Р
Е Ш Е Н И Е
№ 629
гр. Пловдив,20.03.2019г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив; ІХ гсъстав
на двадесет и шести феруари две хиляди и деветнадесета година в публично
съдебно заседание, в следния състав;
Председател; Велизар Русинов
при секретаря Таня Костадинова ,
при участието на прокурор И.Д. като разгледа докладваното от Предесдетелe
адм.д.№ 1246/2018г., за да се произнесе , взе предвид следното;
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.71 от Закона за водите (ЗВ).
Оспорващият/жалбоподател
“ТМСИ Къмпани” ЕООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от адвокат Д.К.- пълномощник, оспорва
Решение №РР-2155 от 16.02.2015г. на директора на Басейнова дирекция за
управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив (БДУВИБР- Пловдив), с което е отказано издаването на разрешително
за ползване на повърхностен воден обект, представляващ част от река Марица,
между землищата на гр. Долна баня и село Долна Василица, до началото на
урбанизираната територия на град Костенец, за изграждане на нови съоръжения за
защита от вредното въздействие на водите и за изземване на наносни отложения,
по заявление с Вх.№ПВО-36 от 04.03.2014г. на
оспорващият. Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност.Претендира разноски по предсктавен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът- Директор на
Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район с център
Пловдив, представляван от юрисконсулт Н. Г., изразява становище за
неоснователност на жалбата в о.с.з. ,пис.становище по изготвено закл. по СТЕ и
пис. становище по същество на спора .Претендира юрк.възнаграждение.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор И.Д., заключава основателност на жалбата. Настоящото
производство е образувано съгласно Решение №5071/19.04.2019г. по адм.дело №2684/2016г.
на ВАС на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ,с което Решението по а.д.№1485 по описа за 2015г.
на Адм.съд-Пловдив/приложено и прието към настоящото производство / е отменено
и върнато за ново разглеждане и е наредено на настоящия став.Процесното
решение е изпратено до жалбоподателя по
пощата като приложение към писмо с Изх.№ПВО-36/2014г. от 24.02.2015г. , получено на 04.03.2015г., според приетото по делото
заверено копие на известие за доставяне . Против решението е подадена жалба с
Вх.№Ж-65 от 17.03.2015г. адресирана до министъра на околната среда и водите. С
Решение №109 от 29.5.2015г. на министъра на околната среда и водите жалбата на
“ТМСИ Къмпани” ЕООД е отхвърлена. Решение №109 от 29.5.2015г. е изпратено до
жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№Ж-65 от 29.5.2015г., като по
делото не са ангажирани доказателства за датата на получаването му. От своя страна, жалбата е подадено до съда по пощата на
11.06.2015г., видно от клеймото върху пощенския плик, или преди изтичането на
14 дни от издаването на Решение №109 от 29.5.2015г. Следователно, жалбата е
подадена в законоустановения срок. Жалбата е подадена и при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима, по
същество е неоснователна.
Съставът след преценка на
доказателствата и становищата на страните по отделно и в съвкупност ,приема от фак. и правна страна следното;Отказът предмет на
настоящото производство има за предмет издаването на разрешително за ползване
на повърхностен воден обект по смисъла на чл.46, ал.1, т.1 б.”г” от ЗВ (изграждане
на ново съоръжение за защита от вредното въздействие на водите), както и по
смисъла на чл.46, ал.1, т.4 от ЗВ (изземване на наносни отложения от
повърхностни водни обекти).Нормата на чл.52, ал.1, т.4
от Закон за водите/ЗВ/в отоносимата редакция предвижда, че във всички случаи,
извън изчерпателно изброените в разпоредбите на чл.52, ал.1, т.т.1- 3 от ЗВ,
разрешителното се издава от директора на басейновата дирекция. Разпоредбата на
чл.152, ал.1, т.3 от ЗВ,предвижда за водосборните
области на реките Тунджа, Марица и Арда,
Източнобеломорски район за басейново управление на водите с център
Пловдив. Със Заповед №РД-27 от 17.01.2002г. на Министъра на
околната среда и водите, обнародвана ДВ, бр.9 от 25.01.2002г., са създадени 4
дирекции за управление на водите, между които и Дирекция за управление на
водите в Източнобеломорски район, с център Пловдив. Като доказателство
по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-20 от 12.01.2015г. на Министъра на околната среда и водите, с
която, подписалият оспореното решение, е упълномощен да изпълнява правомощията
на Директор на БДУВИБР- Пловдив до назначаването на
директор. Предвид посоченото, процесното решение се явява издадено от компетентен за целта орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор. По
делото е прието заверено копие на Заявление с Вх.№ПВО-36 от 12.06.201/2/4г. , с което е поискано издаването на разрешително за ползване
на воден обект, с цел на ползването “укрепване коритото на р. Марица в
землището на с. Долна Василица” и място на ползването- “река Марица в участъка
от землищната граница между землищата на гр. Долна баня и с. Долна Василица до
началото на урбанизираната територия на гр. Костенец”. Като приложение към
заявлението са представени квитанция за платена такса ;
2 броя декларации за обстоятелствата по
чл.71, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС); скица №К02411 от
28.05.2014г. на имот с №000288 в
землището на с. Долна Василица, представляващ “вътрешна река” (Марица). Също
така по преписката са представени: календарен график за укрепване на коритото
на р. Марица в землището на с. Долна Василица ; проект за укрепване на коритото
на р. Марица в землището на с. Долна Василица, част “Хидротехническа” , част “Геодезия” , част “Хидроложки проучвания” ; част
“План по безопасност и здраве” , както и множество
графични приложения към проект . Като приложение към писмо с Вх.№ПВО-36 от
09.007.2014г. е представено писмо с
Изх.№92-Т-61 от 27.06.2014г. на кмета на община Костенец, удостоверяващо
извършено обявление на инвестиционно намерение по реда на
ЗООС. Изготвено е становище от 18.07.2014г. от инж. К.П.- главен експерт в
Отдел “ПУВ” (Планове за управление на водите), Сектор “ПУРН” (План за
управление на риска от наводнения), според което в предвидения за “укрепване”
(изземване на инертни материали от речни наноси) участък се намира пункт за
мониторинг на повърхностни води с код BG3MA00991MMS1560, с координати В
42.309906 L 23.83428, а съгласно чл.118з, т.2, б.”а” от ЗВ, място за изземване
на наносни отложения не се определя в участък на по-малко от 500/п е т с т о т и н / метра преди и след пункт за мониторинг
на повърхностни води или пункт за мониторинг на количественото състояние на
подземни води, разположен в близост до река; по отношение на ПУРН е прието за
установено, че обектът попада в район със значителен
потенциален риск от наводнение (РЗПРН) BG3_APSFR_MA_07 Марица – Пазарджик; изправянето на участъка от река Марица, предмет на заявлението, ще
доведе до намаляване на задържания обем вода над населеното място и разликата в
обемите вода ще влезе в населеното място, увеличавайки по този начин риска за
уязвими категории, като човешко здраве, инфраструктура и собственост.
Изготвено е становище с Изх.№КД-04-237 от 22.07.2014г. за
допустимост, съгласно чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ, на инвестиционно предложение
“Укрепване на коритото на река Марица в участъка от землищната граница на гр.
Долна баня и с. Долна Василица, община Костенец” с възложител “ТМСИ Къмпани”
ЕООД, адресирано до Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ),
София, според което инвестиционното предложение, касаещо участък от река
Марица с приблизителна дължина от 1,30 км., е в нарушение на разпоредби на ЗВ и заложените в ПУРБ (план за
управление на речните басейни) на Източнобеломорски район, утвърден със Заповед
№РД-292 от 22.03.2010г. на Министъра на околната
среда, поради което същото е недопустимо. На 12.09.2014г. по преписката е
постъпило допълнение към информация по чл.4, ал.3 от
Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху
околната среда (НУРИОВОС) с Вх.№ПВО-36 , като е заявено изрично, че
предложението за реализация на инвестиционното намерение следва да се разглежда
само за “участък Б”, с обща дължина от1000/хиляда/ метра, съгласно представената
схема на проектния участък . Изготвено е становище с
Изх.№04-239 от 19.09.2014г. , съгласно чл.155, ал.1, т.23 от ЗВ, според което
инвестиционното предложение на “ТМСИ Къмпани” ЕООД е допустимо, при спазване на
пет условия,
подробно посочени в становището. На 20.01.2015г. е издадено Решение
№СО-07-ПР/2015г. на Директора на РИОСВ- София, с което
е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС)
за инвестиционно предложение “Укрепване на коритото на река Марица в участъка
от землищната граница на гр. Долна баня и с. Долна Василица, община Костенец”.
Като приложени към писмо с Изх.№26-00-5320 от 2015г. посоченото Решение №СО-07-ПР/2015г. е
изпратено до оспорващия. На 24.02.2015г. е изготвена преценка с
Изх.№ПВО-26/2014г., на основание чл.62, ал.1, във
връзка с ал.6 от ЗВ, според която не следва да бъде уважено искането за
издаване на разрешително с параметрите по подаденото от страна на “ТМСИ
Къмпани” ЕООД заявление. Респективно, извършената преценка е отрицателна, след
което е издадено процесното решение.Съставът намира
производството за проведено при липсата на съществени нарушения на
процесуалните правила.Според разпоредбата на чл.68, ал.1, т.т.3 и 3а от ЗВ,
посочени като основания за издаване на процесното решение, органът по чл.52,
ал.1 отказва издаване на разрешително, когато върху водовземането и/или
ползването на съответния воден обект са наложени ограничения, с които целта на
искането е несъвместима; или по реда на чл.62 е установена невъзможност за
задоволяване на искането.ПУРБ в Източнобеломорския
район е утвърден със Заповед №РД-292 от 22.03.2010г. и съгласно Приложение №7-3
Програми от мерки за повърхностните води в басейна на река Марица, в участъка
на реката, представляваща водно тяло с код BG3MA900R201, от град Долна Баня до
град Белово, се предвижда залесяване на бреговете с дървесни видове (4 бр. на
15м) и е въведен ограничителен режим на изземване на инертни материали . Според
количествена cметка за “участък Б”, с дължина от
1000/хиляда/ метра инвестиционното
намерение на оспорващия предвижда изсичането на
петдесет и два броя дървета до ф10, изсичането на храстова растителност
на площ от21532,00 кв.м., както и почистване (изземване) на наноси ср.10см. в
обем от6459,60 куб.м. Съществува невъзможност да бъде уважено искането на
оспорващия“ТМСИ Къмпани” ЕООД, предвид посоченото
противоречие между намерението на оспорващия да бъдат почистени
(изззети)6 459,60куб.м. наноси и въведената за това забрана с
предвижданията на ПУРБ. Съответно, налице е хипотезата на чл.68, т.3а от ЗВ.Наред с горното със Заповед №РД-182 от 26.02.2013г. на Министъра на околната среда и водите е
одобрена програма за мониторинг на повърхностни и подземни води в
Източнобеломорски район, съгласно приложение 1, таблици 3.1 – 3.6. Според
таблица 3.2 (лист 320) към посочената заповед, е създаден пункт за мониторинг на водите с код BG3MA00991MMS1560, с географски координати Х
42.309906 (северна широчина), Y 23.83428 (източна дължина). От
своя страна, мястото на заявения за ползване участък е посочено като
разположено между точки с географски координати 1. Х 4560595.585, Y 8540404.424
и 69. Х 4560630.571, Y 8541638.210, което място се оказва на разстояние
по-малко от петстотин метра от местонахождението на
пункта за мониторинг на водите. Съответно, налице е нарушение на установената
от нормата на чл.118з, т.2, б.”а” от ЗВ забрана за
определяне на място за изземване на наносни отложения в такъв участък. Нормата
на чл.143, т.1 от ЗВ, от друга страна забранява нарушаване на естественото състояние
на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, с оглед защита
от вредното въздействие на водите, а според количествената cметка само за
“участък Б” са предвидени изкопни работи в общ обем
от64 987,81 куб.м. Както правилно приема ответникът, отнемането на земна
маса от заявения за ползване участък безспорно ще наруши естественото състояние
на леглото на река Марица в разглеждания участък.
Следователно, налице е противоречие на целта на заявеното искане за издаване на
разрешително и чл.143, т.1 от ЗВ.Настоящия став
,приема за установени основанията за
постановения отказ от страна на Директора на БД ИБР, предвид правната
квалификация, посочена в Решение № РР-2155/16.02.2015г., по искането на
оспорващия, както за ползване на воден обект за изграждане на нови съоръжения за защита от вредното въздействие на водите чрез изграждане на
укрепителни прагове, оформяне на трапецовидно корито на реката и преоткосиране
на дъното (чл. 46, ал. 1, т. 1,6. „г“ ЗВ), така и за изземване на наносни отложения
(чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗВ). От доказателствата по
делото/вкл.а.д.№1485/2015г.,от което е преобразувано
настоящото производство/ се установява,
че не е налице единствено предложение за корекционни дейности по р. Марица, тъй
като „ТМСИ Къмпани“ ЕООД предлага само десет процента от изземваните количества
наносни отложения да се ползват за укрепителни мероприятия по р. Марица. Административният орган разполага със законова компетентност да
определи точната цел, за която се заявява ползването на водния обект, без да е
задължен да приеме посочената от инвеститора квалификация, същият действа в
условията на оперативна самостоятелност, като се съобразява с приложените към
заявлението документи и служебно известната му информация при разработване и
прилагане на Плана за управление на речните басейни в Източнобеломорски
район /ПУРБ-ИБР/, утвърден със Заповед № РД-292/22.03.2010г. на Министъра на
околната среда и водите. В тази връзка, в хода на проиводството по ОВОС и ОС
пред РИОСВ - София, Директорът на БД ИБР е издал две становища с изх. № №
КД-04-237/22.07.2014г. и КД-04-329/19.09.2014г., от които е видно, че след
анализиране на службно изпратените от РИОСВ - София документи се установява, че
само „част от изкопната маса ще бъде
използвана за обратен насип при изпълнение на
обекта". Както
в четирите тома проектна документация (части „Хидротехническа“, „Хидроложко
проучвания“, Геодезия“ и „План за безопасност и здраве“), в изпратената до
Министъра на околната среда и водите жалба, както и в жалбата, по която е образувано
настоящето съдебно производство, липсва каквато и да е информация за начина, по
който ще се ползват оставащите59190.62куб.м наносни
отложения. От друга страна, според разпоредбата на чл. 118з, т. 2, б. „а“ и т.
3 ЗВ не следва да се определя място за изземване на наносни отложения в участък
на по-малко от петстотин метра преди и след пункт за мониторинг и при наличие на ограничения и забрани в ПУРБ - ИБР.
Местоположението на пункт за мониторинг с код ВG3МА00991 МS1560 е точно
определено в ЗАПОВЕД № РД-182/26.02.2013г. на Министъра на околната среда и
водите и същото не се оспорва от „ТМСИ
Къмпани“ ЕООД. На следващо място, заложените в приложение № 7-3 към раздел7,
том I от ПУРБ-ИБР мерки за подобряване екологичното и химичното състояние на
водното тяло с код ВG3МА900R.201, в което попада разглежданият участък от р.Марица, не предвиждат корекционни мероприятия в същия
участък. Напротив, заложени са следните мерки: залесяване на бреговете с местни
дървесни видове (4 бр. на 15м) с идентификатор ВG3НМ09, мероприятия за
възстановяване и защита на речните брегове и корито от ерозия с идентификатор
ВG3НМ05, ограничителен режим за изземване на наносни отложения от коритото на р. Марица с идентификатор ВG3НМ20. Във връзка
с гореизложеното, настоящия състав споделя изводите на предходния състав ,който правилно е отчел нормативните изисквания и плановите
предвиждания, съответно преценката че не следва да се разрешава изземване на
наносни отложения, което да доведе до сериозно неблагоприятно въздействие върху
р. Марица и крайбрежните заливаеми ивици. Още повече, административният орган
се е произнесал в условия на обвързана компетентност спрямо ЗВ и ПУРБ-ИБР, тъй
като същият не разполага с преценка дали да разреши дейности по изземване на
наносни отложения при наличие на изрични забрани и
ограничения. Наличието на проведена
процедура по ОВОС, завършила с решение № СО-07-ПР/20.01.2015г., не обвързва
административния орган. Съгласно чл. 52 и чл. 188 от ЗВ, именно басейновата
дирекция издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект по реда на чл. 44 и чл. 46 ЗВ, както и контролира състоянието и
проводимостта на речните легла, извършване на дейности в тях и поддържането на
минимално допустим отток в реките. Член 60, ал. 1, т. 5 ЗВ предвижда,че завършените с положително решение процедури по ОВОС и ЕО
представляват само едно от необходимите условия, които трябва да са
предварително изпълнени, за да се проведе процедура по издаване на разрешително
за водовземане и/или ползване на воден обект, като преценката по чл. 62 ЗВ
включва осем различни категории условия, които следва да бъдат изпълнени. В
настоящия случай, в административния акт са изложени подробни съображения за
недопустимост на искането, поради неизпълнение на изискванията на чл. 62, ал.
1, т. 1 и т. 2 ЗВ,които съставът споделя.От приетото
по делото заключение от съдебно-техническата експертиза и приложените към нея
карти, не беше удостоверено от в.л. по безспорен начин, че пункта за мониторинг
е на повече от петстотин метра. Съдът не кредитира заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ ,като
некореспондиращо с останалите доказателства.В
о.с.з.,се установи при защита на заключението от.в.л. инж.М.П.Б., че
координатите на измерване не са точни и коректни.От представената схема на
проектните участъци от процесуалния представител на ответника с изх. № ПВО-
36/2/31.12.2018г. е видно, че участък Б, започва точно
от пункта за мониторинг. От друга страна атакуваното решение е издадено от
Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ през 2015г., а
заключението по СТЕ е от 2019г. През
изминалитите години са настъпили промени
по бреговете на реката ,предвид предмета на инвестиционното намерение не се
знае актуални ли са приложените проекти и скици към предложението, който са от
2014г.Наред с изложеното ,съгласно изменения на ЗИД
ЗВ, обн. ДВ бр. 58/2015г., законодателят е въвел допълнителни забрани и органичения, свързани с
разрешителния режим за изземване на наносни отложения, като съгласно разпоредбата
на чл.118ж, ал.2 от ЗВ, не се разрешава изземване на наносни отложения от
водните обекти, с изключение на р. Дунав и водохранилищата, както и случаите на
чл.140 от ЗВ. касаещи
защитата от вредното въздействие на водите, съответно
поддържане на речната проводимост. Според разпоредбата на чл.140, ал.7 ЗВ,
Директорът на басейновата дирекция издава разрешително за изземване на наносни
отложения на лице, определено за изпълнител на
обществена поръчка, възложена от областния управител на съответната област.
Като се има предвид, че р.Дунав не попада в
териториалния обхват на БД ИБР, разрешителни за изземване на наносни отложения
може да се издават само за водохранилища / §1, т.2 от ДР на Наредбата за
ползването на повърхностните води, обн. ДВ бр.56/2011г., отменена/,
и то когато не са налице други нормативни забрани, ограничения и планови
предвиждания. От друга страна, според разпоредбата на §63 ПЗР ЗИДЗВ, обн. ДВ
бр.58/2015г., разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни
отложения, с изключение на тези за р.Дунав и водохранилищата,
издадени до влизане в сила на този закон, запазват своята валидност и се
прекратяват след изтичането на срока, за който са издадени, като не се прилага
чл.78, ал.2 от ЗВ - административната процедура, касаеща продължаване на срока
на действие на разрешителните.Настоящият състав на
съда намира, че са налице посочените фактически основания, мотивирали решението
на ответника, а именно противоречие с предвижданията на одобрения ПУРБ и
императивни разпоредби на ЗВ, поради което оспореният в настоящето производство
индивидуален административен акт се явява издаден при правилно прилагане на
материалния закон.Процесният адм.акт,е издаден от компетентен орган, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила и изискванията за форма на акта,
както и в съответствие с целта на законаОспореното решение е постановено в съответствие с изискванията за форма на
административния акт, предвид фактическите и правни основания, послужили за
издаването му, както и реда за неговото оспорване, в съотетствие с целта на закона, насочена към
осигуряване на интегрирано управление на водите в интерес на обществото, към
опазване здравето на населението и към създаване на справедливо и балансирано
водоползване.Процесния акт е законосъобразен, а
жалбата е несонвателна и следва да бъде отхвърлена.Предвид изхода на
производството на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
петстотин лева ,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното , настоящия състав на съда;
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на “ТМСИ
Къмпани” ЕООД, със седалище и адрес на управление: **, ЕИК **, против
Решение №РР-2155 от 16.02.2015г. на за Директора на Басейнова дирекция за
управление на водите Източнобеломорски район с център Пловдив.
Осъжда ТМСИ Къмпани” ЕООД, със
седалище и адрес на управление: **, ЕИК
** да заплати на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски
район с център Пловдив,разноски в размер на петстотин
лева .Препис от акта да бъде изпратен на страните.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председетел;/п/