Р Е Ш
Е Н И Е
№ 101/14.02.2018 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Александрина А*** , като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 36 по описа
за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП.
Образувано е по жалба от Р.Р.Д. с
ЕГН * *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ПАМ) №17-0294-000217 от 05.12.2017год. издадена от Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС – лек автомобил марка „С*** Т*** ” с рег. №*** за срок от една година”, отнети са СРМПС
№ ********* и 2 броя регистрационни табели с номера "***", за установено с АУАН Бл.
№0286979 от 05.12.2017год. административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата не се оспорва описаната в заповедта фактическа
обстановка, но се твърди, че са нарушени административно производствените
правила и материалноправните разпоредби. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до това, че управлението на МПС
със СУМПС с изтекъл срок на валидност, не може да бъде квалифицирано и
приравнено на управление на превозното средство от неправоспособен водач, тъй
като изтичането на срока на валидност на свидетелството за правоуправление не е
сред законово регламентираните факти, правните последици на които се свързват
със загубване на правоспособността. Счита, че ПАМ е приложена на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. липсват условията за това. Моли съдът да отмени
обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се
явява, представлява се от адвокат В. И*** от МАК, която в писмено становище по
делото поддържа жалбата, развива допълнителни съображения и претендира разноски
по делото, като представя списък.
Ответникът Началника сектор „Охранителна полиция” при РУ -
Лом към ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява, не
изразява становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по
чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и срещу индивидуален административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено
копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно и се установява от приложения към
административната преписка акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Бл. №0286979 от 05.12.2017год., съставен от С*** И*** И*** на длъжност
мл. Инсп. в РУ - Лом към ОДМВР - Монтана, че на Р.Р.Д. с ЕГН * *** е съставен
АУАН за административно нарушение, квалифицирано по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно текстовото изписване на нарушението, описано в АУАН, административното
нарушение се изразява в това, че на 05.12.2017год. около 08,40часа в гр.Лом,
ул.”П*** ”, Р.Р.Д. *** е управлявал собствения си лек автомобил марка „С*** Т***
” с рег. №М 99-21АМ, като при работеща светлинна уредба „светофар”, преминава
на червен забранителен сигнал и продължава движението си по ул.”Х*** А*** ”,
като представя СУМПС, което не е валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС - изтекъл срок на валидност на СУ МПС на
25.07.2017год.
Въз основа на така съставения АУАН, на основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а
от ЗДвП, за виновно нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя Д., началник сектор „Охранителна полиция” при РУ - Лом към ОДМВР
– Монтана е издал оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №17-0294-000217 от 05.12.2017год., с която му
е наложена ПАМ „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година”,
като са отнети СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с номера "М***
".
Приетите по делото писмени доказателства, в това число и
справка за нарушителя – Р.Р.Д. ***, представляващи съдържание на
административната преписка, не са оспорени от страните.
От приложената по делото справка за нарушителя Р.Р.Д. ***,
същия е имал издадено СУМПС №********* от 30.08.2007год. със срок на валидност
до 25.07.2017год., което със съставянето на АУАН Бл. №0286979 от 05.12.2017год.
е отнето, ведно с контролния талон /видно от АУАН/. На 12.12.2017год. от страна
на Р.Р.Д. са подадени документи, ведно с карта за медицински преглед за
издаване на СУМПС, което е издадено на 13.12.2017год. с №*********, ведно с
талон №3192032 със срок на валидност до 13.12.2027г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на
чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една
принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По
смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност
видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017г., издадена от директора
на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.8 на тази заповед Началник сектор
„Охранителна полиция” при РУ - Лом към ОДМВР - Монтана, който е издател на
оспорената заповед и е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди
за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОДМВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП,
по чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не
е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената заповед е съставена в изискуемата писмена форма,
като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез
препращането към констатациите от извършената проверка на с АУАН. Не се
установява в процедурата по издаването на заповедта да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В процедурата по издаване
на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения, ограничаващи
участието на санкционираното лице в административното производство или
препятстващи проверката за законосъобразност от съда.
Фактическите обстоятелства за извършено административно
нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал.
2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между
страните по установената от административния орган фактическа обстановка,
спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби.
Според чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от новоприетите такива мерки според т.2
"а" е процесната: "прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление – „за срок от 6 месеца до
една година".
Поначало законът не свързва прилагането на ПАМ по чл. 171, т.
2а от ЗДвП и с липса на придобита правоспособност, а регламентира
като материалноправна предпоставка на налагането й управлението на МПС, без
водачът да притежава съответното свидетелство за управление". Спорен
момент е дали управляването на МПС от водач със свидетелство с изтекъл срок по чл. 51 от
Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ следва да се тълкува
като управление без притежаване на свидетелство за управление на МПС, по
смисъла на чл. 171, т.
2а от ЗДвП.
Принудителната административна мярка - прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство, без съмнение ограничава
конституционно гарантираното право на свободно предвижване. Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1
от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК.
В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по
начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка
за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел. По смисъла на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на
принудителните административни мерки е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Според чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от
правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява
от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно
средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3
и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на
наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.
Съгласно чл. 150а, ал.
1 ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Според чл. 7, ал. 2,
т. 13 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, всяко СУМПС съдържа датата на изтичане
валидността на свидетелството. Подмяна на свидетелство за управление на МПС се
извършва при изтичане срока на валидност /чл. 15, т.1
от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г./.
Първоначалното придобиване на свидетелство за управление на
МПС от съответната категория е придобитата от водача правоспособност. Срокът на
валидност на свидетелството за управление на МПС от друга страна е уреден в Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/. Съгласно чл. 1, ал. 5,
т. 2 от ЗБЛД свидетелството за управление на МПС е български личен
документ. Съгласно чл. 50, ал. 1
и ал. 2 от ЗБЛД
българското свидетелство за управление на моторно превозно средство е
индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство. В чл. 51 са уредени режимът и сроковете за валидност
на този документ. Съгласно § 1, т. 2, б.
"ж" от ДР на ЗБЛД "нередовен" български личен
документ е този, който е с изтекъл срок на валидност, а в чл. 81, ал.
2, т. 6 от ЗБЛД е предвиден състав на административно нарушение -
използване на нередовен български личен документ и административно наказание за
това - "Глоба" в размер от 30 до 200 лева. Сравнителната
характеристика на относимата правна уредба по ЗДвП и тази по ЗБЛД води до
правен извод, че макар да удостоверява официално придобитата правоспособност за
управление на МПС от съответна категория, изтичане срока на валидност на
свидетелството за управление на МПС не засяга придобитата вече правоспособност по
смисъла на чл. 150
и чл. 150а от ЗДвП. Допълнителен аргумент в полза на това тълкуване следва от
факта на предвидената по ЗБЛД отделна, различна от ЗДвП
административнонаказателна отговорност за нарушение, изразяващо се в ползване
нередовен български личен документ, какъвто по смисъла на цитираната разпоредба
на § 1, т. 2, б.
ж от ДР на ЗБЛД е такъв с изтекъл срок на валидност.
От изложеното следва и изводът, че придобитата от Р.Р.Д. ***
правоспособност да управлява МПС от съответната категория, удостоверено с
първоначалното свидетелство за управление на МПС не е изгубена с изтичане срока
на валидността му по чл. 51 от ЗБЛД. Обсъденото по - горе налага правния извод на настоящия съдебен
състав, че в конкретния случай в оспорената заповед фактически обстоятелства не
съставляват фактическото основание по чл. 171, т.
2а, изр. 1 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, без да
притежава съответното свидетелство за управление и съответно е налице
незаконосъобразност на наложената ПАМ по смисъла на чл. 146, т. 4
от АПК. Не е налице правопораждащият фактически състав, липсва и
основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на управлявания от настоящия жалбоподател собствен
лек автомобил. Следователно ПАМ наложена със оспорената заповед, е издадена при
липса на материалноправните предпоставки за това.
В допълнение ЗДвП разпорежда, че принудителните мерки трябва
да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи,
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там.
Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени /по арг. от чл. 22
и чл. 23 от ЗАНН/. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива
мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в
хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга
директно и безусловно правната сфера на адресата. В този смисъл е недопустимо
прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респ. при
липса на всички нормативно установени за това условия.
На следващо място, оспорваната заповед е издадена при
допуснато нарушение на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1
от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.171, т.2а
от ЗДвП не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава правата на жалбоподателя в по -
голяма степен от необходимото, тъй като го лишава от възможността да управлява
притежаваното от него МПС в рамките на една година. От друга страна,
снабдяването с ново СУМПС на лицето с изтекло такова означава, че то продължава
да отговаря на всички изисквания, поставени към водачите на МПС. Дори житейски
подновяването на СУМПС става значително преди изтичането на визирания в нормата
6 месечен срок, при което мярката се явява с отпаднало основание.
Заповедта е в противоречие с целта, предвидена в чл. 171 от ЗДвП - осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения по този закон, която се
преследва с налагането й. От обстоятелството, че СУМПС е с изтекъл срок не
следва извод, че водачът представлява опасност за останалите участници в
движението, каквато би било лице, което изначално не притежава СУМПС, съответно
- управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон или
е употребило наркотични вещества. От факта, че след налагане на ПАМ лицето е
подновило СУМПС, се налага извод, че е преустановено и описаното в ЗППАМ
нарушение на ЗДвП, следователно - постигната е предвидената в чл. 171 от ЗДвП цел. Поради тези съображения оспорената ЗППАМ е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
Въз основа на изложеното при преценката на събраните
доказателства и относимите правни разпоредби, съдът намира за неустановено
фактическото и материално основание за
прилагане на ПАМ по чл. 171 т. 2а от ЗДвП - управление от страна на жалбоподателя на МПС, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство и в противоречие с целта на закона,
което не се и опровергава от доказателствата по делото. Оспорената заповед следва да се отмени, с
произтичащите от това правни последици по отмяна на наложената принудителна
административна мярка, която се явява незаконосъобразна.
При този изход на делото основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски за ДТ в размер на
10.00лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв., съгласно представеният списък с разноски
по чл.80 от ГПК
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.
последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Р.Д. с ЕГН * ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№17-0294-000217 от 05.12.2017год. издадена от Началник сектор „Охранителна
полиция” при РУ - Лом към ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която му е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС – лек автомобил марка „С*** Т*** ” с рег. №*** за срок от една година”, отнети са
СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с номера "***", за установено с АУАН Бл.
№0286979 от 05.12.2017год. административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ - Лом към ОДМВР – Монтана да
заплати на Р.Р.Д. с ЕГН * *** сумата от общо 360.00 лева /триста и шестдесет
лева/, сторени разноски по делото – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение за първата инстанция, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса
при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез
Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14 дневен
срок от съобщението до страните.
На
основание чл.138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: