№ 76
гр. Елхово, 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200112 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Инициирано е въз основа на бланкетна жалба, депозирана от Д. Р. ГЮР. от
гр.Средец, обл.Бургас, против Наказателно постановление №21-0261-000057/05.03.2021г.,
издадено от Г.Х.В. - Началник РУ-гр.Елхово към ОДМВР-Ямбол, упълномощен с МЗ 8121з-
515/14.05.2018г., с което са му наложени следните административни наказания: - на
основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - глоба в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено административно нарушение по
147 ал.1 от ЗДвП.
С жалбата си жалбоподателят атакува издаденото му наказателно постановление
/НП/ като незаконосъобразно и желае отмяна на същото. Сочи се, че при съставяне и
връчване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
без да се възвежда каквато и да е конкретика. Твърди се, че жалбоподателят не е допуснал
посочените нарушения, тъй като не е управлявал посоченото МПС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заявява,
че поддържа жалбата на същите основания и със същото искане – отмяна на атакуваното
НП. Не ангажира доказателства в подкрепа на направеното с жалбата оспорване на
вменените му нарушения, въпреки заявено искане и предоставена от съда възможност.
Административно-наказващият орган – ОД на МВР-гр.Ямбол, редовно
призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима становище по жалбата.
При депозиране на АНП с писмо рег.№ УРИ 261000-1878 от 02.04.2021г. е заявил, че счита
жалбата за неоснователна, поради което е направил искане за оставянето й без уважение и за
потвърждаване на наложените с атакуваното НП наказания.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание и не
взима становище по жалбата на Г..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
1
установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2021г. разпитаният по делото като свидетел актосъставител Г. П. В., на
длъжност „мл.автоконтрольор“ при РУ-Елхово бил на смяна по график за времето от 19.00
часа на 27.02.2021г. до 07.00 часа на 28.02.2021г., разпределен наряд с колегата си -
полицейския служител Х.М.. Малко след застъпване на смяна св.В. и колегата му, получили
сигнал от ОД при РУ-Елхово за настъпило ПТП с материални щети в с.Малко Шарково,
общ.Болярово, на който сигнал се отзовали.
При пристигане на местопроизшествието, намиращо се в с.Малко Шарково, пред
магазин на ул.“Димитър Благоев“, св.В. заварил на място участниците в ПТП – двата
автомобила – л.автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№А 1384 КВ, собственост на Р.Д. Г.а и
л.автомобил марка „Фолксваген Венто“ с рег.№У 2788 АН, собственост на Б.Г.М. и
водачите им. Въз основа на извършена проверка св.В. констатирал, че водач на л.а. „Сеат
Ибиза“ е жалбоподателят Д. Р. ГЮР., а водач на л.а. „Фолксваген Венто“ е собственикът му
Б.Г.М..
На местопроизшествието св.В. заварил освен водачите на двете МПС-та и
очевидците на случилото се - разпитаната по делото като свидетел СТ. ХР. М. /съпруга на
водача Б.Г.М./ и синът й А.Б.М..
В хода на извършената проверка на място, въз основа на извършения оглед на
участващите в ПТП две МПС и след снемане на обяснения от водачите на двата
л.автомобила и на очевидците, св.В. установил, че водачът на л.автомобил „Фолксваген
Венто“ Б.М. е паркирал управляваното от него МПС на улицата пред магазина, след което е
влязъл в магазина, за да пазари. В автомобила останали да го чакат спътниците му -
съпругата на водача - свидетелката СТ. ХР. М. и синът му А.Б.М.. В момента, в който в
магазина е влязъл водачът М., от там е излязъл водачът на л.автомобил „Сеат Ибиза“ –
жалбоподателя Д. Р. ГЮР., който се качил в автомобила си, паркиран в близост до
л.автомобил „Фолксваген Венто“. След като жалбоподателят е привел автомобила в работен
режим, е предприел маневра на заден ход, вследствие на която е последвал удар в
паркирания зад него л.а. марка „Фолксваген Венто“, в който били св.М. и синът й А.М..
Настъпило е ПТП с материални щети.
И по двата автомобила полицаят В. е констатирал материални щети – по л.а. „Сеат
Ибиза“, управляван от жалбоподателя Д. Р. ГЮР. щетите са били в задната му дясна част, а
по л.а. „Фолксваген Венто“ с водач Б.М. щетите са били по задна лява врата и задни леви
части.
За така констатираното, на място в 21.31 часа св.В. е съставил констативен
Протокол за ПТП №1611719 от 27.02.2021г., който е приложен по делото, надлежно
подписан от водачите на двете МПС и от съставилия го служител на РУ-Елхово – св.Г.В..
В хода на извършената на място проверка св.В. е констатирал, че л.а. „Сеат Ибиза“,
който жалбоподателят Г. е управлявал, не е преминал годишен технически преглед.
На място свидетелят Г.В., в присъствието на свидетелката С.М. и на А.Б.М. /и
двамата свидетели по съставянето на АУАН и по констатиране на нарушенията/, както и на
жалбоподателя, е съставил процесният АУАН серия GA № 166528 от 27.02. 2021г. против Д.
Р. ГЮР., за това, че на 27.02.2021г. около 19.35 часа в с.Малко Шарково, общ.Болярово на
ул.”Димитър Благоев” пред №13, до семеен магазин, собственост на ЕТ“Виола“ управлява
лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.№А 1384 КВ, собственост на Р.Д. Г.а с ЕГН
**********, като: 1. Извършва маневра на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде
опасност, вследствие на което удря паркирания зад него лек автомобил марка „Фолксваген
Венто“ с рег.№У 2788 АН, собственост на Б.Г.М. с ЕГН ********** и реализира ПТП с
материални щети и 2. Не е представил МПС на периодичен ГТП. Нарушенията са
квалифицирани от актосъставителя като такива, съответно - по чл.40 ал.1 пр.2 от ЗДвП и по
2
чл.147 ал.1 от ЗДвП.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетелите по акта и от нарушителя Г., като
на последния, на същата дата срещу подпис, е връчен и препис от акта. Нарушителят в
съставения му акт е отразил, че „няма възражения“.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44,
ал.1 от ЗАНН, Д.Г. не е депозирал писмени възражения пред административно-наказващият
орган.
Въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ-Елхово – Г.Х.В., упълномощен
с МЗ №8121з-515/14.05.2018г., на 05.03.2021г. е издал Наказателно постановление №21-
0261-000057, против жалбоподателя Д. Р. ГЮР., като за констатираните с АУАН две
административни нарушения, квалифицирани и описани по идентичен начин и в НП, на
жалбоподателя са наложени съответно следните административни наказания: - на основание
чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв. за нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДвП и
на основание чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за нарушението по чл.147 ал.1 от
ЗДвП. В НП АНО е отразил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на нарушение по чл.40 ал.1 пр.2 от ЗДвП и по чл.147 ал.1 от ЗДвП, както и че
деянията не са маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Наказателното постановление е редовно връчено лично на жалбоподателя на
15.03.2021 година, което е удостоверено с подписа му, като на 16.03.2021г. е входирана
жалбата на Г. пред административно-наказващият орган.
От приложената към АНП Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
МВР – Валентин Радев, приета като доказателство по делото, се установява материалната
компетентност на издалия процесното атакувано НП, а именно: - съгласно т.1.3 и т.2.8 –
съответно на контролните органи, констатирали процесното нарушение и на Началника на
РУ- Елхово да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Към АНП е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят е правоспособен водач и се води на отчет, както и това, че на
инкриминираната дата - 27.02.2021г. му е съставен и друг АУАН серия GA № 166527 за
нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за което нарушение му е издадено НП №21-0261-
000058 от 05.03.2021г., което не е влязло в сила поради обжалване. Жалбоподателят е бил
санкциониран и преди инкриминираната дата за извършени различни нарушения по ЗДвП с
влезли в сила НП, както и с фиш.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства - показанията на свидетелите – Г.В. /актосъставител/ и С.М.
/свидетел по констатиране на нарушенията и по съставяне на АУАН/, дадени в хода на
съдебното дирене, както и въз основа на приложените към АНП писмени доказателства,
посочени и обсъдени по-горе. Съдът като съпостави едни с други показанията на
ангажираните от наказващия орган свидетели, с констатациите в АУАН, възпроизведени и в
НП, ги прие за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът не
констатира противоречие между показанията на свидетелите, а напротив – по недвусмислен
начин същите кореспондират едни с други и взаимно се допълват, досежно изложената
възприета фактология, предшестваща и последваща поведението на жалбоподателя като
водач на МПС на инкриминираната дата, време и място, установяването на нарушенията и
съставянето на акта. Коментираните от настоящия съдебен състав гласни и писмени
доказателства, не бяха оборени от жалбоподателя по какъвто и да е начин и с каквито и да е
доказателствени средства.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата се преценя от съда за процесуално допустима, като предявена от
3
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, в законоустановения 7-
дневен срок /видно от разписката за получено НП – 15.03. 2021г. и от датата на депозиране
на жалбата на жалбоподателя пред АНО – на 16.03.2021г./ и пред надлежния съд – по
местоизвършване на процесните две нарушения.
В настоящият случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от
длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност и в предвидените в разпоредбата на
чл. 34 ЗАНН преклузивни срокове, но въпреки това същите не могат да доведат до
законосъобразното възникване, респективно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя, поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
накърняване правото му на защита. Съдът намери, че както АУАН, така и атакуваното НП
страдат от съществени пороци до степен, налагаща отмяната на НП изцяло.
По визираното в т.1 от НП административно нарушение по чл.40 ал.1 от
ЗДвП:
Вменените с АУАН и с НП факти, които се възприеха и от съда въз основа
показанията на очевидеца – св.М. и на актосъставителя – св.В. - възприел
местопроизшествието и обективните находки по двете МПС-участници в ПТП, а именно: –
при движение назад жалбоподателят като водач на лек автомобил марка „Сеат Ибиза“ с рег.
№А 1384 КВ ударил със задната си част л.автомобил марка „Фолксваген Венто“ с рег.№У
2788 АН, с което е извършил маневра на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде
опасност за паркирания зад него л.автомобил марка „Фолксваген Венто“ с рег.№У 2788 АН
и реализирал ПТП с материални щети, противоречат както на правната квалификация на
адм.деяние по чл.40 ал.1 от ЗДвП, така и на ангажираната на жалбоподателя
административно-наказателна отговорност с наложената му санкция по чл.183 ал.2 т.11 от
ЗДвП, поради следното:
Задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП се състои в извършване на безопасно движение
назад, след като водачът се е убедил, че пътят зад превозното му средство е свободен и
поради това няма да създаде опасност или затруднение за другите участници в движението.
Фактът, че е настъпил удар между автомобила, който се е движил на заден ход и друго
пътно превозно средство, което се е намирало паркирано зад него доказва неизпълнение на
задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП за безопасно извършване на маневрата „движение
назад“. Следователно в обстоятелствената част на НП с наложено административно
наказание по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП следва да бъдат описани фактите, чрез които се
установява нарушението на изискването на чл.40 ал.1 от ЗДвП за безопасно движение на
пътното превозно средство на заден ход. Повдигнатото словно обвинение за извършено
движение назад, без водачът да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в противоречие с чл.40 ал.1 от ЗДвП е в съответствие с обстоятелствената част на
НП и с правната квалификация за деяние, наказуемо по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, но
определянето на удара между двата автомобила като пътно транспортно произшествие,
изисква приложение на друг административно наказателен състав – този по чл. 179 ал.2 вр. с
ал.1 т.5 от ЗДвП. Настъпилият удар между двата автомобила, когато няма за последица
фактите, посочени в определението за ПТП по § 6 т.30 от ДР на ЗДвП /„Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство
и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети/, ще представлява доказателствен факт
за формалното нарушение по чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП. В настоящия случай в НП и в АУАН
не са вменени резултати от вида на посочените в §6 т.30 от ДР на ЗДвП, поради което
правилно АНО е квалифицирал деянието като консумиращо състава на чл.183 ал.2 т.11 от
ЗДвП, но на тази квалификация противоречи словното обвинение за причиняване на ПТП и
то с материални щети. В тази връзка се налага още едно пояснение, а именно:
причиняването на пътно-транспортно произшествие е самостоятелен състав на
4
административно нарушение или престъпление, което има за изпълнително деяние
нарушаване на правилата на ЗДвП с настъпване на съставомерни вреди за здравето или
имуществото като предмет на защита са едни и същи права, а разликата е в интензитета на
засягането им. Ето защо описания в конкретното НП удар между двата автомобила ще се
яви част от механизма на извършване на нарушението или престъплението – причиняване на
пътно транспортно произшествие, когато е довел до съставомерни вреди, а при тяхното
отсъствие ще бъде факт, доказващ формалното административно деяние по чл.183 ал.2 т.11
от ЗДвП. Съприкосновение между пътни превозни средства, настъпило поради нарушаване
на чл.40 ал.1 от ЗДвП доказва състава на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, когато не е причинило
щетите по §6 т.30 от ДР на ЗДвП и ще бъде елемент от механизма на деянието по чл.179
ал.2 вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП, когато те са настъпили. Следва обаче във всички случаи да бъдат
вменени, чрез обстоятелствената част на НП, за да е възможна и преценката за степента на
обществената опасност на деянието и оттам отграничаването му от идентичния състав на
престъпление по НК.
Неизпълнението на задължението по чл.40 ал.1 от ЗДвП представлява състав на
формално административно нарушение, определено за наказуемо по чл.183 ал.1 т.11 от
ЗДвП. Но словесното фактическо обвинение в АУАН и в НП за причиняване на ПТП с
материални щети му противоречи, тъй като съставомерните елементи по чл.183 ал.1 т.11 от
ЗДвП не включват пътно-транспортно произшествие като последица от неспазване на
правилата за движение назад. Обвинението за причиняване на ПТП с материални щети,
поради нарушаване на чл. 40 ал.1 от ЗДвП не може да се подведе правно под състава на
чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП, поради което наложеното административно наказание е
незаконосъобразно на това основание – в случая е налице противоречие между правна
квалификация и словно фактическо обвинение.
Предвид на тези си съображения, съдът намира, че атакуваното НП в тази му част
– по пункт 1-ви следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
По визираното в т.2 от НП административно нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП:
Жалбоподателят Г. е санкциониран за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, която
разпоредба визира следното: „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна
цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и
пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните
трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи“.
В случая правилно е посочено, че МПС е чужда собственост, а не на жалбоподателя,
като за това автомобилът да бъде представен на технически преглед задължение има
собственика, или съответно длъжностно лице. Правилно в случая жалбоподателят е
санкциониран по чл.185 от ЗДвП, а не по специалния текст на чл.181, т.1 от ЗДвП, който
предвижда наказване на определена категория лица - собственик или длъжностно лице,
което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед. Но съдът намира, че в тази част относно констатираното 2-ро
нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение. В АУАН и в НП са посочени
установените факти, дата и място на извършване на нарушението, но самото нарушение не е
описано в пълнота, тъй като декларативно се сочи, че автомобилът не е представен на
годишен технически преглед, без да е посочено в какъв срок, съответното крайната дата, на
която е следвало да бъде представен. Нормата както на чл.42 т.4 от ЗАНН, така и на чл.57,
5
ал.1, т.5 от ЗАНН изисква в текста съответно на АУАН и на НП да се опишат в пълнота
обстоятелствата, на които се основава нарушението. След като на жалбоподателя се вменява,
че управлява автомобил, непредставен в срок за технически преглед, от фактическа страна е
било задължително да се посочи до кога е следвало конкретният автомобил да се представи
за преглед. В случая е налице съществено процесуално нарушение, допуснато в хода на
административно-наказателното производство, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице, тъй като за жалбоподателя не е станало ясно срещу какви точно факти да
се защитава. На практика той е в невъзможност в настоящото производство да обори тезата
на наказващия орган, че автомобилът не е представен в срок за технически преглед, тъй като
такъв срок изобщо не е посочен както в АУАН, така и в НП.
Предвид на тези си съображения, съдът намира, че атакуваното НП и в тази му
част – по пункт 2-ри следва да бъде отменено като незаконосъобразно издадено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен
съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №21-0261-
000057/05.03.2021г., издадено от Г.Х.В. - Началник РУ-гр.Елхово към ОДМВР-Ямбол,
упълномощен с МЗ 8121з-515/14.05.2018г., с което на Д. Р. ГЮР., с ЕГН **********, с
адрес - гр.Средец, обл.Бургас, ул.“Бачо Киро“ №35, на основание чл.183 ал.2 т.11 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на
20 лева за извършено административно нарушение по чл.40 ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лева за
извършено административно нарушение по 147 ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Ямболски
административен съд чрез Елховски районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6