл.88, ал.1, т.2 и т.3 от АПК. Обосновал се е с
това, че не е налице постановен индивидуален административен акт, респ. отказ
за издаване на такъв, поради което за жалбоподателката не съществува правен
интерес за оспорване. Алтернативно е посочено, че дори и при наличие на правен
интерес, жалбата се явява недопустима на основание чл.88, ал.1, т.2 от АПК, тъй
като към момента на подаването ѝ срокът за оспорване е изтекъл.
Така постановеното решение е правилно.
Съдът счита,
че подадената пред ИА „Главна инспекция по труда“ жалба е недопустима, тъй като
не е налице подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, респективно
отказ за издаване на такъв по смисъла на чл.21, ал.1 и сл. АПК, с оглед на
което правилно подадената жалба е оставена без разглеждане, а административното
производство е прекратено.
Видно от подадената до ответника жалба, Г.П. е
оспорила отговор на Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен по нейна жалба против
работодателя ѝ „РУБИН ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, в която е подаден сигнал за
допуснато от дружеството нарушение на чл.128а от КТ.
С горния отговор Дирекция „Инспекция по труда“- Плевен
е информирала жалбоподателката, че работодателят е предоставил поисканите от
нея документи, но според нея органът не е изпълнил задълженията си да потърси
административнонаказателна отговорност за допуснатото нарушение на трудовото
законодателство.
Дейността по административно наказване по естеството
си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване
на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на
състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на
решаването. Тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност,
извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на
законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, който не
се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 АПК. В този смисъл е
Тълкувателно
постановление 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ВКС и ВАС. Ето защо няма как да се
приеме, че АУАН, с който започва административнонаказателното производство
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
респективно, че неиздаването на такъв съставлява отказ по смисъла на АПК, който
подлежи на обжалване, а подаденият сигнал за допуснато административно
нарушение не представлява искане по смисъла на чл.24, ал.1 от АПК.
Административнонаказателното
производство се развива по реда на ЗАНН, а не по реда на АПК и лицето, подало
сигнал за допуснато административно нарушение не е страна в
административнонаказателното производство, съответно не е процесуално
легитимирано да обжалва актовете на контролния или административнонаказващия
орган.
Ето защо е налице хипотезата
на чл.88, ал.1, т.3 от АПК, на която се е позовал и ответникът.
При тези съображения съдът намира, че частната жалба
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал.3 вр.
чл.84, ал.1 от АПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба /наименувана само жалба/ от Г.Г.П., с
посочен адрес ***, против Решение № 20073878/23.10.2020 г. на изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“ /посочено в жалбата като акт на ИА
„ГИТ“ за прекратяване и оставяне без разглеждане на жалба с вх.№
20089046/18.10.2020 г./
Определението е окончателно и не подлежи на оспорване
съгласно чл.88, ал.3 АПК.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/П/