№ 284
гр. Враца, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Мирослав Д. Досов
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500316 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано по
пълномощие от адв. Н. Л. от САК, срещу Решение №279/18.05.2022г.,
постановено от Районен съд-Враца по гр.д.№2160/2021г., с което е осъдено да
заплати на Л. С. Т., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 12 256лв.,
представляваща незаплатена възстановителна стойност на лек автомобил
марка "БМВ", модел 320Д с рег.№СВ *** ВА, вследствие на настъпило на
15.03.2021г. в гр.Враца ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил
марка "Сузуки", модел "Самурай" с рег.№ВР *** ВР, застрахован по договор
за гражданска отговорност, ведно със законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.06.2021г. до окончателното й изплащане,
както и направени по делото разноски в размер на 1 470.72лв.
В жалбата се инвокират оплаквания за неправилност на обжалваното
решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
незаконосъобразност и необоснованост и се заявява искане същото да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявеният
1
иск бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност – размерът на
обезщетението бъде намален поради необоснована прекомерност на
претенцията, както и поради съпричиняване.
Според въззивника районният съд е допуснал нарушения на
процесуалния закон, като не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които се е позовал
в решението, са обсъдени едностранчиво и в полза на ищеца, като част от
установените обстоятелства са игнорирани.
Неправилността на обжалваното решение според въззивника произтича
и от това, че районният съд е дал немотивирано вяра на доказателствата, въз
основа на които необосновано е приел, че вредите по собственото на ищцата
МПС са вследствие от процесното ПТП и виновното поведение на
застрахования от дружеството водач, както и от това, че автоекспертът,
изготвил кредитираното с решението заключение, е възприел механизъм на
пътния инцидент, който не отговаря на реалните факти по случая, и прави
противоречиви изводи по въпроса между кои части на двата автомобила е
осъществен ударът. Като прави своите коментари на заключението на
техническата експертиза, въззивникът настоява, че районният съд
необосновано е постановил протоколно определение от 19.04.2022г., с което е
оставил без уважение искането му за допускане на повторна САТЕ, с което е
допуснал процесуално нарушение.
На следващо място въззивникът счита, че районният съд е допуснал
съществено процесуално нарушение, като по съображения за настъпила
преклузия е оставил без уважение искането му в писмена молба от
31.01.2022г. за допускане да разпит на свидетеля Б. Р. И., с което са
ограничени процесуалните права на тази страна, тъй като чрез разпита на този
свидетел ще се докаже липсата на причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и настъпилите щети по л.а."БМВ", като се настоява, че в
констатациите на САТЕ са налице множество вътрешни противоречия по
въпроса дали е настъпил удар с ролбара на застрахованото от въззивника
МПС и динамиката на удара..
Следващото оплакване на въззивника е, че районният съд неправилно не
е отчел, че претендираното от ищцата обезщетение е прекомерно, като се
настоява, че при изчисляването на стойността на ремонта на л.а."БМВ" не е
2
изготвена калкулация, отговаряща на изискванията на Наредба №24 за
задължителното застраховане и са използвани цени на нови авточасти и
детайли, без да е изяснено има ли запазени части и каква е стойността им, а
при определяне на средната пазарна цена на ремонта вещото лице не е взело
предвид коефициента на овехтяване на автомобила.
Решението се обжалва и в частта, с която е уважен иска за присъждане
на лихва. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции.
Въззивникът прави искане пред настоящата инстанция да бъде допуснат
до разпит свидетеля Б. Р. И. за установяване на мястото, на което е настъпило
ПТП, и механизма на същото. Прави се и искане за допускане на САТЕ за
установяване на механизма на ПТП, на това между кои части на
автомобилите е настъпил първоначалният удар и последващите такива, за
отговор на въпроса налице ли е тотална щета на автомобила и на въпросите
бил ли е л.а."БМВ" в гаранционен срок, каква е средната пазарна и
възстановителна стойност на същия и на запазените му части.
Чрез пълномощника си адв. К. Т. от АК-Враца въззиваемата Л. С. Т. е
подала отговор, с който оспорва възивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В отговора се поддържа, че районният съд е обсъдил събраните по
делото доказателства, възприел е правилно фактическата обстановка и е
постановил правилно решение.
Въззиваемата се противопоставя на доказателствените искания, заявени
с въззивната жалба.
С акта си по чл.267 ГПК съдът е приел, че въззиввната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да бъде внесена за разглеждане в открито
съдебно заседание. Приел е също, че доказателствените искания на
въззивника не покриват критериите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК за преодоляване
на забраната за сочене на нови доказателства във въззивното производство по
следните съображения:
Искането на въззивника-ответник пред първата инстанция за разпит на
свидетеля Б. И. е направено с писмена молба от 31.01.2022г., след като по
делото вече е било проведено първото съдебно заседание на 14.12.2021г., в
което пълномощникът на дружеството не се е явил, но с писмена молба е
3
заявил съгласието си даване ход на делото в негово отсъствие. С молбата за
допускане на свидетеля ответникът не се е позовал на наличие на
обстоятелства по смисъла на чл.147, т.1 ГПК за несвоевременното заявяване
на това искане, поради което районният съд е приложил правилно
процесуалния закон, като го е отхвърлил като преклудирано. На такива
обстоятелства въззивникът не се позовава и във въззивната жалба.
За произнасянето си по искането на въззивника за допускане пред
настоящата инстанция на автотехническа експертиза настоящият състав е взел
предвид, че с писмена молба от 19.04.2022г. ответникът е оспорил като
неправилно и необосновано заключението на вещото лице по САТЕ, като е
заявил, че в същото не са направени коректни констатации по отношение на
механизма на ПТП и стойността на увреденото МПС и стойността на щетите.
За да заяви това искане, ответникът е настоял, че вещото лице прави
противоречиви изводи по въпроса между кои части на двата участващи в
ПТП автомобила е осъществен удар и по този за настъпилите щети и
стойността на ремонта. В мотивите на подготвителното си определение
настоящият състав е подчертал, че с отговора на исковата молба ответникът е
оспорил твърдения от ищцата механизъм на ПТП, но не се е възползвал от
процесуалната възможност да оспори представения от ищцата протокол за
ПТП, като не е оспорил и представените пред първата инстанция Акт за
установяване на административно нарушение №087300/15.03.2021г., които са
подписани без възражения от водача Б. И., санкциониран впоследствие за
допуснатите нарушения на ЗДвП, довели до настъпването на процесното
ПТП. От друга страна в съдебното заседание, в което е прието заключението
на САТЕ, ответникът отново не е бил представляван, но на вещото лице са
зададени всички въпроси, формулирани в молбата на пълномощника на
дружеството от 19.04.2022г. При тези обстоятелства настоящият състав е
намерил за правилен извода на районния съд, че не са налице основанията по
чл.201 ГПК за възлагане на повторно заключение. Окръжният съд също не е
намерил основание да постави под съмнение обосноваността и правилността
на заключението на техническата експертиза, представено пред първата
инстанция.
В проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание с писмена
молба пълномощникът на въззивника поддържа жалбата, като прави
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата адвокатско
4
възнаграждение. Пълномощникът на въззиваемата прави искане обжалваното
решение да бъде потвърдено.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба окръжният
съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Л. С. Т.,
ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана по пълномощие от адв. К. Т.,
срещу ЗД"ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.477,
ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 15 000лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 15.03.2021г., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил
марка "БМВ", модел 320Д с рег.№СВ *** ВА, който на 15.03.2021г. е бил
управляван от сина й Д. Р. Д., и около 23.45ч. в гр.Враца на кръстовището
между *** и *** е участвал в ПТП с лек автомобил марка "Сузуки", модел
"Самурай" с рег.№ВР *** ВР, собственост на Б. И. К., управляван от Б. Р. И..
Ищцата твърди, че произшествието е настъпило по вина на водача на
лекия автомобил "Сузуки", който признал вината си в съставения протокол за
ПТП. Твърди също, че в резултат от произшествието на собствения й
автомобил са причинени увреждания на стойност 15 000лв., заради което е
предявена претенция пред ответника в качеството му на застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач, но заплащане на
застрахователно обезщетение е отказано.
Чрез пълномощника си адв. Т. Х. ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който е оспорил предявения иск.
Ответникът оспорва на посочените в исковата молба време и място да е
настъпило ПТП между описаните по-горе автомобили, както и твърдението на
ищцата, че вредите по собствения й автомобил са в пряка причинна връзка с
него.
В условията на евентуалност ответникът твърди, че водачът на
л.а."Сузуки" не е нарушил императивни разпоредби на ЗДвП.
На следващо място ответникът прави възражение, че претенцията на
5
ищцата е завишена и неотговаряща на действителните вреди, както и такова,
че процесното ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Другото
възражение, което въвежда ответникът, е такова за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на собствения на ищцата
автомобил.
Последното възражение на ответника е, че при процесното ПТП е
настъпила тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ.
В отговора се съдържа признание на факта за наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
за л.а."Сузуки Самурай".
С исковата молба е представен Протокол за ПТП от 15.03.2021г., от
който е видно, че на посочената дата в 23.45ч. в гр.Враца на кръстовище
между *** и *** е настъпило ПТП между посочените по-горе автомобили,
при което по вина на водача на л.а."Сузуки", който поради неспазване на
дистанция е блъснал л.а."БМВ", са причинени описани в протокола щети.
Протоколът е подписан от двамата водачи без възражения. Както е посочено в
определението по чл.267 ГПК, ответникът не е оспорил протокола на ПТП
като официален документ по чл.179 ГПК, ползващ се с формална и
материална доказателствена сила.
По делото е представен Акт за установяване на административно
нарушение от 15.03.2021г., който също е подписан от водача на л.а."Сузуки
Самурай" Б. Р. И. без възражения, и Наказателно постановление №21-0967-
000452/30.03.2021г., с което за допуснато виновно нарушение на чл.23, ал.1
ЗДвП /не се е движил на такова разстояние от движещото се пред него ППС,
че да може да избегне удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко/
му е наложено административно наказание.
От представената от ищцата претенция от 16.03.2021г. е видно, че пред
ответника е заявено искане за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди.
От своя страна ответникът е представил книжата по образуваната при
него щета №0801-001525/2021-01, както и свое писмо от 26.04.2021г., с което
е уведомил ищцата, че не може да се ангажира с изплащане на обезщетение.
Пред районния съд е допусната и изслушана специализирана съдебна
6
автотехническа експертиза, чието заключение е възприето.
Вещото лице се е произнесло, че на посочените в исковата време и
място лекият автомобил "БМВ" се е движил по *** в посока север-юг в
крайната дясна лента към кръстовището с ***, а попътно след него се е
движил л.а."Сузуки Самурай". При наближаване на кръстовището и предвид
промяната на посоката си на движение първият от автомобилите е започнал
равнозакъснително движение и при достигане на кръстовището със скорост
от около 23-25км/ч с маневра завой надясно е започнал движението си по ***.
В същия момент, в който задната му част все още не е напуснала лентата на
движение по ***, л.а."БМВ" е бил ударен в задна дясна ъглова част от
ролбара на попътно движещия се след него л.а."Сузуки". В резултат от удара
и получения ударен импулс л.а."БМВ" е придобил скоростта на удрящия го
автомобил и с тази скорост е продължил движението си транслационно и
ротационно в посока на часовниковата стрелка, с предна лява ъглова част е
достигнал бетонна подпорна стена, ударил се е в нея и с последващо
движение с лявата си странична част се е ударил в нея до установяването си в
покой, опрян с лява странична част в стената.
Вещото лице е посочило, че л.а."Сузуки" се е движил по *** в същата
посока и в същата лента за движение със скорост от около 50км/ч и в
определен момент по субективни причини е достигнал с предната си челна
част попътно движещия се пред него с намаляваща скорост л.а."БМВ" и в
зоната на кръстовището го е ударил.
Вещото лице е изготвило мащабна скица на произшествието и е приело,
че ударът за л.а."Сузуки" е с предна челна част в областта на предна
регистрационна табела и частично съприкосновение на предната броня с част
от габарита на л.а."БМВ" в задна дясна ъглова част. При този удар
л.а."Сузуки" е получил деформиране на предния регистрационен номер и това
увреждане кореспондира с механизма на ПТП и габаритите на инициалните
съприкосновения между двата автомобила. При удара в инициалния момент
л.а."БМВ" е получил деформации по задната си дясна ъглова част, а след
удара с предната си лява ъглова част е достигнал бетонната стена и под ъгъл
25 градуса се е ударил в нея и с последващо движение с лява странична част
приплъзващо по стената се е установил в покой.
В заключението се сочи, че в резултат от инициалния удар и
7
последващите вторични удари в бетонната стена л.а."БМВ" е получил
уврежданията, отразени в опис-заключенията по образуваната от ответника
щета, които са подписани от представителите на застрахователя и на
собственика. Според вещото лице отразените в тези протоколи щети
кореспондират с така приетия от него механизъм на ПТП.
Становището на вещото лице е, че от техническа гледна точка щетите по
л.а."БМВ" се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП
и са получени по начина и механизма, посочени в протокола за ПТП.
Вещото лице е определило действителната пазарна стойност на
л.а."БМВ" към датата на произшествието на сумата 25 900лв., а пазарната
стойност на необходимия ремонт към същата дата – на сумата 12 256лв., като
в табличен вид в заключението са посочени повредените части и цената на
същите, както е необходимите средства за демонтаж, монтаж,
автотенекеджийски и бояджийски работи.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е обсъдил и
взел предвид кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл.432,
ал.1 КЗ и след задълбочен, последователен и съвкупен анализ на събраните по
делото доказателства е достигнал до извод, че фактическият състав за
ангажиране на отговорността на застрахователя е доказан, като е приел, че с
поведението си водачът на л.а."Сузуки Самурай" виновно и противоправно е
причинил вредите по л.а."БМВ, при което и с оглед наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите и отказа на ответника да определи и изплати на ищцата
застрахователно обезщетение за причинените по собствения й лек автомобил
"БМВ", предявеният иск е основателен и доказан. За неоснователно и
недоказано е прието възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на уведения автомобил.
По въпроса за размера на дължимото на ищцата обезщетение районният
съд е съобразил разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 КЗ, предвиждаща, че
застрахователят по договор за застраховка "Гражданска отговорност" е
задължен да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, както и разпоредбата
8
на чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ, съгласно която дължимото застрахователно
обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума /лимита
на отговорност/. В мотивите на решението е прието, че за действителна
застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество
/чл.400, ал.1 КЗ/, а за възстановителна застрахователна стойност – стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без
прилагане на обезценка /чл.400, ал.2 КЗ/. Съдът приема, че в хипотезата на
частично увреждане релевантна за определяне на действително претърпените
вреди е възстановителната застрахователна стойност по чл.400, ал.2 КЗ, като
стойностният еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната
цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В
мотивите си районният съд се е позовал на практика на състави на ВКС.
По тези съображения предявеният иск е уважен за сумата 12 256лв.,
определена от вещото лице по САТЕ.
След съвкупен и самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства този състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено в хипотезата на чл.272 ГПК чрез
препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
За пълнота и прецизност въззивният съд намира за уместно да добави
следното:
Както вече бе посочено по-горе в мотивите, ответникът не е оспорил
представения от ищцата протокол за ПТП, при което формалната му и
материална доказателствена сила на официален свидетелстващ документ не е
оборена. Нещо повече, заключението на автотехническата експерзита е
категорично по въпроса, че вина за настъпването на процесното ПТП има
водачът на л.а."Сузуки Самурай", чиято гражданска отговорност е
застрахована от ответника. По безспорен начин по делото са установени
причинените по л.а."БМВ" вреди и наличието на пряка причинно-следствена
връзка с произшествието.
Що се отнася до размера на присъденото на ищцата обезщетение за
имуществени вреди и оплакването на въззивника, че при неговото определяне
9
не е приложена и взета предвид Наредба №24 за задължителното
застраховане, въззивният съд следва да отбележи следното:
По въпроса за приложението на методиката, приета с Наредба №24 за
задължителното застраховане, е формирана обилна и непротиворечива
практика на ВКС, обективирана в Решение №209/30.01.2012г. по т.д.
№1069/2010г., ІІ т.о., Решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г., Решение
№109/14.11.2009г. по т.д.№870/2010г., Решение №152/22.12.2011г. по т.д.
№896/2010г. и др. В тези решения е прието, че методиката по Наредба №24 на
КФН не е задължителна, а съставлява указание за начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, в които на същия не
са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на
МПС в сервиз, и когато застрахователното обезщетение се определя по
експертна оценка. Това разрешение важи и за обезщетенията по чл.226
КЗ/отм./ и чл.432, ал.1 КЗ. Настоящият състав възприема застъпеното в
цитираната практика становище, което е съобразено с целта и принципите на
имущественото застраховане. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне
от страните по застрахователния договор. При настъпване на покрит от
застрахователя риск /събитие/ за застрахователя възниква задължение да
заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер,
определен по правилото на чл.386, ал.2 КЗ, като обезщетението не може да
надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество. Поради това, ако
застрахованият докаже настъпването на вреди в резултат от застрахователно
събитие, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства. В този случай
методиката по цитираната наредба на КФН не намира приложение, тъй като
действителният размер на вредата, релевантен за размера на дължимото
застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база на събраните по
инициатива на увреденото лице доказателства. В практиката си съставите на
ВКС застъпват становището, че изложеното важи както за обезщетяване на
вредите по застраховка "Каско", така и на тези по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
При този изход на делото в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени направените пред тази инстанция разноски за адвокатска защита.
10
Съдът намира, че по критериите на чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от
въззиваемата адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв. е прекомерно,
поради което, съразмерно с уважената част от иска на тази страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 897.68лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №279/18.05.2022г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№2160/2021г.
ОСЪЖДА ЗАД"ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на Л. С. Т., ЕГН **********, с адрес
гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатска защита
в размер на 897.68лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11