№ 49
гр. Перник, 16.03.2023г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на втори март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 12 по описа на АС – Перник за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодек (АПК), във вр. с чл. 30а ал. 3 от Закона за
опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано по жалба на П.П.В., ЕГН
**********, чрез адв. Б.В. АК - Кюстендил, съдебен адрес: *** срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 1920з-316/01.12.2022г. на К.В.Д.
– началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР, с която му е наложена забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Жалбоподателят счита, че обжалваната заповед е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, издадена в противоречи
с материалноправните разпоредби на закона. Иска отмяна на
акта и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът
по жалбата – началникът на първо РУ – Перник при ОД на МВР, не застъпва становище по същата.
В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Б.В. АК - Кюстендил. Пълномощникът поддържа жалбата, моли съда да я уважи, по подробно изложени в същата
съображения. Претендира сторените по делото разноски, прилага списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, иска отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – К.В.Д. – началник на първо РУ –
Перник при ОД на МВР, редовно призован не се явява и не
се представлява.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
Административното производство по
издаване на обжалваната ЗППАМ е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АД № 118328 от 01.12.2022г. (лист 9 от делото на РСП), съставен
от Г.П.Г. – полицейски инспектор към Първо РУ при ОД на МВР – гр. Перник, в
присъствието на свидетелите А.Е.К. и М.В.П. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на
разпоредбите на ЗООРПСМ, за това, че П.П.В. на 26.11.2022г. около 14 : 50 часа в гр. Перник, стадион „Миньор“,
при провеждане на футболна среща от турнира SESAM Купа на България,
между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, се намира в
спортното съоръжение, в средата на сектора определен за буферна зона между сектора
на гостуващите фенове и първия сектор със седалки на северната трибуна, като
хвърля предмети (камъни) в посока към сектора на гостуващите фенове, където са
настанени привържениците на ПФК „Берое –Стара Загора“. Посоченото е възприето
от актосъставителя , като противообществена проява по смисъла на чл. 21, т. 6
от ЗООРПСМ. Съставеният акт е подписан от нарушителя на дата 01.12.2022г., без
възражения.
Въз основа на съставения АУАН серия АД № 118328 от 01.12.2022г. и на основание чл. 22 от ЗАНН във вр.
с чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ е издадена оспорената в
настоящото производство заповед за налагане на ПАМ - забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година № 1920з-316/01.12.2022г. на К.В.Д. – началник на първо РУ
– Перник при ОД на МВР (лист 8). Оспорената ЗППАМ е
връчена лично на жалбоподателя на дата 01.12.2022г., като жалбата срещу заповедта
е подадена, чрез административния орган, на дата 05.12.2022г., присъствен ден, видно
от пощенско клеймо (лист 7 от делото на РСП).
Снети са и обясненията на жалбоподателя, отразени писмено в сведение (лист 14 от
делото на РСП). В същите, лицето сочи, че на 26.11.2022г. е
било на среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара
Загора“, като се е намирал на пътеката на последния ред, до агитката на ФК
„Миньор – Перник“. По време на срещата фенове на ПФК „Берое –Стара Загора“
изстрелват 3 броя сигнални ракети към
феновете на ФК „Миньор – Перник“, което провокира ответна реакция.
Жалбоподателят твърди, че не хвърлял предмети (камъни) към феновете на
гостуващия отбор, единствено, което е направил е да хвърли към тях едно шише от
0.500 мл. вода.
По делото е представена и докладна записка № 1920р-17976/27.11.2022г. на
А.К.– полицейски инспектор в първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 12-13 от делото на
РСП), като в същата са отразени обстоятелства във връзка с охраната на
футболната среща, но не се съдържат данни, относно процесната противообществена
проява.
Към
административната преписка е приложен и видео запис, на електронен носител
(лист 2 от делото на РСП), направен при провеждане на футболната среща, който съдът не цени като годно
доказателствено средство, тъй като административния
орган не е представил протокол по чл. 29, ал. 2 от ЗООРПСМ за надлежното му приобщаване към административното производство, въпреки
изричните указания на съда, дадени с Определение от 14.02.2023г. (лист 14).
Представено е и Наказателно постановление № 185/01.12.2022г. на
началника на първо РУ – Перник при ОД на МВР (лист 8 от
делото на РСП), с което на П.П.В.
е наложена глоба в размер на 1000 лева.
По делото са представени още сведения на М.В.П. – полицейски инспектор в
група ТП към Първо РУ на ОД на МВР – Перник, в които същият заявява, че на дата
26.11.2022г. е бил определен за отговорник по охраната на футболната среща
между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, като по
време на футболната среща, се е намирал на пистата на спортното съоръжение. По
време на спортното мероприятие забелязал, че феновете на ФК „Миньор – Перник“
палят пиротехнически средства, което го накарало да се приближи към резервната
скамейка на футболистите на ФК „Миньор – Перник“, където забелязал, че лицето П.П.В.,
преминава през буферната зона на стадиона и хвърля камъни и предмети към
сектора на гостуващите фенове.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, че
издателят на оспорената заповед К.В.Д., заема длъжността – началник на първо РУ – Перник
при ОД на МВР.
Страните не спорят, че и стадион "Миньор“, попада в териториалния обхват на действие на първо РУ –
Перник при ОД на МВР.
В хода на съдебното производство като
свидетели са разпитани М.В. П. –
полицейски инспектор в група ТП към Първо РУ на ОД на МВР – Перник и Ц.К.Й..
От показанията на свидетеля М.В.П. – полицейски инспектор в група ТП към Първо
РУ на ОД на МВР – Перник се установява, че: на дата дата 26.11.2022г. е бил определен за отговорник по
охраната на футболната среща между отборите на
ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, като в присъствието на още
двама служители на реда е бил позициониран на пътеката на съоръжението, в
района, в който е била осигурена буферна зона, между агитките на двата отбора.
Още в началото на срещата феновете на ФК „Миньор – Перник“ започват да палят
пиротехнически изделия, да хвърлят същите в посока към терена и да преминават
буферната зона изградена от полицейски служители. Това провокирало намесата на свидетеля
П. и неговите колеги, които
тръгнали да окажат съдействие на колегите си. В този момент свидетелят разпознал
жалбоподателя П.П.В., тъй като познава
същия от други футболни срещи, а също така по време на служба през 2015г. е
оказал съдействие на В. по подаден от
него сигнал. От показанията става ясно още, че жалбоподателят В. е бил близо до свидетеля П., като във връзка с поведението си е получил
предупреждение от П. да не хвърля
предмети към феновете на гостуващия отбор, но въпреки това, същият се навел
взел камък и го хвърлил през рамото на свидетеля. Почекай уточнява още, че не е
видял на къде е отлетял хвърления камък, тъй като в този момент, вече е бил с
гръб към извършителя.
От показанията на Ц.К.Й. се установява, че същият, заедно с настоящия жалбоподател са били на
футболната среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое – Стара
Загора“, като провокирани от поведението
на феновете на гостуващия отбор,
навлезли в буферната зона, където хвърчали предмети между двете агитки, но
жалбоподателя не е хвърлял предмети към феновете на ПФК „Берое – Стара Загора“,
а единствено е подхвърлил бутилка вода в посока към оградата.
От
изложеното съдът, заключва, че не е спорно по делото, че на 26.11.2022г., в гр. Перник, на стадион "Миньор“, е проведена футболна среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“. Не е спорно също
така, че жалбоподателят е бил на въпросната футболна среща и около 14.50
часа се е намирал в буферната зона на стадиона, спорния момент е дали същият е
хвърлял предмети /камъни/ срещу феновете на гостуващия отбор.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства, както и от
събраните в хода на съдебното производство такива.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията
си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорване
на процесната заповед, тъй като с нея се засягат негови права и законни
интереси и е в срока за обжалване, съобразно предвижданията в специалния закон
– чл. 30а, ал. 3 ЗООРПСМ, във вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК, във вр.
с чл. 144 от АПК, за което са
представени надлежни доказателства, поради което е процесуално допустима
Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената Заповед е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – началникът на първо
РУ – Перник при ОД на МВР,
в предвидената от закона писмена форма – чл. 59 АПК.
В хода на
производството по издаване на заповедта съдът не констатира допуснати нарушения
на административно-производствените правила от категорията на съществените.
Спазени са законово установените процесуални изисквания, съставен е АУАН, като
в изпълнение на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗООРПСМ, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл. 26, ал. 1
началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението е издадал кумулативно: наказателно
постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите по чл.
21, т. 1 – 10.
При проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
административен акт, съдът констатира следното:
Нормата на
чл. 25, ал. 1 вр. чл. 42 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени
прояви по чл. 21, т. 1 – 10 на нарушителите да се налага забрана за посещение
на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години,
чрез принудителната административна мярка по чл. 41, т. 1 със заповед на
началника на районното управление на МВР по местоизвършване на нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1.
Заповедта
за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла
на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания генералната цел на всяка принудителна административна
мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо
административните нарушения. Целта на мерките по чл. 41 от ЗООРПСМ се извежда
от генералната цел на закона - опазване на обществения ред и борба с
противообществените прояви, извършени при провеждането на спортни мероприятия.
В
случай, за да се наложи процесната мярка е
необходимо лицето, по време на провеждане на спортни мероприятия, да е
извършило противообществена проява. Конкретната противообществена проява по смисъла
на ЗООРПСМ, която се твърди да е извършена от П.П.В., е тази по чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, според която норма, противообществена проява (спортно хулиганство) по
смисъла на този закон
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в: хвърлянето
на предмети (камъни), в
посока към сектора на гостуващите фенове – привърженици на ПФК „Берое – Стара Загора“.
Или иначе казано, необходимите предпоставки за налагане на
тази ПАМ са: установяването по надлежен ред на хвърлянето на предмети (камъни) от конктретното лице, като самото действие/я
следва да бъдат осъществени "в спортния обект или в спортната зона
преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на
отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие", като доказателствената тежест за установяване на тези
предпоставки е изцяло на ответника.
Нарушението следва да е констатирано
със съставен акт за установяване на административно нарушение, който да бъде подкрепен от визираните в
закона доказателства. В случая тези процесуални изисквания са удовлетворени.
Съставеният АУАН съдържа нужната пълнота от данни за индивидуализиране на
субекта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Описаната в
него фактическа обстановка се подкрепя и от писмените показания на М.В.П. – полицейски инспектор в група ТП към Първо
РУ на ОД на МВР – Перник, в които подробно е описано, че на дата
26.11.2022г. по време на футболната среща между отборите на ФК „Миньор –
Перник“ и ПФК „Берое –Стара Загора“, жалбоподателят П.П.В., преминава през буферната
зона на стадиона и хвърля камъни и предмети към сектора на гостуващите фенове. Неяснотата относно изясняване на обстоятелството, как полицейският служител в
показанията си е достигнал до извода, че именно П.П.В., преминал през буферната зона на стадиона и
хвърлял камъни и предмети към сектора на гостуващите фенове, бе изяснена в хода
на съдебното следствие, след разпит на свидетеля М.В.П., чиито показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и
съответни на съвкупния доказателствен материал. Пред съда същият заяви, че
разпознал жалбоподателя П.П.В., тъй като познава
същия от други футболни срещи, а също така по време на служба през 2015г. е
оказал съдействие на В. по подаден от
него сигнал. От показанията става ясно още, че жалбоподателят В. е бил близо до свидетеля П., като във връзка с поведението си е получил
предупреждение от П. да не хвърля
предмети към феновете на гостуващия отбор, но въпреки това, същият се навел
взел камък и го хвърлил през рамото на свидетеля.
В противовес, показанията на разпитания по делото друг свидетел Ц.К.Й. се явяват изолирани и противоречиви,
без нужната степен на убедителност, предопределени
от собствената му заинтересованост от изхода на правния спор, предвид факта, че
срещу Ц.К.Й. също има издадена
ЗППАМ за извършена противообществена проява на процесната футболна среща,
съответно образувано дело пред Административен съд – Перник, информация, която
е служебно известна на съда.
Преценени в своята съвкупност, доказателствата по делото позволяват
формирането на извод от настоящия състав на съда, че жалбоподателят П.П.В. е извършил действия,
изразяваща се в: хвърлянето на предмети (камъни), в посока към сектора на гостуващите
фенове – привърженици на ПФК „Берое – Стара Загора“.
Следователно, след като по делото не е спорно, че жалбоподателят П.П.В. на
26.11.2022г., в гр. Перник, на стадион "Миньор“, при провеждане на
футболната среща между отборите на ФК
„Миньор – Перник“ и ПФК „Берое – Стара Загора“ е присъствал на спортното мероприятие и около 14.50 часа в
буферната зона на стадиона, е
хвърлял
предмети (камъни), в
посока към сектора на гостуващите фенове – привърженици на ПФК „Берое – Стара Загора“, то са
налице законовите предпоставки за налагане на ПАМ, с други думи, налице е посочената в оспорената заповед противообществена
проява (спортно хулиганство) по смисъла на чл. 21, т. 6 от ЗООРПСМ, поради
което оспорената по делото заповед се явява издадена без противоречие с
относимите материалноправни норми на ЗООРПСМ.
В
случая ответният административен орган не е посочил
конкретни мотиви относно размер на мярката, но тъй като същата е определена в
минимален размер това не представлява съществено процесуално нарушение.
Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен
елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите
за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно
установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид
административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно
принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на
мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на
закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени
по делото факти и обстоятелства. Иначе казано, липсата на мотив за размера на
мярката не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да
се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност.
Безспорно установените по делото факти и обстоятелства сочат, че жалбоподателят
е нарушил забраната за противообществени прояви като по време на футболната среща между отборите на ФК „Миньор – Перник“ и ПФК „Берое – Стара Загора“ е хвърлял предмети
(камъни), в посока към сектора на гостуващите фенове – привърженици на ПФК
„Берое – Стара Загора“. Тези факти са проявени в обективната действителност и правната им
релевантност не зависи от волята на административния орган, респ.
обстоятелството дали ги е посочил като мотив за определяне размера на мярката.
Спортно хулиганство се характеризира с висока степен на обществена опасност.
Отнесено към охраняваните от закона цели това деяние изисква налагането на
административна принуда с интензивен превантивен характер, за да се осуети
възможността нарушителят да извърши други подобни нарушения. В случая съдът
намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на свободно
придвижване е залегнала в чл.
17, ал. 5 и чл.
35, ал. 1 от Конституцията и е приложима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на
обществените интерес спрямо личните не е израз на несъразмерност, а е функция
на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от 1 година не се
явява прекомерна спрямо поведението на оспорващия и не ограничава правата му в
степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Във
връзка с изложеното, като издадена от компетентен орган,
при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на
изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и
в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед следва да бъде потвърдена като валиден и законосъобразен акт, а жалбата срещу административния акт, отхвърлена като неоснователна.
Относно
разноските.
Предвид изхода на спора, ответната страна има право на такива, но не
претендира присъждане на съдебни разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от
АПК Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.В., ЕГН **********,
чрез адв. Б.В. АК - Кюстендил, съдебен адрес: *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 1920з-316/01.12.2022 г. на К.В.Д. –
началник на първо РУ – Перник при ОД на МВР, с която му е наложена забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година,
като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен
съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/