РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 16.12.2021
г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Д. Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев
в.гр. дело N. 1750 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258
и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“АД срещу Решение 51423/
25.02.2020г. по гр. д. 58125/2018г. на Софийски районен съд, 49 с-в, в частта с
която са уважени субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК, предявени от П.К.Д.
с ЕГН ********** и Х.М.Д. с ЕГН ********** за установяване, че всеки от тях не
дължи сума от 457,03 лева - 1/4 част от сумата от 1828,13 лева – по фактура
**********/07.08.2018г, издадена на името на Х.Д. И.въз основа на Констативен
протокол 1020956/01.08.2018г. за
извършена проверка на СТИ.
Оспорват се изводи на СРС за
основателност на исковете поради липса в ОУ на жалбоподателя на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, неравноправност на
клаузите на ЗЕ и ПИККЕ и ОУ за едностранна корекция на сметки, недоказаност на
вина на потребителите. Счита тези изводи за несъответни на материалния закон и
на практиката на ВКС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Въведено е възражение за
наличие на СПН между страните поради постановено Решение на Окръжен съд Враца
от 12.03.2020г. по в.гр.д. 26/2020г., което било постановено между
жалбоподателя и И.Х.А.-страна по първоинстанционното дело (по отношение на
която производството е прекратено) за същият период и същият имот и същата
фактура и е признато, че последната дължи половината от сумата по фактурата в
размер на 914, 07 лева. Счита, че има СПН, защото в него били разгледани същите
факти, твърдения и възражения между страните по настоящото дело и СГС следвало
да съобразява мотивите на решението на ОС Враца, което имало СПН по въпросите
за наличието на законово основание за корекция на сметка, доказано неточно и
неправилно отчитане на ел. енергията, като резултат от манипулация на СТИ.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и
се иска потвърждаване на решението. Противопоставят се на зачитането на
решението на ОС Враца, тъй като касае друга фактура.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно, и допустимо. По
отношение на правилността на решението въззивния съд е обвързан от оплакванията
в жалбата и от императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че въззиваемите
са собственици на част от обекта, който е обслужван от СТИ- процесния
електромер, като всеки от двата ищци - въззиваеми принципно отговаря за
¼ от задълженията.
Няма спор и че е била извършена на 01.08.2018 година проверка
на електромера на обекта и е съставен констативен протокол и е извършена
корекция на сметката за посочения в процесната фактура период.
Спорът е дали е имало правна възможност за извършване
на корекцията и дали е установено неправилно или неточно измерване от
електромера, както и за верността на преизчислените количества.
По оплакванията жалбата СГС намира следното:
На първо място следва да се посочи, че отменените
понастоящ ПИККЕ от 2013г. в едната си своя част (чл. 48-51) са действащи до
23.11.2018г, когато е постановено Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 3879/2017 г. IV о.) и приложими към казуса. твърденията на ищците и
изводите на СРС за нищожност на нормите на ЗЕ и на правилата на ПИККЕ са
несъстоятелни. Закон не може да е нищожен. ПИККЕ 2013 г. не са обявявани за
нищожни, а отменени като незаконосъобразни и до деня на влизане в сила на
съответните решения за отмяната им те се прилагат и уреждат съответните
отношения по силата на чл. 195, ал. 1 от АПК.
Освен това в практиката на ВКС, обективирана в решение № 150
от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о., реш. № 21 от 01.03.2017
г. по гр. д. № 50417/2016 г., ВКС, I г. о. реш. № 124 от 18.06.2019 по гр. д. №
2991/2018 г., ВКС, III г. о., реш. № 150 от 26.06.2019 по гр. д. № 4160/2018
г., ВКС, III г. о. реш. № 160/ 31.12.2020 г. по гр.д. № 1174/2020 г., ІV г.о.,
реш. по гр. д. № 169/2020 г., ІV г.о., реш. № 107/26.11.2020 г. по гр.д. № 1096/2020
г., ІІІ г.о., реш. по гр. д. № 1553/2020 г., ІV г.о., реш. по гр.д. № 4124/2019
г., ІІІ г.о., реш. № 216/13.01.2021 по гр. д. № 989/2020 г., ІV г.о., реш. №
47/09.03.21 по гр.д. № 2299/2020 г., ІІІ г.о., реш. № 78/05.05.2021 г. по гр.
д. № 2541/2020 г., ІІІ г.о. на ВКС и др., която практика се споделя от
настоящия съдебен състав, се приема, че чл. 183 ЗЗД е приложим при липсата на
специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за
електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част
от действително потребената електрическа енергия. Това разрешение произтича от
договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата
на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази регламентация обаче не
изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от краен
снабдител с краен клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният
е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично
потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези сделки
пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба /чл. 318 и сл. ТЗ/. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две
основни задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаното в
сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да
извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху
електрическите съоръжения на крайния клиент/, а за купувача – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. При
сключването на договора се пораждат правните последици, към които са насочени
насрещните волеизявления на страните и той ги обвързва, но предаването на
вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в
неговия фактически състав, а е в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане
на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното
количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите
когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно
въздействие. Неправилното количествено отчитане на реално доставената
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно
причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в
патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено
количество електрическа енергия. Дружеството снабдител може да преизчислява
сметките, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена, и в
периода, през който са били отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г. с
изключение на чл. 48 - чл.51, и дори да липсва приложима специална подзаконова
нормативна уредба за случаи на неотчитане на част от действително потребената
електрическа енергия.
В случая както се посочи
по-горе в процесния период са действали правилата на чл. 48 до 51 от ПИККЕ,
които регламентират и по какъв способ се извършва преизчисляването.
Предвид горното са неоснователни изводите на СРС за
липса на възможност и на ред за извършване на корекции и са неотносими изводите
му за наличие или липса на вина у потребителя.
От констативния протокол, който е подписан от
представител на органите на МВР (поради което настоящият състав на СГС приема,
че е спазен чл. 48, ал. 2 от ПИККЕ от 2013г.) и СТЕ неоспорена по делото
(оспорването с молба от 26.11.2019 г. е закъсняло-СТЕ е приета в предходното
заседание) се установява, че е имало промяна в схемата на свързване чрез поставяне
на външно тяло. Експертизата доказва, че това е пречка да се измерва точно
цялото преминало количество енергия. Неоснователно е оплакването направено от
ищците в първа инстанция, че еталонния уред с който е проверен електромера е
негоден. Представено е пред СРС от третото лице помагач за конкретния еталонен
уред свидетелство за калиброване от лицензира лаборатория, което свидетелство
не е оспорено и доказва годността на еталонния уред с който е измерен процента
на грешка към деня на проверката. СТЕ е направила изчисления какви са били
показанията към 04.05.2018г. (90 дни преди проверката) и е установила, че
направените от ответното дружество изчисления са верни. Следователно е доказано
количеството неотчетена от електромера енергия и то е дължимо от потребителите
в обекта, който е бил обслужван от този електромер съобразно правата им на
собственост в обекта. Те също са безспорни по делото. Неоснователно е
възражението, че щом е префактурирана енергия на друго лице (първоначален ищец
по настоящото дело) след започване на делото то това е признание, че тя не се
дължи. Префактурирането с е е наложило поради смъртта на първоначалния титуляр
и неизпълнение на задължения на ищците да уведомят затова доставчика. Те са
собственици много преди да се извърши проверката и след смъртта на ползвателя с
вещно право на ползване и титуляр на партидата е следвало да уведомят затова
доставчика.
С оглед на горното СГС приема, че е налице основание
за корекцията на сметката и за заплащане на сумата по фактурата. Установява се,
че има реално потребена енергия, която не е отчетена и не са налице
доказателства да е заплатена, при което следва да се заплатят и таксите за
пренос и таксата „задължения към обществото“.
С оглед на горното решението е неправилно и следва да
се отмени в обжалваната част, включително по разноските, а исковете да се
отхвърлят.
При този изход на делото право на разноски за двете
инстанции има само ответника – въззивник.
За първа инстанция същият е доказал разноски за СТЕ в
размер на 200,00 лева и за свидетел 50 лева. претендира 300,00 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Няма възражение за прекомерност и исканото
юрисконсултско възнаграждение не надхвърля размера по чл. 78, ал. 8 ГПК и също
следва да се присъди.
За въззивна инстанция въззивникът ответник има право
на разноски за държавна такса от 25,00 лева и на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100,00 лева, а не на претендираните 300,00 лева с оглед на
основателност на направеното от въззиваемите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
предвид на утвърдената вече практика и на ВКС по аналогични казуси, обусловила
и изхода на настоящото дело. Не е налице особена правна сложност.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 51423/ 25.02.2020г.
по гр. д. 58125/2018г. на Софийски районен съд, 49 с-в, в частта с която са
уважени субективно съединени искове по чл. 124 от ГПК, предявени от П.К.Д. с
ЕГН ********** и Х.М.Д. с ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******за установяване
на недължимост на суми от по 457,03 лева за всеки от ищците, представляващи по
¼ част от сумата от 1828,13 лева по фактура **********/07.08.2018г,
издадена на името на Х.Д. И.въз основа на Констативен протокол
1020956/01.08.2018г. за извършена
проверка на СТИ и извършена корекция като вместо това ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.К.Д. с ЕГН **********
и Х.М.Д. с ЕГН ********** да заплатят на
„Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******всеки по 337,50 лева- разноски за двете инстанции.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2