Р Е Ш Е Н И Е №
405
гр. Стара Загора, 27.10.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на трети октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурора Нейка Танева
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело №267 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на К.И.Ш., към момента на подаване на която същият е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора. Искът е предявен против ГДИН-София и е за присъждане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника, нанесени на ищеца в периода 01.04.2021г. до 06.04.2022г. в размер на 10 000 лева.
Ищецът твърди, че за процесния период бил преразпределен в коридора на четвърта група в килия №12. Той постъпвал в затвор за първи път, а въпросната килия била за рецидивисти и дори се водела като наказателен отряд – за лишени от свобода с множество наказания. Причината за това преразпределение била, че целият затвор пламнал от вируса на Копид-19 и по препоръка на РЗИ Стара Загора, четвърта група била пръсната сред останалите групи, за да се създадяло ковид отделение в затвора. РЗИ обаче препоръчало да се проветряват по-често помещенията, а коридорът на четвърта група бил като минна шахта – без прозорци, т.е. без приток на свеж въздух и слънчева светлина. Там прекарвал по 24 часа на денонощие, на изкуствена светлина от луминисцентни лампи и постоянно бил засипван от боклуците от втория и третия етаж. Това било една много рискова зона откъм зарази и при нулева хигиена. В допълнително представено становище по делото /л.103/ назначеният му процесуален представител сочи, че Ш. претендирал вредите от това, че имало несъответствие на издадените вътрешни актове и реалното ми прилагане относно въведените в затвора противоепидимични мерки, а именно липсата на проветряване и пряка слънчева светлина в коридорите, силно занижена хигиена в килията и коридорите, предвид конструкцията на тавана и подовете, която позволявала да бъдел засипван с боклуци и течности, изхвърляни от затворниците от горните етажи.
Ищецът, редовно призован в с.з., се явява лично и с назначения си процесуален представител по реда на ЗПП адв. М., като се поддържа жалбата по така наведените оплаквания относно условията на изтърпяване на наказанието. В хода по същество се претендира, че ищецът бил настанен в Затвора Стара Загора, като в условията на пандемия бил поставен в по-неблагоприятни условия. Затворническата администрация не била осигурила мерките и процедурите, които били предписани и създадени във връзка с пандемията от Ковид. Не оспорвали, че такива правила съществували, но в крайна сметка те били грубо нарушавани, както от самите затворници, така и от затворническата администрация. Нямало воля дезинфекцията да се провеждала и било налице бездействие от страна на затворническата администрация, което поставило ищеца в неблагоприятни условия. Прилага се и писмена защита.
Ответникът, редовно призован в с.з., се представлява от ст. юрк. С.. В представеното по делото становище, като отговор на исковата молба на Ш., същата сочи, че от името на доверителя си не оспорва пасивната легитимация на ГДИН, доколкото ищецът е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за процесния период. Оспорва обаче иска по основание и размер.
Коментира, че въведените в затвора противоепидимични мерки, които следвало да се прилагат поради обявената в страната извънредна епидимична обстановка и последиците за лицата, поставени под карантина, били ориентирани към осъществяването на медицински, протиепидимични грижи в областта на здравеопазването с цел ограничаване разпространението на заразата. Т.е., ограниченията били продиктувани от обективно съществуващата ситуация, която водела до непосредствена опасност за здравето и живота на гражданите. Ограниченията на основни права на гражданите били установени в закон /Закона за здравето/ и в рамките на предвиденото в Конституцията ограничение, като то било временно, преследвало легитимна цел – съхраняване здравето и живота на гражданите, както и било в обществен интерес.
Именно във връзка със създалата се извънредна ситуация в страна и в местата за лишаване от свобода били предприети своевременни противоепидимични действия и мероприятия, вкл. и съвместно с РЗИ Стара Загора. Така за целия период, вкл. и към конкретният момент, тези мерки продължавало да се спазват, така както те важели и за територията на цялата страна. Лишените от свобода били запознати с тези мерки чрез отговорниците на групите, ИСДВР и чрез поставени печатни материали по информационните табла на групите. Въведените ограничения за осъдените през определен период от време било с цел защита и опазване на техния живот и здраве.
В хода по същество юрк. С. сочи, че не били налице предпоставките за ангажиране отговорността на ГДИН. Ш., предвид акт на Апелативен съд Пловдив имал качеството на осъден, като на практика се водел наказван и нямал характеристиката на лице, което за първи път изтърпявало наказание лишаване от свобода. В местата за лишаване от свобода обособяването на помещенията било подчинено на определен ред, съобразно правомощията по чл. 60, ал. 2 от ЗИНЗС, които в случая били спазени. Криминалната субкултура в местата за лишаване от свобода била изключително разнообразна и не зависела от затворническата администрация. Във връзка с обявената световна пандемия, в местата за лишаване от свобода били предприети мерки, за които били представени писмени доказателства за осигуряване на такива, касаещи медицински и противоепидемични грижи, така и ограничения, както на лишените от свобода, така и на служителите на затворническата администрация, поради което, дори и да имало ограничения, те били във връзка със съхранението на живота и здравето на служителите и на лишените от свобода. Държавната интервенция била не само търпима, но и социално оправдана именно за целта, за която била създадена.
Страна
ОП-Стара Загора, редовно призована в с.з., изразява
чрез своя представител становище за неоснователност недоказаност на иска. По делото били събрани доказателства,
единствено и само доказващи изпълнение на препоръките от Министерство на
здравеопазването, дадени във връзка с пандемията. Изявленията за липса на
предприети мерки, не се доказали от една страна, а от друга, били опровергани
от показанията на свидетеля, разпитан в с.з., поради
което предявеният иск бил недоказан. Липсвали доказателства относно твърденията
на ищеца за липса на свеж въздух поради липса на прозорци, както и липса на
хигиена и опасност от зараза, което се опровергало от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Липсата на хигиена била в резултат на
действията на лишените от свобода. Всички противоепидемични мерки били
оповестявани на лишените от свобода и за неспазването им от страна на същите не
следвало да се търси отговорност от затворническата администрация. Не се доказало
и какви вреди претърпял ищеца във връзка с твърдените действия и бездействия на
затворническата администрация.
Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна, следното:
Не се спори, че през процесия период ищецът изтърпявал наказанието „лишаване от свобода“ в затвора в град Стара Загора. В този период пребивавал в коридора на четвърта група /вж. справката на л.17 и сл./, където по това време имало обособено едно спално помещение за лишени от свобода от пета група, резултат на дадени от РЗИ Стара Загора предписания във връзка с извънредната епидимична ситуация в страната, които били в насока в затвора да имало оситурен коридора само за лица лишени от свобода, заразени с вируса. Именно поради това лишените от свобода от коридора на пета група били преразпределени по останалите групи но не били смесвани в едно спално помещение с лишени от свобода от друга група. Ш. бил настанен в спално помещение №12, в четвърта група, която била за осъдени, неработещи, учащи се и не била диференцирана на принцип – рецидивист/нерецидивист.
В пета група били преразпределяни лишени от свобода, които за първи път били в местата за лишаване от свобода /МЛС/. Ш. постъпил в приемното отделение на Затвора на 04.02.2019г. и към 01.04.2021г. вече бил адаптиран, не бил от уязвима група и към тази дата имал допуснати вече три дисциплинарни нарушения. В четвърта група били поставяни лишени от свобода /ЛС/, които нямали нито едно наказание, както и ЛС, които за първи път изтърпявали наказанието „лишаване от совобода“. Посочва се, че Ш. *** като обвиняев още на 29.04.2015г. и освободен на 03.07.2015г. Всички спални помещения, вкл. и това под №12 в четвърта група, разполагали с прозорци с възможност за отваряне по всяко време на денонощието и по преценка на ЛС, които били настанени в него. Така се осигурявало възможността за достъп на свеж въздух, естествена вентилация и пряка слънчева светлина. Коридорът бил помещение, което служело за връзка със стаите на съотв. етаж и като преход за осигуряване на достъп до отделните помещения. За времето от 22,00 часа до 06,00 часа електрическото осветление в коридора се спирало.
От справката още се изяснява, че през м. април 2021г. Ш. пребивава в спално помещение №12 в четвърта група с още четирима ЛС. През м. май 2021г. били общо трима. През м. 06-09 на 2021г. били общо четирима. През м. 10-12 на 2021г. били общо двама. През м. 01/2022г. били общо трима ЛС. През м. 02-03 до 06.04.2022г. били двама ЛН, като накрая в помещението останал единствено Ш., след което бил върнат в коридора на пета група, поради отпадане на нуждата от обособяване на цял коридор за заразени с вируса. Спалното помещение имало обща площ от 25 кв. м. и изчислен капацитет 5,76 лишени от свобода, като максимално в него се настанявали 5 – ма. Към него имало и обособен санитарен възел с площ от 1,96 кв.м., който бил отделно от спалното помещение.
По делото допълнително се удостоверява, че от РЗИ Стара Загора било издадено предписание изх. № НЗБ-187/14.09.2020г. /л.41/ за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидимични мерки. Във връзка с така даденото предписание, били издадени от Началник на Затвора в Стара Загора Заповед № Л-2886/14.09.2020г. /л. 62-63/, Заповед № Л-3010/28.09.2020г. /л.64-65/, заповед № Л-1255/13.03.2021г. /л.65/, заповед № Л-4767/20.10.2021г. /л.66/. Във връзка с дадени предписания № НЗБ-869/21.10.2021г. на РДИ Стара Загора Началникът на затвора издал и Заповед № Л.4791/22.10.2021г.
Прилагат се още: заповед № РД-04-102/26.02.2020г. и приложения / л. 42 и сл./; заповед № 2335/06.03.2020г. /л.46/; нареждане на Гл. директор на ГДИН рег. № 2616/13.03.2020г. /л.47-48/; писмо рег. № 2545/07.04.2020г. и приложения /л.49-53/; писмо рег. № 2251/31.03.2020г. /л.54/; нареждане на Гл. директор на ГДИН рег. № 4864 от ..05.2020г. /л.56/; писмо рег. № 8280/27.10.2020г. /л.57/; нареждане на ГД на ГДИН рег. І 8497/03.11.2020г. /л.58/; Протокол рег. № 5191/20.10.2021г. /л.72-73/; Протокол № ИЗ-5346/27.10.2021г. /л.74/; заповед №3-1-3122-4 от 07.03.2020г. /л.75/; заповед № 3-1-3122-23/30.04.2020г. /л.76/; заповед № 3-1-3122-43/20.07.2020г. /л.77/; заповед №3-1-3086-4/26.10.2020г. /л.78/; договор за доставка на обществена поръчка по обособена позиция 1 – доставка на дизенфектанти“ /л.79-80/; договор №3811/15.04.2020г. /л.81-82/; заповеди за отпускане на материали или продажби /л.83-95/; протокол за раздадени предпазни маски на лишени от свобода от пета група от 25.02.2021г. /л.96/; информационни брошури /л.98-102/;
По искане на ищцовата страна, Съдът допусна събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел. От показанията на св. К.Т. се удостоверява, че същият познавал К.Ш. ***, като от 2021г. били година и нещо заедно с него. В четвърта група били заедно с него. В четвърта група Ш. бил около 10 месеца. По време на пандемията условията били лоши. Според свидетеля не били взети никакви мерки. Били увивали само входните врати с бинтове, но не пръскали нито с препарати, нито с нищо. Казали им да спазват 2 метра, но ги събирали, като тръгвали за храна всички. Според свидетеля други промени не били проведени в условията на пандемията.
Намирали се на първия етаж /четвърта група/, отгоре били втори етаж, където били втора и девета група. Падали всякакви прахоляци, мръсотии. Всеки пушел от горния етаж, тръскал, отгоре хвърляли хартии, прах, мръсотии. Това били едни решетки и всичко падало. Таванът на коридора бил много зле, влага. Бил с решетки и каквото се хвърляло отгоре, падало всичко надолу. Задължението за почистване било на хигиенистите, които били лишени от свобода. Знаел ги кои били. Ш. бил отговорник на пета група.
Когато имало по-тежки пандемични условия, нямало подобряване в проветряването и хигиената. Прозорците се отваряли, но те били с размери 90 х 60 см. Ш. не бил коментирал със свидетеля тези условия. Маски им давали за 3-4 месеца. Някои лишени от свобода, които били със симптоми, ги изолирали извън затвора, там имало едно мазе, под ареста. Не ги оставяли със здравите, в отделни помещения били. Храненето било по-надолу, в мазето, в обичайното място за хранене. В лафката трябвало да влизат по двама, но никой не спазва правилото, всеки влизал, даже по десетина човека влизали. Имаше едни бележки записани, но никой не ги спазвал тези заповеди. Никой не им ги прочитал тези заповеди, тези указания. Имало залепени по табла, по лафка, бележки по стените, по кабинети, по лафката, така разбирали. Лишените от свобода хвърляли боклуци от горните етажи. Надзорно-охранителния състав имало, но той пребивава зад металната врата, зад решетките. Свободно можели да се движат по коридорите и спалните помещения. Всеки ден можели да упражняват правото си на лафка и оттам можели да се закупят маска. В спалните помещения имало прозорец и той се отварял по тяхна преценка. Санитарният възел в спалното помещение имал прозорец.
Казвали им да
не се движат, да стоият по килиите, но всеки ден
имало каре. Имало периоди от една-две седмици, когато ги хранели в отрядите,
заради епидемията. Имало случаи, в които било забранено карето. Около една
седмица имало много строги мерки по отношение на целия състав. Болните от
коридора стояли там. Причината за тези 7 дневни изолации били, защото тези
лишени от свобода били контактни с болни, който болен пък бил преместван. Преди
държали болните със здравите вътре. Задържали ги в затворените помещения, уж да
ги пазят, а повече се разболели. Пълен коридор имало с болни и отвън даже било
пълно също с болни. Не можели да излизат навън и стояли в килиите си, но това било
за кратък период от около седем дни, но свидетелят не можел да кажа по чия
заповед. Болните от коридора стояли при тях. Ограниченията били за това, че
съответният лишен от свобода бил контактен или бил болен.
Инспекторите само им дали по едни кутии с маски и това било. Давали ги на хигиенистите и хигиенистите, които били затворници, изобщо не давали на другите, на никой не давали. Хигиенистите отговаряли за хигиената, те трябвало да им раздават тези маски, а те не ги раздавали. Те чистели един път сутрин, ама повечето с вода. Виждал, че с едни стирки и парцали чистели с чиста вода и това било. Хигиенистите били лишени от свобода.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
Преди всичко, Съдът дължи произнасяне по допустимостта на исковата претенция.
Предявеният от ищеца Ш. иск за обезвреда претърпени от него неимуществени вреди, причинени му от действия/бездействия на служители на ответника, касаят периода от 01.04.2021г. до 06.04.2022г., т.е. около една година. Този иск следва да се квалифицира като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за присъждане на обезщетение от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се предявяла от лице, лишен от свобода, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които било поставено при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", причинени от органите на администрацията към ответника, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Същото е със статут на юридическо лице към Министъра на правосъдието, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо следва да се приеме, че исковата молба, като подадена от лице, имащо качеството към датата на подаване на исковата молба, на изтърпяващо наказание лишаване от свобода, че същото към този момент притежава правен интерес от завеждане на иска, съотв. се явява активно легитимирано да го предяви. Искът правилно е предявен против пасивно легитимиран ответник- ГДИН, по аргумент от чл.205 от АПК, във чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т. е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода" /или на мярка "задържане под стража"/; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в специалното исково производство.
Не се спори, че през заявения като процесен период – 01.04.2021г. – 06.04.2022г. Ш. ***, поради изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, като за същия период е определен да пребивава в четвърта група. Първоначално ищецът е бил разпределен в пета група, но поради настъпилите обществени промени, породени от възникналата световна пандемична ситуация, причинена от вируса наименуван Ковид-19 и наложени промени в конкретното МЛС, както и в изпълнение на дадени препоръки от здравните власти /вж. предписанието от 14.09.2020г./, е извършено преразпределение на ЛС от пета група, като те са преместени в помещения на затвора, населявани от ЛС от четвърта група. Няма спор, че периода на преместване е този, заявен като процесен, както и че Ш. е бил настанен в спално помещение № 12, което по неоспорени данни е с квадратура от 25 кв. м. и през целия процесен период в него не са настанявани повече от четирима ЛС, вкл. и ищеца. По общо четирима ЛС са били настанени в помещението за период от четири месеца от процесния такъв. Т.е., при така установената популация в това помещение, Съдът приема, че е било спазено законовото изискване за осигуряване на минимална жилищна площ от поне 4 кв.м. за всеки настанен ЛС, вкл. и при отчитане на наличните мебели. Това от своя страна сочи, че липсва пренаселеност по см. възприеман в решенията на ЕСПЧ в Страсбург. Нещо повече, самият ищец признава, че дори и след преместването му в помещението на четвърта група, той не е бил настаняван с лица, определени за разпределение в тази група, а само с ЛС от пета група, в която той е пребивавал от настаняването му в затвора. Не се удостоверява по делото Ш. да е бил в контакт със затворник/затворници, разпределен/и в четвърта група, което да е било в нарушение на установените правила, съотв. поради това същият да е бил подлаган на изтезания, унижения и/или неблагоприятни условия. Самият Ш. признава, че разместването е наложено поради извънредно възникналата ситуация, породена от пандемията от Ковид-19, а се доказва, че същото е било наложително с оглед издадените от здравните власти предписания към Началника на затвора за предприемане на съотв. противоепидимични мерки, които имат безспорно за своя цел – предотвратяване/намаляване броя на заразени и болни ЛС в поделението на ГДИН. Следва да се отчете и факта, че въпросното предписание е задължително за изпълнение, в противен случай неговият адресат носи административно –наказателна санкция за нейното неизпълнение.
Ответникът удостоверява обстоятелство, че спално помещение №12, където е пребивавал през процесния период Ш., разполага с отваряем прозорец и има обособен отделно от него санитарен възел от 1,96 кв. м. Ето защо, няма как да се възприема за основателен доводът на ищеца, че той е поставян в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание, поради лишаването му от достъп до пряка слънчева светлина, свеж въздух, както и се опровергава и твърдението му, че затворническата администрация не изпълнявала адекватно препоръките за редовно проветрение на затворническите помещения, които са дадени от здравните власти, с цел намаляване/ограничаване на броя заразени и/или болни ЛС, настанени в затвора, поради което същият търпял неимуществени вреди.
Самият ищец претендира, че липсата на проветрение било, заради това, че в коридора, където се помещавали помещенията на четвърта група нямало прозорци, но няма спор, че задължението за наличието на такива е относимо към самото затворническо помещение, където се настаняват ЛС, а въпросният коридор е технически предвидено помещение за осъществяване на връзка към тези помещения и в тях не се извършва настаняване на ЛС. В този смисъл, няма как в помещението на коридора /чисто технически/ да има предвидено изграждане на прозорци или такива да се изграждат, а и се опровергава доводът на Ш., че същият е бил напълно тъмен. Удостоверява се, че коридорът е осветяван с изкуствена луминисцента светлина, която се е загасяла в периода от 22,00 часа до 06.00 часа, т.е. времето, което е определено за нощна почивка на ЛС, съотв. е време, в което същите не следва да се намират в коридора.
Относно
аргументирането, че тъй като коридорът фактически бил отделен от горните
на него помещения /от втори и трети етаж на затвора/ не чрез плътна стена, а
чрез решетки и поради това намиращите се на горните етажи други ЛС постоянно
хвърляли отпадъци и мръсотии, с което създавали опасност от зарази и липсвала
хигиена, Съдът следва да посочи, че
твърдението за това поведение, дори и да се приема за вярно, то несъмнено се
дължи изцяло на волята на самите настанени в затвора лица, като не се доказа то
да е резултат от поведение на служителите на ответника. Още по-малко основателен
Съдът приема довода на ищеца, че следствие на това поведение, за него е била
налице реална опасност от зарази. Няма данни същият да е бил заразен / болен от
Ковид -19 именно в периода на пребиваването му в
коридора на четвърта група, т.е. през процесния такъв. Още по-малко се доказва
това да е резултат на причинявано замърсяване на помещението на коридора, като
резултат от липсата на хигиена. Освен това се удостовери от показанията на
свидетеля, че хигиената е изцяло задължение на самите ЛС, както и се доказа, че
от страна на затворническата администрация регулярно са закупувани препарати за
почистване на помещенията, за поддържане на личната хигиена, което е било
абсолютно наложително в тези извънредни условия. Това, че крайно субективните
възприятия на свидетеля са, че хигиенистите ползват само вода, няма как да се
кредитира от съда с доверие.
Същественият довод, който Ш. навежда в крайна сметка е, че въпреки дадените указания от здравните власти на затворническата администрация, същите не били адекватно изпълнени, а били грубо нарушени /не само от самите затворници, но и от служителите на затвора/, което в условията на пандемия било недопустимо. Ш. претендира, че нямало воля за необходимата дезинфекция и от това бездействие на затворническата администрация бил поставен в по- неблагоприятни условия от преди. Твърди, че нямал усещането, че се вземали мерки. Целият обем от представените писмени доказателства, които се приеха без оспорване, опровергават тази защитна теза на ищеца. Противоепидимични мерки са били предприемани от затворническата администрация веднага след обявяването на извънредната емидимиологична ситуация в страната /вж. приложените заповеди/. Веднага след даване на конкретни предписания от РЗИ Стара Загора, Началникът също е издавал периодични актове, в които е установявал редица мерки и действия в насока предотвратяване/ограничаване на случаите на зараза след ЛС и/или служителите от администрацията. Сформиран е бил кризисен щаб от служители на затвора, на които са възлагани задължения по контрол на предприетите мерки и действия. Сред тези мерки е и мярката по обособяване на отделно място в затвора, където да се настаняват заразени и/или контактни лица, като временното преместване на Ш. в четвърта група е следствие на тази необходимост от обособяване на такава част, но от това преместване ищецът не доказва, по изложените горни мотиви, да е поставян в по-неблагоприятни условия, които да надминават по степен на интензитет онези, които се свързват със същността на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Няма никакви данни по делото, както също се посочи по-горе, Ш. да е бил изтезаван, унижаван, подлаган на нечовешко отношение в процесния период и това да е както след преместването му в коридора на четвърта група, така и да е пряко следствие от незаконосъобразни действия на затворническата администрация. Всички факти, чрез които ищецът се опитва да обоснове нарушение на чл.3 от ЗИНЗС остават не подкрепени от него с доказателства, като дори се и опровергават от представените от ответника. Ако поведението на затворническия контингент е неглижирало или директно се е противопоставяло на установените правила, мерки и действия, насочени към предотвратяване разпространението на заразата в затвора, които са били предприемани от затворническа администрация, то няма как това да бъде вменено в отговорност на същата.
Не на последно място следва и да се посочи, че Ш. не доказа изобщо, че действително е търпял някакви емоционални вреди и че техният интензитет е надхвърлил тези, свързани с мерките на необходимата за случая принуда върху неговата личност и права и те да са следствие на преместването му в коридора на четвърта група. Твърдението за такива е дадено в жалбата общо, без конкретика и фактически възпроизвежда текста на чл.3 от ЗИНЗС. Дори и свидетелят, който бе поискан от ищцовата страна не удостовери, че Ш. е чувствал някакъв емоционален/психически/физически дискомфорт от преместването му в коридора на четвърта група, в което е било наложително да бъде поставен за процесния период.
Ето защо, Съдът приема извод, че пред него не се доказа кумулативното наличие на предпоставките, при които може да се уважи иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Липсата на тези предпоставки обуславя и краен правен извод за пълна неоснователност, на исковата претенция на Щ. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъборазни действия/бездействия на затворническата администрация в периода 01.04.2021г. – 06.04.2022г. в размер на 10 000 лева.
Водим от горното,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като недоказан и неоснователен предявения от К.И.Ш., ЕГН ********** иск срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София, с правно основание чл. 284, ал. 1
от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, за присъждане на
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени
от ищеца неимуществени вреди по време на изтърпяване на наложеното му
наказание "лишаване от свобода" за периода 01.04.2021г. до 06.04.2022 г., следствие на незаконосъобразни
действия/бездействия на администрацията при затвора в град Стара Загора.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: