Р Е
Ш Е Н
И Е №
09.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ
ЕГОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3727 по описа на
съда за 2019 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба, с която при условията на кумулативно обективно
съединяване са предявени положително установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124 от
ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №1151/2019г.
на Районен съд – Сливен, връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.. Твърди
се, че между ответника и друго дружество е подписан договор за паричен заем, по
силата на който на ответника е предоставен заем в размер на сумата 5000 лева-главница,
а впоследствие вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото
дружество. Сочат се сумите, за които се твърди, че се дължат от ответника като
главница, договорна лихва и мораторна лихва и се иска установяване на тяхната
дължимост.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът дължи сумите, за които срещу него е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1188/2019г. на СлРС. Претендират се разноските
по делото.
Назначеният от съда
на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника е представил
отговор на исковата молба, като исковете се оспорват като неоснователни и се
иска отхвърлянето им.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява.
Ответникът се
представлява в съдебно заседание от особения представител адв.Р.К., която
подържа отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.04.2016г. в гр.Сливен между ответника Г.Р.Д. и „Провидент Файненшъл България“ ЕООД е
сключен договор за потребителски кредит, като дружеството е предоставило сумата
1000 лева. На 20.06.2017г. настъпил падежа на цялото задължение. С договори за
цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено последователно на други
лица и последно е придобито от ищцовото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, като ответникът е надлежно уведомен съгласно
чл.99 от ЗЗД за цесията с връчено на особения му представител уведомително
писмо, приложено към исковата молба.
Със заповед №818/06.03.2019г. по ч.г.д.№1188/2019г. на
СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
като кредитор, както следва:
- главница в размер на 660,91 лева, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 05.03.2019г. до окончателното й
изплащане;
-сумата 79,22 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 30,68
лева, представляваща такса за оценка на досие;
- сумата 157,91 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“;
-сумата 368,23 лева представляваща такса за услуга „Кредит у дома“;
-сумата 137,81 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.10.2016г. до 05.03.2019г.;
-сумата 103,70 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по
подадено в съда на 05.03.2019г. заявление и е връчена на ответника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не са
заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими,
относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест. Съдът взе предвид и заключението на вещото лице, в чиято
компетентност и добросъвестност няма основание за съмнение.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявените искови
претенции с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и
чл.422 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника,
както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план, поради което се
дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез
плащане, нито твърди да е извършил такова. При това положение единственият
възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест, както и предвид заключението на
вещото лице, е за дължимост на процесните суми. Прехвърлянето на вземанията
чрез договора за цесия е валидно и е породило правни последици. В случая за
уведомяването на длъжника е приложимо разрешението, дадено по т.д.№12/2009г. на
ІІ т.о., ТК на ВКС и решение №80/03.06.2016г. по в.гр.д. №176/2016г. на СлОС.
Без значение за валидността на действията е, че уведомяването за цесията е
направено чрез връчване в хода на процеса на особения представител на
ответника, тъй като това е допустимо съгласно утвърдената съдебна практика на
ВКС. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-Сливен-решения по въззивни
гр.дела №366/2019г. и №353/2019г.
Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1188/2019г. на
СлРС, а именно:
- главница в размер на 660,91 лева, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 05.03.2019г. до окончателното й
изплащане;
-сумата 79,22 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 30,68
лева, представляваща такса за оценка на досие;
- сумата 157,91 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“;
-сумата 368,23 лева представляваща такса за услуга „Кредит у дома“;
-сумата 137,81 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.10.2016г. до 05.03.2019г.;
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство
следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС,
заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 1075,70
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Г.Р.Д. с ЕГН-********** ***,
представляван от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител
адв.Р.К. *** ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
№818/06.03.2019г. по ч.гр.д.№1188/2019г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 660,91 лева, ведно със законната
лихва за забава върху нея, считано от 05.03.2019г. до окончателното й
изплащане;
-сумата 79,22 лева, представляваща договорна лихва;
-сумата 30,68
лева, представляваща такса за оценка на досие;
- сумата 157,91 лева, представляваща такса за услуга
„Кредит у дома“;
-сумата 368,23 лева представляваща такса за услуга „Кредит у дома“;
-сумата 137,81 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 05.10.2016г. до 05.03.2019г..
ОСЪЖДА Г.Р.Д. с ЕГН-********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата 1075,70 лева /хиляда седемдесет и пет лева и 70
стотинки/, представляваща разноски по делото, включващи разходите по
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: