№ 138
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „ОЗК – З.“, ЕИК**** – длъжник по
изпълнително дело № 20218510402269 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по описа на
КЧСИ срещу Постановление от 01.09.2021 г. на ЧСИ П., с което е отхвърлено искането
на длъжника за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 5 ГПК до размер на сумата от 200.00 лв.-дължимо адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнително дело. Жалбоподателят поддържа оплаквания за
неправилност на обжалвания акт. Счита, че в случая определеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно, предвид действителната фактическа и правна сложност
на изпълнителното дело и следва да бъде намалено до минимален размер от 200.00
лева, съгласно по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Поддържа, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба
№1/2004г. е неприложима, тъй като не са извършени изпълнителни действия от страна
на взискателя. Жалбоподателят заявява, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно
изчислена. Моли за отмяна на обжалвания акт на съдебния изпълнител и намаляване на
присъденото адвокатско възнаграждение до размера на сумата 200.00 лв., както и за
редуциране на определената като дължима такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят ЗД Б.И. АД не е подал писмени възражения по жалбата.
По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от частен съдебен
1
изпълнител П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата. Заявява,
че длъжникът дължи адвокатско възнаграждение, като не следва да се намалява до
200.00 лв. По отношение на таксата т. 26 ТТРЗЧСИ заявява, че същата е била правилно
изчислена върху материалния интерес и разноските за адвокатското възнаграждение в
изпълнителното дело.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело № 20218510402269 по описа на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по
описа на КЧСИ, е образувано по молба от 25.08.2021 г. на взискателя ЗД Б.И. АД
срещу ЗАД „ОЗК – З.“ – длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д.№
12905/2019 г. по описа на СРС, 76 с-в за принудително събиране на присъдената в
полза на взискателя сума в размер на 1345.32 лв.-главница, ведно със законната лихва
в размер на 343.43 лв. за периода от 05.03.2019 г. до 09.09.2021 г. и 673.80 лв.-
присъдени разноски.
Молбата за образуване на изпълнителното производство е депозирана чрез адв.
Мариан Гочев, като към нея е представен договор за правна защита и съдействие, в
който е удостоверено, че е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лв.
С молбата е направено искане да бъдат наложени запори върху банковите
сметки на длъжника. На основание чл.18 ЗЧСИ е възложено извършване на действия
по делото.
По делото е налице изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
която е получена от последния на 27.08.2021 г., в която са посочени дължимите до този
момент суми по изпълнителното производство, а именно сумата от 1345.32 лв.-
главница, ведно със законната лихва в размер на 343.43 лв. за периода от 05.03.2019 г.
до 09.09.2021 г., сумата 673.80 лв.-присъдени разноски, сумата от 373.21 лв. – такса по
т. 26 ТТРЗЧСИ и сумата от 400.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
На 01.09.2021 г. длъжникът е депозирал възражение до ЧСИ П., с което е
поискано да се намали адвокатското възнаграждение до законоустановения минимум,
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 01.09.2021 г. възражението на длъжника е
оставено без уважение, като същото е връчено на длъжника на 03.09.2021 г.
На 14.09.2021 г. длъжникът е платил доброволно сумата от 3137.80 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбата е депозирана в преклузивния
двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима. От подадената жалба става
ясно, че същата е изпратена на 16.09.2021 г., което е в последния ден преди изтичане
2
на двуседмичния срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство се урежда по
правилата на чл.79 ГПК, глава VII (чл.78 - 82) от Закона за частните съдебни
изпълнители (ЗЧСИ) и Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ), приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн. ДВ, бр. 35
от 28.04.2006 г.
Съобразно чл.78, ал.1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършване на
изпълнителни действия и извършването на други действия, а съгласно ал.2 размерът и
видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на МС по предложение на
министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. За събиране на таксите по
изпълнението се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани
от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице (чл.
79 ЗЧСИ). Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.
Съгласно чл.79 ГПК разноските за изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда;
или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни способи, които не
са приложени.
Минималният размер на адвокатско възнаграждение според указаното в чл.10,
т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е 200.00 лв. за образуване на делото и за по чл.10, т.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв. -
1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 от наредбата.
Според задължението към взискателя, дължимият минимален размер на
адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлиза на сумата 397.49 лв. без ДДС, от които 200.00
лв. за образуване на изпълнителното дело и 197.49 лв. без ДДС за процесуално
представителство.
Възражението на жалбоподателя, че не дължи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по образуваното изпълнително дело, съдът намира за
основателно, доколкото не са били извършени действия от ЧСИ за удовлетворяване
вземането на взискателя и плащане на сумите е извършено в срока за доброволно
3
изпълнение от длъжника. Единственото извършено действие по изпълнителното дело
е връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на 27.08.2021 г.
С оглед това, описаните в постановлението разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в размер надвишаващ сумата 200.00
лв. без ДДС или в утвърдения от ЧСИ размер 400.00 лв. са недължими. В този смисъл
липсва основание за начисляването на тези разноски, а заплащането им от длъжника е
изцяло недължимо.
По същество процесуалният представител на взискателя освен да подаде молба,
в която посочи способ на изпълнение като задължителен реквизит на молбата по чл.
426 ГПК, не е извършил други процесуални действия по защита и съдействие при
извършване на принудителни действия, които да са довели до погасяване на
задължението по изпълнителния лист. В този случай взискателят има право на
адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело. След като срещу
имуществото на длъжника не са били извършени процесуални действия по водене на
изп.производство, свързани с прилагането на определен изпълнителен способ, който да
е различен от посочения способ в молбата на взискателя, няма основание в полза на
взискателя да се приемат разноски за водене на изп.дело. На взискателя не се дължат
разноски за водене на изп.дело, защото след образуване на изпълнението не са били
предприети принудителни действия срещу имуществото на длъжника.
Общият размер на сумите, за които е издаден изпълнителния титул към датата на
събиране на дълга е в размер на 2562.55 лв., а възнаграждение за адвокат е в размер на
200.00 лв. без ДДС или 240.00 лв. с ДДС. Върху тази сума следва да се изчисли
дължимата пропорционална такса по т. 26 от Тарифата. Съгласно т. 26, б. в) от
ТТРЗЧСИ дължимата пропорционална такса по т. 26, б. в от Тарифата върху това
парично вземане в размер на 270.00 лв. с ДДС или /225.00 лв. без ДДС/. С оглед на
горното съдебният изпълнител е определил размера на таксата по т. 26 б. "в" от
ТТРЗЧСИ в завишен размер над посочената сума до сумата 373.21 лв.
Поради така изложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде
уважена в посочените части и до указаните размери.
По разноските за настоящото производство:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е наличието на
потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на действията на ЧСИ,
а за решаването му съдът следва да прецени законосъобразността на тези действия,
което се явява преюдициален въпрос. Субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тези действия вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл.
435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по
обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният
4
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият
исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител, които биха били предмет на доказване в производството по общия исков
ред. Поради това, съдът намира, че в настоящето производство разноски не следва да
бъдат присъждани на страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 92335/16.09.2021 г. подадена от ЗАД „ОЗК – З.“,
ЕИК**** – длъжник по изпълнително дело № 20218510402269 по описа на ЧСИ М.П.
с рег. № 851 по описа на КЧСИ, Постановление от 01.09.2021 г. на ЧСИ П., в частта на
отказ за намаляване присъдените разноски в полза на взискателя за адвокатско
възнаграждение над сумата 200.00 лв. без ДДС до сумата 400.00 лв. без ДДС и в частта
на определената пропорционална такса по т.26, б“в“ от ТТРЗЧСИ над сумата 270.00
лв. с ДДС /225.00 лв. без ДДС/ до сумата 373.21 лв. с ДДС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя ЗД Б.И. АД, ЕИК **** по изпълнително дело № 20218510402269 по описа
на ЧСИ М.П. с рег. № 851 по описа на КЧСИ от сумата 400.00 лв. без ДДС на сумата
200.00 лв. без ДДС, както и определената пропорционална такса по т.26, б“в“ от
ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20218510402269 по описа на ЧСИ М.П. с рег. №
851 на КЧСИ и район на действие – СГС от сумата 373.21 лв. с ДДС на сумата 270.00
лв. с ДДС /225.00 лв. без ДДС/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5