№ 561
гр. Стара Загора, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20225530201469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Х. Н. К. против Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 5775656 на ОД на МВР - Стара Загора, с
който на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в
размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка
с чл.182 ал.4 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21
ал.2 във връзка с чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се твърди, че електронния фиш е незаконосъобразен. Сочат
се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени
същия.
В съдебно заседание жалбоподателката е редовно призована, не се
явява. Постъпила е молба от процесуален представител, с която поддържа
жалбата, моли за отмяна на процесния електронен фиш, претендира
направените по делото разноски.
Наказващият орган - ОД на МВР град Стара Загора е редовно призован,
не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което считат, че
ЕФ е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в
жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания
електронен фиш /ЕФ/, приема следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна –
санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт
подлежащ на съдебен контрол.
1
На жалбоподателката е издаден електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 5775656 от ОД на МВР град Стара Загора, по утвърден образец на
Министъра на вътрешните работи на Република България, /по образеца не е
необходимо посочване на дата на издаване на електронния фиш/, относно
констатирано административно нарушение по чл.21 ал.2 във връзка с чл.21
ал.1 от ЗДвП, а именно – заснето с автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 657, превишаване на скоростта от моторно превозно средство, марка
„ФОРД“, модел „ФОКУС”, с рег. номер № *** КА, изразяващо се в това, че
на 08.04.2022 г., в 15:51 часа, автоматизирано техническо средство или
система /АТСС/ № TFR1-M 657, е заснело в движение автомобила, описан по
- горе, със скорост 91 км/час, в пътен участък с допустима скорост 50 км/час,
въведен с пътен знак „Д11“ за населено място. В процесния ЕФ е посочено, че
автомобилът е управляван в обл. Стара Загора, път III-503, в с. Опан, общ.
Опан, в посока към гр. Хасково.
Наказващият орган е приел за нарушена нормата на чл.21 ал.2 от ЗДвП
“Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак“, във връзка с чл.21
ал.1 от Закона за движение по пътищата въвеждаща ограничения за движение
в населено място, извън населено място, по автомагистрала и по скоростен
път според категорията на превозните средства. В разглеждания случай тази
скорост е сигнализирана именно по този начин с пътен знак – виж протокола
за мястото на контрол на лист 48 от делото.
По делото се установява, че при извършване на заснемане на
нарушението са спазени нормативните изисквания. Приети са като писмени
доказателства съответните писмени удостоверения издадени от БИМ,
удостоверяващи годността на техническото средство измерило скоростта.
Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. В случая автомобилът, при управлението на който е
извършено нарушението, е собственост на жалбоподателката /лист 41 от
делото/, като същата не се е възползвала от предвидената в чл.189 ал.5 от
ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
По делото е налице снимков материал на хартиен носител с отразен
регистрационен номер на автомобила на жалбоподателката, както и е
изписано мястото на извършване на нарушението /обл. Стара Загора, път III-
503 в с. Опан, общ. Опан, управлява в посока гр. Хасково/, което
кореспондира с мястото на извършване на нарушението, посочено в
издадения ЕФ - област Стара Загора, път III-503 в с. Опан, общ. Опан, в
посока към гр. Хасково.
Нарушението на ограничението е било установено по описания по-горе
начин на 08.04.2022 г., в 15:51 часа, като от снимковия материал е видно, че
скоростта, с която е бил управляван процесния лек автомобил, е била 94
км./ч., с отчетено 44 км./ч. превишаване на скоростта, като своевременно е
2
бил съобразен толеранс от минус 3 км./ч., което прави превишаването на
ограниченото с 41 км./ч., т. е. съответства на посочено в ЕФ.
От приетия по делото като писмено доказателство ЕФ К № 4541207
/лист 55 от делото/ се установява, че жалбоподателката е санкционирана за
нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП. В процесния ЕФ не са посочени
никакви обстоятелства обуславящи извод, че деянието е извършено повторно.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателката неправилно е
ангажирана на основание чл.182 ал.4 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.182 ал.4 от
ЗДвП е бланкетна и за да бъде изпълнена с конкретно съдържание, следва да е
налице изрично препращане към някое от нарушенията, визирани в ал.1, т.1-
5, ал.2 или ал.3, т.1-5. Действително в ЕФ не е отразено при коя от хипотезите
е осъществено нарушението. Допуснатото в тази насока процесуално
нарушение не е съществено, тъй като от изложената фактическа обстановка в
ЕФ се установява каква е стойността на установеното превишение, поради
което горното не е довело до съществено нарушаване правото на защита на
жалбоподателката, а от друга страна предопределя приложимата в
разглеждания случай санкционна разпоредба - чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, според
която водач, който превиши разрешената скорост в населено място над 40
км./ч. – се наказва с глоба 600 лв., явяваща се с оглед на размера на
предвиденото в нея наказание по-благоприятна за жалбоподателя от
разпоредбата на чл.182 ал.4 от ЗДвП. Налице е хипотезата на чл.63 ал.2 т.4
във връзка с ал.7 т.1 от ЗАНН, позволяваща на съда да измени ЕФ, като
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Ето защо, ЕФ следва да бъде изменен относно основанието на което
жалбоподателката е санкционирана, както и размера на наложената й глоба,
като на основание чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП бъде наложена глоба в размер на
600.00 лева.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН - В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН - В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Съгласно чл.63д ал.5 в случаите по ал.3 и 4
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. С оглед на тази разпоредба и чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ /съгласно която възнаграждението за защита
в производство по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, предвид изхода на делото, в
тежест на жалбоподателя следва съразмерно да се възложат разноски за
юрисконсулт, сума в размер на 40.00 лева. Делото не е с фактическа и правна
сложност, ето защо юрисконсултско възнаграждение следва да е в
минималния размер от 80.00 лева, като същото с оглед изхода на делото
следва да се редуцира до 40.00 лева.
Наказващият орган също следва съразмерно с оглед изхода на делото да
3
заплати на жалбоподателя направени разноски за адвокат в размер на 200.00
лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ електронен фиш серия К № 5775656, издаден от на ОД на
МВР град Стара Загора, с който на Х. Н. К., с адрес ***, с ЕГН **********, на
основание чл.189 ал.4 във връзка чл.182 ал.4 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, за
нарушение на чл.21 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДвП, като НА ОСНОВАНИЕ
чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП НАЛАГА на Х. Н. К., с адрес ***, ЕГН **********,
административно наказание глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
ОСЪЖДА Х. Н. К., с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на ОД на
МВР град Стара Загора сума в размер на 40.00 лева, представляваща дължими
разноски за юрисконсулт.
ОСЪЖДА ОД на МВР град Стара Загора да заплати на Х. Н. К., с адрес
***, ЕГН **********, сума в размер на 200.00 лева, представляваща разноски
за адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4