Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 27,11,2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА ***А
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията ***А гр.д.№2789 по описа
на съда за 2020 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, предявена от С.Г.К., ЕГН **********,***, против Б.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ***. В молбата се твърди, че на 04,01,2017 г. между
страните бил сключен договор за правна защита и съдействие, с предмет –
оказване на правна защита и съдействие – образуване и водене на изп.дело срещу ***“,
за събиране на дължимата се на ищеца сума от длъжника-ЕТ, в размер на 6399,27
лева, като било подписано и адвокатско пълномощно. Твърди се, че с оглед
пълномощното отв.П. образувал изп.д.№1/2017 г. по описа на ЧСИ ***. Ищецът
сочи, че поради предстоящо отсъствие от страната, на 21,06,2017 г. депозира
пред ЧСИ молба, с която направил волеизявление всички постъпили суми по
изп.дело да бъдат превеждани по служебната сметка на адв.П.. Твърди се, че след
удръжка на всички такси и разноски, на 13,07,2017 г. ЧСИ превел на ответника
сумата от 6071,27 лева, която към настоящия момент не е заплатена на ищеца.
Твърди се, че е образувано ч.гр.д. и издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, срещу която длъжникът възразил. В заключение ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищеца сумата от 6071,27 лева, получени от ответника при и по повод
на правомощията му като адвокат по изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ *** по служебната му
банкова сметка, ***еца в качеството му на взискател по посоченото изп.дело. В
с.з. проц.представител на ищеца – ***, моли съда да уважи претенцията, като
сочи, че сметката, по която са преведени парите е адвокатска – за разноски, и
парите по нея не са на титуляра на сметката и следва да бъдат предадени с
отчет. Твърди се, че всички дължими суми от ищеца на ответника по договорите за
правна помощ са платени, което е и отразено в самите тях, и няма доказателства
ответника да е предавал каквито и да било суми на ищеца. Претендират се
разноски. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок, ***развива
подробни съображения в подкрепа на претенцията си, идентични с изложените в ИМ.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор, в който сочи, че искът е неоснователен. Твърди се, че за завеждане на
гр.д. по чл.19 от ЗЗД пред ПлОС - №31/2016 г., ищецът го е упълномощил, но от
договореното възнаграждение в размер на 2000,00 лева били платени само 200,00
лева. Сочи се, че в последствие делото било обжалвано пред ***, пред който
ответникът представлявал ищеца, но дори не му било заплатено горивото на
автомобил. Сочи се, че след влизане в сила на решението на Апелативния съд,
ищецът му предал сумата от 2346,99 лева за държавни такси, които били внесени.
Ответникът твърди, че за образуване на изп.дело №1/2017 г. пред ЧСИ *** било
уговорено адв.възнаграждение в размер на 850,00 лева, от които били платени
само 100,00 лева. Отделно от това се сочи, че по искане на ищеца ответникът му
завел и гр.д.№4017/2017 г. на ПлРС, с присъден хонорар в размер на 850,00 лева,
който отново бил незаплатен от ищеца. Твърди се, че за събиране на дължимите
суми, присъдени по гр.д.№4017/2017 г. на ПлРС, ответникът се снабдил с ИЛ и
присъединил вземането към изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***, като уговорения хонорар
по това действие – 440,00 лева, също не бил заплатен. Отделно от това се
твърди, че в началото на м.август предал на ищеца сумата от 2000,00 лева, но
тъй като имал доверие на ищеца, не му поискал разписка. Сочи се, че не дължи
никакви суми на ищеца и моли съда да отхвърли иска. В с.з. ответникът моли съда
да отхвърли иска. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
ответникът сочи, че самият ищец е заявил в с.з., че е предоставил сметката на
адв.П. пред ЧСИ, „за да се разплатим“. Твърди се, че разноски не следва да се
присъждат, тъй като няма представен списък с разноски.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна
Видно от приложеното ч.гр.д. №950/2020 г. на ПлРС е, че
същото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК от ищеца срещу ответника. Съдът е уважил искането, като е издал заповед
№747/06,03,2020 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата
от 6071,27 лева главница, ведно със законна лихва от 20,02,2020 г. до изплащане
на вземането, както и разноски в размер на 121,43 лева, срещу която заповед
ответникът е възразил в срок.
От представеното копие на Договор за правна
защита и съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г. се установява, че ищецът е
упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие,
изразяваща се в завеждане на ИМ по чл.19 от ЗЗД срещу ***“, пред РС Плевен. В
договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер на 2000,00 лева
и е платено в брой при сключване на договора.
От представеното копие на Договор за правна
защита и съдействие/Пълномощно от 04,01,2017 г. се установява, че ищецът е
упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие,
изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***“, за сумата от
6399,27 лева. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е в размер
на 850,00 лева и е платено в брой при сключване на договора.
От представеното копие от Молба до ЧСИ *** от С.К.,
чрез адв.Б.П. по изп.д.№1/2017 г., вх.№3191/21,06,2017 г., е видно, че е
поискано от ЧСИ сумите, постъпили по изп.дело, да бъдат преведени по служебната
банкова сметка ***.П. ***, и след пълното погасяване на вземането
изп.производство да бъде прекратено.
От представеното копие на платежно нареждане от
13,07,2017 г. се установява, че ЧСИ *** е наредил по сметката, посочена в
молбата от 21,06,2017 г., сумата от 6071,27 лева, с основание – „изп.дело
№001/2017“.
От представената в заверено копие нот.покана от
11,12,2018 г., връчена на ответника на същата дата от нот.***, рег.№681 на НК,
се установява, че ищецът е дал тридневен срок на ответника да му преведе сумата
от 6071,27 лева, получена по изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***.
От представеното в заверено ксерокопие Писмо по
Телепоща от 17,12,2018 г., изпратено от ответника до адв.***като пълномощник на
ищеца, се установява, че същияте
възразил срещу нотариалната покана, твърдейки за наличие на задължения
на ищеца към него, както и предаването на ищеца на сумата от 2000,00 лева в
началото на м.август 2017 г.
От представеното копие на Договор за правна
защита и съдействие/Пълномощно от 15,05,2018 г. се установява, че ищецът е
упълномощил ответника да го представлява, като оказва правна защита и
съдействие, изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***, за
сумата от 3684,70 лева. В договора е отразено, че договореното възнаграждение е
в размер на 440,00 лева и е платено в брой при сключване на договора.
От показанията на св.***се установява, че през
2017 г. ответникът провел няколко семейни тържества, и при запитване от
свидетеля има ли нужда от финансова подкрепа споделил, че няма, тъй като
очаквал хонорарите от няколко дела. Свидетелят сочи, че познава и двете страни,
и знае, че са имали служебни взаимоотношения.
От показанията на св.***се установява, че знае
от ищеца, че ответника има да му дава пари.
От показанията на св.***се установява, че знае
от ищеца, че ответникът му е водил някакви дела и му дължи пари.
В обяснения, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, ищецът сочи, че не е имал задължения към ответника, и самия ответник го
посъветвал да даде неговата банкова сметка ***редствата, ще се разплатят.
В обяснения, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, ответникът сочи, че сметката, по която е преведена сумата от ЧСИ ***, е
адвокатска – за такси и хонорари. Заявява, че самият С.К. предложил сумите, събрани
по делото, да бъдат превеждани по служебната банкова сметка ***, а като се
прибере в страната да му се предаде остатъка от сумата, която има да получава.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.284, ал.1
от ЗЗД, довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката,
а според ал.2 - довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ето защо, за да проведе
успешно доказване на съдебно предявеното от нея вземане, ищцовата страна следва
да установи по делото упълномощаването на ответника и неговото съгласие да образува
и води изп.д. срещу ***“ /изп.д.№1/2017 г. на ЧСИ ***/, образуването на това
изп.дело и съответно получаването на сумите по изп.дело.
От представените и
приети по делото писмени доказателства –Договор за правна защита и
съдействие/Пълномощно от 04,01,2017 г., се установява, че ищецът е упълномощил
ответника да го представлява, като оказва правна защита и съдействие,
изразяваща се в образуване и водене на изп.дело срещу ***“, за сумата от
6399,27 лева. Съдът приема, че ответникът се е съгласил да извърши възложените
му правни действия и образувал е такова изпълнително дело, като е посочил по
него своя служебна банкова сметка, ***ми – видно от Молба до ЧСИ *** от С.К.,
чрез адв.Б.П. по изп.д.№1/2017 г., вх.№3191/21,06,2017 г. От представеното
платежно нареждане от 13,07,2017 г. се установява, че ответникът е получил сума
в размер на 6071,27 лева като събрана сума по изп.дело. Освен задължението да
извърши възложените действия, довереникът дължи и отчет за изпълнението.
Задължението на довереника – ответник, да даде отчет, включва задължение да
уведоми ищеца – доверител за изпълнението, да му даде сметка и да предаде
полученото. Следователно, за ответника е възникнало и задължението да предаде
на С.К. получената по изп.дело №1/2017 г. на ЧСИ *** сума в размер на 6071,27
лева. Данни за изпълнение на това задължение, обаче, по делото не се събраха.
Ето защо съдът счита, че се установи дължимостта на посочената сума и
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Следва да бъде отбелязано, че доводите на
ответника, че е предал на ищеца сумата от 2000,00 лева в началото на м.август
2017 г. останаха абсолютно голословни и недоказани. Недоказани останаха и
твърденията на ответника за дължими от страна на ищеца към него суми в общ
размер на 3840,00 лева, представляващи хонорари по водени от ответника дела на
ищеца, а именно – 1800,00 лева по Договор за правна защита и
съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г., 750,00
лева до договора за правна защита и съдействие от 04,01,2017 г., 440,00 лева по
договор за правна защита и съдействие/Пълномощно от 15,05,2018 г. и 850,00 лева
за водене на гр.д.№4017/2017 г. на РС Плевен. Както в Договора за правна защита
и съдействие/Пълномощно от 07,03,2016 г., така и в договорите от 04,01,2017 г.
и от 15,05,2018 г., изрично е посочено, се уговорения хонорар е платен в брой,
няма вписване страните да са уговорили отложено плащане
или разсрочено плащане на така уговорените адвокатски хонорари. Изявлението на ответника,
че хонорарите не са му изплатени изцяло, остава напълно изолирано и недоказано.
При положение, че хонорарите на са били платени, е следвало това да намери
отражение в договорите за правна помощ. Процесните договори са подписани от клиента /ищеца/ и от
адвоката /ответника/, и в частта относно
отразеното плащане на сумата от клиента за адвокатски хонорар договора има
характер на разписка за получено от ответника възнаграждение в съответния
размер. Договор
за образуване и водене на гр.д. №4017/2017 г. на РС Плевен пък изобщо не е
приобщаван като доказателство към настоящото дело.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД
е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 6071,27 лева, видно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното й
изплащане.
При
този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото
производство. Тук следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите на
ответника за неприсъждане на разноските, поради липса на представен списък –
липсата на списък по чл.80 от ГПК би рефлектирала само върху възможността на
страната да обжалва решението в частта за разноските. По делото са представени
доказателства за направени разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение, и същите
следва да бъдат присъдени на ищеца. С оглед всичко
изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в исковото производство
в размер на 121,42 лева за държавна такса и 640,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 121,43 лева за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.79 вр.чл.284, ал.2 от ЗЗД, че Б.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** ***,
ДЪЛЖИ НА С.Г.К., ЕГН **********,***,
сумата от 6071,27 лева,
представляваща сума, получена в изпълнение на поръчката на С.Г.К. към Б.Й.П.,
възложена с Договор за правна защита и съдействие от 04,01,2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 20,02,2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Й.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.К., ЕГН **********,***, направените
разноски в исковото производство в размер на 121,42 лева за
държавна такса и 640,00 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Й.П., ЕГН **********, с адрес *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.К.,
ЕГН **********,***, направените разноски в заповедното
производство за ДТ в размер на 121,43 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: