Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 17.05.2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр.дело № 1151 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по
предявени от „Б. ДСК“ ЕАД обективно съединени искове, с които се претендира установяване
по отношение на ищеца, че А.П.З. и В.Б.З. дължат солидарно сумата от 99431,44лв. - главница
/1151,10лв.-просрочена главница и 97550,34лв.-предсрочно изискуема/,
представляваща задължение по отпуснат от „Б. ДСК“ ЕАД договор за ипотечен
кредит от 07,03,2008год., ведно със законната лихва, считано от 11,10,2017 г. до
окончателното изплащане на вземането; 5512,42лв.-договорна
лихва, за периода от 25,12,2016год. до 10,10,2017год.; 16,63лв. - неустойка, за периода от 25,01,2017г. до 03,10,2017г.,
на осн. т.20,1 от ОУ; 193,34лв. –
неустойка, за периода от 04,10,2017год. до 10,10,2017год.
на осн. т.20,2 от ОУ; заемни такси в размер на 8404,69лв., от които такса управление - 397,72лв., застраховка - 95,46лв.,
такса изискуемост от 120,00лв., застраховка 98,32лв. и 7693,19лв.-отсрочена
договорна лихва начислена съобразно чл. 7 от договора, за периода от
25,11,2015год. до 09,11,2016 год. /молба от 16,05,2018год./.
Твърди се, че
между Б. ДСК и ответниците е сключен писмен договор за ипотечен кредит от
07,03,2008год., според който кредитодателят се задължава да предостави на
ответника сумата от 105470,00лева. Твърди се, че дължимата от Б.та сума е била
усвоена, с договорен срок на възстановяване -360 месеца от датата на усвояване.
За предоставения кредит кредитополучателите заплащат договорна лихва формирана
от базов лихвен процент и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка
съгласно условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК
Уют“. Към датата на сключване на договора БЛП е 4,19%, а стандартната надбавка
е в размер на 3,10 процентни пункта или лихвеният процент е 7,29%.
Сключено е
допълнително споразумение от 26,10,2015год., с което е договорено
преструктуриране на кредита в размер на 100967,58лв. лихвата е в размер на
8,29%. Поради допуснато просрочие при възстановяване на сумите е сключено
допълнително споразумение от 09,11,2016 год., по което се договаря нов
погасителен план. Настъпило е просрочие в периода от 25,01,2017год. до
25,09,2017год., поради което целият отпуснат кредит е станал автоматично
предсрочно изискуем, за което е изпратено и получено от ответниците уведомление
на 21,09,2017год.
Депозирано е
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 и сл. ГПК за
процесната сума. Издадена е заповед и ИЛ. Ответниците са възразили срещу
издадената заповед за изпълнение в законовия срок, обстоятелство обуславящо
правен интерес от установителната искова претенция.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират
се разноски.
Ответниците - А.П.З.
и В.Б.З. в указания законоустановен срок по реда на чл.367 от ГПК излагат становище
за недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Поддържат, че с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 140/2016год. на PC Тетевен по
отношение на Б.та е прието за установено по идентичен договор за кредит, част
от клаузите на договора да са неравноправни-нищожни. Поддържат възражение за
нищожност на чл.7 от договор за кредит, т.9,1 от ОУ към договора за кредит,
т.25,3 от ОУ и т.9,1 от ОУ към ДС от 09,11,2016год. на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП
и чл.143, т.10, т.12, т.13 от ЗЗП.
Съобразно заявеното е изложено
становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендират
разноски.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По
делото се установява, че на 07,03,2008 г. е сключен договор за ипотечен кредит
/л. 12/, по силата на който „Б. ДСК“ ЕАД, в качеството си на кредитодател,
предоставя на А.П.З.
и В.Б.З., в качеството им на кредитополучатели, кредит в размер на 105407,00
лв. Срокът за издължаване на кредита е 360 месеца
от дата на неговото усвояване - т. 2 от договора, с падежна дата за издължаване
на месечните вноски – 7-мо число на месеца – т. 6.
Съгласно т. 5 от договора, кредитът се погасява
чрез разплащателна сметка № 9074411 с месечни вноски, съгласно погасителния
план към него.
Лихвата по кредита е определена като БЛП за този
вид кредит, периодично определян от кредитора, и надбавка, която може да бъде
намалена с отстъпка съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма ДСК „Уют“ - Приложение № 2 към договора. Към датата на
сключване на договора БЛП е 4,19%, стандартната надбавка е в размер на 3,10
процентни пункта или лихвеният процент по кредита е общо 7,29% - т. 7.
В т. 8 е уговорено задължението по кредита да
бъде обезпечено с ипотека на недвижим имот – апартамент № 48, находящ се в гр.
Кюстендил, кв. „Запад“, блок ЕП-75, вход В, етаж I, със застроена площ от 88,28
кв.м., ведно с прилежащото избено помещение № 16, както и 1,74 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж.
Съгласно т. 11, неразделна част от договора са
Общи Условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица /ОУ/, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването му.
В т. 12 е предвидено кредитополучателят да
заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б.
ДСК” ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента /Тарифата/, която е в сила към
деня на извършване на плащането.
Съгласно т. 9,1 от ОУ – версия Януари 2008 г. /л.
23 и сл./, неразделна част към договора за кредит, кредитът се олихвява с
фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка,
посочени в Договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за
което уведомява Кредитополучателите по подходящ начин. В Съгласно т.25.3. от ОУ са описани условията
при които Б.та може да променя приложимия лихвен процент.
С чл. 20,1 от ОУ е предвидено, че при забава на
плащането на месечната вноска за главница и/или лихва, от 7-мия ден след
падежната дата, остатъкът от кредита се олихвява с договорената лихва,
увеличена с наказателна надбавка от 3 процентни пункта.
В чл. 20,2 е посочено, че при допусната забава
в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът
от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка от 10
процентни пункта. Предпоставките, при които кредиторът има право да превърне
кредита в предсрочно изискуем, са посочени в чл. 25,3, като съгласно тази
разпоредба кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което
уведомява кредитополучателя по подходящ начин.
В чл. 25.1 от ОУ е регламентиран вида на
дължимите от кредитополучателя такси.
Установява
се, че 26,10,2015 г. към договора е подписано Допълнително споразумение /л. 34/
относно
остатъка от дълга към датата на подписването му в размер на 100046,00 лв. В т.
1.1. от споразумението е предвидено, че остатъкът от дълга се анюитира и през
остатъчния срок на издължаване на кредита се издължава на равни месечни
погасителни вноски, включващи лихва и главница. С т. 1.2. се уговаря, че се
запазва срокът за издължаване на кредита, като се определя крайна падежна дата
на 26,02,2038 г. В т.1.3. е посочено, че към момента на сключване на
споразумението, приложимият по договора лихвен процент е в размер на 8,29%, формиран
от 6-месечният SOFIBOR от 0.986% и фиксирана стандартна надбавка в размер на
7,304 %. Съгласно т. 2.1. от споразумението, лихвеният процент се променя с
промяната на 6-месечният SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете,
посочени в ОУ, като крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера
на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка съответно намалена, в случай на намаление на условията по програма
„ДСК Уют“. С т. 4 е променена падежната дата на вноските по кредита на 25-число
от месеца. В т. 11 е предвидено, че длъжникът заплаща такси, съгласно тарифа на
Б.та.
Към
споразумението са представени Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити от
април 2015 г. /л. 44/. Съгласно т. 9.1. от тях кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който е зависим от стойността на лихвените индекси 6-месечен
SOFIBOR или 6-месечен EUROBOR за кредити в евро, като крайният лихвен процент
не може да бъде по-нисък от минималния размер, посочен в договора.
В т. 21.1. от ОУ
е предвидено, че при забава плащането на
месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта
от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент,
увеличен с наказателна надбавка от три процентни пункта. Съгласно т. 21.2. при
допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
На 09,11,2016 г. е подписано ново допълнително
споразумение /л. 57/ към процесния договор за кредит. Б.та се е съгласила да
отсрочи редовна лихва в размер на 7693,19 лв. за срок от 48 месеца от
подписването на споразумението. В т. 1.1. от споразумението е предвидено,
че остатъкът от дълга, в размер на 100046,00 лв. се анюитира и през остатъчния
срок на издължаване на кредита се издължава на равни месечни погасителни
вноски, включващи лихва и главница. С т. 1.2. се уговаря, че се запазва срокът
за издължаване на кредита, като се определя крайна падежна дата на 25,02,2038
г. Предвидено е, че кредитополучателите получават нов погасителен план. В т. 1.6.
е посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към
датата на сключването на договора за кредит е 7,000 % годишно, формиран от
стойността на 6 – месечен SOFIBOR 0,331 и фиксирана надбавка 6,669 %, като
крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от договорената фиксирана надбавка.
Съгласно т. 1.7. от споразумението, лихвеният процент се променя с промяната на
6-месечният SOFIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в ОУ,
като в случаите на отрицателна стойност на съответния лихвен индекс, същата се
приема за 0 %, а крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на
фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна
надбавка съответно намалена, в случай на намаление на условията по програма
„ДСК Уют“.
Към
споразумението са представени Общи условия за предоставяне на ипотечни кредити от
септември 2016 г., сходнa по съдържание с версията на ОУ към предходното
допълнително споразумение.
По
делото са представени писма /л. 127 и 129/, с които Б.та е обявила предсрочната
изискуемост на задълженията по кредита. Видно от представените известия за
доставяне /л. 126 и 128/, те са получени от ответниците на 21,09,2017г.
От заключението на
назначената по делото Съдебно-счетоводна експертиза /л.136/, неоспорено от
страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт, съгласно т. 4 от сключения между страните договор, кредитът се
усвоява чрез разплащателна сметка № 9074411, с титуляр А.З.. Б.та превежда кредитната
сума по разплащателна сметка № 9074411 на кредитополучателя А.З. в размер на
105 470,00 лв. Преводът е извършен на дата 07.03.2008г. т.е. кредита е
усвоен от кредитополучателите на 07.03.2008г.
За погасяване на
задължения по процесния Договор за кредит са постъпили суми общо в размер на
77701,04 лв., от които: 8072,86 лв. – главница; 67120,34 лв. – договорна лихва;
0,91 лв. – наказателни лихви и 2506,93 лв. – такса управление. На 06,01,2017г.
по разплащателната сметка, от която се погасява кредитът, е направена последна
вноска - сума в размер на 770.00 лв. С постъпилата сума е погасено задължение
по кредита в размер на 753,73 лв., в това число главница 172,20 лв., договорна
лихва 581,42 лв., съдържащи се в месечната вноска с падеж 25.12.2016г., и
санкционираща лихва върху главницата от 0.14 лв.
След 06.01.2017г. е
преустановено погасяването на кредитното задължение. Задължението на
ответниците към 11.10.2017г. по Договор за кредит от 07.03.2008г.,
Доп.споразумение от 26.10.2015г. и Доп.споразумение от 09.11.2016г. е общо в
размер на 113558,51 лв., както следва: главница - 99 431.44 лв., в т.ч. главница
от вноски с настъпил падеж - 1551.11 лв. и предсрочно изискуема главница - 97
880.33 лв.; възнаградителна лихва за периода от 25.12.2016 - 10.10.2017 -
5512.41 лв., в т.ч. : възн.лихва от вноски с настъпил падеж - 5205.85 лв., в
т.ч. лихва за от вноски с настъпил падеж – 5205.85 лв. и възнагр. лихва за пер.
25.09.2017-10.10.2017 г. вкл. - 306.56 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ / 3%/
за пер. 25.01.2017-03.10.2017 - 16.63 лв.; наказ. лихва пот.20.2 от ОУ / 10%/ за
пер. 04.10.2017-10.10.2017 - 193.34 лв.; год.такса управление - 397.72 лв.; застрахов.
премии по имуществ. застраховки - 193.78 лв.; такса за предсрочна изискуемост -
120.00 лв.; отсрочени лихви съгл. доп.споразумение от 09.11.2016г. - 7693.19
лв.
За периода от датата на
договора до датата на заявлението лихвеният процент е променен 8 пъти - два
пъти в увеличение и шест пъти в намаление. Към датата на подписване на договора
кредитополучателят не е подписал заявка за ползване на отстъпката по програма
ДСК Уют. Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредита е
подписана от А.З. с дата 25.10.2015г., в резултат на което лихвата е намалена с
0.5 процентни пункта, от 8.79% на 8.29%.
На 02.04.2008г. е
извършено увеличение на БЛП с 0.5 пункта, от 4.19 на 4.69%. Основанието е
Решение на Комитета за управление на активите и пасивите на Б. ДСК /КУАП/ от
20.03.2008г., съгласно препис-извлечение от Протокол № 13. В резултат на
промяната на базовия лихвен процент се променя годишната лихва по Договора от
7.29% на 7.79%. Погасителната вноска е променена от 722.36 лв. на 758.51 лв.,
увеличение с 36.15 лв.
На 21.10.2008г. – е
налице увеличение на базовия лихвен процент с 1 процентен пункт, от 4.69 на
5.69%. Основанието е Решение на Комитета за управление на активите и пасивите
на Б. ДСК от 16.10.2008г., съгласно препис-извлечение от Протокол № 46.
Промяната в годишната лихва по договора е също увеличение с 1%, от 7.79% на
8.79%. След подписване на допълнителните споразумения годишната лихва е
обвързана със стойностите на индекса SOFIBOR и промяната е в посока намаление. От анализа на представените данни - Справки
относно изменения на индекси, ползвани от КУАП при промяна на БЛП, се
установява, че към 02.04.2008г. датата на увеличение на БЛП 0,5%, изменение на
стойностите на EURIBOR/едномесечен, тримесечен, шестмесечен и годишен/ с повече
от 1%; изменение на LEONLA с 1%; изменение на индекса на потребителските цени
за България с 2.8%. От анализа на представените данни се установява, че към
21.10.2008 г., датата на увеличение на БЛП с 1,0%: изменение на стойностите на
EURIBOR /едномесечен, тримесечен, шестмесечен и годишен/ с повече от 1%;
изменение на стойностите на LIBOR /едномесечен, тримесечен, шестмесечен и
годишен/ с повече от 1%; изменение на LEONLA с повече от 1 %; изменение на
лихвените проценти по предоставени депозити /нов бизнес/ с 10%. След м.март
2009г. се наблюдава трайна тенденция на снижение на посочените индекси.
Сумата, която е получена
от „Б. ДСК“ ЕАД единствено в резултат на едностранното увеличение на лихвения
процент въз основа на решенията на КУАП до датата на сключване на
допълнителното споразумение е в размер на 6767,01 лв. В заключението е
посочено, че непогасеният остатък по дълга без сумата надвзета от Б.та към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е, както
следва: главница - 93904,95 лв., от които вноски с настъпил падеж – 1464,85 лв.
и предсрочно изискуема главница - 92440,10 лв.; възнаградителна лихва 5 122.25
лв., от които вноски с настъпил падеж - 4 832.73 лв.и лихва за периода
25,09,2017 – 11,10,2017г. – 289,52 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ / 3% / за
пер. 25.02.2017-03.10.2017 - 15.72 лв.; наказ. лихва по т.20.2 от ОУ / 10%/ за
пер. 04.10.2017-10.10.2017 - 182.59 лв.; год.такса управление с падеж
25.03.2017 - 375.62 лв.; застрахов. премии по имуществ. застраховки – 98,32
лв.; такса изискуемост – 120,00 лв.; отсрочена лихва към 09.11,2016г./доп.спор
/ - 2084.39 лв. / 280.54 + 1803.85/. Вещото лице посочва, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, в случай, че не са налице изменения на лихвения процент по решение на
КУАП, биха били неплатени изцяло осем броя погасителни вноски и една вноска е
дължима частично, а при първоначалните условия, 10 пълни месечни вноски и част
от 11-тата. Експертизата установява, че при условията на първоначалния
погасителен план към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 11,10,2017 г., задълженията по договора са следните: 93842.01 лв., в това
число от вноски с настъпил падеж - 1828.46 лв. и предсрочно изискуема -
92013.55 лв.; договорна лихва - 6922.46 лв., в т. ч. просрочена 6846.45 лв. и
лихва от 07.10.2017г. до 11.10.2017г.- 76.01 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ
/ 3% / за пер. 25.02.2017-03.10.2017 - 23.22 лв.; наказ. лихва по т.20.2 от ОУ
/ 10%/ за пер. 04.10.2017-10.10.2017 - 182.47 лв.; год.такса управление с падеж
25.03.2017 - 375.37 лв.; застрахов. премии по имуществ. застраховки - 98.32 лв.
и такса изискуемост - 120.00 лв.
При условията на
първоначалния погасителен план към датата на подаването на исковата молба
ответниците дължат следните суми - 93842.01 лв., в това число от вноски с
настъпил падеж - 2285.27 лв. и предсрочно изискуема - 91556.74 лв.; договорна
лихва - 8917.78 лв., в т. ч. просрочена 8556.72 лв. и лихва от 07.01.2018г. до
26.01.2018г. - 361.06 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ / 3% / за пер.
25.02.2017-03.10.2017 - 23.22 лв.; наказ. лихва по т.20.2 от ОУ/10%/ за пер.
04.10.2017-26.01.2018 - 2919.54 лв.; год.такса управление с падеж 25.03.2017 -
375.37 лв.; застрахов. премии по имуществ. застраховки - 98.32 лв.; такса
изискуемост - 120.00 лв. В случай, че заплатените по договора суми са отнесени
към първоначалния погасителен план до датата на първото споразумение – 25,10,2015
г. и след тази дата – съгласно договореното с допълнителните споразумения
размерът на задължението към 11,10,2017 г. е в следния размер: дължимата
главница - 93904.95 лв., в това число от
вноски с настъпил падеж - 1464.85 лв. и предсрочно изискуема - 92404.01 лв.;
договорна лихва - 5122.25 лв., в т. ч. просрочена 4832.73 лв. и лихва от
25.09.2017г. до 11.10.2017г. -289.52 лв.; отсрочена лихва с дата 10.11.2016 -
2084.40 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ / 3% / за пер. 25.02.2017-03.10.2017
- 15.72 лв.; наказ. лихва по т.20.2 от ОУ / 10%/ за пер. 04.10.2017-10.10.2017
- 182.59 лв.; год.такса управление с падеж 25.03.2017 - 375.62 лв.; застрахов.
премии по имуществ. застраховки - 98.32 лв.; такса изискуемост - 120.00 лв. В
тази хипотеза, към датата на подаване на исковата молба – 28,01,2018 г.,
задълженията на ответниците са следните: дължимата главница е в размер на
93904.95 лв., в това число от вноски с настъпил падеж - 2121.67 лв. и
предсрочно изискуема - 91783.28 лв.; договорна лихва - 7 019.21 лв., в т. ч.
просрочена 7 001.39 лв. и лихва от 25.01.2018г. до 26.01.2018г. - 17.82 лв.;
отсрочена лихва с дата 10.11.2016 - 2084.40 лв.; наказ. лихва по т.20.1 от ОУ /
3% / за пер. 25.02.2017-03.10.2017 - 15.72 лв.; наказ. лихва по т.20.2 от
ОУ/10%/ за пер. 04.10.2017-26.01.2018 г. - 2921.48 лв.; год. такса управление с
падеж 25.03.2017 - 375.62 лв.; застрахов. премии по имуществ. застраховки -
98.32 лв.; такса изискуемост - 120.00 лв. Размерът на договорната лихва за
периода от 25,12,2016 г. до 10,10,2017 г. съгласно приложените от Б.та лихвени
проценти е 5512,41 лв., съгласно първия погасителен план – 5778,01 лв. и
съгласно втори вариант, съобразено с допълнителните споразумения – 5122,25 лв.
Размерът на неустойката по т. 20.1. от ОУ за периода от 25,01,2017 г. до
03,10,2017 г. съгласно приложените от Б.та лихвени проценти възлиза на 16,63
лв., съгласно първия погасителен план – 23,22 лв. и съгласно втори вариант,
съобразено с допълнителните споразумения – 15,72 лв. Неустойката по т.20.2. от
ОУ за периода от 04,10,2017 г. до 10,10,2017 г. съгласно приложените от Б.та
лихвени проценти е 193,34 лв., съгласно първия погасителен план – 182.47 лв. и
съгласно втори вариант, съобразено с допълнителните споразумения – 182,59 лв.
За периода от 25,11,2015
г. до 09,11,2016 г. Б.та е начислила лихва от 7687,71лв., отсрочена с
допълнителното споразумение от 09,11,2016 г. Начислената лихва за периода от
25.11.2015г. - 09.11.2016 г. съгласно договореното по първи погасителен план е
общо в размер на 6943.21 лв. Погасената сума съгласно преизчисленията за този
период е в размер на 6 332.61 лв. Разликата, която е дължима е в размер на
610.60 лв.
Дължимата такса управление по кредита, съгласно
приложените от Б.та лихвени проценти е 397,72 лв., съгласно първия погасителен
план – 375,37 лв. и съгласно втори вариант, съобразено с допълнителните
споразумения – 375,62 лв.
Таксата изискуемост, начислена на 04,10,2017 г.,
съгласно приложените от Б.та лихвени проценти е 120,00лв., съгласно първия
погасителен план – 120,00 лв. и съгласно втори вариант, съобразено с
допълнителните споразумения – 120,00 лв.
Застрахователните премии, начислени на 08,03,2016
г. и 09,03,2017 г., съгласно приложените от Б.та лихвени проценти е 193,78 лв.,
съгласно първия погасителен план – 98,32 лв. и съгласно втори вариант,
съобразено с допълнителните споразумения – 98,32 лв.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото се установява, че на 07,03,2008
г. между „Б. ДСК“ ЕАД и А.П.З. и В.Б.З. е възникнало правоотношение по
предоставяне на кредит, по което Б.та е изпълнила задължението си да предаде на
кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова сметка, ***.
С оглед Решение № 23/07,07,2016 г. по т.д. № 3686/2014 г. на
ВКС, ТК, І ТО, съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. С
доклада по делото на страните е указано, че евентуална неравноправност на
клаузите на процесния договор ще бъде обект на преценка. Възражение в този
смисъл е релевирано и от ответниците с отговора на исковата молба досежно
разпоредбите на чл. 7 от договора за кредит, т. 9.1. и т. 25.3. от ОУ – версия
януари 2008 г., т. 9.1. от ОУ – версии април 2015 г. и септември 2016 г., както и
т. 2. от допълнително споразумение от 26,10,2015 г. и т. 1.6. от допълнително
споразумение от 09,11,2016 г.
Съдът намира за
неоснователни доводите на ответниците, че въпросът за неравноправността на
процесните клаузи е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Цитираното решение на
РС – гр. Тетевен не е постановено с участието на ответниците и по аргумент от
чл. 298, ал. 1 от ГПК не произвежда сила на присъдено нещо в отношенията им с
ищцовото дружество.
В разглежданите разпоредби е предвидено Б.та да променя
едностранно приложимия за договора лихвен процент.
Настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е
с характер на потребителски договор на основание § 13, т. 1 от ЗЗП. Съгласно сочения
текст, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не се предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Не са
налице данни опровергаващи потребителския характер на договора за финансиране и
задоволяване на нуждата от потребителски блага, поради което освен приложимите
правила на чл. 58 от Закона за кредитните институции (ЗКрИ), които се прилагат
към всички договори за кредит и уреждат императивни правила към клаузите за
определяне на лихвата по тях, нормите относно тълкуване на договорите извлечени
от чл. 20 ЗЗД, изискването за добросъвестност в оборота, което може да бъде
извлечено от нормата на чл. 12 ЗЗД, намират приложение и правилата на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение
на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
Не се установява изследваните клаузи да са индивидуално
уговорени. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗД, в тежест на доставчика или търговеца
е да докаже това обстоятелство. Такова доказване по делото не е
проведено. Действително, възможността за едностранна промяна на дължимата
възнаградителна лихва е предвидена не само в общите условия, но и в договора. Включването
на уговорката в договора само по себе си обаче не предопределя характера
ѝ на индивидуално уговорена и съдът продължава да дължи потребителска
защита по отношение на нея. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори – така Решение № 98 от
25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Предвид горното и доколкото настоящият състав приема, че
спорните клаузи не са индивидуално уговорени, то следва да се извърши преценка
дали същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, респективно нищожни
на осн.чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Договорът за банков кредит е
финансова услуга по смисъла на чл. 144 от ЗЗП вр. с § 13,т.12 , буква
„б” от ДР на ЗЗП/ред.бр.36/2008/, съгласно който "финансова услуга" е всяка услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и инвестиционни
фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит или кредит,
обезпечен с ипотека. Съществен елемент от договора за кредит е размерът на
лихвата по този кредит. Същата представлява цената на услугата, предоставена от
Б.та. По отношение на процесния договор спорната клауза на т. 7 от договора за определяне периодично на БЛП следва да
се тълкува във връзка с разпоредбите на т. 25.3 от ОУ версия януари 2008 г. и
т.9.1. от ОУ версии април 2015 и септември 2016 г., предвиждащи условията за
едностранна промяна на БЛП от кредитора, както и.
Проверяваните клаузи имат за предмет размера на
възнаградителната лихва по договора.
Възнаградителната лихва представлява „цената“ по договора за кредит, заплащана
срещу престацията на Б.та да предостави за ползване кредитните суми за
определен период то време. По този начин, тази клауза попада под хипотезата на
чл. 145, ал. 2, пред. второ от ЗЗП – отнася се до съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга и в случай че е ясна и разбираема
нейната противоправност не може да бъде преценявана. Това изискване за яснота и
разбираемост не се ограничава единствено до граматическия смисъл на
разпоредбите, като те следва прозрачно и недвусмислено да излагат правата и
задълженията на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици -
Решение № 98 от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС,
т. 45 от Решение на СЕС по дело С-186/16год. Макар в договора и различните общи
условия приложими по време на действието му да са посочени критерий, въз основа
на които се променя приложимият лихвен процент, от тях не става ясен начинът на
формулиране размера на лихвата, нито от
съдържанието им потребителят може ясно и недвусмислено да предвиди
икономическите последици от промяната на съответните условия. С оглед това, не
може да се приеме, че разглежданите клаузи са уговорени по ясен и разбираем
начин и по тази причина същите подлежат на преценка досежно тяхната
неравноправност.
Преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на
неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
В процесния случай, промяната на лихвения процент е в зависимост на условия, които
са посочени в договора и общите условия към него. Въпреки това, липсва яснота
относно методиката и математически способ за формиране на едностранно
променената лихва, респ. не са налице критерии, въз основа на които, длъжниците
могат да предвидят, произтичащите за тях икономически последици. Съобразно
изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т. 10 от
ЗЗП-клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание
чл. 146 ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно
разпоредбата на чл. 143, т. 12 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза е
тази, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора: По делото се установява, че с промяната
на базовия лихвен процент, цената на услугата, тоест лихвата, която ще се
плаща, за срока на договора се завишава многократно. При така установеното
съдът приема, че е налице значително завишаване на цената в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е
предвидена нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за
кредит. Т.е. така изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т. 12,
предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП сочи, че не са
неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава на
чл. 143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови инструменти
и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Посочените в ОУ основания за изменение на БЛП са такива, стоящи извън волята на
търговеца, предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на
банкова дейност. 3а да се приложи изключението на сочената разпоредба,
необходимо изискване е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е получил
информация как търговецът/Б.та/ може едностранно да промени цената, за да може
да реагира по-най уместния начин/решение на СЕС от 21,03,2013 г. по дело
С-92/11/. Както бе посочено, в разглежданите клаузи не се съдържа достатъчно
информация за методика за промяна на лихвения процент при изменение на някой от
референтните индекси, в същото време от съдържанието ѝ не стават ясни
икономическите последици за потребителя от така предвидения механизъм за
промяна на лихвата. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да
отстрани порока/решение на СЕС 14,06,2012 г. по дело С-618/10/ като при
съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за потребителя начин
/чл. 147, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е
налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП.
По изискуемостта:
По заявление на кредитора от 11,10,2017
год. е инициирано производство за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК, постановено незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист от
12,10,2017 г. за процесните суми.
Относно обстоятелството досежно
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за банков
кредит е налице задължителна съдебна практика по ТР № 4/18,06,2014 г. на ОСГТК
и конкретно указанията по т. 18 от същото. Предсрочната изискуемост на
вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението на Б.та, че
прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените
в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Съобразно изложеното по предявения иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземане по договор за банков кредит, съдът следва да изследва
настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли
са от кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
В исковата молба
се сочи на предсрочна изискуемост на основание условията по договор за ипотечен
кредит съгласно чл. 20.2 от ОУ. С
представената по делото нотариална покана, Б.та е направила изявление за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Видно от представените по
делото разписки уведомленията до
длъжниците са получени на 21,09,2017год.
От назначената по делото експертиза
се установява, че последната погасена вноска по кредита е тази от 06,01,2017год. Видно от приложение №1
на заключението на ССчЕ от
06,01,2017год. до датата на връчване на поканата за предсрочна изискуемост като
не се вземат предвид, надвнесените суми, поради завишения от Б.та лихвен
процент, за последно погасена вноска по кредита следва да се счете тази от м. декември
2016год. В този смисъл, към деня на връчване на съобщението за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора ответниците са били в забава над 90 дни по
отношение на задълженията за плащане на вноски по договора за месеци януари, февруари,
март, април, май, юни, юли и август 2017год. По този начин е налице обективният
факт на забавата, обуславящ част от елементите от фактическия състав на
предсрочната изискуемост по чл. 20.2. от ОУ към договора – допусната забава в плащания
на главница и/или лихва над 90 дни.
Видно от представените по делото известия за
доставяне /л. 126 и 128/, ответниците са получили изявлението на Б.та за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 21,09,2017 г.
По определяне размера на
задължението:
Съгласно задължителните указания в т. 9
на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на
ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена
с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене
в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът
следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска.
Размерът на задължението следва да бъде определен съобразно
първоначалния погасителен план, предвид последващото увеличение на лихвата
основано на нищожна клауза до 09,11,2016год. при съобразяване намаляването на лихвения
процент на 7%, индивидуално уговорен с допълнително споразумение от 09,11,2016г.,
както и намалението на лихвата на 6,995 и 6,937 извършено, съобразно
приложимите ОУ към договора. Съдът не съобразява извършеното увеличение на
лихвата по споразумение от 26,10,2015год., в посока увеличаване с посочването на
лихвен процент от 8,29% като
индивидуално договаряне, тъй като търговецът не установи да е спазен баланс в
отношенията с потребителя като фиксирането на
посочения лихвен процент е съобразено с едностранното изменение на
лихвата, извършено от търговеца на основание неравноправна клауза, което
обосновава извод да съставлява спогодба върху непозволен договор която е
нищожна на основание чл.366 от ЗЗД. В същото време, доколкото намаляването
на лихвения процент по споразумение от
09,11,2016год. отчита интересът на потребителя, съобразявайки намаляване на
пазарния индекс влияещ върху дълга, то същото следва да бъде съобразено.
Размерът на дължимата главница по
договор за кредит, отчитайки извършените погашения от кредитополучателите,
определен по реда на чл.162 от ГПК до датата на приключване на съдебното дирене
е 93904,95лв.
Върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на заявлението до
изплащане на вземането.
На осн.чл.430, ал.2 от ТЗ кредитополучателят дължи договорна
лихва за ползване на паричния ресурс.
Ищецът претендира заплащането на възнаградителна лихва за
периода от 25,12,2016год. до 10,10,2017год. в размер на 5512,42лв. Възнаградителна
лихва за периода след обявяването на предсрочната изискуемост 21,09,2017год. до
датата на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 10,10,2017год.
е неоснователна. Възнаградителната лихва представлява „цената“ по договора за
кредит, заплащана срещу престацията на Б.та – да предостави за ползване
кредитните суми за определен период то време. При обявяване на предсрочната
изискуемост, Б.та се освобождава от задължението си да предоставя за ползване заемните
средства и може да иска връщането им незабавно и в цялост. След този момент
отпада и основанието Б.та да получава тази „цена“. Заплащането на
възнаградителна лихва в този случай би довело до неоснователно обогатяване на
кредитодателя. В същото време, възнаградителната лихва няма санкционен
характер, тя се дължи единствено при нормалното развитие на отношенията между
страните, като за периода след обявяване на предсрочната изискуемост,
кредиторът би могъл да претендира законна лихва или мораторна неустойка, ако
такава е уговорена. Качеството на цена на вземането за възнаградителна лихва,
предопределя и периодичния му характер. По този начин, лихвата се начислява за
всеки уговорен от страните отчетен период и се дължи, доколкото длъжникът може
да ползва кредитните средства, тя не е изначално определена и по отношение на
вземането за нея не може да бъде обявена предсрочна изискуемост.
Предвид изложеното, ответниците дължат възнаградителна лихва
за периода от 25,12,2016 г. до
21,09,2017 г., чиито размер, определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК,
възлиза на 3705,40лв.
Претендира се възнаградителна лихва в размер на 7693,19лв.,
за периода от 25,11,2015год. до 09,11,2016год. Размерът на същата съобразно
изложените по-горе мотиви следва да бъде определен по І погасителен план в
размер на 7,29%. Съгласно заключението на ССчЕ за посочения период договорната
лихва е в размер на 610,60лв.-заключение
по т.11,4,2-стр.20 от заключението, в който размер исковата претенция следва да
бъде уважена и отхвърлена за разликата
до 7693,19лв. Съдът не приема размер на лихвата от 2084,40 лв., тъй като е
съобразена с увеличение на лихвата по допълнителните споразумения, което не
следва да бъде отчетено.
По претенцията за неустойка по
т.20,1 от ОУ:
Изпълнението на длъжника след настъпване
на падежа на безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на
изискуемостта до плащането вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение
в размер на законната лихва или уговореното в договора мораторно обезщетение,
освен ако в специален закон не е предвидено друго.В този смисъл т.2 от ТР
3/2017год. от 27,03,2019год. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците
дължат неустойка за забава на основание т. 20,1 от ОУ към договора за периода
до обявяването на предсрочната изискуемост на кредита – 21,09,2017г., чиито размер,
определен по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 14,62лв. / заключение на ССчЕ приложение ІІ, колона 14, изготвено върху дължимата главница
при намален лихвен процент/. За разликата до заявения размер и период от
22,09,2017год. до 03,10,2017год. исковата претенция е неоснователна.
Ответниците дължат и неустойка за
забава, на основание т. 20.2 от ОУ към договора за периода от 04,10,2017 г. до
10,10,2017 г. върху непогасения остатък, която е в размер на 182,59 лв.
До предявения размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
По претенцията за заплащането на заемни такси и застраховки:
Такса
управление е дължима съгласно тарифата
на Б.та и е в размер на 375,62лв.
С оглед
обявяване на кредита за предсрочно изискуем се дължи такса в размер на 120,00лв., поради което исковата
претенция е основателна.
Дължимата съгласно
заключението на Съдебно икономическата експертиза заплатена от Б.та премия по
договор за застраховка е в размер на 98,32лв.
Претендираната премия в размер на 95,46лв. е погасена / приложение
ІІ, колона 18/.
Предвид изложеното на ищеца следва
да бъдат присъдени следните суми по процесния договор за кредит:
главница, в размер на 93904,95 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 11,10,2017 г. до окончателното изплащане
на вземането ;
възнаградителна
лихва за периода от 25,12,2016 г. до 21,09,2017г., в размер на 3705,40лв.;
неустойка
за забава, на основание т.20.1. от ОУ, за периода от 25,01,2017г. до 21,09,2017г.,
в размер на 14,62лв.;
неустойка
за забава, на основание т.20.2 от ОУ, за периода от 04,10,2017г. до 10,10,2017
г., в размер на 182.59 лв.;
такса
управление-375,62лв.
такса
изискуемост-120,00лв.
застрахователни
премии-98,32лв.
договорна
лихва в размер на 610,60лв., за периода от
25,11,2015
год. до 09,11,2016год.. В останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част
от исковата претенция на ищеца се
дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 2624,76лв. от общо 3016,97лв., от които 2316,97лв.-д.т.,
600,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
С оглед изхода от спора и съобразно т.12 от ТР № 4/2013, ВКС
на ищеца се дължат разноски в заповедното производство, които съдът намира за
установени в размер на общо 2019,41лв. от общо 2321,17лв., от които 2271,17 - д.т.
и 50,00лв.-юрк.възнаграждение.
На ответната страна на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски събразно отхвърлената част от иска, но не са налице данни за извършени такива. Претенция за присъждане на
адв. възнаграждение в минимален размер по Наредба № 1 от 09,07,2004 г., не се
присъжда, тъй като по делото няма данни да как е договорено същото дали по реда
на чл.38 от ЗАдв. или др.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
„Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, съдебен адрес:*** по предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ и чл. 92, ал.1 от ЗЗД, че А.П.З., ЕГН ********** и В.Б.З., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: ***, площад „********– адв. А., дължат СОЛИДАРНО на „Б. ДСК“ ЕАД следните суми
по договор за ипотечен кредит от 07,03,2008г.
и допълнителни споразумения от 26,10,2015 г. и 07,09,2016 г. към него: 93904,95лв. - главница, ведно със законната лихва от
11,10,2017г. до окончателното изплащане на вземането; 3705,40лв. – договорна възнаградителна лихва, за периода от 25,12,2016г.
до 21,09,2017год.; 14,62 лв.-,
неустойка за забава, на основание т. 20.1. от ОУ, за периода от 25,01,2017 г.
до 21,09,2017г.; 182,59 лв. -неустойка на
основание т. 20.2. от ОУ, за периода от 04,10,2017г. до 10,10,2017 г.; сума 375,62лв.-такса управление,
120,00лв.-такса изискуемост, 98,32лв.-застрахователна премия; 610,60лв. -договорна лихва за периода
от 25,11,2015год. до 09,11,2016год. като ОТХВЪРЛЯ
предявените искови претенции за сумата над
93904,95 лв. до пълния предявен размер от 99431,44 лв. – главница; за сумата
над 3705,40лв. до пълния предявен размер от 5512,42 лв. – възнаградителна лихва
и за периода от 22,09,2017 г. до 10,10,2017г.;
за сумата над 14,62лв. до пълния предявен размер от 16,63лв. и за периода от 22,09,2017год.
до 03,10,2017год.- неустойка на основание т. 20.1. от ОУ; за сумата над
182.59лв. до пълния предявен размер от 193,34 лв. – неустойка на основание
т.20.2. от ОУ; за сумата над 375,62лв. до 397,72лв.-такса управление, за сумата
от 95,46лв.-застрахователна премия; за сумата над 610,60лв. –договорна лихва, начислена за
периода от 25,11,2015 год. до 09,11,2016 год. до 7693,19лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
А.П.З., ЕГН ********** и В.Б.З., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: ***, площад „********– адв. А. да
заплатят на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума в размер на 2624,76лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА
А.П.З., ЕГН ********** и В.Б.З., ЕГН
**********, и двамата със съдебен адрес: ***, площад „********– адв. А. да
заплатят на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК ********, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от
ТР № 4/2013, ОСГТК на ВКС, сума в размер на 2019,41лв. - разноски по
ч.гр.д. № 2198/2017 г. по описа на РС – гр. Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: